•  FACEBOOK
 
•  TWEETER
 
•  GOOGLE+
 
•  PINTEREST
 
•  VIBER

Открай време се смята, че жената е главният манипулатор в една връзка. Тя е хитрата лисицата, която обикаля около любимия си и прави всичко възможно, за да получи подарък под формата на палто от норка. Тя е тази, която при всеки конфликт започва да рони крокодилски сълзи, карайки партньора си да изпива чувство за вина.

Представителките на нежния пол знаят стотици начини, за да повлияят на човека до себе си, започвайки от яденето и завършвайки с манипулирането чрез децата. И изглежда, че мъжът просто е обречен да изпълнява желанията на любимата си. Но това е така само на пръв поглед. Защото мъжете също са огромни манипулатори, които владеят десетки начини, с които да окажат влияние върху жената до себе си. Прилагайки умелото едни или други средства за манипулация, мъжете обръщат ситуацията по начин, който им е от полза.

Нека разберем заедно с какъв арсенал за въздействие разполагат представителите на силния пол.  

Комплименти

Ласкателството е един от основните начини за манипулиране, които мъжете владеят до съвършенство. Най-лесният начин за въздействие върху една жена си остават комплиментите. И на мъжете изобщо не им пука дали тя наистина е красива, дали действително има разкошна дълга коса и зелени очи, които могат да подлудят всеки. Важното е тя да повярва на думите на ухажора си и да се разтопи от удоволствие. 

Когато един мъж прави комплименти на някоя дама, той я дарява с разкошен букет от приятни емоции. Приемайки подобен подарък, тя не може да му откаже нищо. Това е класически вариант за манипулиране.  

Пари

Мъжът изкарва парите, което означава, че той разполага със средствата и може прекрасно да управлява половинката си. За състоятелния мъж това е основното средство за манипулация, а и други не са му нужни. Ненапразно са казали: "Който плаща, той поръчва музиката". В случая фразата може да се перифразира по следния начин: "Докато имам пари, тя ще е напълно зависима от мен".  

Подобно мнение е много популярно в съвременното общество, да не говорим, че се споделя от голяма част от жените. Редовно четем за нещастните жени на олигарсите, които живеят в "златна клетка" и постоянно търпят унижението, на което ги подлагат мъжете им.

Но за да упражнят подобен начин на въздействие, изобщо не е необходимо да са олигарси. Достатъчно е жената да е зависима от тях в материален план. В този случай тя може да бъде успешно управлявана и да получава пари и подаръци срещу секс и уют в семейното гнездо. Мъжът й дори може да изчезне за няколко дни по свои лични дела, а тя винаги ще го моли да се прибере със скъп подарък.  

Понякога, в случай че миролюбивият договор пари срещу изпълнение на желание престане да действа, някои мъже започват да шантажират половинките си, заплашвайки да прекратят връзката, ако тя продължи да игнорира желанията им. 

Съжаление

До манипулация чрез съжаление прибягват онези мъже, които нямат пари, с които да въздействат на жените до себе си. Представителките на нежния пол са състрадателни по природа и мъжете умело се възползват от този недостатък в името на коварните си цели. Манипулаторът може да разкаже на жертвата си как бизнесът му е фалирал по вина на партньорите му или как е напуснал семейството си, оставяйки всички пари на жена си и децата. Целта е една - да предизвика съжаление у момичето, то да му предложи крехкото си рамо, пари или други блага, от които той толкова много се нуждае. 

Между другото, мъжете прибягват до съжаление и в най-баналните ситуации, например когато не искат да помагат в домакинството. Оплаквайки се, те могат да измолят всичко - от масаж до вечер в компанията на приятели.  

Заплашване

Психолозите са на мнение, че до този вид манипулация обикновено прибягват комплексираните и слаби мъже, които не са успели да се реализират в живота и изкарват злобата си върху слабите и беззащитни жени. Ако в началото на връзката те са мили и предупредителни, то когато започнат да живеят заедно с любимата си, се превръщат в истински мъчители и тирани. Те се стараят да контролират всяка стъпка на половинката си, изискват от нея пълен отчет, а в случай на неподчинение са готови да използват физическа сила.

