Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Отворете си сърцата и изживейте една неповторима вечер!Нека в домовете и сърцата ви да има много любов и топлина! Нека радост да сгрява душите ви!Да украсим душите си с положителни и светли мисли, да ги стоплим с обич и благодарност за хубавите неща около нас!С пожелания за вълшебна вечер Бог да ви пази!t> "Щастието често се промъква през врата, която не знаеш, че си оставил отворена."
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление
Прочетен: 11224456 Постинги: 8842 Коментари: 148
Постинги в блога от 22.12.2018 г.
  Българи живеят в рая с $200 на месец   Share on Facebook   Tweet on Twitter   
image      

Иво, Мира и дъщеря им Мая изкачват вулкани, бродят из джунгли и карат сърф на Карибите

 

Иво, Мира и 11-годишната им дъщеря Мая са българско семейство, което живее на борда на катамарана “Фата Моргана” и пътешества по света. През юли 2013 г. те зарязват дом, работа и училище в търсене на свобода и приключение. За техните странствания с платноходка из най-красивите кътчета на планетата и живота им “извън системата” пред “Стандарт” разказва Драгомира Георгиева – Мира.
———————————————–
Иво и Мира са родом от Варна. Съдбата среща двамата връстници, когато са на 17, а навършили 23, eмигрират в Канада, за да се сдобият с паспорти, с които ще могат да пътуват свободно и безвизово, където си пожелаят. Днес Иво и Мира са вече 38-годишни и имат син и дъщеря. Преди година и половина семейството решава да се сбогува с досегашния си живот и да се впусне в приключение, обикаляйки света с яхта.

image

“Напуснахме работа, училище и дом, за да докажем, че съществуват алтернативен начин на живот, образование и пътуване извън системата, посещавайки някои от най-красивите и девствени места на планетата с минимален бюджет”, споделя Мира.

 

Мечтата на семейството да зареже всичко и да отплува към хоризонта и тоталната свобода ги отвежда до решението да си купят лодка, с която да плават по света. Наричат я “Фата Моргана”. Мира разказва, че преди да се решат на тази стъпка, са проучили и изчели доста, за да се уверят, че идеята им не е чак толкова откачена. Оказва се, че доста хора в Канада и Америка го правят. “Повечето са пенсионери, които след пенсия си купуват лодка и стоят на Бахамите и Карибите по цели зими, далеч от снеговете, и си получават пенсиите. Но има и млади хора, семейства с деца като нас. Някои си продават къщите и живеят постоянно на лодките, други си взимат 1-2 г. дълги ваканции. Децата учат задочно на лодките. В Канада и Америка, за разлика от България, това е възможно и много хора го предпочитат по различни причини”, споделя Мира. Тя и Иво след години къртовски труд като шофьори на камиони и когато най-после изплащат къщата си в Канада, решават, че е дошло времето да я продадат и да вложат парите в лодка и в реализирането на своята мечта.

 

image

 

Първоначално на борда с тях са и двете им деца – Мая и Виктор. Но след време синът им се отказва и се връща да живее при семейни приятели в Канада.

 

“Липсваха му приятелите, а и той просто не е от хората, които обичат да пътешестват. Сега е на 17, вече е голямо момче и започва живота си така, както аз и баща му навремето”, обяснява Мира. Според нея да обикаляш света с лодка далеч не е скъпо удоволствие, което само богаташите могат да си позволят. На въпроса: “Колко струва?”, нейният кратък отговор е: “Не, по-скъпо е да имаш къща и да ходиш на ваканция един път годишно”. По думите й, с продажбата на къщата са отпаднали разходите по нея, а с тях и нуждата да се работи. “Яхтите са скъпо удоволствие за тези, които искат да си запазят къщата и да плават 1-2 седмици в годината по време на ваканциите, но за тези като нас, които са си продали всички движими и недвижими имущества и вещи, яхтата е дом и превозно средство едновременно. А и си купихме лодка, която ни беше по джоба и която ни върши работа”, категорична е Мира. Ако нищо на яхтата не се счупи и не се скъса въже или платно, семейството харчи по около $200-300 на месец – предимно за храна, автобусни билети, сладолед и бира.

