Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Отворете си сърцата и изживейте една неповторима вечер!Нека в домовете и сърцата ви да има много любов и топлина! Нека радост да сгрява душите ви!Да украсим душите си с положителни и светли мисли, да ги стоплим с обич и благодарност за хубавите неща около нас!С пожелания за вълшебна вечер Бог да ви пази!t> "Щастието често се промъква през врата, която не знаеш, че си оставил отворена."
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление
Прочетен: 12241490 Постинги: 8853 Коментари: 148
Постинги в блога от 08.11.2018 г.
2  >  >>
  Майкъл Дъглас със звезда на Алеята на славата в Холивуд image Снимка: Screenshot/www.youtube.com 7 Ноември 2018

Американският актьор Майкъл Дъглас беше удостоен със звезда на "Алеята на славата" в Холивуд.

Церемонията се проведе във вторник и на нея присъства бащата на Майкъл Дъглас - легендарният актьор Кърк Дъглас, който след месец ще навърши 102 години. Звездата на 74-годишния актьор е 2648-мата, появила се на култовата Алея на славата.

В подкрепа на съпруга си пристигна и актрисата Катрин Зита-Джоунс, както и синът му Камерън Дъглас, също така и близката приятелка на семейството, актрисата Джейн Фонда.

image 

Майкъл Дъглас печели първия си "Оскар" през 1976 година за филма "Полет над кукувиче гнездо". През 1988 година той взе "Оскар" за най-добър актьор за ролята си във филма "Уолстрийт" на режисьора Оливър Стоун.

Освен това Майкъл Дъглас е активист за подкрепа на човешките права. А като продуцент и актьор той доказва, че може да е на нивото на великия си баща.

Категория: Забавление
Прочетен: 339 Коментари: 0 Гласове: 1
  Хиляди българи умират от инфаркт или инсулт, но при тези хора рискът е 3 пъти по-голям!  
  image

Американски учени откриха при кои хора рискът от тези заболявания е 3 пъти по-висок и защо

Шумът се оказва основен рисков фактор за две от най-сериозните и често срещани заболявания в наши дни.

 

Американски учени откриха при кои хора рискът от инфаркт или инсулт е по-голям и защо.


Специалисти от Масачузетската болница в Бостън стигнали до това откритие по време на изследване, обхващащо 499 души на средна възраст 56 години.

Резултатите разкрили, че основен фактор за повишаване риска от сърдечносъдови болести, инфаркти и инсулти, е шумът.

Острият инфаркт на миокарда е заболяване, което засяга милиони хора по света. Той настъпва, когато определен участък от сърдечния мускул некрозира (умира) и възпрепятства доставката на кислород към сърцето. В повечето случаи това води до смърт или до различна степен на инвалидност. По данни на Националния център по здравна информация към Министерство на здравеопазването, всяка година, от остър инфаркт на миокарда, у нас умират близо 6 000 българи.

Инсултът пък е остро нарушение на кръвообращението в мозъка и води до същите последици. От Министерството на здравеопазването отбелязват, че през изминалата година броят на българите, засегнати от инсулт, е надхвърлил 50 000.

Доброволците от новото американско изследване били подложени на позитронно — емисионна и компютърна томография на мозъка и кръвоносните съдове.

Въз основа на резултатите на всеки един от участниците била определена активността на амигдалата (Бадемовидно тяло) — зона в мозъка, част от лимбичната система, която отговаря за регулирането на нивата на стреса и емоционалните реакции.

След това екипът измерил и изследвал нивата и честотата на шум в районите, където живеели доброволците, пише Факти.бг.

Съпоставяйки данните, учените открили, че активността на бадемовидното тяло при хората, подложени на хроничен и силен шум, е много по-голяма, в сравнение с онези, които живеели на по-тихи и спокойни места.

При хората, живеещи в условия на силно шумово замърсяване, като автомагистрали и летища, амигдалата била проактивна, а нивото на възпаление на артериите им — по-високо. Учените отбелязват, че при такива показатели рискът от инфаркт и инсулт се увеличава 3 пъти.

В заключение, екипът съобщава, че през следващите 5 години, в резултат на нарушено функциониране на сърдечносъдовата система, включително сърдечни пристъпи и инсулти, пострадали 40 от участници в изследването.

Категория: Забавление
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове: 1
  то кой е масовият убиец от Калифорния  

  image

Мъжът, който отне живота на 12 души в претъпкан бар в калифорнийския град Таузънд Оукс, е бивш войник на 28 години, предаде Франс прес, цитирайки Джеф Дийн, шериф на разположения в околностите на Лос Анджелис окръг Вентура.

 

Заподозреният, който се е самоубил, се казва Иън Дейвид Лонг и е служил в елитните части на морската пехота, уточни шерифът на пресконференция.


"Имали сме много контакти с Лонг през годините за дребни инциденти", добави Дийн. През април полицаи са го посетили и са повикали полицейски експерти психолози, защото той е действал нерационално.


Припомняме, че въоръжен мъж откри стрелба в препълнен бар в град Таузънд Оукс в южната част на Калифорния и отне живота на 12 души. Нападателят е нахлул в заведението, в което е имало колежанско парти.

 

Човек, станал свидетел на трагедията, заяви пред в. "Лос Анджелис таймс", че нападателят е влязъл в бара около половин час преди полунощ и е произвел поне 30 изстрела. Други очевидци казват, че е хвърлил димна граната.

В Съединените щати често се извършват масови стрелби на обществени места. При последното нападение загинаха 11 души в синагога в Питсбърг.

Категория: Забавление
Прочетен: 953 Коментари: 0 Гласове: 2
  Когато се върнах от отвъдното 

· СВЕЩ. ГЕОРГИЙ МАКСИМОВ · 

   

imageПредставяме ви разговор, записан в предаването от поредицата „Моят път към Бога” на руския ТВ канал „Спас”, в която отец Георгий Максимов се среща с хора, които са намерили спасение в Православието. Опитът, преживян от  неговия гост е драматичен и едновременно … светъл, защото променя живота му, към този момент напълно съсипан и го обръща към Христос. Как и защо Василий се озовава на оня свят, какво преживява там, как усещането на Христовата любов му помага правилно да осмисли живота си на този свят. Ето неговата история…

Свещ. Георгий МаксимовНашият гост е преживял много драматични събития, които го довеждат до Бога. Сред хората има такава поговорка: „Никой не се е върнал от оня свят”. Тя се казва с подтекста, че никой не знае какво ни чака след смъртта. Обаче историята на Василий Лазарев опровергава тази поговорка. Но преди да преминем към разговора за неговата смърт и връщане от отвъдното, нека представим предходните събития. Василий, ще сгреша ли, ако предположа, че както много хора от нашето поколение, Вие сте израстнали в среда на невярващи хора и не сте познавали вярата в Бога?

