Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Отворете си сърцата и изживейте една неповторима вечер!Нека в домовете и сърцата ви да има много любов и топлина! Нека радост да сгрява душите ви!Да украсим душите си с положителни и светли мисли, да ги стоплим с обич и благодарност за хубавите неща около нас!С пожелания за вълшебна вечер Бог да ви пази!t> "Щастието често се промъква през врата, която не знаеш, че си оставил отворена."
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление
Прочетен: 12253806 Постинги: 8853 Коментари: 148
Постинги в блога от 13.05.2010 г.
imagehttp://kliuki.bg/wp-content/uploads//2010/05/vasil_najdenov-200x300.jpgВаско Кеца и Ивайло се омъжиха тайно
Екатерина Колева
image


Васко Кеца и лВаско Кеца и любимият му Ивайло най-накрая се взеха. Макар и на не официална венчавка, тъй като еднополовите сватби у нас не са разрешени, двамата вече са съпрузи с халки в знак на обвързаност.

Младоженците се решили на тази голяма стъпка в живота, заради внезапната популярност на Ивайло, който бе жури в танцувалното шоу „Вип Денс“. Още тогава някой им подхвърлил идеята за брак и не след дълго, те го направили. Според запознати, тайната церемония е станала факт, малко преди Коледа в апартамента на певеца. Васил Найденов и Ивайло не били облечени официално и решили да не спазват каквито и да били традиции.

Заради проблемите на Найденов с данъците двамата не успели да заминат на сватбено пътешествие до Тайланд. За сметка на това двамата са неразделни вече 25 години и към днешна дата двамата дори на публични места демонстрират интимност. 
Категория: Забавление
Прочетен: 888 Коментари: 0 Гласове: 1
imageСмъртта е забавна в испанско радиошоуСмъртта е забавна в испанско радиошоу

Ниевес в гробницата на кралете на Навара в Лейра. Снимка: личен сайт

Испанската журналистка Ниевес Конкострина успя да възкреси кариерата си и да излезе от мъртвата зона на безработицата с хитова радиопрограма, базирана на иновационна пазарна ниша: мъртъвците. Конкострина била уволнена, след като работила години наред за национален вестник, и в течение на месеци едва свързвала двата края, преди за първи път да излезе в ефир през 2003 г. с програмата с библейското заглавие “Полво ерес” (Прах от прахта).

Сутрешната й програма по общественото радио стана култова с разказите за необичайните начини, по които умират хората и какво се случва с останките им после. Слушателите научиха, например, че британците в Испания в началото на 19 век нямали право на погребение в дворовете на местните църкви, защото не са католици, и вместо това били погребвани нощем на плажовете в южните крайморски градове като Малага. Гледката на човешки глави, люлеещи се във вълните, на следващата сутрин била толкова зловеща, че принудила испанския крал Фернандо Седми да склони да бъде построено протестантско гробище в Малага през 1830 г., след трудни пазарлъци с местния британски консул.

“Полво ерес” просто се опитва да покаже, че смъртта може да се окаже също толкова интересна, екстравагантна или забавна, колкото и самият живот”, каза Конкострина в интервю за Ройтерс. Досега темата за смъртта по испанското радио е била третирана като мистерия, хорор или траур, докато Конкострина си е изработила ироничен тон, почти на границата на шегата.

Вдъхновението за шоуто дошло от работата й в “Адиос” (Сбогом), списание за испанския погребален бранш, и разказва за знаменити трупове - превратностите на съдбата на телата на исторически личности като Наполеон, Оливър Кромуел или Адолф Хитлер след смъртта им. Триминутното радиошоу се занимава също с нови тенденции в погребенията и новини като кражби на трупове, сгрешени погребения, безименни гробове и легенди от моргите. Според мен това, в което успях, е да открия подробности, които може да са интересни, и преди всичко, леко да снижа тона до уличното равнище, казва журналистката.

