Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Отворете си сърцата и изживейте една неповторима вечер!Нека в домовете и сърцата ви да има много любов и топлина! Нека радост да сгрява душите ви!Да украсим душите си с положителни и светли мисли, да ги стоплим с обич и благодарност за хубавите неща около нас!С пожелания за вълшебна вечер Бог да ви пази!t> "Щастието често се промъква през врата, която не знаеш, че си оставил отворена."
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление
Прочетен: 12251083 Постинги: 8853 Коментари: 148
Постинги в блога от 17.01.2010 г.
image
 
Тя е компаньонка. Тя е личност. Тя ви чува. Тя ви слуша!


Първият в света сексробот с човешки размери, притежаващ изкуствен интелект и наподобяващо кожа синтетично покритие, бе представен пред възторжените зрители на Експо AVN Adult Entertainment в Лас Вегас.

"Тя не може да чисти, не може да готви, но може да прави почти всичко друго, ако разбирате какво имам предвид", заяви на представянето на Roxxxy представителят на фирмата производител Дъглас Хайнс, цитиран от АФП.

"Тя е компаньонка. Тя е личност. Тя ви чува. Тя ви слуша. Тя говори. Тя чувства допира ви. Тя спи. Опитваме да възпроизведем индивидуалността на живо същество", допълни той.

Роботът, за който се предполага, че осъществява и най-смелите мечти в секса, е висока 1,70 и тежи около 54,5 кг и "е готова за действие", според Хайнс.

Женският робот се появява с 5 личности. "Дивата Уенди" е любителка на купоните и авантюристична, докато "Фригидната Фара" е резервирана и плаха.

Има млада наивна личност – засега без име, а "Зрялата Марта" Хайнс описва като притежаваща "матриархален тип грижовност".

" S & M" Сюзън пък е за по-авантюристични типове.

В момента конструктори на компанията разработват и мъжки сексробот, който ще се нарича Rocky. 
Категория: Забавление
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове: 0
image
 
Всъщност бирата вдъхновила мъжа в Австралия

Бирата се оказа доста полезна за австралийския фермер Роб Маршал.

След като изпил няколко чаши от пенливата течност, на мъжа му хрумнала идеята да си направи крепост от сено.

Тя била с размери 30 м на 6 м. За да я оформи с трактора си, на Роб му били нужни 6 часа, съобщи в. "Дейли телеграф".

Самият Маршал доста харесал новата си крепост и решил там да кани приятели.

Тя доста се понравила и на четирите му деца, които започнали да канят и своите връстници в нея.

Но уви.

Творението, което се намирало близо до пътя, събудило любопитството на всички минаващи и така станало обект на непознатите туристи, които постоянно се спирали и снимали наоколо.

Така спокойният живот на фермера станал доста интензивен и той непрекъснато трябвало да посреща и изпраща случайните пътници.

Хубавото в цялата работа е, че всичко скоро ще свърши. Крепостта ще остане на полето още само шест седмици.

След това сеното ще бъде използвано за 
Категория: Забавление
Прочетен: 612 Коментари: 0 Гласове: 1
ЗА 9 МЕСЕЦА ИЛИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ?


В продължение на 9 месеца пъпната връв играе жизнено важна роля в грижата за здравето и развитието на детето. Cryo-Save предлага уникалната възможност да продължи тази грижа за цял живот. Запазвайки пъпната връв и стволовите клетки в нея, родителите могат да вземат важно решение и да подсигурят здравето на своето дете в бъдеще.

Днес със стволови клетки вече е възможно да се лекуват различни заболявания. Постиженията в медицината увеличават броя на болестите, при които стволовите клетки намират приложение.
Вие ще имате много въпроси относно съхранението на стволовите клетки. Отговори на тях може да намерите на уеб сайта на Cryo-Save.
Cryo-Save е водещата тъканна банка в Европа за съхранение на стволови клетки.