Ако след първите признаци на агресия жената не напусне подобен мъж, съвсем скоро той ще прекърши волята й и ще я превърне в напълно контролирана кукла. Такава жена никога няма да се оплаче в полицията и няма да потърси помощ от близките си, за да се отърве от тормоза. Тя ще изпълни абсолютно всичко, което мъжът изисква от нея. 

Секс

На пръв поглед изглежда, че манипулацията с помощта на секса е запазена женска марка. Истината обаче е, че мъжете много често използват половия акт като средство за влияние. Не всички жени могат да се манипулират с помощта на секса. Получава се само при онези, които се влюбват до уши в партньора си.

Чрез секс манипулират онези мъже, които са уверени в своята неотразимост, притежават голямо мъжко достойнство и са машини в леглото. Когато разберат, че с тях жените изпитват огромно удоволствие, започват да се възползват от това. Партньорката им ще получи истински секс маратон, но когато нещо съгреши, ще бъде лишена от върховното удоволствие. 

И ако мъжът, останал на сухо, винаги може да си намери партньор за секс, при жените нещата стоят по малко друг начин. Те ще страдат от липсата на секс и от ден на ден ще стават все по-податливи и сговорчиви. 

Истерия 

Това е разпространено средство за манипулиране, към което прибягват слабите и неуверени в себе си мъже. При всяка една ситуация, която не ги устройва, те започват да крещят, поставяйки жената на мястото й. Например, ако тя си е купила скъпа рокля, без да съгласува разходите с него, с крясъци и обвинения той й показва, че така не трябва да се прави и следващия път тя ще помисли три пъти, преди да реши да си купи нещо. 

Истеричните крясъци при такива мъже ще се превърнат в ежедневие. Това е техния начин да въздействат на партньорката си, средството им за манипулиране, с което ще направят жената до себе си лесно управляема.  

Разбира се, не всяка дама би търпяла подобно отношение. Но това средство за въздействие много наподобява заплахите. Въпреки че истеричният мъж няма да вдигне ръка на жена си, той оказва въздействие върху нея с помощта на крясъци, ругатни и обиди. 

Тотална грижа

Всяка жена мечтае за грижовен мъж, който ще се натовари с решаването на всички проблеми и ще й осигури закрила. Някои мъже се нагърбват с това до такава степен, че го превръщат в средство за манипулация. Такива господа не пускат половинката си сама дори до магазина. Те сами избират дрехите й, записват я на подходящия фитнес или й избират хоби, с което да запълва свободното си време. Те са тези, които решават какво ще яде, пие и носи жената до тях. Подобна извратена грижа превръща жената в истинска робиня, която не е в състояние да направи и една крачка без помощта на свръхгрижовния си партньор. 

Обикновено подобни методи за манипулация използват неуверените в себе си мъже, които са се сблъсквали с предателство и се боят да не загубят любимата си. 

Обещания

Понякога, за да контролират една жена и да я накарат да танцува по свирката им, силният пол използва банални обещания. Обикновено до тях прибягват мъже, които мечтаят да получат от жената материално богатство или секс. На подобна въдица обаче се хващат само дами, които са свикнали да гледат света през розовите си очила.

Достатъчно е само мъжът до тях да им разкаже за бизнеса си, благодарение на който и двамата съвсем скоро ще се заринат с пари, и тя е готова да даде всичките си финансови средства, за да може този момент да дойде по-скоро. На такива жени мъжът може да обещае, че ще се раздели с настоящата си половинка и ще им направи предложение за брак. Тази техника често се използва от женени мъже, които си търсят любовница. 

Истината е, че много скоро тези дами разбират, че всички обещания са били празни приказки. А след като осъзнаят колко банално са били лъгани, ще изчезне и възможността за 

„И ний сме дали нещо на света” възкликнал, патриархът на българската литература Иван Вазов. Повод да се сетим за тази фраза е българската следа, която сме оставили и по отношение на развитието на лазерите в световен мащаб. Тя става видима от открилата се днес изложба в големия салон на Българската академия на науките, посветена на 46-годишнината от създаването на Института по физика на твърдото тяло.

Изложбата разказва историята и развитието на лазерите и лазерните технологии у нас. На откриването на експозицията е акад. Николай Съботинов, който е основоположник на лазерното направление във физическия институт към БАН и създател на газовия лазер с пбри на меден бромид.

