Извикал единия си слуга, на когото имал доверие, и казал: 
- Виж какво, ето ти 5 таланта (т.е. 5 жълтици). 5 таланта ти давам и с тях прави каквото знаеш докато ме няма.
Извикал втория и му дал 2 таланта и на третия 1 талант, и заминал. 
Върнал се след време и дошъл първия от слугите му, и казал: 
- Господарю, ти ми даде 5 таланта и аз ги умножих с още 5. Завъртях една търговия, една работа свърших и те станаха 10. Ето ти 10-те таланта.
И той казва: 
- Добри ми и верни слуго, ще седнеш сега с мен на трапезата да вечеряме.
Вторият дошъл и той казал: 
- Господарю, даде ми 2 таланта и аз се потрудих, положих усилия и ги направих 4 (двойно). Eто твоето.
- О, ти си добър и верен слуга, ще седнеш с мен сега на трапезата.
Дошъл третия слуга и казал: 
- Господарю, аз знам, че ти си много строг и взискателен, жънеш там, където не си сял и прибираш там, където не си хвърлял и заради това, взех твоя талант, закопах го в земята и сега, когато дойде, вадя го и ти го връщам твоето богатство.
- О, неразумни, мързеливи и лениви слуга! О, неверни! Хванете го и го хвърлете във външната тъмница, където ще бъде "плач и скърцане със зъби".

Притчата свърши, започваме да я тълкуваме.

Господарят, който тръгва за момент, това е Духът, който слиза, посещава ни, освещава ни за момента и ни дава способности, дарби и таланти, т.е. да се пробудим. 
Светва ни и ни дава какво? 
Дава ни богатства, дава ни способност да се развиваме, но не да бъдем невежи и лениви, а трябва да положим усилия. 
Полагайки усилия, ние от онова, което е заложено - тази светлина - ние я разширяваме двойно. 
На първия е дал най-много, защото най-е успяло да се отвори съзнанието му. 
Най-много му е дал - пет таланта, той ги прави десет - значи най-много се е трудил, най-много се е учил и е вървял в Духа. 
Вторият има по-малко отваряне на съзнанието, значи по-малко качества и способности на характера, но и той е положил усилия дотолкова, колкото е могъл да се научи да върви по пътя на Божественото, към Бога. 
Третият обаче - това са най-нисшите съзнания и най-големите мързеливци, които не искат да си научат урока - невежи. 
Господ какво ги прави? Рита ги "като футбулна топка по игрището" - страдания, изпитания, неволи, болести, а те: “какво стана бе, ама защо”.
Ами защото си мързелив, защото не искаш толкова (малко) да си промениш стериотипа на мислене, на чувстване и на живот, на отношение към нещата. Искаш да си алчен, завистлив, мързелив, похотлив, да си егоист. Ами като искаш да си такъв...
Обаче дойде време тези работи да не вървят и да бъдеш ритан, което е напълно заслужено.

Из Беседата – „Бизнес и духовност“
https://www.youtube.com/watch?v=8XXx4AQuWAI