Василий Лазарев: Да. Аз съм роден и израснах в друго време. След като се уволних от казармата през 1989 г.,

image

Василий Лазарев днес работи като програмист

се появи съвсем различна парадигма. Съветският съюз се разпадаше. Трябваше някак си да намирам прехрана. Бяхме много млади със съпругата ми, роди ни се и дете. След военната служба малко работих в завода, а после попаднах в охранителните групировки. Разбира се, сега тези структури са по-различни, но тогава това бяха охранители, а през нощта – бандити, които изтръгват насила дълговете. Много лоши неща извърших тогава. Ужасни неща. Ръцете ми не са изцапани с кръв, но от всичко останало има достатъчно. За тези неща досега се срамувам, въпреки че се покаях.

Мнозина от нас загинаха. Някои влезнаха в затвора. Но тъй като тогава се роди дъщеря ми, аз реших да приключа с този бизнес. Полека успях без особени загуби да се оттегля. Просто се преместихме да живеем на друго място и напълно прекъснах всички връзки. Опитвах се някак да изградя живота си, но нямахме пари и припечелвах както можех: занимавах се с търговия, работих като таксиметров шофьор с моята кола. Запознах се с едни хора на пазара. Тогава това се наричаше „далавера”. Три години работих по пазарите на Москва и околностите й. В този период се пристрастих към наркотиците.

Как стана това? Вие вече сте бил човек на съзнателна възраст – сигурно сте били наясно, че това е опасно.

Тогава бяхме скарани с жена ми, живеех сам в квартирата. Тук при мен се събираше голяма група наркомани. Гледах доволните им физиономии, когато се инжектираха и казваха: „На теб това не ти трябва”, но това звучеше като: „Само не ми разваляй удоволствието”. И поисках да опитам. Първоначално ме беше страх. Инжектирах веднъж, втори път, трети … И готово. Според мен, два пъти са достатъчни, за да се пристрастиш. Хероинът е много прилепчив демон. Той те хваща в обятията си и вече не те пуска. Колко хора са се лекували, опитвали са да се освободят, да се изчистят, единици успяват. Познавам само едно момиче, което успя и то с цената на големи усилия. И като майка тя не може да се реализира, т.е. не може да има деца. А останалите умират. При това някои преживяват клинична смърт вследствие на свръхдоза и после отиват да си купят следващата доза.

Например, така стана с един мой приятел. Бяхме в кухнята: аз, той и неговата приятелка. Инжектирахме се – той падна. Стана му лошо, извикахме Бърза помощ. Те дойдоха скоро. Извлякоха го на стълбищната площадка. Там му отвориха гръдния кош и му правиха пряк сърдечен масаж … Казвам ви, това не е гледка за хора със слаби нерви. Свестиха го. И въпреки това нищо не се промени и само два месеца по-късно той почина от свръхдоза. Страшни работи. Аз около година бях на хероин. Това е сравнително кратко време. Тази зависимост съсипва хората по различен начин. Някои десет, петнадесет години са на хероин – не знам как издържат толкова дълго. Обикновено наркоманът живее пет – шест години максимум.

Вашата смърт също ли беше заради свръхдоза?

Не точно. Тогава съществуваше „легендата“, че можеш да пиеш водка и с помощта на алкохола да се освободиш от хероина. Но се оказа, че всъщност не е така. Бяха празниците през май и с тази цел аз пиех и пиех – за да се избавя от хероина. Но това не помогна. Не издържах и на 11 май, в един вход, с момчетата си сложихме хероин. Беше вечер, след 22 ч. А водка и хероин значи сигурна смърт. Не знам кое на какво влияе, но на практика умираш веднага. Аз още бях под въздействието на алкохола. Помня тъмнина. Сякаш съзнанието се разпада. Очите се затварят и в ушите звънят камбани.

Тоест изпадате в клинична смърт…

Това е моментът на смъртта. Не усещах болка. Меко и спокойно се затвориха очите ми и аз се свлякох надолу към сметопровода. Там и останах. Помня само, буквално виждах, сякаш под вода и на забавен кадър, как едно момиче – една от нас – тича и чука от врата на врата – да отворят и да се обадят на Бърза помощ. Тогава още нямаше мобилни телефони. Сергей, приятелят ми, който остана до мен, се опитваше да ми прави изкуствено дишане. Но явно не умееше. После помня, че вече лежа пред входа. Дойде Бърза помощ. Виждам отстрани тялото си да лежи на земята. Те правят нещо. А на мен ми стана безразлично, напълно безинтересно. Нещо ме дърпаше надясно и нагоре. Все по-бързо. Имаше неприятен звук, някакво бучене. Завъртях се и се понесох нагоре по някаква голяма тръба. Мисълта ми при това не се прекъсна нито за секунда.

Не се ли изплашихте, като разбрахте, че е дошла смъртта?

Първоначално аз не го осъзнавах. Това стана по-късно. Движех се все по-бързо. Полупрозрачни стени, тунел, ускоряващ се полет … Наоколо – гледка, която може да се сравни със звездните снимки на телескопа Хъбъл. А отпред – ярка светлина. Много ярка. Усещането прилича на атракция в аквапарк, когато летиш по спирала надолу, спускаш се и падаш в басейн с топла вода. Звучи някаква неземна музика. Едва тогава погледнах себе си. Чак тогава осъзнах, че съм умрял. При това не изпитах никакво съжаление. Чувствах радост, покой, наслада. Можех да видя къде е тялото ми. Виждах, че то е в линейката на Бърза помощ. Но ми беше все едно, напълно безразлично. Не изпитвах никакво презрение или ненавист, просто …

Като нещо чуждо?