Съдейки по броя на посещенията на уебсайта й, тя е успяла да предизвика интерес и неотдавна получи международната награда на краля на Испания за предаването за литературния образ Дон Кихот. Хиляди слушатели сега участват в годишно състезание за най-впечатляваща епитафия в испанско гробище. Един от последните победители спечелил с надписа: “Той напусна властта, защото не подписа смъртна присъда”, гравиран върху надгробния камък на Николас Салмерон, което е бил президент на Първата испанска република само за два месеца през 1873 г. 
Категория: Забавление
Прочетен: 883 Коментари: 0 Гласове: 1
“Фейсбук” излиза онлайн



4 февруари 2004. Бяха изминали цели двайсет минути, откакто Едуардо чакаше в празния коридор на “Къркланд”, преди Марк най-после да изхвърчи от стълбището, което водеше надолу към столовата. Марк направо препускаше, сандалите му изглеждаха размазани от скоростта, качулката на жълтия му суичър се вееше зад главата му като ореол. Едуардо скръсти ръце на гърдите си.
– Мислех, че уговорката ни беше за девет – започна той, но Марк пренебрежително махна с ръка.
– Не мога сега – измърмори той, докато измъкваше от джоба на три четвъртите си панталони ключове и се заемаше с бравата.
Едуардо забеляза разчорлената коса на приятеля си, а също и напълно обезумелите му очи.
– Май не си лягал, а?
Марк не отговори. Истината беше, че почти не беше спал през изминалата седмица. Работеше денонощно, без прекъсване. В момента изглеждаше на предела на силите си, но това нямаше голямо значение за него. Всъщност в момента нищо нямаше значение. Марк беше влязъл в така познатия за всеки компютърджия “лазерен режим”. В подобно състояние не съществуваше сила, способна да го разсее, нищо не би могло да отклони дори една-едничка мисъл в друга посока.
– Защо не можеш да говориш? – не се отказа Едуардо, но Марк отново го игнорира.
Най-накрая ключът щракна, Марк успя да отвори вратата и влетя в стаята. Сандалите му се заплетоха в чифт дънки, хвърлени на топка на пода, той за момент изгуби равновесие и се завъртя покрай един шкаф с малък телевизор на него и отрупани с книги лавици. Когато си възвърна равновесието, се насочи направо към спалнята си и се метна зад компютъра. Мониторът работеше с отворена на десктопа програма и Марк незабавно се впусна в работа. Сякаш не чуваше Едуардо, който с бавна, провлачена крачка се разхождаше зад гърба му. Пръстите на Марк удряха по клавишите с такава ожесточеност, сякаш бяха обладани от зла сила.


Едуардо си помисли, че явно слага финалните щрихи, тъй като отстраняването на всички дефекти по програмата беше приключило преди около три часа, а съществената част от кодовете и дизайна на сайта бяха отдавна готови. Единственото, което липсваше, беше една функция, върху която Марк бе разсъждавал в продължение на почти цял ден.
Той се беше занимавал с всички характеристики на сайта, като целта му беше да се придържа към максимално опростена и изчистена форма, но същевременно с нея да има и достатъчно глезотийки, които да привличат вниманието. Това, което щеше да провокира хората да използват Facebook, не беше просто воайорският замисъл. Те щяха да са привлечени от комбинацията между воайорство и интерактивност. Казано по-просто, сайтът беше замислен като имитация на случващото се всеки ден в колежа – на онова, което очертаваше параметрите на колежанския социален живот, което караше хората да ходят в клубове и барове, че дори и в учебните зали и столовата. Да се срещат с други хора, да общуват, да разговарят – а естественият катализатор на всичко, двигателят на всяка социална мрежа, беше толкова прост и фундаментален, колкото и самата човешка природа.
– Това изглежда доста добре – каза Едуардо, надвесен над рамото на Марк.
Марк кимна по-скоро на себе си.
– Да.
– Не, сериозно. Супер е. Мисля, че хората наистина ще го харесат.
Марк прокара ръка през косата си и се облегна назад в стола. На екрана му беше отворен прототип на страница на профил – това, което хората щяха да виждат, след като се регистрират и качат лична информация. В горния край имаше място за снимка – без значение каква, по избор на потребителя. Отдясно имаше списък с неща, които да попълниш: коя година в колежа си, какво учиш, от коя гимназия идваш, откъде си, в кои клубове членуваш, любим цитат. След това идваше списък с приятели – хора, които можеш да добавяш или да поканиш да се присъединят. Съществуваше и функция “сръчкай” – тя позволяваше да надзърташ в профилите на други хора, като те биват известявани, че си се интересувал от тях. И накрая можеше да попълниш с големи букви информация относно пола си, какво търсиш, дали си обвързан и какви интереси имаш.
Именно това беше гениалното на самата идея – детайлите, които щяха да завъртят цялата машина. Какво търсиш, дали си обвързан, какви интереси имаш. Това бяха основните градивни единици на колежанския живот. Тези три аспекта, събрани в едно, определяха живота в колежа – от купоните и стаите в общежитията до учебните зали, те бяха движещата сила на всекиго в кампуса.
И онлайн щеше да е абсолютно същото. Двигателят на тази социална мрежа щеше да е същият като на реалния живот в колежа – секс. Дори и в “Харвард”, може би най-престижния колеж в света, нещата всъщност опираха единствено до секс. Дали получаваш секс, или не. Точно заради това хората се стремяха към клубовете и братствата. Затова избираха едни класове пред други и сядаха на определени маси в столовата. Всичко се свеждаше до секса. И някъде дълбоко в своята същност Facebook щеше да е точно това. Един поток, който тече по посока на секса.
Марк натисна още няколко клавиша и отвори началната страница, която щеше да се показва при влизане в thefacebook.com. Едуардо погледна тъмносинята лента, която преминаваше през целия екран, и двата светлосини бутона register и login. Изглеждаше максимално опростено и изчистено. Без мигащи светлини или дразнещи звукови сигнали. Ключът в цялата идея беше самото преживяване – без лустро, нищо натоварващо или плашещо.
Просто и ясно:

