Хората с отрицателен резус фактор могат да бъдат потомци на извънземните

Както знаем, има 4 кръвни групи (A, B, AB и O), плюс Резус фактор, който може да присъства (положителен) или да отсъства (отрицателен). И именно този отрицателен резус фактор се превърна в основата на една много интересна и, най-вероятно, фантастична теория.

Американският археолог Брад Стийгър е автор на произведения главно по теми като паранормални явления, спиритизъм и извънземни. Неговите книги се продават добре по целия свят и той е доста популярен сред определена читателска аудитория.

Независимо от това, учените винаги яростно го критикуват, като го обвиняват в липсата на научни доказателства. Въпреки че читателите смятат, че книгите на Стийгър са познавателни и интересни, това още не значи, че информацията му е достоверна.

В допълнение към други размишления върху свръхестествените феномени, Стийгър има и една много предпазлива хипотеза за негативния резус фактор. Той твърди, че такива хора имат уникални характеристики, но ние не знаем какъв със сигурност е техният произход.

Приматите има положителен резус фактор, но хората далеч не винаги го имат. Сред баските,  живеещи в Испания, 30% от хората са с отрицателен резус фактор, като това е най-високият показател. Но произходът на този народ все още е мистерия.

Израелците от източен произход, чернокожите евреи от Етиопия и самаритяните с отрицателен резус фактор също съставляват 30%. Също така има предложение, че медиумите, целителите и хората с нестандартни способности се различават точно по този резус фактор със знак минус.

● Учените нямат представа за произхода на негативния резус. Но се счита, че резус факторът се появява преди 35 000 години, като въобще не е известно как се е случило това. Стийгър предполага, че това може да е извънземен произход, но не може да бъде доказано.

● Друга ситуация, която привлича вниманието – това е жена с отрицателен резус и възможни проблеми с бременността. Защо? Когато плодът е с положителен резус фактор, възниква резус несъвместимост. Тя обикновено е некритична при първата бременност, но създава проблеми при последваща бременност. Имунната система на майката започва да третира фетуса като чуждо тяло и да произвежда антитела, които го атакуват.

● У хората с отрицателен резус се отбелязва по-висок коефициент на интелигентност (IQ) в сравнение с носителите на положителен. Температурата на тялото им е малко по-ниска, а косата е светла или червена. Ментално и емоционално те са значително по-стабилни и по-уравновесени. Те не понасят студа и са много чувствителни към температурните промени. Те имат предимно светли очи.

Въпросите, които си задава Стийгър и започва да изгражда тази теория са: Защо тялото „атакува“ собственото си дете? Защо го възприема като чуждо тяло?

Това явление не е напълно изучено от учените и вероятно никога няма да можем напълно да го разберем. Възможно е произходът на отрицателния резус да е мутация или да е определен клон на еволюцията в продължение на много години, тъй като хората, като правило, се адаптират към околната среда и условията, които ги обкръжават.

Независимо от това, това Стийгър вижда в това наследство от извънземен разум, а носителите на отрицателния резус фактор разглежда като възможни потомци на извънземните.

      Спецчасти се сражават под водата с триметрови извънземни 

Свикнали сме да четем и да слушаме за „летящи чинии“, различни мистериозни светлини в небето и други свръхестествени въздушни феномени. И само от време на време се споменава, че извънземните с  техните фантастични устройства с голяма скорост се скриват  под водата и   по същия начин излитат от морските дълбини.

Може спокойно да се направи извод,  че извънземните имат свои  подводни бази в океаните.

Но  срещи с подводните пришълци са имали само военните, дори и в наши дни, защото на голяма дълбочина в  океаните и моретата  всички тези мистериозни обекти могат  да бъдат засечени само от военни кораби и подводници, а „летяща чиния“ може да снима със смартфона си всеки.

Нов документален филм за извънземните мистерии в  моретата и океаните разказва  за най-невероятните срещи на военни от НАТО, Аржентина и Съветския съюз със загадъчните подводни извънземни – непотопяеми и неуязвими, демонстриращи  фантастични характеристики по скорост, отразяване на огъня, и дори способността  им да се появяват и да изчезват моментално.

Филмът също така разказва и за срещата на руски водолази от  специалните части  с подводни пришълци в езерото Байкал. Според разсекретените вече данни, това са били странни същества, високи повече от три метра, които са плували на  голяма дълбочина в  езерото, при това  без водолазна екипировка, като са се движели под водата  с огромна  скорост.

