На Коледа стават чудеса и любовта е едно от тяхСтоях в църквата, някак си по задължение, и се молех в душата си, сред тълпата от псевдовярващи старици и роптанията на моята псевдоприятелка, чакайки края на службата, за да взема причастие. Взирах се в замръзналите, пожълтели и набръчкани лица на хората и се опитвах да разгадая тяхната болка и за какво молят Бог. Никога не съм смятала, че за да чуе Бог молитвите ми трябва непременно да съм в църква, но така трябва след пост.

Никога няма да забравя тази Коледа и колко много плаках преди нея.

Приближаващата смърт бавно и сигурно отнемаше с всеки миг съзнанието на най-обичния ми човек, този, който създаде духовното ми Аз и не знаех дали е по-добре да го оставя в нейните ръце, за да отиде при Исус в един свят без болка и страдание или да продължа да проявявам егоизма си и да искам още малко да бъде с мен.

Нали децата, докато са малки, са ангели, слезли на земята? Защо тогава едно шестмесечно бебе е с толкова тежка диагноза? Защо тогава сестра ми плаче и иска да умре заради един ангел?

Къде отиде нашата любов? Това ли беше всичко? Преди Коледа аз му направих символичен подарък – свещник във формата на коледна къщичка. За да получи топлината на семейството, която ние с него не можахме да създадем и винаги на Коледа, когато го запали, в дома му да има много щастие и светлина. Посланието на картичката беше, че на Коледа винаги стават чудеса и любовта е едно от тях. Даже я парфюмирах.

Никога няма да забравя тази Коледа и колко много плаках на нея.

Георги го кръстихме на Коледа, за да го посветим на Бог, а аз му станах кръстница, за да му бъда духовна майка в живота.

Мисълта за предстоящите нещастия обаче горчеше в душата ми и аз мълчаливо се питах нали на Коледа стават чудеса, защо тогава не станат и с мен?

Звънът на есемеса ме изкара от унеса на божествения ми разговор и неговата покана да се видим ме накара да се затичам. Цялата коледна нощ бяхме заедно, говорихме, търкаляхме се в снега и спахме прегърнати, както преди.

Един ангел в бяла престилка прекъсна коледните си празници със семейството си на другия ден още, заради един малък човек. Една жена, майка и лекар ме накара да вървя по улицата и да плача, обезумяла от щастие, подарявайки на малкия човек надежда.

Господ ми подари още три прекрасни месеца с дядо.

Коледа е любимият ми празник. След рождения ми ден, който е в началото на декември, аз постя, изповядвам се и вземам причастие. На службата в църквата гледам замръзналите, пожълтели и набръчкани лица на хората и се опитвам да разгадая тяхната болка и за какво молят Бог. Но за каквото и да се молят те, за каквото и да се моля аз, вече знам, че на Коледа винаги стават чудеса! И любовта е едно от тях.

* * *

Етикети: Рождество Христово, Коледа, ее