Да. Както например вървиш и виждаш на пътя камък – и какво от това. После започна да ме тегли нагоре, сякаш започна да ме издига топла длан. Буквално усещах вълни на щастие и пълно спокойствие. Абсолютна защита. Всичко наоколо бе проникнато с любов – толкова силна, че не знам с какво да я сравня. Теглеше ме сякаш през някакви облаци. Както излита самолет. Все нагоре и нагоре. И пред мен се появи образ в ослепително сияние. Той имаше дълга дреха, хитон. Вижте, до този момент аз не бях отварял Библията, никога не се бях замислял за Бога, за Христос. Но тогава изведнъж с цялата си душа аз разбрах, че това е Той. А Той е като роден баща. Той посрещна мен, блудния син, с такава любов, каквато няма на този свят. Никой не е говорил така с мен. Той не ме обвиняваше, не ме убеждаваше, не ми се караше. Той просто ми показа моя живот. Ние общувахме мислено и всяка Негова дума аз възприемах като закон. Без каквото и да било съмнение. Той говореше тихо и нежно, а аз все повече се убеждавах, че съм бил чудовищно неправ не само спрямо себе си, но и спрямо близките си и въобще към всички. Аз плачех, ридаех, сърцето ми се разкъсваше и така се очистваше и постепенно ми ставаше по-леко.

Струва ми се, че това може да се сравни със следната ситуация: когато грънчарят прави гърне и глината му пада и той започва с ръце да я поправя … Точно като грънчар Той изправяше душата ми, тя беше толкова омърсена … И така, Той ми показа моя живот, като филм всичко мина пред очите ми.

Знае се, че така се случва. После четох за това при Мууди* и при други, които имат такъв опит. Не казвам нищо ново. Не си измислям, не лъжа. Човек сигурно би излъгал, ако цели нещо. Аз просто искам да разкажа това, което видях, за да чуят хората. Вече свикнах с това, че мнозина не ми вярват, други ме мислят за ненормален.

И така. Той можеше във всеки момент да спре показването на живота ми. Сякаш е филмова лента. Но още по-интересно е, че аз можех във всеки момент да вляза в ситуацията, която ми показваше и да видя себе си. Да усетя ситуацията от гледна точка на всеки от участниците.

Можехте да разберете как те я възприемат.

Да. Например, как една дума може да нарани. Преживявал съм нараняване с огнестрелно оръжие и с нож, но нищо не може да се сравни с това, как човек може да нарани само с една хвърлена дума. И как се запомня това за цял живот. Какви последствия има. Колко внимателни трябва да бъдем в своите постъпки. Много хора си мислят, че съществува само този живот и после – край, само някакъв тъмен непрогледен мрак или просто нищо. Не, приятели, всички ще трябва да отговаряме за постъпките си. Абсолютно всички. И тъй, ние с Него анализирахме моя живот. После Той ме взе за ръка и тръгнахме… Помня, че в краката ми имаше някаква мъглива субстанция, която постоянно се преливаше. Много ярка светлина. Т.е. там изобщо няма сянка, въпреки че е трудно това да си го представи човек. Чувствах се полупрозрачен. Като във филма „Невидимият”, където само границите му се обозначават. Той ме взе за ръка, поведе ме, просвети ме с тази най-ярка светлина. После се озовахме отново на онова място, където се срещнахме за първи път. Не си спомням какво ме попита, но главното беше, че осъзнах, че трябва да се върна обратно в земния живот. Пред очите ми се мярнаха жена ми, детето. Между другото, към този момент ние бяхме скарани и почти година не живеехме заедно. Та аз разбрах, че трябва да се върна. Обещах Му да се вразумя, да се поправя. Изпитвах силна тъга и в същото време ми беше дадено да разбера, че не се виждаме за последен път. Може би досега ме държи тази надежда. Честно казано, искам да се върна там. Във всеки един момент.

imageВъпреки че, колкото прекрасно беше това, което аз преживях, толкова зле ще се чувстват онези, които ще бъдат в ада. Аз не бях в рая, но може би в някакво преддверие на рая. Не знам, как да го нарека … Това чувство е сигурно по-силно от всички наркотици на света взети заедно и умножени по безкрайност. Може би, от експлозията на всепознание буквално ми се подкосиха краката. Истината само премина покрай мен, но аз усетих онзи безкраен творчески потенциал, който е заложен в нас. Да знаеш всичко … това няма как да се разкаже, просто трябва да ми повярвате: това е чудесно, със сигурност няма да ни е скучно там. Толкова беше хубаво. Топло, уютно. Точно заради Него. Аз чувствах, че Той е нашият Отец. Истинският Баща. Не като земните бащи … С биологичния ми баща много не ми провървя, с втория ми баща – също.

Накратко, аз се връщах по обратния път. През май слънцето залязва късно … Помня, че още беше залез и аз се спускам. През клоните на дърветата, през капака на линейката – и се връщам в тялото си. Съзнанието ми рязко се връща обратно в тялото. Правя дълбоко вдишване, ребрата ме болят много силно. Хващам фелдшера за ръката. Той държи часовник, ключове, пари …

Вашите?

Да. Всичко, което имах в джобовете си. Джобовете ми бяха обърнати. Не казвам нищо лошо за служителите на Бърза помощ. Аз самият съм дете на лекари. Сестра ми работеше в Бърза помощ. Аз бях труп. После се изясни, че от 14 минути съм бил мъртъв. Разбира се, вече лекарите са се били отказали да ме реанимират, просто са ме карали в моргата. Та, аз го хванах за ръката. Това изражение трябва да се види. Такъв ужас не бях виждал през живота си.

Предполагам, че в бъдеще този човек няма да рискува да пребърква покойници (смее се).

Нямах много пари … дадох му половината – колкото за бутилка бира. С другата половина си купих една бира и направо там седнах да си я изпия и си мислех … На другия ден се събудих от звънеца на вратата. На практика, още не осъзнавах, какво се беше случило с мен. Осъзнаването ставаше постепенно в продължение на няколко седмици. Отварям вратата и виждам жена си. А ние цяла година не се бяхме виждали. Общо взето, поговорихме около час. Аз зарязах всичко, всичко, което беше в онази стая. Заключих и отидохме при съпругата ми. Повече не съм се връщал там. Отсякох всички връзки отведнъж. Но зависимостта към хероина си беше останала. Вече към края на деня ми стана съвсем зле. Следващите близо два и половина месеца следвах този режим: бутилка водка, димедрол, диазепам… – просто за да мога напълно да се изключа за периода на абстиненцията.