„ЛАЗЕРЪТ Е ЕДНО ОТ ЕПОХАЛНИТЕ ОТКРИТИЯ В ОБЛАСТТА НА ФИЗИКАТА. В СВЕТОВЕН МАЩАБ ЛАЗЕРЪТ Е ПУСНАТ ПРЕЗ 1960 Г. ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ФИЗИК ТЕОДОР МАЙМАН. ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО СТ. Н. СЪТРУДНИК ВАСИЛ СТЕФАНОВ ПУСКА ПЪРВИЯТ ИМПУЛСНО РУБИНОВ ЛАЗЕР В ИНСТИТУТА ПО ЕЛЕКТРОНИКА У НАС. В ДАЛЕЧНАТА 1968 Г. ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ, ТОГАВА С ДИРЕКТОР АКАД. ГЕОРГИ НАДЖАКОВ, БЕШЕ ПУСНАТ В ДЕЙСТВИЕ ХЕЛИЕВО-НЕОНОВИЯТ ЛАЗЕР. ТОЙ БЕШЕ КОНСТРУИРАН И ПУСНАТ ОТ МЕН. ТОВА ПОСТАВИ НАЧАЛОТО НА ЛАЗЕРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ НА БАН, А ПО-КЪСНО НЕГОВ ПРИЕМНИК СТАВА ИНСТИТУТЪТ ПО ФИЗИКА НА ТВЪРДОТО ТЯЛО“, КАЗА ЗА БГНЕС АКАД. СЪБОТИНОВ.

Той разкри, че през 1970 пуснали в действие и първия хелий-кадмиев лазер в България, който се явил естественото продължение на американските научни изследвания в тази област. Като най- голямо постижение, ученият определя пускането на първия мощен газов лазер с метални пари на меден бромид. Според него чрез този лазер страната ни придобива световна известност.

На въпрос защо са търсели нов вариант на работа на лазера, акад. Съботинов разкри, че причината да се търси ново решение е заради недостатъка на медния лазер, а именно, че при усвояване на медта развива висока температура, която достига до 1500 градуса. Тогава взели решение да използват меден бромид, при който процесът се провежда при 1000 градуса по-ниска температура. Той отбеляза, че скоро ще отбележим 30 години откакто нашият лазер се използва в Австралия.

Доц. Екатерина Йорданова от Института по физика на твърдото тяло каза, че темата на изложбата не е случайно избрана.

„ТЯ Е ИЗБРАНА, ЗАЩОТО ТАЗИ ГОДИНА НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ПО ФИЗИКА БЕШЕ ДАДЕНА ЗА РЕВОЛЮЦИОННИ ОТКРИТИЯ В ОБЛАСТТА НА ФИЗИКАТА НА ЛАЗЕРИТЕ. ТЯ Е ДАДЕНА НА ТРИМА УЧЕНИ, КОИТО НЕ СА БЪЛГАРИ. ТОВА СА ДВАМА МЪЖЕ И ЕДНА ЖЕНА. НАГРАДАТА Е ДАДЕНА ЗА ОПТИЧНИТЕ ПИНСЕТИ, КОИТО НАМИРАТ ПРИЛОЖЕНИЕ В ИЗСЛЕДВАНЕ НА БИОСИСТЕМИ, А ДРУГАТА ЗА ПЪРВИТЕ ХОРА, КОИТО ВЪВЕЖДАТ МЕТОДА ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ВИСОКОИНТЕНЗИВНИ СВРЪХ КЪСИ ИМПУЛСИ”, ОБЯСНИ ДОЦ. ЙОРДАНОВА.

Тя добави, че лазерите имат широко приложение, което започва от обработването на различни материали, през медицината, изработването на чипове, посредством лазерна технология и стига чак до опазването на културното наследство.

„С ЛАЗЕРИТЕ ОТНЕМАМЕ ЗАМЪРСЯВАНЕТО ОТ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА. МНОГО ВНИМАТЕЛНО ПРАВИМ ТОВА И ПРИ ПОЧИСТВАНЕТО НА АРТЕФАКТИ, КЪДЕТО ГРЕШКИ НЕ МОГАТ ДА СЕ ДОПУСКАТ“, КАЗА ОЩЕ ДОЦ. ЙОРДАНОВА.