Руските разузнавачи първи  откриват огън по тях, тъй като ги взели за диверсанти. И заплатили за това, защото извънземните с лекота  отблъснали атаката на военните, убивайки няколко водолази. / НЕПОЗНАТО

По-подробно за всичко това се разказва във  видеото (на руски).

 

  ВАШИЯТ ВИРТУАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК   Коварният план за световно господство е разкрит: „Съюзът на Деветимата Неизвестни“ установява мир и ред на Земята 

В интернет се появи информация за мистериозния „Съюз на Деветимата  неизвестни„. Този мистериозен  съюза датира от 3-ти век пр. Хр.

 

Според легендата, именно тогава новият император Ашока се  ужасява, след като анализира човешките загуби от войната за Калинга, организирана от близките му.

Досега всички смятаха, че това е само легенда, но последните факти показват обратното. Така например,   френският писател Луи Жаколио, след като посещава Калкута като консул, разказва, че деветима  непознати хора контролират всички научни разработки.

Те не позволяват да се внедряват широко  научни постижения, които могат да навредят на хората. Например, мъдреците за дълго време засекретяват тактиката на психологическата война, тя се появява едва в началото на ХХ век.

Представителите на тази  група имат информация за това как да убиват врага от разстояние, знаейки само мястото на определени точки на тялото му. / НЕПОЗНАТО 

Повече по темата за Деветимата Неизвестни:

Спасяване на човечеството от самото него: тайната на „Деветимата неизвестни“

  Д-р Емилова - за сърцето на един кардиолог Близо 46 000 души са минали през Центъра за лечение с плодове за 25 години. Всички те са преминали през сърцето ми, казва най-известната лекарка в България

 

 

В дневната на къщата в с.Слънчево. Мястото, на което д-р Емилова потъва в спомените и тъгата си, но и поема глътка въздух, за да продължи отново.

 

Снимка: Светослав Караджов

За първи път попаднах в Центъра (или клиниката) на д-р Емилова преди 20 години, водена от журналистическо любопитство. В прохождащото ни тогава списание EVA излезе първият дълъг репортаж със снимки от Центъра, с разкази на пациенти и на самата д-р Емилова. Отнесох много критики, особено от лекари, заради репортажа, в който един мъж твърдеше, че при д-р Емилова е излекувал диабет втори тип. Когато я попитах защо не изнесе фактите за този случай, тя отговори: „Защото ще ме обесят на първото дърво.“

Година по-късно отидох при д-р Емилова като пациент. Създаването на собствено списание се оказа трудна и изтощителна работа. След тежка операция и със свирепа алергия, предизвикана вероятно и от двете кутии цигари на ден, съсипана от недоспиване и стрес, се качих на колата и отидох сама до клиниката, която се помещаваше в хотел на Златни пясъци, на самия бряг на морето. Доктор Емилова ме прегърна, прие ме, каза ми да не бързам с лекарствата за алергия, даде ми бурканчето с мед и графика на лекциите, йогата, танците, пиенето на чай и яденето на плодове, часовете за прегледи и изследвания и ме остави сама в стаята. Късно вечерта ми се обади да ме пита как съм. Буквално се задушавам, казах й, алергията ще ме довърши. Вземи си лекарството за алергия и слез долу, нареди ми тя. Поведе ме към брега на морето, носейки в ръка нещо като чайниче, после се оказа специалното чайниче за промивки на носа, използвано в йога практиките. Съблече се и влезе в морето до кръста, за да напълни чайничето с морска вода. Беше тъмно, беше началото на май, а аз бях с яке. После ми показа как да го използвам. Винаги, когато си казвам, че е време да отида отново в Центъра, пред очите ми е усмихнатата д-р Емилова, нагазила до кръста в леденото море.