[Добре дошли в Thefacebook]
Thefacebook е онлайн директория за общуване и контакти между хората посредством социални мрежи в колежите.
Thefacebook е отворен за обществено ползване в Харвардския университет.
Можете да използвате Thefacebook за следното:
• Да търсите хора от учебното си заведение
• Да разберете с кого посещавате едни и същи лекции
• Да откриете приятелите на вашите приятели
• Да получите визуална представа за личната си социална мрежа
За да влезете, е необходимо да се регистрирате. Ако сте вече регистриран потребител, влезте в профила си.

– Значи, за да влезеш – обобщи Едуардо, надвесен над екрана, – ти трябва имейл, който да завършва на Harvard.edu, след което си избираш парола.
– Точно така.
Harvard.edu беше ключов фактор. Необходимото условие, за да се регистрираш в сайта, беше да си студент в “Харвард”. И Марк, и Едуардо осъзнаваха, че именно тази ексклузивност на сайта ще го направи популярен. Същевременно беше гаранция, че личната информация ще остане в един вид затворена система. Защитата на личното пространство беше важна. Хората искаха да имат контрол над това, което качват в мрежата. Освен това изборът на лична парола беше от съществена важност. Този Грийнспан си беше навлякъл доста неприятности с това, че за неговия сайт се изискваха личните студентски номера и системни пароли. Марк дори му беше писал имейл относно своите неприятности от подобно естество. И Аарон Грийнспан, подобно на братята Уинкълвос, веднага се бе опитал да привлече Марк да работят заедно. Всеки искаше Марк, но Марк не се нуждаеше от никого. Всичко, което му бе необходимо, сега беше пред него.
– А какво е това най-долу?
Едуардо присви очи, надвесен над монитора, за да прочете написаното с дребен шрифт в долната част на екрана.
Изработено от Марк Закърбърг.
Този ред щеше да излиза на всяка една страница най-отдолу на екрана. Подписът на Марк.
Дори на Едуардо да не му стана особено приятно, не каза нищо. Пък и нямаше смисъл. В крайна сметка Марк свърши толкова много работа – той прекара безкрайни часове в програмиране и той будуваше с цели нощи. Почти не беше ял, почти не беше спал. Сигурно беше пропуснал поне половината си лекции и най-вероятно рискуваше сериозно да си развали успеха. По един от онези тъпи общи предмети, наречен “Изкуството от епохата на Октавиан Август”, така го беше закъсал, че замалко да пропусне да отиде на изпита. Понеже нямаше време да учи за досадния изпит, бе измислил уникален начин да се измъкне от ситуацията. Спретна набързо един уебсайт, в който качи всички произведения от конспекта. Покани състудентите си да коментират материала и така се сдоби с перфектния онлайн пищов. На прак-
тика успя да накара другите да му свършат работата, а на изпита се представи блестящо и си спаси успеха.
Сега, застанал пред творението на Марк, за Едуардо нямаше съмнение, че всичките усилия са си стрували. Уебсайтът на практика беше завършен. Бяха запазили домейна – thefacebook.com – още преди няколко седмици, на 12 януари. Също така бяха наели сървърите – около осемдесет и пет долара на месец – от една фирма близо до Ню Йорк, които поемаха трафика и поддръжката. Марк определено си беше взел поука от историята с Facemash – повече никакви забили лаптопи. Сървърите можеха да поемат достатъчно трафик дори и ако това нещо се окажеше толкова популярно, колкото беше станал Facemash, така че не се очакваше сайтът да се срине. Всичко беше готово.