Тя добави още, че лазерите продължават да се развиват, както и че в института им се намира най-модерната лазерна система.

Изложбата може да бъде видяна до края на следващата седмица в големия салон на БАН, а след това в Института по физика на твърдото тяло, където ще остане до края на годината.

•  FACEBOOK
 
•  TWEETER
 
•  GOOGLE+
 
•  PINTEREST
 
•  VIBER

Фитнес инструктурка бе парализирана напълно и не можеше дори да си мръдне еизка заради противозачатъчни таблетки. Отначало 26-годишната жителка на Венецуела почувствала силни болки в корема, след това започнала да повръща постоянно и да изпитва чувство на тревожност. 

В крайна сметка Катрина Пара така изнемощяла, че я връхлетяло заразяване на кръвта и два месеца тя била в реанимацията, съобщава Daily Mail.

След като сепсисът бил преодолян, Катрина продължавала да се чувства зле, а лекарите били безсилни да разберат какво точно се случва с пациентката. 

"Просто исках да умра и да се самоубия. Лекарите направиха много анализи, но симптомите ми продължаваха да се влошават. Повръщах. Имах халюцинации, болки в корема и в краката, просто откачах и с всеки изминал ден се чувствах все по-зле и по-зле. 

Известно време медиците смятали, че лошото самочувствие на Катрина провокира психични проблеми. Проведени били много конференции, но никой не можел да измисли какво да се прави по-нататък. 

"Тялото ми беше парализирано изцяло и болките бяха толкова силни, че единственото което ми помагаше беше морфинът. Лекарите казват, че тези болки могат да се сравнят с родилните", спомня си Катрина.

Чак след 8 месеца от появата на първите симптоми, медиците най-накрая ѝ поставили диагноза: остра интермитентна порфирия, която отслабила нейния авторитет и била предизвикана от противозачатъчни таблетки.  Катрина престанала да ги употребява и след 2 години оздравяла напълно. 

"Всеки месец в продължение на две години у дома идваха медсестри и ми въвеждаха лекарство. Три пъти дневно имах физиотерапия, за да мога отново да се движа. Докато бях парализирана изгубих гласа си и затова имах нужда от вокален терапевт", разказва Катрина. почнала да мърда един от пръстите си. 

Трябвало да изминат цели два месеца, докато тя започнала да мърда един от пръстите си. Тогава тя дори не можела да си представи, че не само ще успее да стане на крака, но и да започне работа като фитнес инструктор./j

Великобритания предупреди в понеделник, че все още има „големи проблеми“, които да разрешат на преговорите за Брекзит с Европейския съюз, макар в Брюксел да се засилва надеждата само няколко дни преди решаваща среща на високо равнище.

Техническите дискусии продължават тази седмица в Брюксел, като и двете страни се надпреварват да преодолеят различията си по най-тежките въпроси – за ирландската граница и бъдещите търговски връзки.

Срещата на върха на ЕС на 18 октомври бе определена от блока като „момент на истината“ в разговорите за развод, само месеци преди британците да напуснат на 29 март 2019 г.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви през уикенда, че шансовете за сключване на сделка вече се увеличават.

Говорителят на британският премиер Тереза Мей каза, че правителството „работи усилено за сключване на сделка тази есен и продължава да върви“ в тази посока.

Но той добави: „Остават големи проблеми, по които да се работи, и както каза премиерът, това ще изисква движение от страна на ЕС. Има разлика между хората, говорещи оптимистично за сделка, и сделка, включваща както споразумение за напускането и бъдещата рамка, която всъщност се договоря“, каза той.

Напрежението избухна миналия месец на срещата на върха в Залцбург, където ЕС отхвърли плана на Мей за близки икономически връзки след Брекзит.

Тя обаче се придържа към предложението си, което според нея ще защити трансграничната търговия, като същевременно ще реши проблема за запазването на сухопътната граница на Великобритания с Ирландия отворена.

Първият знак на някакво общо основание ще дойде в сряда, когато преговарящият от ЕС Мишел Барние ще представи първия проект на предложеното от него изявление относно връзките в икономиката и сигурността след Брекзит пред посланиците на останалите 27 държави-членки на ЕС.