Съпругата ми е светица. Нейните грижи бяха решаващи за мен. Тя ходеше на работа и ми купуваше водка. А аз се въргалях вкъщи. Когато започваш да вземаш твърди наркотици, не се замисляш, какво ще стане после с теб; добре ти е и нека целият свят да почака. И когато поискаш да прекратиш това, разбираш, че демонът не те пуска. Вече нямаш вени, тези, които си имал, са отдавна съсипани. Гниеш, тресе те, гърчиш се в буквалния смисъл на думата. Абстиненцията е най-страшната болка. Тя не прилича на болката при порязване или удар. Тя е по-скоро като ревматичните болки, които ти извиват ставите. И при това – много по-силна болка. И тя е вътре в теб. Не можеш да си направиш превръзка или компрес. Гърчиш се. Не можеш нито да стоиш, нито да лежиш, изобщо не можеш да си намериш място. И това се съчетава с всякакви кошмари. Ужасно състояние. А да го прекратиш е много лесно. Трябва само да вдигнеш слушалката, да се обадиш и след половин час вече ще си си взел дозата и всичко ще е нормално. Но аз дадох дума да приключа с всичко това.

По собствено желание да преодолееш абстиненцията е изключително трудно, много важна е подкрепата на близките и разбира се, желанието на болния. Но най-важно е да ти помогне Бог.

Сега разбирам, че Господ върна съпругата ми, за да се погрижи тя за мен; и на мен самия даде сили. Сам не бих издържал.

Беше страшно лято. После спрях и алкохола. Не мога да кажа, че сам го спрях. След водката, след цялото това „лечение”, аз рязко прежълтях. Дойдоха от Бърза помощ и казват: „Имате хепатит С. Ако продължавате да пиете, ще развиете цироза и – сбогом”. Започнах да пия бира вместо водка. Стана още по-зле. Нещата вървяха към края. И вече не заради наркотиците, а заради алкохола. Отидохме в клиника, където практикуват кодиране от алкохолизъм по метода на Довженко А.Р. (емоционално-стресова психотерапия – б. пр.). И ето – от 17 години вече не пия. Не ме и привлича. Гледам хората, които пият, и ми става смешно – това е някакъв цирк. Хората не разбират какво правят. Аз спрях да пия и естествено в тези компании вече ми е скучно.

И прекратяването на зависимостта към наркотиците, и освобождаването от алкохолната зависимост – всичко това стана след онзи случай. Като че ли се появи някаква вътрешна директива.

Сега вече разбирам, че всичко това е свързано с Бога. Той ни поставя на пътя на истината. Започнах работа. Разбира се, от онзи момент веднага спрях да изневерявам на жена си. Спрях да пуша, да псувам. Всичко това – постепенно, крачка по крачка. Във всичките си начинания молех Бога за помощ. Просто така – вътре в себе си Го молех и Той винаги ми помагаше. И така, месец след като прежълтях, отново дадох кръв за изследване. Диагнозата не се потвърди. После още няколко пъти ми взимаха кръв – не съм болен от хепатит. Той просто изчезна.

Въпреки всичко това Вие не стигате веднага до Църквата?

Да. Това беше дълъг път. Сякаш първо трябваше да премахна от себе си всичко излишно. А Църквата е довеждане до съвършенство. Освобождаването от зависимостите, които изброих по-горе, според мен беше само грубата настройка, а сега ми предстои фината настройка. Фината настройка продължава до последното издихание. Тя е много по-важна и неизмеримо по-трудна от първия етап. Защото да спреш да пушиш е много по-лесно, отколкото да спреш да завиждаш на някого. Или да спреш да пиеш е много по-лесно, отколкото да спреш да мразиш някого или отколкото да простиш на някого.

До Църквата не стигнах веднага. Първо само много четях за опита на различни хора, свързан с отвъдния живот. Лутах се като слепец: Блаватска, Рьорих … Там търсих истината. Но я намерих, едва когато прочетох в Библията: „Бог е любов” (1 Йоан. 4:8). На това ни учи Православието. В другите учения не открих такова нещо. И там, в моя посмъртен опит, Бог беше любов. Абсолютната любов. Именно там аз разбрах това. Бях защитен, обичан, разбиран. Като син, който е намерил своя баща. Именно християнството учи, че „на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии” (Йоан 1:12), „Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа” (Гал. 4:7). Като се ръководех от това, аз отидох в Църквата, изповядах се, причастих се. Може би за първи път след като бях кръстен. Аз съм кръстен през 1980 г.; тогава бяхме в гр. Владимир, тъй като заради Олимпиадата всички бяха изгонени от Москва. Във Владимир майка ми ме заведе в църквата да ме кръстят. Въпреки че тя е комунистка и баща ми е комунист. Лекари…

Може би просто заради традицията?

Да. Тогава не му отдадох особено значение. Честно казано до 20-годишна възраст не съм се и замислял какъвimage е Бог, съществува ли или не. Просто си живеех и толкова. Може би шест години бяха минали след онзи случай, преди да дойда в храма. Започнах да пристъпвам към свето Причастие веднъж на три седмици. Изповядвах се, причастявах се. Първият път, когато се причастих, това беше нещо неземно. Аз по принцип съм доста рязък човек, понякога дори съм груб. А в този момент омекнах и всички хора ми изглеждаха като добри ангели. Това продължи може би едно денонощие. То много прилича на усещането, което изпитах там. Такова сърдечно чувство. Благодат. Защото когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, ние се сродяваме с Него. След първото Свето Причастие аз се учудих: „Как е възможно това? И там, и тук”. Е, сега, разбира се, не всеки път се чувствам така. Но първия път беше направо… краката ми се покосиха.
Много интересни неща разбрах, когато осмислих видяното там. Онези хора, които отиват в ада, те после биват изхвърляни във външната тъмнина. Излиза, че човек, който се окаже там след смъртта си, той… Душата му е толкова грешна, че тя сама се отдалечава от Бога. Тя сама осъжда себе си. Колкото е по-грешен човек, толкова по-далеч е той от Светлината, от Бога; сам не можеш да се приближиш до Него, защото си покрит с калта на своите мисли и действия. Непрогледната тъмнина все повече и повече те повлича, а там те очакват всички твои страхове. А при Него няма страх, само блаженство. За нас животът винаги се прекратява внезапно и тогава ще се изправим пред Него с всичките си постъпки, а там вече нищо не може да се промени. И тогава всъщност човек сам се осъжда и сам не си позволява да се доближи до Светлината, защото тя ще го изгаря непоносимо. Подобното се призовава чрез подобно. Страшният съд не е това, за което често го представят …

image

Отец Георгий Максимов

Е, всъщност Вие още не сте стигнал до Страшния съд. Защото Страшният съд ще бъде в края на историята, при възкресението на мъртвите. Душите ще се съединят с телата на умрелите и тогава хората, вече заедно с телата си, ще застанат на Страшния съд. В същинския смисъл на думата раят и адът ще бъдат след Страшния съд. А преди това душите се намират в състояние на очакване на Страшния съд, както казва свети Марк Ефески. В зависимост от това каква е душата, тя или очаква бъдещите мъки и затова се измъчва; или очаква бъдещите блага и затова изпитва блаженство.