image

Като това са пари, които Мира изкарва, пишейки статии за Caribbean Compass – издание за круизъри от целия Карибски район. Все пак Мира и Иво имат и спестявания, с които покриват по-сериозни извънредни разходи. За храна семейството харчи много малко – по $50 на седмица, след като се е заредило с чували брашно, ориз, макарони, леща, боб, картофи и мляко на прах, консерви и други трайни продукти. “Хващаме и често ядем риба, а пресни плодове и зеленчуци си купуваме от местните пазари. Из тропическите острови намираме и си берем плодове в гората. Хляб си месим и печем на лодката всеки ден. От дрехи и обувки почти нямаме нужда”, споделя Мира.

 

 

По думите й, докато плават в открито море, денят им минава доста скучно.

 

“Редуваме се с Иво на вахта, готвим, слушаме музика, говорим си и, общо взето, чакаме времето да мине”, разказва тя. За щастие, плаването е само 10% от живота им. През останалото време семейството е пуснало котва на някое райско местенце.

image

“Тогава ходим на излети в планините, изкачваме вулкани, посещаваме водопади, езера, градове или се гмуркаме край кораловите рифове”, разказва Мира. Семейството често се запознава с други круизъри, с които ходи на екскурзии и прави сбирки на борда на лодката им. Сега Мира, Иво и Мая са в Гренада – един от най-южните карибски острови. А маршрутът за следващите седмици е вече начертан.

 

“Оттук след това потегляме за Тринидад и Тобаго, после към Барбадос и на север – обратно към Мартиника и Пуерто Рико. А от там – обратно на юг към Колумбия, Панама, през канала към Еквадор, Галапагос и Френска Полинезия”, издава плановете им Мира. Семейството решава накъде ще отплава според настоящата си локация и вятъра в района.

 

“Съобразяваме се и с карибските пирати, които съвсем не са само на кино. А и сме с катамаран – комфортни лодки, които обаче не стават за плаване в опасни води. Не бихме тръгнали към Нос Хорн например, защото катамараните се преобръщат много по-лесно от еднокорпусните лодки при силни бури”, разказва Мира.

image

Досега семейството е било във Флорида, Куба, Мексико, Гватемала, Бахамите, Доминиканската република, Пуерто Рико, Британските Вирджински острови и целия Карибски район. Но Мира се затруднява да посочи къде е най-хубавото кътче, което непременно трябва да видим. “Има прекалено много красиви места, за да препоръчам само едно. Всяко е уникално и си има своите атрактивности. В Мексико са руините на маите, в Гватемала са индианците и дивата природа”, споделя Мира. Тя разказва, че индианците, които все още живеят в джунглите в къщички от палмови листа без електричество и ловят риба в езерата, имат мобилни телефони, които зареждат с генератор, който се намира в местната църква. Според Мира на Бахамите пък са най-хубавите плажове и рифове, а водата е топла и прозрачна като синьо стъкло. Затова там можем да се гмуркаме с часове сред разноцветни риби и корали.

 

“Доминиканската република е голям остров с богата история. Тук е най-старата столица на Новия свят – Санто Доминго, с невероятна колониална архитектура. Тук са също и най-високите планини на Карибите – Пико Дуарте”, разказва още Мира. Семейството е успяло да ги изкачи за два дни с мулета и гид. “Тук, на Карибите, е Меката на сърфистите и се научихме да сърфираме с приятели. Всеки от островите е очарователен – Саба е нещо специално, Барбуда – розови плажове и колонии от морски птици, а Монсерат, Гваделуп и Мартиника са действащи вулкани”, разказва Мира. Все пак тя посочва, че ако трябва да избере само едно място, на което да се завърне, то е Доминика. “Уникална природа, гори, пълни с манго, банани, портокали и авокадо. Там всеки ден беряхме раници с плодове и изкачихме върхове – Долината на отчаянието и Врящото езеро, което наистина ври в един кратер”, така Мира описва Доминика.