Високопоставен служител на ЕС, участвал в преговорите по Брекзит, заяви пред АФП, че документът може да бъде умишлено неясен, ако Великобритания иска да промени червените си линии в бъдеще.

Говорителят на Мей обаче каза, че Великобритания търси „точна“ декларация за формата на бъдещите отношения.

Той отбеляза, че депутатите в Камарата на общините ще трябва да одобрят изявлението заедно със споразумението за развода с Брекзит и биха искали да го направят „въз основата на информация“.

Споразумението за развод покрива въпросите за финансовото уреждане на Великобритания и правата на живеещите там граждани от ЕС, които до голяма степен са решени, както и въпросът за Ирландия.

Лондон и Брюксел се съгласиха, че не искат връщането към проверки на физическата граница между британската Северна Ирландия и членът на ЕС Ирландия, но не се разбраха как да постигнат това.

Лондон вярва, че проверките могат да бъдат избегнати чрез нова търговска сделка, но приема необходимостта от план за отстъпление – възпиращ механизъм – за да се гарантира това, докато тази сделка бъде постигната.

Лондон отхвърли предложението на ЕС, но все още не предложи напълно алтернатива, обещавайки, че ще бъде публикуван „накратко“.

Проблемът произтича от желанието на Великобритания да напусне единния пазар на ЕС и митническия съюз след Брекзит, което неизбежно би означавало повторното въвеждане на проверки в Ирландия.

Великобритания иска да развие собствена независима търговска политика и приветства декларацията на японския премиер Шиндзо Абе в понеделник, че Лондон може да се присъедини към търговската сделка в Тихия океан.

Бизнес лидерите, междувременно, призоваха политиците да се съсредоточат върху сключването на сделка за Брекзит.

„Независимо от това, колко ни е омръзнало да бягаме в кръг по всичко това, трябва да направим всичко възможно, за да избегнем да няма сделка“, каза Каролин Феърбейрн от лобистката група на Конфедерацията на британската индустрия.

Г-н Станчев, от официалните данни на НСИ, които бяха публикувани по-рано тази седмица, стана ясно, че БВП на страната ни за миналата година е 101 млрд. лева. Това е близо три пъти повече от БВП на България по време на комунистическия режим. Какво означава това – по-добре ли живеем сега, отколкото тогава и по-голяма ли е покупателната ни способност днес?

Тези съотношения са сметнати отдавна. Вече може би 10 години покупателната способност и всички останали показатели са много по-високи отколкото през 1987 г. – трябва да се вземе тази година, защото дълговата криза и свиването на доходите започват тогава. Няколко икономисти предричаха, че БВП за 2017 г. ще е над 100 млрд., по този повод също няма изненада…

Реалните доходи на човек са нараснали от 1989 г. е около 2,5 пъти. Но ръстът е от втората половина на 1997 г. насам. За „качеството на живот“, един от основните показатели са парите за храна, понякога ги наричат „разходи за поддържане на живота в тялото”. За последните 30 години те са най-високи през 1989 г. – около 47,5% от домакинските бюджети. След това, вследствие на управлението на Жан Виденов (януари 1995 – февруари 1997 г.) тези разходи достигат почти 50% от домакинските бюджети. От тогава до сега те спадат. В момента са някъде на нивото на 28%.

Важно е и съотношението на тези разходи с другите пера на домакинските бюджети: след 2014 г. групата на нехранителните стоки надминава разходите за храна и безалкохолни напитки. Увеличават се и разходите за почивка, пътувания в чужбина, образование, здраве и култура.

През 1998 г. равнището на българския доход на човек от населението спрямо европейския е някъде около 22%. За последните 20 години той се е покачил два и половина пъти. Особено силен е ръстът на доходите след 2004 г. негов двигател са външните инвестиции, в резултат на членството в НАТО и присъединяването към ЕС. До 2009 г. сред първите десет страни в света по привличане на чуждестранни инвестиции. През 2006 г. е втора в света (след Хонг Конг). На тях се дължат всеки 60-70 стотинки от всеки лев увеличаване на доходите.

Разбира се, равнището от 50% от средноевропейските доходи на човек е ниско, може би след 15-20 години, ако не се правят глупости, то ще бъде 70%.