Явно това беше малък съд. Личното осъждане. Много неща съм преживял, но дори не искам да помисля да разгневя Господа. По какъвто и да е начин. Дори не ми минава през ум такава мисъл. Преди правех безумни неща. Сега, като зная това, което ни очаква там … Колко може да ни е добре там и колко зле – дори не мога да помисля за това. Преди не можех да живея без мисълта за цигара или например: „Не се напуших или не се дрогирах – напразно мина денят”. А сега приключих с тези неща след всичко онова, което разбрах. Не съм страхливец, но съм започнал да се държа като добро дете, защото не искам да попадна там. Там е страшно.

Във външната тъмнина?

Да. Още повече, че е за вечността. Освен това разбрах, че ние като че ли се раждаме два пъти. Първия път се раждаме от родителите си, а второто раждане е след смъртта. В този живот, докато сме тук на този свят, ние трябва да се определим на чия страна сме и какви ще са нашите постъпки. Много ми провървя, че ми се даде още една възможност. Бог ми подари нов живот, в който разбрах какво е любов. Просто човек трябва навреме да се осъзнае. Както казва преподобният Серафим Саровски: тук трябва да придобиваме Светия Дух.

Именно тук, на този свят, защото там вече няма да можем да променим нищо. Във връзка с двете раждания си спомних думите на преподобния Григорий Синаит: „Тук, на този свят човек износва зародиша на своя бъдещ живот. Или на вечни мъки, или на вечно щастие с Бога”. Всъщност при смъртта ние раждаме за себе си онази вечност, която сме определили чрез насочване на волята си: в зависимост от това, към кое е била устремена волята ни: към Бога или към греха.

Всъщност това ме накара да разкажа историята си. Защото по принцип това е нещо дълбоко лично… Не всеки би разказал такива неща за себе си. Искам да засвидетелствам, че личността е неунищожима. Съзнанието ми не се прекъсна нито за миг. А това потвърждава, че ние не умираме. Казвам това за атеистите, за тези, които отричат Бога. Защото ако тук те се надяват на нещо, например на княза на този свят, там той няма да ги защити. Там те ще получат според заслугите си. Това е абсолютно сигурно.

Трябва не само да вярваме, но и да вършим добри дела. Помислете: за какво се раждаме? Нима най-сложният биологичен организъм на планетата е създаден само за празно забавление? Животът ни на този свят е само миг, но много важен миг, защото точно тук ние определяме с Бога ли ще бъдем или не. Втори такъв миг няма да има и след смъртта човек нищо не може да промени. Докато има време, се старайте да не правите нищо лошо, да си вземете прошка с онези, които сте обидили. Правете всяко нещо за слава Божия.

Ще напомня двете заповеди, които ни донесе Иисус Христос: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум“ и „възлюби ближния си като себе си“ (Мк. 12:30:31). Ако всички хора изпълняваха тези две заповеди, светът щеше да е обгърнат в любов. В това отношение Православната църква е водеща. Мисля, че това е единственото правилно учение и само то ни води към живот след смъртта. А аз се убедих от собствен опит, че съществува задгробен живот. Може би разказът ми ще помогне на някого да се замисли над своите действия, да преосмисли поведението си. Мнозина ми казват: „Това са били халюцинации под въздействието на наркотиците, бълнуване вследствие на заспиването на мозъка”…

Но това, че животът Ви се е променил така радикално, е свидетелство, че този опит не е бил само халюцинация. Защото всеки зависим от наркотиците редовно халюцинира, но животът му не се променя от това. Само реалният опит може да промени живота. Аз мисля, че Господ предварително Ви е показал това, което ни очаква. Защото всичко в предишния Ви живот Ви е водило към съвсем друго място, именно в онази външна тъмнина. Но Господ по Своята любов Ви е показал предварително това, което Ви очаква, за да можете да вземете правилно решение. И Слава Богу, Вие наистина сте взел правилното решение при своя втори шанс. | www.pravoslavie.ru

* Реймънд Мууди изследва преживяванията на прага на смъртта. Неговата книга „Живот след живота“ е бестселър и култова за езотериката книга.

 

Категория: Забавление
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.11.2018 20:53
image Цeнeтe мaйĸaтa, дoĸaтo нe e ĸъcнo 0 0 image Двe пpиятeлĸи cи гoвopeли нa чaшa чaй и eднaтa зaпoчнaлa дa ce oплaĸвa: – Maйĸa ми пocтoяннo ми звъни пo тeлeфoнa и мe питa ĸoгa щe oтидa пpи нeя дa cи пoгoвopим. Πoняĸoгa, ĸoгaтo oтивaм пpи нeя, yceщaм, чe мe дpaзнят paзгoвopитe c нeя, мaниepитe й. Ceщaш ce, ĸoгaтo cтapцитe ти paзĸaзвaт eднo и cъщo нeщo пo няĸoлĸo пъти… Ocвeн тoвa, cъм пocтoяннo зaeтa: тy нa paбoтa, тy c любимия, тy c пpиятeли… – Знaeш ли, aз пъĸ paзгoвapям мнoгo c мoятa мaйĸa. Bceĸи път, ĸoгaтo ми e тъжнo, oтивaм пpи нeя. Koгaтo ce чyвcтвaм caмoтнa, ĸoгaтo имaм пpoблeми и ми e нyжнa пoдĸpeпa, дo нeя ce чyвcтвa нaй-дoбpe. – Дa! Tи cи пo-дoбpe oт мeн – oтбeлязaлa пpиятeлĸaтa. – He миcля, чe e тaĸa – oтгoвopилa тя c тъгa. – Aз пoceщaвaм мaйĸa cи нa гpoбищaтa. Tя пoчинa. Koгaтo живeeшe c мeн, aз cъщo избягвax cpeщитe c нeя и миcлex ĸaтo тeб. He мoжeш дa cи пpeдcтaвиш ĸoлĸo мнoгo ми липcвa тoвa ceгa! Koлĸo ми e нyжнa! Aĸo мoят oпит мoжe ти пocлyжи зa пpимep, тo oтиди дa пoгoвopиш c мaйĸa cи, дoĸaтo имaш възмoжнocт дa гo нaпpaвиш. Цeни тoвa, чe тя e тyĸ, чe e c тeб. Oпитaй ce дa нe зaбeлязвaш гpeшĸитe й, зaбeлязвaй дocтoйнcтвaтa. He чaĸaй дa ce oзoвe нa гpoбищaтa, зa дa paзбepeш ĸoлĸo ти e cĸъпa. Зaщoтo eдвa тoгaвa щe ocъзнaeш, чe вeчe нищo нe мoжeш дa нaпpaвиш зa нeя, ниĸoгa нищo нямa дa пoпpaвиш, дa пpoмeниш. И oт тoвa щe ти ocтaнe тaĸaвa paнa, ĸoятo нямa дa зapacнe ниĸoгa. He пoзвoляй и c тeб дa ce cлyчи cъщoтo, ĸoeтo и c мeн. Πpeз цeлия път в ĸoлaтa oт вĸъщи дo paбoтa жeнaтa миcлeлa нaд дyмитe нa cвoятa пpиятeлĸa. Bлизaйĸи в oфиca, тя ĸaзaлa нa ceĸpeтapĸaтa cи: – Oтмeнeтe вcичĸи cъбpaния и cpeщи зa yтpe, cъвpжeтe мe c мaйĸa ми, зa вcичĸи ocтaнaли мe нямa, цeлият днeшeн дeн щe гo пocвeтя нa нeя.
Категория: Забавление
Прочетен: 318 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.11.2018 20:45
  14 съвета за хубав и щастлив живот  