Оттогава много пъти съм ходила в Центъра, за да спасявам и тялото, и душата си. Цигарите са неприятен спомен, а алергиите са рядкост, която все по-лесно преодолявам, чувствам се по-енергична и балансирана, отколкото тогава. Просто промених „чипа“ в главата си, въпреки че за това ми трябваха почти 20 години. Дадох си сметка, че началото на промяната започна с желанието да се върна в тялото си, да наместя душата си, да успокоя сърцето си. Започнах да приемам гладуването не просто като терапия за избавяне от болежките, а като част от постигане на едно смирение по моя човешки път, като едно преборване на егото, откъдето извират амбиции, алчност, дори агресия понякога. И които определено разболяват тялото. Винаги съчетавам гладуването в центъра с мълчание, доколкото мога. Оставам със себе си. Търся вътре в мен онова, за което да се хвана, за да продължа. Предполагам, че повечето хора, минаващи през Центъра, изпитват подобни неща, затова ви занимавам с моята история. Забравих да кажа, че при първото гладуване, продължило 10 дни с пет дни захранване, плаках с часове – нямам обяснение защо. Сякаш успоредно с тялото се чистеше и душата.

Днес д-р Емилова е все така бойна и енергична, усмихната и готова да нагази до кръста в студеното море за някой пациент, въпреки че е на 74. Червеникавата коса днес е абсолютно бяла, но и до днес в 7 сутринта, когато излиза да води гимнастиката на открито, слага ярко червило. И нито капка грим. В  Центъра пациентите са много различни от онези скромни смачкани хорица от цяла България, търсещи спасение за тежки болести, които заварих преди 20 години. Сега идват добре облечени млади хора, хора от бизнеса, обиколили света,

  Най-страшната сграда  

 

 

„Това е най-страшната сграда, която съм виждал. Какво ли се случва вътре?“, написа Том Ханкс под снимка на небостъргач в Манхатън преди време. Постът му тогава предизвика бурна реакция сред 13-те милиона негови фена в Twitter, които започнаха да дават предположения. От „тук се правят кошмарите“, до „може да влезеш и да провериш, но не може да излезеш след това“, „Министерството на истината на Оруел“, „тук се правят фалшивите новини“ и т.н. Според някои конспиративни предположения пък вътре се помещават Националните служби за сигурност на САЩ.

 

Небостъргачът всъщност се намира на 33 Thomas Street в Долен Манхатън, създаден е от архитекта Джон Карл Уорник и е в стил „архитектурен брутализъм“.

 

Това е една от най-сигурните и здрави сгради в Ню Йорк, способна да удържи и на ядрена атака. Тя си е абсолютно самодостатъчна – има собствен източник на газ, водни запаси и независим източник на електричество. При ядрена атака хората вътре могат да си живеят поне две седмици без притеснения.

Небостъргачът е собственост и се ползва от телекомуникационните конгломерати AT&T и Verizon. А какво всъщност се случва вътре и дали не се използва и от тайните служби на САЩ няма как да знаем.

 

   

  Десислава Банова-Плевнелиева ексклузивно пред EVA

 

 

Когато президентът Росен Плевнелиев и синоптичката от NOVA Деси Банова-Плевнелиева се появиха по телевизията да оповестят връзката си, скрепена и с годежен пръстен, в главата ми зазвуча „Продължаваща поема“ на Любомир Левчев:
„Една вечер
внезапно
започнахме
да отгатваме своите мисли.
Едновременно се усмихнахме.
Просто – тръгнахме.
...
А витрините ни позлатяваха.
Тротоарите ни отразяваха.
Шофьорите ни се караха.
Многодетни жени ни се смееха.
И с далечни тромпети ни свиреха
всички наши
предишни любовници...“

Когато поканих Деси за това интервю, тя беше все още само годеница на Росен Плевнелиев, но скоро стана официално негова съпруга – в присъствието само на 12 души подписаха и се венчаха в манастира „Свети Мина“ на 17 юни. И от младоженеца никой не поиска никакво оправдание за това, че свързва живота си с една 15 години по-млада от него красива и известна жена, след като през целия си президентски мандат бе сам, а скоро след като го приключи, се разведе официално.

 

Виж, с Деси е различно. От нея се очаква да обяснява дали това е любов, или добре пресметната стъпка към подкрепа и сигурност. Сякаш у една жена, колкото и да е самостоятелна и еманципирана, не е иманентно заложено да го очаква и изисква от мъжа, когото е избрала! Предстои ми да разбера от разговора с Деси Банова какво казва сърцето и какво – умът, за това, което й се случи – вричане пред закона и Бога, бременност, изцяло различен живот от досегашния. Съчетан не с прогнозата за времето, а с нова авторска рубрика в телевизията – „Истории на успеха“. 