Thefacebook.com беше готов за стартиране.
– Да започваме.
Марк посочи към лаптопа до себе си. Едуардо се намести до него, отпуснал рамене над клавиатурата. Пръстите му затракаха по клавишите, влезе в имейла си. Извади списъка с адресите си и посочи няколко имена, групирани в горната му част.
– Всички тези момчета са от “Финикс”. Ако им го изпратим, би трябвало да се разпространи доста бързо.
Марк кимна. Идеята да започнат с членовете на “Финикс” беше на Едуардо. Все пак те бяха звездите на социалния живот в кампуса, а thefacebook беше социална мрежа. Ако онези момчета го харесаха, щяха да го препратят на приятелите си и така сайтът щеше да се разпространи по-бързо. От друга страна, тези момчета познаваха доста момичета. Ако Марк го беше изпратил първо хората от своя списък с адреси, информацията щеше циркулира из факултета по компютърни науки. Е, и в еврейското братство, разбира се. Но със сигурност нямаше да достигне до много момичета, ако въобще успееше намери някое. А това щеше да е проблем.
Идеята с “Финикс” беше доста по-добра. Това, плюс списъка с имейлите на всички от “Къркланд”, до който Марк, като жител на същото общежитие, имаше легален достъп, щеше да даде добър старт на сайта.
– Добре – каза Едуардо с леко треперещ глас, – започваме.
Той бързо написа един кратък текст, просто няколко реда за представяне на новия сайт, а под него сложи линк към thefacebook.com. После пое дълбоко въздух и с натискането на един бутон разпрати имейла до всички.
Готово. Едуардо затвори очи и си представи как мъничките пакети информация изскачат навън, по широкия свят, как стремително профучават по медни кабели рикошират, отразени от сателити в орбита. Видя летящи в ефира късчета електронен гений, от компютър в компютър, като нервни импулси в една световна нервна система.
Уебсайтът сега беше там.
Работещ.
Жив.
Марк се стресна, когато Едуардо постави ръка на рамото му.
– Отиваме да пийнем нещо! Трябва да го отпразнуваме!
– Не, аз ще остана тук.
– Сигурен ли си? Разбрах, че някакви момичета ще идват по-късно във “Финикс”. Изпратиха “Фък трък” да ги вземе.
Марк не отговори. От изражението на лицето му Едуардо разбра, че в момента не само звукът от радиаторите покрай стената и шумът на уличното движение под малкия прозорец, но и самият той разсейваше Марк.
– Значи ще останеш и ще зяпаш в екрана, така ли?
Марк продължаваше да мълчи. Той се поклащаше пред монитора, все едно рецитираше еврейска молитва.
Гледката беше странна, но Едуардо реши, че не може да съди приятеля си. С какво право? Марк не бе спрял да работи като луд, за да пусне този сайт и ако сега искаше да седи сам и да зяпа в монитора, това си беше негово право.
Едуардо се отдалечи почти безшумно. На излизане спря за миг и забарабани с пръсти по касата на вратата. Марк не се обърна. Едуардо сви рамене и излезе, като го остави насаме с компютъра.
Марк остана там, потънал в тишината и в собственото си отражение в екрана на монитора.