„Толкова е просто да бъдеш щастлив, но е твърде трудно, за да бъде толкова просто“. Това е цитат от един не толкова известен филм, на който дори името му е трудно за произнасяне. Но все пак има толкова истина в него.

Всъщност няма причина животът да не е хубав, а същевременно можем да се сетим за хиляди. И все пак тази статия е за това как да го направим прекрасен и да усещаме щастие. Въпреки това, няколко цитата не са достатъчни, за да останем положително настроени. Трудно е да контролираш лошите мисли, когато завладеят ума, сломяват сърцето и душата. Какъв е изходът? Просто, когато негативна мисъл изскочи в главата ти, си спомни, че всичко е наред и веднага потърси нещо, което да те зарадва. Ето и съветите, които ще те накарат да се чувстваш добре и да контролираш положителните и отрицателни емоции в живота си:image#1 Прави си 30-40 мин. разходки всеки ден. Докато вървиш, се усмихвай. Това е страхотен анти депресант. Личен съвет: Пусни си любимата музика, която да те вдъхнови и зареди с положителни емоции.
#2 Стой поне 10 минути на ден в мълчание. Това е нещо като мини медитация. Вярваш или не: но ти имаш решение за всеки проблем, просто трябва да го потърсиш в себе си. Така че, следващия път, когато възникне проблем, го обсъди първо с теб самия.
#3 Яж повече плодове и зеленчуци. Здравото тяло води до здрав ум.
#4 Пий зелен чай и много вода. Водата и зеленият чай правят кожата ти сияйна, а и помагат на сърцето.
#5 Всеки ден се опитай да помогнеш поне на трима човека да се усмихнат. Щастието е заразно, ето защо заразявай колкото се може повече хора с усмивки!
#6 Не хаби скъпоценната си енергия в клюки, негативни разговори, минали случки или неща, които са извън контрола ти. Вместо това инвестирай енергията си в сегашният момент и го направи щастлив.
#7 Животът не винаги е справедлив, но все пак е добър и хубав. Бъди оптимист. image#8 Животът е твърде кратък, за да го губиш в това да мразиш някого. Прощавай всичко, защото прошката е черта на силните хора.
#9 Примири се с миналото си, за да не разваля бъдещето ти. Не можеш да го промениш, но определено можеш да въздействаш на бъдещето си. Каквото било, било, но това, което може да ти се случи е изцяло в ръцете ти. Така че, се фокусирай в опознаването на нови неща.
#10 Никой не може да контролира щастието ти освен ти! Твоят живот,твоите правила. Поеми контрола и покажи на всички, че никой не може да ти попречи, освен ако ти не позволиш!
#11 Помагай на тези, които имат нужда. Бъди „Даващ“, не „Взимащ“!
#12 Времето наистина лекува всичко! Понякога просто трябва да седнеш и да се отпуснеш. Направил си каквото е нужно, нека времето свърши останалото.
#13 Няма значение дали ситуацията е лоша или добра, тя ще се промени! Промяна е законът на природата. Така че бъди готов за всякакви промени в живота си.
#14 Всяка вечер, преди да заспиш, благодари за всичко, което си постигнал през деня.

Категория: Забавление
Прочетен: 912 Коментари: 0 Гласове: 1
  Диета според фигурата

06.11.2018 • 0 коментара • 0/5

  Pin It

Формата на нашето тяло влияе не само върху това как изглеждаме, с каква скорост качваме килограми, но също така дали с лекота, или напротив – трудно, се разделяме с натрупаните излишества.

image

Телосложението е първото, на което трябва да обърнете внимание преди да изберете и вида спорт, с който ще се занимавате. Но формата на тялото ни е и онова, от което трябва да се ръководим, когато става дума за поддържането на добро здраве и високо качество на живот. Не забравяйте, че храненето играе решаваща роля във всички тези процеси.

Изберете хранителния си режим според вашата фигура. Разгледайте тялото си, определете към кой тип спадате и така балансирайте диетата си, че да се радвате не само на видими, но и на здравословни резултати. Ще се спрем на най-разпространените форми на тялото и как да се грижим за себе си.
  • Съветите на д-р Йонко Мермерски: Какви са основните типове фигури?>

 

image

  1. „Крушовидна“ фигура

Хората, принадлежащи към тази група, имат натрупване на мазнини в долната част на тялото. Повечето от дамите с такава форма, много трудно могат да свалят излишните сантиметри на бедрата, тъй като организмът им задържа повече вода, отколкото при жените с други форми на тялото.

За да избегнете този проблем, консумирайте повече месо, яйца, риба и други продукти богати на белтъчини.

Идеалните плодове за вас са диня и ананас, тъй като идеално детоксикират тялото. Много подходящ е и зеленият чай. За да поддържате идеално тегло и форма избягвайте белият хляб, ориз и макарони. Изберете спорт като плуването например – то идеално ще оформи мускулатурата ви.

  • Модни съвети за фигура „Круша>

image

 

2. „Правоъгълна” фигура

imageВие имате тесни бедра, нетолкова ясно изразена талия и бюст. Ако вашата форма на тялото е именно такава, то при вас не съществува риск да натрупате излишни килограми. Необходимо е да включвате в менюто си колкото е възможно повече здравословни мазнини и протеини – консумирайте авокадо, бадеми, сьомга, пуешко месо.

