На днешната дата се навършват 162 години от рождението на творецът изрекъл думите: "Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар."

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.

За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.

Чехов започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е методът на „потока на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.

Представяме Ви цитати и размишления на бележития руски писател:

Човек е онова, което мисли за себе си.

Човек е това, в което вярва.

У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.

Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът

Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.

Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.

Животът се разминава с философията: няма щастие, ако няма безделие – удоволствие доставя само онова, което не е нужно.

На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.

Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.

Човек обича да говори за болестите си, а между другото това е най-безинтересното нещо в неговия живот.

Страшно ми се иска да живея, иска ми се нашият живот да бъде свят, висок и тържествен – като небесният свод. Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.

Животът е досаден капан. Когато мислещият човек възмъжее и достигне до зряло съзнание, той неволно се чувства като в капан, от който няма изход.

Стараем се да променим живота, така че потомците ни да бъдат щастливи, но потомците ще кажат както обикновено: преди беше по-добре, сегашния живот е по-лош от предишния.

Смисълът на живота е само в едно – в борбата.

Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот.

Възпитаните хора уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви.

Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направил.

Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични.

Науката е най-важното, най-прекрасното и нужно в живота на човека, тя винаги е била и ще бъде висше проявление на любовта – само и единсвено с нея човек ще победи природата и себе си.

На човека ще му стане по-добре тогава, когато му покажете какъв е.
Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.

Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение.

Който не може да вземе с ласка, няма да вземе и със строгост.

Удоволствие доставя само това, което не е нужно.

Моят съвет е: в пиесата се старай да бъдеш оригинален и по възможност умен, но не се бой да се покажеш и като глупак; трябва свободомислие, а само този е свободомислещ, който не се бои да напише и глупости. Не заглаждай, не шлифовай, а бъди непохватен и дързък. Краткостта е сестра на таланта. — из писмо до по-големия брат Александър Чехов, 11 април 1889 г.

Краткостта е сестра на таланта. — из писмо до по-големия брат Александър Чехов, 11 април 1889 г.

Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен. — из писмо по-големия брат Александър Чехов, 8 май 1889 г.

Художественото произведение непременно трябва да изразява някаква голяма мисъл. Само това е прекрасно, което е сериозно.

Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.

Който нищо не иска, на нищо не се надява и от нищо не се бои, такъв не може да стане художник.

Бездарен не е този, който не умее да пише повести, а онзи, които пише, но не умее да скрие това.

През всички времена богатството на езика и ораторското изкуство са вървели ръка за ръка.

Ако в пръво действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.

Не Шекспир е главното, а забележките към него.

Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери подходящия читател.

Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие.

Публиката обича в изкуството най-вече това, което е банално и на нея отдавна й е известно към какво е привикнала.

Казват, че философите и истинските мъдреци са равнодушни. Не е вярно – равнодушието е паралич за душата, преждевременен край.

Ако се боите от самотата, не се женете. — из бележника на писателя

В семейния живот главното е търпението. Любовта не може дълго да продължи.

Когато обичаш, откриваш в себе си такова богатство, такава нежност, ласкавост, че дори не ти се вярва, че умееш да обичаш по този начин.

Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е съвсем нормално състояние. Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.

Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар.

Като погледнеш някое поетическо създание: муселин, ефир, полубогиня, милион възторзи, а надникнеш ли в душата му – най-обикновен крокодил. — из "Мечка"

Не й прощавам, че съм я обичал.

Жената трябва да се възпита така, че да умее да осъзнава своите грешки, защото – по нейно мнение – тя е винаги правата.

Интересно е да се ожениш само ако е по любов; да се ожениш за една девойка само затова, че е симпатична, е все едно да си купиш на пазара ненужна вещ само затова, че е хубава.

Никога толкова не обичаш близките си, както във време, когато рискуваш да ги изгубиш.

Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.

Жената е опияняващ продукт, когото обаче и досега не са се сетили да го обложат с акцизна ставка.

Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.

Приятно е дори да боледуваш, когато знаеш, че има хора, които очакват твоето оздравяване като празник.

Ако срещу някоя болест се предлагат твърде много средства, то значи тази болест е неизлечима.

По-добре да загинеш от глупаците, отколкото да приемеш похвала от тях.

Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.