Етикет: Интернет, книги 
Категория: Забавление
Прочетен: 5895 Коментари: 0 Гласове: 1
20-годишните Марк Закърбърг и Едуардо Саверин създават сайта Facebook в общежитията на “Харвард” през есента на 2004 година и за броени месеци той се превръща в световен феномен. Защо обаче само единият от основателите остава начело на компанията? Как съсобственикът Едуардо Саверин изгубва целия си дял? И какво се случва със следващите бизнес партньори на най-младия милиардер в света - Марк Закърбърг? Във “Фейсбук - милиардери по неволя” (ИК Милениум)


Бен Мезрич разкрива тайните на най-голямата социална мрежа и нейните създатели. Предлагаме откъс от книгата в превод на Невена Кръсimage 
Категория: Забавление
Прочетен: 1182 Коментари: 0 Гласове: 1
imageimageБащата на Елеонора влиза в Kъщата
Бащата на Елеонора влиза в Kъщата



Предполагаемият биологичен баща на Елеонора Палавейска - Недялко Нанов, тази вечер ще влезе в Къщата на Big Brother Family.



Там заедно с нея той ще отвори плика с резултатите от ДНК теста, на който се подложиха двамата, пишат от bliasak.bg. Нестандартни и много интересни – такива ще бъдат номинациите в Big Brother family тази вечер. Единствено и само дамите в къщата ще дават своя глас за номинациите. Този път няма да бъдат номинирани отделни участници, а цели семейства.

Едно от номинираните семейства ще бъде спасено от зрителите още тази вечер в Big Brother Live. Затова съквартирантите ще се обяснят в любов на съпругите си, което ще бъде и техният апел към зрителите за спасяването им.
Тагове:


Предполагаемият биологичен баща на Елеонора Палавейска - Недялко Нанов, тази вечер ще влезе в Къщата на Big Brother Family.



Там заедно с нея той ще отвори плика с резултатите от ДНК теста, на който се подложиха двамата, пишат от bliasak.bg. Нестандартни и много интересни – такива ще бъдат номинациите в Big Brother family тази вечер. Единствено и само дамите в къщата ще дават своя глас за номинациите. Този път няма да бъдат номинирани отделни участници, а цели семейства.

Едно от номинираните семейства ще бъде спасено от зрителите още тази вечер в Big Brother Live. Затова съквартирантите ще се обяснят в любов на съпругите си, което ще бъде и техният апел към зрителите за спасяването им.
Тагове:
Категория: Забавление
Прочетен: 907 Коментари: 0 Гласове: 2
imageСледят ли ни във Фейсбук?
 
 

Повечето от нас, които се наслаждаваме на привидно неограничената свобода за споделяне на информация във Фейсбук, рядко си задаваме този въпрос. Но той е важен заради органично заложения стремеж на МВР да увеличава контрола си върху Интернет - временно притихнал след бурните граждански протести, но готов да се прояви отново, когато бдителността ни намалее. Той е и особено актуален днес - на международния ден на свободата на печата.

Не се бях замислял сериозно по този въпрос до момента, в който между купчина виртуални зеленчуци, комунистически лозунги и резултати от безсмислени тестове попаднах на следния Фейсбук статус:

„В понеделник от БНТ ми беше наредено да спра да изразявам мнения във Facebook. Оказва се, че всички мои политически мнения са били следени. Днес ми беше заявено, че ми се забранява повече да работя към предаването “Полет над нощта” и да се занимавам със скайп комуникацията със зрители, която бях разработил за продукцията. Коментарите оставям на вас…”

Думите са на Иван Димитров Панов, български публицист и правозащитник, който допреди една седмица работи в предаването на БНТ „Полет над нощта”. Според неговото твърдение, на 26.04.2010 г. му се обаждат от продукцията да спре да изразява мнения в Интернет и Фейсбук и да изтрие всички свои мнения по политически и обществени въпроси. След като не се подчинява на заповедите, на 28.04.2010 г. от продукцията му се обаждат по телефона и му забраняват да ходи повече на работа.

По този повод публикуваме интервюто на Тася Тасева с Иван Димитров.

Миналия понеделник, 26 април, получаваш ултиматум да не поставяш коментари с политическа насоченост в социалната мрежа Фейсбук. Защо?