 

Тя списва блог на български и английски език – www.thelifenomadik.com, където може да прочетете още за вълнуващите приключения на семейството. А ако ви е допаднал начинът им на живот “извън системата”, може да дарите по някой долар чрез бутончето на сайта. “Когато някой щедър читател ни изпрати $5, $10 или $20, настава празник на “Фата Моргана”. За нас стойността на всеки долар е огромна и оценяваме дори и най-минималния жест. $10 за нас означават сладолед за цялото семейство и една биричка за Иво – и той да се поглези”, споделя Мира.

 

Отказахме да сме “модерни роби”

Мечтая за деня, когато ще пуснем котва на пристанище Варна, казва Мира

– Мира, какво мислите за живота на “обикновените” хора, които имат дом, ходят на работа, а децата им – на училище? Защо се отказахте от този живот?

 

– Всеки, който следва мечтите си и се чувства щастлив, обича работата си и тя му доставя удоволствие, постигнал е нещо извънредно, независимо в каква област и не е посредствен, намира удовлетворение от мястото, на което е, и от хората, които го заобикалят, е вдъхновение за нас. Не е вярно, че само пътешествениците имат интересен и вълнуващ живот. Всеки човек може да е пълноценен и щастлив по свой си начин. Посредствеността и отчаянието са убийствени.

 

imageЗа съжаление в днешно време процентът на хората, които си мразят работата, колегите, шефа, трафика и изобщо – цялата рутина и сиво ежедневие, е доста голям. Те са т.нар. модерни роби, които обслужат системата. Както казва Буковски в писмо, озаглавено “Робството от 9 до 5”: “Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси. И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези, които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша. Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно… Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. Аз виждах всичко това. Те защо не го виждаха?”. За нас подобно съществувание е недопустимо. Какъв е смисълът да си губим живота в правене на едно и също нещо?

 

Каква е разликата дали сме живели само ден или 100 г., ако всички дни са едни и същи? Един ден баща ми загина внезапно, нелепо, на 56 г. Осъзнахме, че животът е кратък и крехък и няма време за губене. Затова се отказахме от рутината, колкото и страшно и трудно да ни беше и потеглихме. Нашето пътешествие е посветено на татко ми – Ангел Ненчев.

 

– Как бихте отговорили на тези, които ще кажат, че това, което правите, е лудост? Вие как определяте начина си на живот?

 

– Прави са, лудост е. Луди сме. Но по-луди са тези, които си мислят, че сме луди. И нито ние ще променим тяхното мнение, нито те – нашето. Ние го определяме като – Нашия живот.

 

– Мислите ли, че дъщеря ви Мая губи от това, че не ходи на училище или напротив?

 

– Времето ще покаже, но свети Августин е казал: “Светът е книга. Тези, които не пътуват, прочитат само първата страница”. Майка ми – бивша учителка по математика, е много против факта, че Мая не ходи на училище. Хората ни критикуват, особено българите, защото в България няма задочно средно образование. Но ние сме с канадски паспорти и имаме опцията на задочно образование, така че Мая ще получи диплома за основно и средно образование. Може би тя няма да има същото образование като децата, които ходят на училище, но пък сме убедени, че ще научи доста неща, благодарение на пътуването. Човек не се учи само от книгите, а ние книгите си ги набавяме. Светът е най-големият учител, не сте ли съгласни? В Гватемала, където прекарахме 2 месеца, Мая посещаваше местното училище и се научи да говори малко испански. Тя вече говори на български, английски и френски език.