Парите, както и водката, правят човека смахнат.

У всеки от нас има твърде много винтове, колела и клапани, че да можем да съдим един за друг по първото впечатление или по два-три външни признака.

Давайки воля на фантазията, задръж ръката.

Ако работите за настоящето, вашата работа ще ви изглежда нищожна; трябва да работите, имайки предвид само бъдещето.

Издевателството над чуждите страдания не трябва да се опрощава.

Който над всичко поставя спокойствието на своите близки, той трябва напълно да се откаже от идейния живот.

Ласкаят този, от когото се боят.

Необходимо ни е само това, което ни е необходимо.

Любовта, дружбата и уважението не могат да свържат така както общата ненавист към нещо.

Умереният либерализъм: на кучето му трябва свобода, но все пак е необходимо да се държи на верига.

Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква въпроса: "Ами дали не е негодник?"

Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.

С чужди грехове свят няма да станеш.

Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува – но това не е истина.
…Равнодушието е паралич на душата.

Този, на когото му е чужд животът, който е неспособен на такъв – на него нищо повече не му остава, освен да стане чиновник.

Проблем на съвременността. Работата не е в оптимизма или песимизма, а в това, че деветдесет и девет процента от сто нямат никакъв ум.

Не разбира ли човек от шеги, пиши го пропаднал. И да знаете: това въобще не е истински ум, та дори и човекът да има пет пръста чело.

Всичко знаят и всичко разбират само глупаците и шарлатаните.

Започни да философстваш и умът ще се замае.

Никога не е рано да се запиташ: с работа ли съм се захванал или с безсмислици?

Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.

Университетът развива всички способности – включително и глупостта. — из бележника на писателя

Няма такова нещо като национална наука – както няма и национална таблица за умножение; което е национално, то вече не е наука. — из бележника на писателя

Евтинията на руските стоки е удостоверение за тяхната негодност. — из писмо до Чехови, 14 май 1890 г.

Промяната на живота към по-добро, охолството и безделието развиват у руския човек най-нагло самомнение.

Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее.

Хубаво е там, където нас ни няма: в миналото ни няма и затова ни изглежда прекрасно. — из бележника на писателя

Животът мина, сякаш че не съм живял… — из драмата "Вишнева градина“

Истинското щастие е невъзможно без усамотение. Падналият ангел е изменил на бога вероятно затова, че е пожелал усамотение, каквото ангелите не познават.

Висш израз на щастието или нещастието най-често се явява безмълвието.

Дори и в човешкото щастие има нещо тъжно.

Зад вратата на щастливия човек трябва да стои някой с чукче и постоянно да почуква, напомняйки, че има нещастие и след краткото щастие, настъпва нещастие.

Ако „Булгаргаз“ си е вършел работата, нямаше да се стигне до високите цени на синьото гориво. Така премиерът Кирил Петков коментира смяната на ръководството на обществения доставчик.

По думите на премиера, като се прегледа изборът на различните видове доставчици и как са правени търговските сделки, изглежда че в „Булгаргаз“ са се случвали грешни или неправилни решения. Резултатът от тях е, че имаме по-високи цени, отколкото трябва.

„Не може да се събуждаме на първи януари с по-високи цени на газа и да се вижда, че сме изпускали възможности тази цена да е по-ниска“, допълни Петков, цитиран от БНТ.

Министър-председателят коментира още, че КЕВР също е пропуснал възможността да постигне по-ниски цени на газа и че се надява с идването на новия състав на енергийния регулатор да отпадне мораториумът върху цените на тока, парното и водата.

В решението на Българския енергиен холдинг за смяна на ръководството на „Булгаргаз“ от вчера липсват мотиви.

През последните седмици обаче енергийният министър Александър Николов на няколко пъти отправяше обвинения към газовия доставчик, че България не получава максимално договорените количества азерски газ, с помощта на които да се намали цената на синьото гориво у нас.

От „Булгаргаз“ неколкократно заявиха, че няма как да получаваме по-голямо количество азерски газ заради липсата на газовата връзка с Гърция и обявиха, че се води целенасочена кампания срещу доставчика.

Отстранения управител на „Булгаргаз“ Николай Павлов заяви, че ще коментира по-късно, защото е под карантина с коронавирус.