Отговорът се изразява в самия въпрос и с една дума „Защо?”. В България продължават да се случват неща, които би трябвало да са недопустими в една Демокрация.

Излиза, че твоите коментари са следени. Неудобни са на някого…?

Точно така. Има всички предпоставки и доказателства да се смята, че вече повече от 5 години съм подложен на систематично следене и разработки от страна на властта в София. Новите служби се оказват не по-малко брутални и безскрупулни от старата ДС. Като за реализиция на целите си използват и престъпни структури.

Излиза, че има хора в България, които целенасочено не искат България да прогресира? Те ли пречат на България вече 20 години?

Ако в миналото репресиите са били извършвани само по политически причини, днес те се извършват не само по политически, но и икономически причини. Властимащите се притесняват да не загубят икономическите облаги, които им носи властта и по тази причина са жестоки в разправата си с публицисти, които говорят свободно. В медиите са внедрени хора, които често лъжат по поръчки от МВР и пред които старите служители на държавна сигурност изглеждат безобидни. Изградена е нова ДС, още по-страшна от старата, която не се съобразява със Законите.

Нали всички ние искаме да живеем нормално, да имаме сигурност, работа, добра образователна система, почивка на морето… Толкова ли е трудно?

Колкото и парадоксално да звучи се оказва, че е трудно. Явно определена прослойка в обществото желае само и единствено тя да определя нещата и да се ползва от привилегии.

В сряда ти показаха вратата…
Ще разкажеш ли за случващото се пред друга конкурентна, частна медия?

Вече разказах за случилото се на всички авторитетни, международни правозащитни и журналистически организации. Днес излезе поредният доклад на „ ФРИЙДЪМ ХАУС “, който определя България като страна с относително несвободни медии. Много от българските централни медии са зависими от МВР и манипулират информацията, така че да се търси помощ от тях е често безпредметно.

Можем ли да говорим за медийна мафия в България?

„Медийна мафия” не е най-точното определение. По скоро медиите са пряко зависими от МВР, политически структури и мафията. Сред журналистите се всява страх. На практика им се показва, че неудобните могат безнаказано да бъдат тероризирани, пребивани и даже убивани. Това води до автоцензура, която убива истинската Свобода на словото в България. В различните медийни фирми са внедрени сътрудници на МВР, които получават понякога пари на ръка и за разлика от някогашните сътрудници на ДС не се водят никъде на отчет и са неконтролируеми.

Мислиш ли, че твоите скайп-включвания в предаването подтикваха зрителите да се замислят за своята роля в обществото? Да осъзнават своята значимост, да се изгражда гражданска позиция?

Без съмнение. Аз изградих първата в България успешна скайп система за директни видео връзки със зрителите без никаква цензура и предварителни записи. Зрителите оценяваха това и се чувстваха Свободни граждани.

Смяташ ли да заведеш дело в Страсбург?

Гоненията над мен през последните 5 години преминаха всякакви граници и живея под непрекъснат страх за живота си. Вече имах 2 въоръжени нахлувания на МВР в дома ми. Тези хора са решени на всичко…Прокуратурата отказа на всички инстанции да предприеме действия срещу служителите на МВР, извършващи незаконните деиствия. Имаше дори изискана проверка от ДАНС, която е завършила без резултат срещу МВР. В силовото ведомство действат необезпокоявани хора, които дори ми смениха лични данни в компютърния масив на МВР. Нещо, което успях да докажа чрез Комисията за защита на личните данни. При всяка по-сериозна публикация ме привикват в МВР да давам обяснения. За период от 4 години съм бил привикван над 20 пъти да давам обяснения за какво ли не. Тези хора превърнаха живота ми в Ад. Така, че държавата носи тежка отговорност за това, което се случва и аз ще я дам на съд в Страсбург.

Цялата история на Иван Димитров Панов можете да научите от статията “България - живот под страх”, в която той разказва за постоянните унижения и репресии от страна на МВР, на които е бил подлаган от 1997 г. насам.

http://e-comedia.com 
Категория: Забавление
Прочетен: 764 Коментари: 0 Гласове: 2
Лилана и американската сцена
 


Гледах интервю на Лилана, направено от Мон Дьо в сайта blife.bg. Време e няколко “Голи думи” да бъдат казани и за Лилана в блога ни, като коментар на видяното интервю.