 

Колко деца на 11 г. говорят 4 езика? Тя е любознателна, чете книги и пише статии на английски. Последната е озаглавена “Моето училище не е град” и ще бъде публикувана в същото карибско вестниче, където аз публикувам срещу заплащане. Така че на 11 г. тя вече изкарва и пари. Иначе математиката я затруднява, но се борим. Не мисля, че Мая губи много от факта, че не ходи на училище, защото печели много по отношение на образованието от факта, че обикаля света.

 

– Кога напуснахте България? Липсва ли ви и бихте ли се върнали някога тук?

 

– През 2000 г. и оттогава не сме се връщали в България. Родителите и всичките ни роднини и приятели са там и много ни липсват. Смятаме да се върнем. Дори си мечтаем за деня, в който ще пуснем котва на пристанище Варна. Но кога – не знаем.

 

– А като българи ли се определяте, или сте граждани на света?

 

– Българи сме, разбира се, и такива ще си останем. И все се ослушваме за други българи, където и да сме. Сега например ще се срещнем с българин, който ни намери чрез блога и пристига като част от екипаж на лодка. Никога не сме го виждали, но го чакаме, все едно роднина ще ни идва на гости. Планираме да пием бира заедно, да си правим мекици. Той обеща да ни донесе бактерии, за да подквасим кисело мляко

 

– Някога ще пуснете ли котва, като остареете например, или ще продължите с плаването?

 

– Ще пътешестваме по море, докато ни се пътешества или се наложи поради някакви непредвидени обстоятелства да спрем. Но си представяме старините на земя – в малка къщичка с градина и кокошки. Може би в България.

 

– Какво бихте казали на изкушените да опитат вашия начин на живот, защо да го направят?

 

– Много хора обичат да пътуват и има много начини за това. Българско семейство ни писа наскоро – сега обикалят с каравана в България и скоро ще потеглят за Европа. Други пък са с каравана из Америка. Наши приятели обикалят пеша, с рейсове и влакове. Други си взимат ваканции и със самолети се пренасят до някое райско местенце. Не са много хората от България, плаващи с лодка, но има и такива. Ако ви харесва идеята, но не сте сигурни дали този живот е за вас, може да се запишете за екипаж на чужди лодки. Ако сте един от онези луди, от нашата порода, ако морето ви е любов и мечта – нищо и никой няма да ви спре. Ако не го направите, ще съжалявате цял живот. Ето какво ми писа великият Николай Джамбазов, който сам си построи лодка през 80-те и без грам държавна подкрепа, без никакви съвременни техники на борда, сам обиколи света: “Имах само една мечта, към която се стремях с всичките си сетива. Никога не ме е интересувало нищо друго, освен изпълнението на детската ми мечта. Скоро си взех досието от Държавна сигурност. И знаете ли какво пише в него: “…непрекъснато мечтае да построи яхта, с която да обиколи света, с което е станал за присмех сред колегите си”… Още тогава никой не вярваше, че това ще се случи. За онези времена това беше немислимо. Все едно сега да мечтаеш да си построиш ракета и да заминеш на Марс…”. А вие на какво сте готови, за да осъществите мечтите си?

 

Категория: Забавление
Прочетен: 2343 Коментари: 0 Гласове: 5
  Българин облече Кейт Мидълтън, Лондон онемя        

Херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън събра погледите с тоалета си на благотворително събитие в Лондон, а снимка на костюма украси първа страница на “Дейли телеграф”. Вестници и електронни медии във Великобритания пишат, че автор на семплия, но много стилен ретро костюм е модният дизайнер Петър Петров от Велики Преслав. От 2011 г. той работи за луксозната марка облекла “Епонин”, клиентите на която са известни особи от цял свят. Vogue също коментира, че в костюма на българина херцогинята на Кеймбридж е в безупречна визия, а някои дори я сравняват с Джаки Кенеди.