Причината за това равнище е ясна: всички стани (от бившия Варшавски договор) през 1989 г. са на едно и също ниво; на България й е нужен по-дълъг за преориентация на икономиката и търговията от изток на запад, защото когато търгуваш в по-заможни и ти забогатяваш.

През втората половина на 80-те години търговският оборот на България те 85% със Съветския съюз, за сравнение – пак тогава 60-65% от търговията на Словения, част от бивша Югославия е Европейската икономическа общност.

До 1994 г. реформите се случваха почти така, както в Полша и Централна Европа. През това 95-а година БСП премина към „регулиран пазарен преход” (както го наричаха в програмата си преди изборите от декември 1994 г.), всъщност второ издание на централното планиране. България два пъти прави преход към пазарна икономика, в другите страни той общо взето приключи през 1998-1998 г., когато тук той започна отново.

Нека ви кажа още веднъж да доходите… Според методологията Световната банка равнището на крайна бедност е 1,9 щ.д. на човек на ден, между декември 1995 г. и март 1997 г. делът на бедните по този показател нараства от 8-9% до 38-40% от населението. Между другото 96-а година е годината с най-голямо увеличение на всичко – като се започне от парно (180%), през електричество (118%) и се стигне до разходи за храна. През 1996 г. реалните заплати спадат с почти 20% на месец. Съответно спестяванията на населението в края на 1995 г. са 52% от БВП, в края на 1996 г. те са 8%. Т.е. хората са похарчили спестяванията си, за да се справят с текущите си потребности.

Но причините за сегашното положение, разбира се, са по-стари – сравнителният упадък започва през 1944 г. Това си личи по правителствените разходи. През 1942 г. има война, те са 23% от БВП, през 1944 г. – 10%, а през 1996 г. – 63,8%. Това е единствената страна в света с такова поведение на публичните финанси в мирно време за толкова дълъг период. Причината е във вземането на нови и нови държавни заеми и увеличаването на разходите по изплащането им. С тези заеми правителството финансира „купува“ спокойствието си от населението. И фалира страната четири пъти, два пъти пред централната банка на СССР и Московската народна банка в Лондон, един път (фактически през 1987 г., формално през март 1990 г.) пред Клуба на частните кредитори и един път по вътрешния дълг – през 1997 г. (което всъщност е причина за кризата от 1996-1997 г.).

Между другото след 1989 г., пак по повод качеството на живота, у нас постоянно се подобрява и качеството на околната среда: емисиите на замърсители на въздуха (прах, СО, SO2, NOx, NH3, намаляват с от 60 до 80%, замърсяването с тежки метали – с над 90% (и всички предприятия в този отрасъл, приватизирани, са вече най-чистите и напреднали в технологично отношение в Европа); качеството на питейните води и реките е в пъти по-добро; горите са се увеличили със 7 000 кв. км. (20%) само в Пирин прирастът на гората над 30 пъти надвишава сечта (за периода след 2004 г.); над 35% от територията на страната има някакъв статус на защита спрямо под 5% през 1989 г… България е сред водещите страни в света по относително намаление на емисиите на парникови газове – около 50% от равнището на 1988 г. Неотдавна Боян Рашев от Денкщат България обобщи данните по тези и други развития.

Как стои въпросът с икономиките на държавите от Западните Балкани, както и съседките ни Турция и Румъния – къде се намираме ние в региона?

Спрямо Западните Балкани, България е около 40% по-богата. Що се отнася до Гърция или Турция, нещата са по-различни. Доходът на човек от населението в Гърция до кризата от 2009 г. е около 2,5 пъти по-висок, отколкото в България. Горе-долу такава е и икономиката – тя е 3,5 пъти по-висок обем на реалния БВП.

С Турция нещата са малко по-сложни, тъй като са по-динамични. До 2001 г. България е малко по-бедна от Турция, но след това от 2001 г. до 2014 г. тя е една от най-бързо растящите икономики в света. След това положението започва да се влошава, в момента български граждани, емигрирали в Турция, с цел препитание или работа търсят начин за връщане в България. Имаме обезценяване на турската лира – само за тази година тя загуби около 45% от стойността си, на годишна основа обезценяването е 70%. Причината е във финансирането на  държавни проекти с печатане на пари (защото кредиторите нямат доверие на Ердоган).