  • Съветите на д-р Мермерски: Най-ефикасните диети и упражнения за тяло тип „ПРАВОЪГЪЛНИК" („БАНАН")>

Избягвайте фастфуда и прекомерното количество сладки храни. Заменете ги с плодове и прясно изцедени зеленчукови сокове. Иначе рискувате да имате хормонални проблеми. За да ги избегнете, спортувайте. Във вашия случай можете да изберете какъвто и да е спорт, без ограничения.

  • Съветите на д-р Йонко Мермерски: Най-ефикасните диети и тренировки според типа фигура>

image

  3. Тяло във формата на „ябълка“

За съжаление хората с този тип форма много лесно качват килограми и много трудно се разделят с тях. Опитайте се да ядете малки порции, колкото е възможно по-често – това е най-доброто решение за проблемите ви с наднорменото тегло.

Менюто ви трябва да съдържа предимно плодове и зеленчуци, витамин С, млечни продукти с ниско съдържание на мазнини. Забравете за хляба и зеленчуците, които могат да предизвикат подуване на стомаха, като зеле и броколи например. За вас повече от останалите групи е важно да спортувате поне три пъти седмично.

  • Модни съвети за фигура „Ябълка“>   

image

 

 
Категория: Забавление
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове: 1
  Интимно Rozali.com »  Интимно »  Тя и Той »  Ревност Най-големите ревнивци според зодията

22.10.2018 • 0 коментара • 0/5

Pin It

Зодията влияе върху много фактори от характера и личността на човек. До някаква степен ревността също може да бъде предопределена от конкретната зодия. Вижте кои са най-големите ревнивци според зодията.

image © Сн.: iStock.com

Макар ревността да е контрапродуктивно чувство, едва ли има човек, който е „имунизиран” от нея. Всеки от нас е изпитвал ревност в даден момент от живота си, макар и в различна степен. Ревността е естествена, инстинктивна емоция и доколко човек е податлив на тази емоция зависи до някаква степен от неговата зодия.

 

Вижте кои са най-големите ревнивци според зодията:

 

12. Водолей

Водолеите са непредсказуеми и обикновено не показват истинските си емоции на никого. По отношение на ревността, хората със зодия Водолей ревнуват изключително рядко. Тяхната ревност трябва да е предизвикана от основателна причина, заради която Водолеите са способни веднага да прекратят връзката си без да дават обяснение.

11. Стрелец

Стрелците ревнуват рядко и дори да го направят, никога няма да си признаят, защото смятат, че това е под тяхното ниво. Скритата ревност на Стрелеца обаче го кара никога да не забравя и да не прощава измама. Ако имате половинка Стрелец, най-добре веднага обсъждайте дори и най-малката причина за ревност, защото в противен случай това ще остане завинаги неразрешен проблем.

10. Везни

Родените под знака на Везни обожават своите партньори и като цяло не спадат към групата на най-ревнивите от зодиака. Ако обаче половинката на Везни злоупотреби с тяхната толерантност, това определено ще провокира ревност. Въпреки това като цяло Везните избягват конфликтите.

 

 

НазадЕдна жена - всички зодииНапред imageimageimageimageimageimageimageimageimage

 

 

9. Близнаци

Близнаците не са склонни към ревност, тъй като верността за самите тях е предизвикателство. По тази причина те имат по-реалистичен поглед за своите половинки и вероятността те да изневеряват. Разбира се, това не означава, че Близнаците не биха станали ревниви при повод – просто те умеят да контролират емоциите си по-добре.

  • Как се влюбва всяка зодия?>
8. Риби

Хората със зодия Риби изискват много любов и внимание от своите партньори и когато не го получават, това може да провокира ревност у тях. Иначе Рибите са едни от най-малко ревнивите в целия зодиак. Ако човек със зодия Риби получава внимание и лоялност, той няма да бъде ревнив.

7. Рак

Хората със зодия Рак не ревнуват, тъй като те винаги са сляпо влюбени в своята половинка и дори не си представят, че могат да бъдат излъгани. Но когато Ракът открие причина да бъде ревнив, това дълбоко го разтърсва и дори е склонен да потиска негативните емоции вътре в себе си. Веднъж предаден обаче, Ракът никога не прощава.

6. Телец

Телците са рационални и не ревнуват особено много. При подозрения за изневяра, те биха последвали интуицията си и дори да намерят потвърждение за измама, не очаквайте от тях апокалиптични сцени от ревност. Разбира се, хората със зодия Телец могат да ревнуват, но като цяло това не им е толкова присъщо.

image

5. Дева

Хората със зодия Дева обичат да пазят своите емоции, но това не означава, че могат да бъдат много ревниви. Просто половинката им невинаги ще разбере. Ако Девата има някакви подозрения, тя няма да прави сцени от ревност, докато първо не проучи добре ситуацията.

 

 

НазадКоя зодия е идеалната съпруга?Напред imageimageimageimageimageimageimageimageimage

 

 

4. Овен

Родените под знака на Овен са уверени и презират лъжите, както и лицемерието. Когато обаче те започнат да се чувстват неуверени или заподозрат някаква лъжа, ревността им може да бъде наистина огромна. Освен това хората със зодия Овен обичат драмата, която неминуемо съпътства ревността.

3. Козирог

Родените под знака на Козирог са способни да ревнуват половинката си през цялото време, но изключително рядко биха говорили открито за това. Козирозите никога няма да простят или забравят измама, а за много от тях изневярата е автоматичен край на връзката.

  • Как приемат изневярата различните зодии? >
2. Лъв

Родените под знака на зодия Лъв са едни от най-големите ревнивци в зодиака. Много фактори са способни да предизвикат ревност у Лъва, особено подценяването и пренебрегването на неговата личност. Лъвовете имат големи очаквания към своите половинки и лесно могат да започнат да ревнуват.

1. Скорпион

Скорпионът е най-ревнивият сред всички зодии. Хората със зодия Скорпион могат да ревнуват своите половинки от буквално всеки човек – гаджето от осми клас или дори сервитьора. Заради силната си ревност Скорпионите трудно контролират своите емоции в подобни ситуации.