Цялата суматоха около одеждата на Кейт Мидълтън донесе за автора Петър Петров много суперлативи, а брандът “Епонин” получи над сто моментални поръчки, всяка от която на цена между 4000 и 5000 паунда.
Петър Петров и Кейт Мидълтън са родени през 1982 г. Българинът завършва Техникума по облекло и хранене в Шумен, учи в местния университет, а после дизайн в Киев. Започва като крояч в родния си град, а след две години става моден дизайнер, който прави първите си колекции във Варна. С приза “Моден дизайнер” преди 10 години заминава за Лондон.

image

imageПетър Петров е роден през 1982 г. във Велики Преслав. Завършва Техникума по облекло и хранене в Шумен, учи в местния университет, а после дизайн в Киев. Започва като крояч в родния си град, а след две години става моден дизайнер, който прави първите си колекции във Варна. Печели награната “Моден дизайнер” преди 10 години, а след това емигрира във Великобритания.

image

Модела на фирма “Епонин” от Петър Петров

imagePetar is the senior tailor at Eponine. He gives us a little insight into his world.

PETAR ON SET OF THE AW15 CAMPAIGN 

Категория: Забавление
Прочетен: 457 Коментари: 0 Гласове: 2
 75 години от т.нар. Филаделфийски експеримент: САЩ телепортирали цял боен кораб image   Извършена ли е реално телепортация на цял боен кораб в така наречения „Филаделфийски експеримент”? Няма друг подобен опит, който да е обвит с такова огромно количество митове, лъжи в пресата, спорове и даже – смърт при много загадъчни обстоятелства. Вече повече от половин век тази история продължава да предизвиква резонанс не само в кръговете на учените и специалистите, които изучават паранормалните явления, но и сред обикновените любители на развитието на историята на морското въоръжение и радиотехника.   За какво става дума?   Безброй въпроси предизвиква фактът – наистина ли е извършен експеримент по телепортацията на бойния кораба „Елдридж” – с бордови номер  DE 173 от американската военна база във Филаделфия на територията на друга военна база в Норфолк, която се намира на стотици километри от базата във Филаделфия. В основата на този секретен експеримент била Единната теория за полетата, която частично е разработена от Алберт Айнщайн и който експеримент бил наречен „Дъга”. Според легендата била конструирана мощна електромагнитна установка, която безпроблемно можела да потисне видимият спектър на оптичното излъчване от силуета на кораба. Смущаващият дух на историята около този кораб е свързан с редица тъмни събития. Уфологът Морис К.Джесъп след издаването през 1955 година на своята популярна книга получил от някой си К.М. Алиенде няколко странни послания. Всички тези послания били написани с цветни моливи в умопомрачителен стил и с много грешки. В своите послания този Карлос Мигел Алиенде подчертавал неподправен интерес към появата на първата легенда за телепортирания кораб, а така също и към екзотичната тема левитация. В совите послания той напълно потвърждавал успеха на експеримента с Единната теория на полетата. Освен това описал какво страшно въздействие е упражнило  върху екипажа на кораба електромагнитното въздействие. Алиенде разказал също така и за „чудесата”, които се случили впоследствие с оживелите от този експеримент моряци. Според неговите думи един, минавайки през стената на собственото си жилище, пред очите на жена си, детето си и други гости, изчезнал в неизвестна посока. Други двама внезапно пламнали като клечки и изгорели. В записките на Алиенде може още да се прочетат и факти от службата на още един военен кораб – „Андрю Форест”, както и лични наблюдения за това как ставало по време на експеримента изчезването, а след това и появяването на „Елдридж”. Отначало уфологът не повярвал на всички тези послания и ги окачествил като ненормални. Но след известно време, когато научил, че неизвестен екземпляр от негова книга бил приписан от Алиенде на нов стил, оказал в Пентагона в Управлението по военоморски  изследвания, бил издаден в ограничен тираж и с бележки, останал силно озадачен. Алиенде разказвал за хуманните мотиви в главата на Айнщайн относно Единната теория за полетата. В края на краищата той прибрал трудовете си, тъй като считал, че човечеството  още не е готово достатъчно, за да бъде информирано за Единната теория на полетата, така, че да използва тази теория за  добри цели. Посланието на Алиенде завършва с потвърждение на