Очевидно Лилана се стреми към голямата сцена и е напълно възможно да я постигне. Смятам, че нейният подход за атакуването на международната сцена е правилен. Не можеш да се развиваш на локално ниво и да искаш международен успех, както правят повечето изпълнители у нас. Ето затова смятам, че Лилана има шансовете да постигне това, което иска – да бъде звезда в чужбина.
Относно отговорите на Лилана на журналистически въпроси съм приятно изненадан, че тя отговаря доста адекватно и дори оригинално на доста от тях. Което показва, че Лилана вече е израснала на едно по – високо ниво, което може само да ни радва. Годините в шоубизнеса я правят зрял изпълнител.
Относно липсата на интерес от БГ РАДИО към нея, това ни най – малко трябва да я притеснява. Лилана се радва на ротации в труги медии и дори телевизии, което напълно компенсира неротирането на песните и в ефира на БГ Радио.
Спомням си Лилана от рап радио “Мила”, в което бях директор. Сградата на телевизия “ММ” беше съвсем близо и Лилана често идваше в радиото. Лилана още през 2003 година имаше високи цели, натоварен график и си го следваше. Който мисли, че Лилана е някаква фръцла, която се чуди какво да прави по цял ден се лъже. Пожелавам и успех занапред и да преследва нонстоп целите си, защото е на прав път.

 
Категория: Забавление
Прочетен: 584 Коментари: 0 Гласове: 0
imageВенета Райкова си купува нова рокля, ден след като получи заплахи за съд
 


Водещата на предаването “Горещо” Венета Райкова ще празнува своя рожден ден с чисто нова рокля, която най – вероятно ще избере или купи тази вечер, написа популярната телевизионна звезда във Фейсбук. Венета става на 36 години в неделя и признава, че за нея последната година е една от най – успешните и хубавите. Напук на злите езици по нейн адрес Венета Райкова демонстрира супер настроение и позитивизъм. Ако съдим от поведението на популярната телевизионна водеща, тя никак не се притеснява от заплахите на друг телевизионер – Димитър Бедников да я вкара в съда, за това, че в нейното предаване Бедников се припознал, като “оня лудия”. Както вече “Голи думи” обяви – това е скандала на седмицата! Очевидно Венета си живее живота! 
Категория: Забавление
Прочетен: 951 Коментари: 0 Гласове: 2
imageГорчиво: Намерихме женският вариант на сурикатите Иван и Андрей


Ох, от както в телевизионния ефир започнаха от сутрин до вечер в буквалния смисъл да се разхождат два екземпляра, определени от примата на българския попфолк Глория, като двамата сурикати – Иван и Андрей, ние започнахме да се притесняваме, че те могат да останат телевизионни ергени. Защото просто ще останат самотни, поради липсата на женски индивиди, които да отговарят на сурикатското им телевизионно съществуване. Но не! Има Господ на земята и той си знае работата!

Те са двама, прекъсват се, бутат се един в друг, надвикват се, къде със себе си, къде с гостите си и говорят бързо. Те са две – и правят абсолютно същото!

Те са двама и рецитират, когато четат от аутокюто си, а когато се излъчват на живо правят грешки, и се стремят да бъдат царете на късия разказ, след който публиката да се засмее. Те са две – и правят абсолютно същото.

Те са двама и се въртят като сурикати наляво, и надясно. Постоянно шушумигат пред камерите и винаги са във ведро настроение. Те са две и правят абсолютно същото! НАМЕРИХА СЕ!

Те са двама – сурикатите Иван и Андрей от Нова телевизия
Те са две – сурикатките Мария Игнатова и Александра Раева от БТВ!

Сега остава просто да се чифтосат и да чакаме малките сурикатчета! А кой казва, че сурикатлъка не е заразен?  
Категория: Забавление
Прочетен: 770 Коментари: 0 Гласове: 1
imageimageСолени са сълзите на Ивана, а шампанското определено й нагарча, след като бизнесменът Петър Стаменов беше арестуван за източване на ДДС. Изпълнителката на „Шампанско и сълзи” отново е в депресия, след като остана без мъж до себе си. Тя обаче не се е отказала да се бори за любовта си. Ивана беше забелязана да обикаля канторите на скъпи адвокати в Пловдив, за да осигури солидна юридическа защита на своя любим на предстоящия съдебен процес.