 

 

НазадКулинарни умения според зодиятаНапред imageimageimage
Категория: Забавление
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове: 1
 В едно кабаре във франция стоят и си пиикат един французин, един американец и бай ганйо. В същото кабаре пеела Мерилин Монро и французинът казал, че тя е техен човек и ще уреди и тримата да я ебат. Тя обаче поставила три условия. 
1
-да имат пари
2
-да издържат поне три пъти
3
-да им е поне 20сантиметра
французина казал:

-Пари имам много, един път незнам дали ще издържа и ми е 16санта. 
Тя му казала че отпада. 
Американецът рекъл:

-Пари много, ако се назоря ще издържа три пъти, но ми е 18санта. 
и той отпаднал
Дошъл ред на бай Ганйо и той и казал:

-Слушай моето момиче пари за курви не давам, второ ако е за три пъти не започвам и трето кура си на две няма да сгъна.
Категория: Забавление
Прочетен: 316 Коментари: 0 Гласове: 1
 Бай Ганьо заедно с един американец и един французин били на изпит за тайни агенти. Последното изпитание било да влязат в стая, където седи жена им вързана за стол и да я убият, за да е ясно, че не биха се поколебали пред нищо, като застрашат мисията. Дали им пистолети и по ред на номерата...

Влиза първо американецът. Излиза след малко и казва:
- Не мога така да я убия. 20 години сме били женени. Не мога...
Влиза французинът и той след малко излиза със сълзи на очите:
- Не, не мога така. 25 години брак... Не мога
Влиза Бай Ганьо, чуват се БУМ БУМ БУМ ПРАС ПРАС. Излиза Бай Ганьо бесен и вика:
- Абе, к"во са ебавате. Що сте ми дали халосни, трябваше със стола да я доубия!

 
Категория: Забавление
Прочетен: 333 Коментари: 0 Гласове: 1
 Батков бил на гости на президента на "Реал" Флорентино Перес.
- Как управлявате този гигантски клуб - попитал Батков.
- Много просто - назначавам само интелигентни хора.
- А как разбирате кой е интелигентен?
- Сега ще ви покажа - отвърнал Перес и извикал Кристиано Роналдо.
Като дошъл португалецът, шефът му го попитал:
- Кристиано, ще те питам нещо. Кой е този човек, който е син на баща ти, но не е твой брат?
- Много просто - това съм аз, отвърнал Роналдо и отишъл да тренира.
Батков бил впечатлен от метода на Перес и решил да го приложи в "Левски". Като се прибрал в България, извикал Гонзо и го питал:
- Гонзо, отговори ми - кой е този човек, който е син на баща ти, но не е твой брат.
Гонзо веднага започнал да звъни на всички играчи, на Баждеков, и накрая гордо отговорил:
- Това съм аз, шефе!
- Много си прост, бе - заявил Батков. - Това е Кристиано Роналдо!
Категория: Забавление
Прочетен: 348 Коментари: 0 Гласове: 0
 Бай ганьо бъргарина, бай ганьо американеца и бай ганьо турчина отишли да изследват един връх. Видели едни стълби и решили да се изкачат по тях. Пред тях изкочила Баба Яга и казала:
- Ако се изкачите по тях без да се засмеете от вицовете ми ще ви пусна, но ако се засмеете ще ви изям. Първи бил бай ганьо турчина и се засмял още на първата стълба и го изяла. Втори бил бай ганьо американеца и се засмял на втората стълба и го изяла. Последен бил бай ганьо българина. Той се засмял чак на деветата стълба. Баба Яга казала:
- Но ти защо не се засмя, та аз избрах най-хубавите вицове?
И Бай ганьо бъргарина казал:
- Аз разбрах тогава първия виц. И Баба Яга го пуснала да си ходи.
Категория: Забавление
Прочетен: 388 Коментари: 0 Гласове: 0
 Бай ганьо бъргарина, бай ганьо американеца и бай ганьо турчина отишли да изследват един връх. Видели едни стълби и решили да се изкачат по тях. Пред тях изкочила Баба Яга и казала:
- Ако се изкачите по тях без да се засмеете от вицовете ми ще ви пусна, но ако се засмеете ще ви изям. Първи бил бай ганьо турчина и се засмял още на първата стълба и го изяла. Втори бил бай ганьо американеца и се засмял на втората стълба и го изяла. Последен бил бай ганьо българина. Той се засмял чак на деветата стълба. Баба Яга казала:
- Но ти защо не се засмя, та аз избрах най-хубавите вицове?
И Бай ганьо бъргарина казал:
- Аз разбрах тогава първия виц. И Баба Яга го пуснала да си ходи.
Категория: Забавление
Прочетен: 280 Коментари: 0 Гласове: 1
 Бай Ганьо,турчина и американеца влезли в една пещера.Първо влязал турчина и чул:
-Аз сам синьото око.
И избягал.След него влязал американеца и чул:
-Аз сам синьото око.
Оплашилсе и избягал.Най-накрая влазал Бай Ганьо и чул:
-Аз сам синьото око.
Бай Ганьо казал:
-Ти внимавай аз да не ти насиня и другото            Бай ганьо американеца и турчина трябвало да изхвърлят нещо от самолета с който пътували иначе щял да се разбие.АМериканеца хвърлил диаманти и казал "Е в нашта страна много ги има". Дошъл ред на турчина хвърлил една торба с ябълки и казал "Е в нашта страна много ги има".дошъл ред на бай ганьо нямал нищо грабнал един циганин и казал "Е в нашта страна много ги има
Категория: Забавление
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове: 1
  БГ ученички се продават на пъпа на София! imageТака изглеждат визитките, които се раздават в София

Търговия с жива плът на пъпа на София! Представители на елитни клубове за компаньонки са окупирали столицата в търсене на платежоспособни чужденци, които търсят забавление с българки,

разкрива разследване на „Всеки ден”. 60 % от момичетата са ученички в 11 и 12 клас, твърди изданието. Цената е твърдо фиксирана и не търпи коментар – 50 евро за 1 час и 190 евро за цяла нощ.

От сутрин до вечер сутеньорите обикалят централните улици в София в търсене на желаещи да се възползват от услугите на непълнолетните дами, раздавайки визитки картички. На посочения телефон отговаря мъж, който на развален английски обяснява какви са тарифите на момичетата и уточнява, че желаещите сами трябва да осигурят терен.

Малко по-скъпи са услугите на т.нар. „манекенки”- образовани момичета, които владеят най-малко два езика и гастролират в уеб пространството, предлагайки кибер секс. Техните тарифи започват от 80 евро на час и стигат до 290 евро за цяла нощ.

Категория: Забавление
Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове: 1
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 12241490
Постинги: 8853
Коментари: 148
Гласове: 2529
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930