факта, че този експеримент е проведен и че е бил успешен. Накрая авторът прави тънък намек на уфолога, че е много лесно да си изгуби разсъдъка – достатъчно е да разкаже тази информация. Скоро след това – на 20 април 1959 с огромни дози сънотворно и алкохол в кръвта, в състояние на кома, с поставена в прозореца на автомобила тръба с изгорелите газове на автомобила, зад кормилото на собствената си кола загива Морис  К. Десуп. След тази история с изследването на експеримента се заема Чалз Берлиц, на който се отдава малко да проясни историята. На него заедно с Уйлям Мур се удало да получат информация по това дело от съвършено странично и по никакъв начин – не заинтересувано лице. – конструкторът Патрик Мейси. Конструкторът разказал как веднъж видял секретен филм за служебно ползване, който бил показан на висшето командване на ВВС. В този филм той видял епизоди, където в мараня с неизвестен произход един есминец / боен кораб/ няколко пъти ту се появявал, ту изчезвал, а във водата само оставали следи от него. Малко по-късно конструкторът с крайчето на ухото си чул от военните, които също гледали този филм, че заради много дългото въздействие на електромагнитното поле, у членовете на екипажа, участвали в експеримента, възникнали сериозни проблеми със здравето. Моряците, които служили на този боен кораб като един опровергават съществуването на проекта „Дъга” и го причисляват към фантазиите на фанатиците.  Повече от всичко те не желаели такова повишено внимание към себе си, а също се стремели да избегнат евентуални проблеми на децата и внуците си. От всички горни факти може да се направи изводът: „Филадейлфийският експеримент” действиелно се е провел. От мощното електромагнитно излъчване е пострадал част от екипажа на кораба „Елдридж”. Относно появяването на кораба на базата в Норфолк – практически няма потвърждения на свидетели. Ако телепортацията на кораба в действителност беше успешна, то в наши дни тя щеше вече да се използва за доставки в трудно достъпни региони на хуманитарни помощи и други товари. В опита по провеждането на експеримента „Радуга” май никой, който е чувал тази история не се съмнява. Но до неговото успешно провеждане докрай сигурно ще минат  още не едно и две десетилетия.   Какви митове и тайни крие Филаделфийски експеримент       На 28 октомври 1943 г. на базата на американските ВМС във Филаделфия се провежда т.нар. филаделфийски експеримент.   През 80-те години на миналия век по екраните в Съветския се прожектира хитовият филм „Секретният експеримент“. Съветските момчета, затаили дъх, слушали за приключенията на един американски моряк, който по времето на един научен експеримент „през дупка на времето“ попаднал от 1943 в 1984 г.   Много хора смятали, че този филм е създаден на базата на реални събития.   Бордовият номер DE-173   Някои конспиролози и днес смятат, че през 1943 г. американски физици провели грандиозен опит, чиито резултати били засекретени за десетилетия наред.   Събитията, свързани с т.нар. филаделфийски експеримент, се развиват на кораба „Елдридж“, с бордови номер DE-173, който влиза в състава на американския флот през лятото на 1943 г. През 1944-1945 г. той изпълнява бойни задачи в Средиземно море. На 28 май 1945 г. „Елдридж“ се насочва в акваторията на Тихи океан, за да поддържа американския флот във войната с Япония. През 1951 г. корабът е предаден на гръцкия флот и е наречен „Леон“. Есминецът носи военна служба до 90-те години, когато е бракуван.   Съвсем обикновена биография на кораб, но в историята му има една загадъчна дата – 28 октомври 1943 г.   Търсене на невидимост   На този ден есминецът, със 181 души на борда, се намирал на базата на ВМФ във Филаделфия и бил използван за провеждане на секретен експеримент.   Американските военни се заинтересували от трудовете на Алберт Айнщайн и му поставили задачата да осигури невидимост на бойните кораби, минимум от радарите, максимум – визуално. Айнщайн смятал, че невидимост може да се постигне с помощта на мощно електромагнитно поле, генерирано по специален начин около материален обект.
Категория: Забавление
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове: 3
      image 

МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ! Няма страшно, виж как се действа

Има спасение и от този капан

Винаги, когато има предупреждение за подобно явление по Черноморието, никога не го пренебрегвайте.