Какви според Вас са най-належащите реформи, които трябва да направим, за да скъсим периода от 15-20 години, който ще ни е нужен за догонване на средноевропейското ниво и как влизането ни в еврозоната би могло да спомогне за това?

Влизането в еврозоната ще увеличи конкуренцията, но има риск от увеличаване на правителствените дългове и разрастване на неразумното кредитиране, той трябва да бъде овладян. Но не съм сигурен, че това се разбира от политическите партии, които имат шанс да управляват през следващите десет години. По-високата конкуренция ще означава по-високи доходи, по-висока производителност на труда и в някои сегменти на пазара, най-вече храни, по-ниски цени, отколкото са в момента. Както стана дума, българските граждани са на равнището от 50% от средните доходи на човек от населението в ЕС, но цените са приблизително 55% от нивото на цените в Европа, т.е. тези 5% разлика най-вероятно ще изчезнат.

Между другото, към предишния въпрос трябва да ви кажа как стои въпросът в страните от бившия Съветски съюз. България е два пъти по-добре, отколкото Украйна. В сравнение с Русия България стои доста по-добре, ако от изчисленията на а БВП се изчистят от приходите от продажба на енергийни и природни ресурси (по най-скромни преценки – 30% от БВП). По покупателна способност България е на равнището на Азърбайджан, приблизително 19 хил. щ.д. на човек на година, а България няма природните ресурси на Азербайджан.

Има и други интересни сравнения. От 1988-1989 до 2000 г. енергийните ресурси са 10-12% от БВП (най-вече внос от Русия) – сега тези разходи са под 4% от БВП.

Обратно на въпроса какво трябва да се направи. Сравнително ясно е, но не се прави.

Както е видно от последното, което казах, търговско-икономически България сега е много по-независима от Русия. Не е ясно защо всички партии в парламента мечтаят да увеличат тази зависимост. Разбираемо е, че Русия иска да засили своето доминиращо положение на българския пазар на енергоресурси. Но не ми е ясно защо българските политици искат да й дадат и ролята на кредитор и инвеститор. Това означава, че България ще взима пари от ЕС, за да плаща на руски държавни компании, ще се формират дисбаланси, които ще поставят под въпрос присъединяването към зоната на еврото.

Следва още да се гарантира върховенство на закона и да се премахне формата на публично-частно партньорство като философия на публичните финанси, която в България е много подобна на философията на публичните финанси на Русия и на Унгария: публичният интерес в него се представлява от тези, които са на власт, а пък частният интерес – от техните приятели.

Онова, което пречи това да се промени, е фигурата на главния прокурор в конституцията и и обрастването на главния прокурор с органи, които позволяват да се използва правораздавателният процес в тази му фаза за справяне с политически опоненти и търговия с икономическо влияние.

Следващото нещо, което трябва да се направи, е да се бардака в енергетиката. Там всички проекти вече са абсолютно рискови, поради това, че отрасълът се управлява в интерес на същите тези приятели.

Следващото нещо е да се засили частният сегмент в спестовната част на икономиката – пенсии, вкл. здравеопазване и образование. Засега тенденцията е по-скоро обратната – нищо да не се прави и да се засилва държавният сегмент, което не е далновидно.

Вероятно могат да се направят промени и в данъчната система. Първата и според мен най-важна промяна, която освобождава ресурс дава около 20-30% по-висок икономически растеж на година, е премахването на корпоративния данък. Нещо подобно беше направено в Грузия, а в момента има законопроект, който вероятно ще бъде приет в Украйна. Сметките за това са направени. Колеги излязоха с тях миналата седмица, а през 2016 г. аз също правих едни такива предвиждания какво може да се очаква при такава реформа.

Другото нещо, което може да се направи в областта на данъците, е да има ясна децентрализация – запазване на ставките от 10% по равния данък (по-коректно е да се казва „равен“, както е на македонски, а не „плосък“ данък), но 1/5 от подоходните данъци да остават на местно равнище. Това очевидно дава някаква възможност за по-голяма самостоятелност и известни ясни отношения между бизнеса и властите на местно равнище.

Тази централизация, която съществува в момента, беше много добра, защото от около 120% външен дълг от БВП преди 18-19 години, сега вече делът на външния дълг е около 22% от БВП и вероятно до края на годината ще бъде около 20%. Т.е. няма вече нужда от такава централизация.