Стаменов е разследван за данъчни далавери и има вероятност да прекара няколко години зад решетките. В последно време Ивана е загърбила участията си в провинцията и се консултира с различни светила на правната наука по случая с любимия й Петър. С него тя се запознала в заведение, в което имала изпълнения. Любовта им била пламенна, но кратка, прекъсната преждевременно от дългата ръка на за кона 
Категория: Забавление
Прочетен: 626 Коментари: 0 Гласове: 2
imageПетя Славова няма да върне милионите на Ангелинка



Публична тайна е, че до скоро двете дами демонстрираха приятелски отношения. Спор за милиони обаче охлади приятелството им след като Ангелинка си поиска милионите вложени в луксозни довършителни работи на хотела „Феста Уинтър Палас“. Сградата е уникална-преди Самоковеца да умре, той твърдеше, че това ще е най-луксозният хотел, виждан някога на Балканите. Фамилията на Константин Димитров действително вложила милиони, за да може всичко в хотела да бъде на ниво. Дори и кранчетата в банята били позлатени, самите мебели пък Ангелинка и Самоковеца поръчали лично по каталози на Версаче. „В момента имам липса на пари, държавата ме преследва, ти ми обеща да ми платиш за обзавеждането, но не съм получила нищо до момента, трябват ми спешно 2 милиона лева“, обяснила Ангелинка на Петя Славова. Банкерката обаче отказала, вместо това предложила да купи обратно хотела за 20 милиона лева. 
Категория: Забавление
Прочетен: 2143 Коментари: 0 Гласове: 2
Илияна Цанева от балет „Магаданс“ с която Слави има интимна връзка от няколко месеца се оказа омъжена за шампиона по бойно самбо Борис Величков. На връх Великден двамата с Дългия бяха засечени от папараци да вечерят в ресторанта на ловешкия хотел „Лиани“ в интимна обстановка. Шоуменът прекарал вечерта с 25 годишната брюнетка, той безпрецедентно бил без охраната си. Двамата били облечени неглиже-той с дънки и кожено яке, а гаджето в шарен пуловер. Двамата си поръчали бутилка бяло вино, салати и специалитета на заведението. Слави всячески се стремял да впечатли момичето и от километри му личало, че е влюбен. Най-накрая мистериозното момиче бе разпознато, това е бившата гимнастичка на СК „Левски“ и настояща танцьорка от балет„Магаданс“ Илияна Цанева. Двойката съвсем открито показвала чувствата си и не се притеснявала от персонала. Така Трифонов нарушил едно от своите правила, строга забрана за любовни истории между членовете на екипа. Ако двамата наистина имат връзка то Дългия нарушава и две от боожиите заповеди: „Не прелюбодействай“ и „Не пожелавай жената на ближния си“.

Как се изневерява – Съветите на Професор Вучковimageimage 
Категория: Забавление
Прочетен: 1931 Коментари: 0 Гласове: 0
imageimageКристина Димитрова не ще повече деца!

Кристина Димитрова твърдо отказа да си направи бебе от 12 години по-младия от нея Васил. Двамата живеят на семейни начала, но само на думи. Запознати твърдят, че Димитрова била с него заради секса.

От самото начало на връзката им гаджето на Криси я побърквал с предложения за наследник. Само че дългокраката блондинката нямала никакво намерение да става отново мама. Оправдавала се с факта, че вече си била изпълнила дълга на жена и децата й от първите два брака били достатъчни, пък и вече не била първа младост.

Неостаряващата, както на външен вид, така и духовно, певица нямала притеснения, че Васко може да я зареже, заради някоя по-млада от нея. Даже не била сигурно в любовта си към него. „Ако стане така, че Васил си намери друга, ще си кажа, че живота е пред мен“, сподели певицата. 
Категория: Забавление
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 12253806
Постинги: 8853
Коментари: 148
Гласове: 2529
Архив
Календар
«  Май, 2010  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31