Какво е мъртвото вълнение

Това е вид течение, което не се образува под напора на ветровете, а в резултат от процеси, които текат под повърхността – приливи или термални течения. Това е перпендикулярно на брега течение, образуващо се в следствие отдръпването на потока приливна вода в посока навътре в морето или океана.

Мъртвото вълнение е най-опасно в плитки морета с полегат бряг, който е обкръжен от пясъчни плитчини, коси и островчета. В тези места по време на отлив пясъчните коси пречат на водата да се връща обратно в морето. Налягането на водата в тесния пролив, съединяващ морето с лимана, нараства многократно. В резултат на това се образува бърз поток, по който водата се движи със скорост 2,5–3,0 м/с.

Схематично това изглежда така:

image

Как да разберем има ли опасност в морето

Макар процесите, които предизвикват едно мъртво вълнение да са подводни, на повърхността нещата си личат. Вижте снимката долу и ще ви стане ясно. Ако и вие забележите перпендикулярна на брега ивица, заобиколена от двете страни с пяна и вълни, знайте, че това е точно мъртва вълна.

image

Ако човек попадне в зоната на голямата стрелка, която сочи към хоризонта, тежко му.

image

 

Но все пак има какво да се направи.

 

Как да действаме ако попаднем в подобна ситуация

 

Златните правила тук са 3:

 

БЕЗ ПАНИКА

ПЕСТИ СИЛИ

ПЛУВАЙ УСПОРЕДНО НА БРЕГА

 

 

В подобна ситуация всеки може да се озове, но няма място за паника – паниката и незнанието са гибелни. Затова първото нещо е да забележите накъде е брега. Вие трябва да се оттласнете и да заплувате успоредно на бреговата ивица. Да, може да не стане от първия път, пак, и пак пробвайте. В никакъв случай не се опитвайте да плувате по посока на брега. Това само ще ви отчая и ще изхаби силите ви.

Повикайте за помощ, само знайте, че ако главата ви гледа към хоризонта, може и да не ви чуят. Викайте, едва когато успеете да смените посоката си на движение. Първо, така наистина ще ви чуят, и второ, ще сте спестили още малко сили.

Схематично нещата изглеждат така:

image

Важно е да знаете още:

1 Мъртвото вълнение няма да ви завлече към дъното.
Това не е водовъртеж. Често мъртвото вълнение е кратко и с голяма скорост се движи само повърхностния слой на водата, който увлича навътре в морето, но не и към дъното!

2. Мъртвото течение не е широко.
Неговата ширина не превишава 50 метра. А в повечето случаи е само 10–20 метра. И ако преплувате буквално 20–30 метра паралелно на брега, вие ще забележите, че сте излезли от течението.

3. Дължината на мъртвото вълнение също е ограничена.
Течението достатъчно бързо отслабва, тягата отслабва там, където вълните достигат своя пик и започват да се разбиват. При сърфистите това място се нарича «лайн ъп» (line up). Точно на това място се събират всички сърфисти, готвещи се да покорят прииждащите вълни. Обикновено това място се намира на не повече от 100 метра от брега.
Моля ви, споделете тази информация със своите приятели. Нека колкото се може повече хора научат за мъртвото вълнение. Може по този начин да спасите не само своя живот, но и живота на други хора. / Kanal 3

 

 

Категория: Забавление
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 22.12.2018 00:04
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 11224456
Постинги: 8842
Коментари: 148
Гласове: 2518
Архив
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31