Ето я Деси пред мен. Слънцето проблясва през палавите й къдрици, през които от време на време несъзнателно прокарва изящните си ръце. Сините й очи излъчват искреност и доверчивост, чипото й носле – закачливост. Без никакъв грим кожата й сияе, сигурно от бременността. Деси е избрала за свой първи съпруг доскорошния президент на Република България, бизнесмена Росен Плевнелиев, разтопил сърцето й със своята грижовност, интелигентност, почтеност и искреност.

 

Деси, казват, че едно момиче си избира мъж, който по нещо прилича на баща му. И се сещам, че ти никога не си казвала публично нищо за своя баща.

Той, Бог да го прости, е изиграл голяма роля за моето развитие като личност, въпреки че винаги съм била по-близка с майка ми. Те са се разделили, когато съм била на 6. Връзката ми с татко се засили през последните години. Самообвинявам се след внезапната му смърт, че тъй като не живееше в София, не ходех толкова често при него. Заради графика на работата ми, заради грижите покрай Йоанка и всички други неща, с които се занимавам, нямах възможност да пътувам често, а той пък не идваше в София. Ако можех да върна времето, бих зарязала всичко и бих общувала повече с татко. Той почина през 2015 г. Оказа се, че е имал заболяване, на което никой не обръщаше сериозно внимание, най-малко пък той. Не искаше да ходи в болници, по изследвания. Баща ми беше страхотен бохем. Може би заради това с майка ми след десетгодишен брак се разделят, тъй като тя е здраво стъпила на земята, много семеен човек. Докато татко беше по живота.

Каква беше професията му?

Той доста дълго е бил изпълнителен продуцент в БНТ. Занимавал се e и с кино. Бил е за кратко пожарникар, шегуваше се, че само свещеник не е бил. Много интересен човек, отдаден на приятелите си, душата на компанията. Винаги усмихнат, никога не се оплакваше от нищо, затова така и не разбрахме, че е боледувал.

А ти какво дете беше?

Завършвах все с пълно шест. Единствените ми петици бяха по трудово обучение, и то защото имахме металообработване и дървообработване и това беше най-големият кошмар за мен. Но по всички останали предмети за мен беше фикс идея да завърша с пълна шестица. Майка ми в това отношение беше супер облагодетелствана – никога не е сядала с мен да учи и да пише. Сама се справях и помагах на целия клас. Бях щастливо дете. Израснах в къща в Бояна, падаха страхотни игри на ластик, на народна топка, на криеница, на фунийки. Правехме си къщи по дърветата. Имаше едни блата над къщите ни. Летните ваканции се прибирах само да грабна някоя филия и пак изчезвах.

Кога излезе от тази къща?

На 25 години, когато заживях с бащата на детето ми. Беше ми трудно, бях свикнала с двора, със съседите. Но свикнах с апартамента. Аз съм адаптивна.

Когато се разделихте, върна ли се вкъщи при майка си?

За кратко да. В момента съм между три къщи, защото правим ремонт при Росен, живея в жилището, което бившият ми партньор ни остави на мен и Йоана.

  Любовта не винаги е справедлива  

 

 

51-годишният френски актьор (и бивш съпруг на Моника Белучи) Венсан Касел сключи брак със своята любима от две години, 21-годишният топмодел Тина Кунаки. В интервю преди известно време актьорът заяви: „Не е честно - аз съм на 51 и се женя за 21-годишно момиче. Но любовта не винаги е честна". След това обаче той добавя, че е силно влюбен и със сигурност двамата ще си направят бебета.

След множество спекулации стана ясно, че сватбата се е състояла в петък, 24 август, в курорта Бидар, Южна Франция, в изключително тесен кръг. Булката е с разкошна секси рокля на Vera Wang и двамата изглеждат на седмото небе от щастие.

В интервю за италианското Vanity Fair Венсан Касел разказва, че никога не е мислил, че ще се ожени повторно след 20-годишния си брак с Белучи и двете им деца Дева и Леони. Още по-малко си е представял брак с жена, по-млада от него с 30 години. „След развода си мислех, че ще си живея сам и в началото ми беше забавно, но след това изведнъж почувствах, че животът ми е празен“ – споделя актьорът. Сега и той, не само Тина, много иска да имат деца, тъй като, според него, най-много неща за себе си и за живота научаваш чрез децата си.