Ако имате повече въпроси, може да се свържете по всяко време с нашия офис на тел: + 359 2 989 44 00 за София и
GSM: 0888 388 683 за Варна. 
Категория: Забавление
Прочетен: 903 Коментари: 0 Гласове: 1
imageimageimageimageimage
Много е трудно човек да разпусне със смях, като е гладен, казва популярният актьор Много е трудно човек да разпусне със смях, като е гладен, казва популярният актьор

Павел Поппандов е на 63 години, един от най-популярните български актьори. Снимал се е в повече от 50 български игрални филма, сред които най-известни са “Оркестър без име”, “Войната на таралежите”, “Вчера”, “Лавина”, “Васко да Гама от село Рупча” (тв-сериал) и др. В началото на 90-те става известен като член на “Клуб НЛО” заедно с Георги Мамалев, Велко Кънев, Катя Евро (групата е основана след филма “Оркестър без име” още през 80-те години), но по-късно я напуска, несъгласен с хумора, който се прави в телевизиите сега. В момента Поппандов е актьор в Сатиричния театър и играе в пиесите “Детектор на лъжата” (с Филип Трифонов и Албена Колева, дъщеря на Тодор Колев), в “Натрапникът” от Франсис Вебер (заедно с млади актьори от театъра) и др.

Поппандов е кореняк софиянец, опитал е различни професии преди да стане актьор, включително е бил шофьор на такси. В последните години е водил рубрики в някои вестници, в които дава съвети в стил “Домашен майстор - направи си сам”.

- Г-н Поппандов, ако влезете в ролята на президента Първанов, какво ще бъде вашето пожелание към всички българи за новата 2010 г.?

- Да нямат среща с три професии - поп, адвокат и лекар.

- Във вашите очи финансовата криза изглежда като комедия, трагикомедия или драма?

- Тя е особено зловеща драма. В момента вървят благотворителни акции за набиране на средства за нуждаещи се, медиите постоянно ни облъчват да бъдем състрадателни и да се вслушаме в гласа призоваващ за помощ. Но не е ли това чудовищно питам аз - един псевдо доктор да задели 25 милиона, които са били предназначени за благотворителност и тези пари да се върнат обратно в хазната и да не бъдат изразходени, защото той няма как да вземе своето от тези пари?! (Б. р. – Поппандов има предвид парите, отпуснати от държавата за лечение на деца в чужбина, които са останали неизразходвани за по-миналата година). Уникално престъпление, бих го сравнил с мародерството.

Павел Поппандов (легналият) в сцена от “Натрапникът” в Сатиричния театър, с младите актьори Слав Бойчев и Явор Борисов. Снимка: авторът

- Във филма “Оркестър без име” повечето актьори играете с истинските си имена и дадохте клетва - да останете приятели. Изпълнихте ли я?

- Естествено, че си оставаме приятели, макар че много черти от характера ни се промениха, най-вече времето, в което живеем, ги промени. Не мога да не отбележа, че липсват тези уникални майстори, които ни свързаха в едно - Станислав Стратиев, Людмил Кирков - и за съжаление това няма да се повтори. Но, от друга страна, определено мога да кажа, че съм щастлив, защото съм имал възможност да работя с тези хора. Няма нищо по хубаво за професията да попаднеш на истински професионалисти, които да извадят таланта от теб на показ, това са хора, от които можеш само да учиш. Та филмите, които едно време правихме, поглеждам на тях с носталгия, която с течение на времето се задълбочава, всяка година си отиват хора с които съм работил на сцената или снимачната площадка. Наскоро Крикор Азарян си отиде, аз с него съм имал една единствена среща в моята дългогодишна практика, но тя остави трайна следа в съзнанието ми и винаги ще я помня.

- Останаха ли мъже, като в “Оркестър без име”, които да смучат бонбони “тик- так” , да пушат цигари “Кент” и да се грижат за отчаяните от мъжете си съпруги?

- Такива хора е имало и ще има. Няма да забравя ценния съвет, който ми даде моят учител Боян Дановски - цялата история да е подплатена с житейска истина, зрителят да разпознава себе си в човека на екрана или човека на сцената, тогава ти го печелиш, ставаш му по-мил и по-разбираем. Не е задължително положителното да излиза на преден план, но друго е да разпознаеш себе си, защото човек не е изцяло положителен или отрицателен и затова търси истината за себе си, как изглежда отстрани. Това е важно условие за нашата професия - актьор, иначе се откъсваш от живота и става някак си кухо, фалшиво, пресилено.

- Засвидетелствахте подкрепа за своя приятел Велко Кънев в борбата с рака…?

- Аз съм сигурен, че на когото и да се е случило от нас, близки, приятели и колеги, всеки би бил съпричастен и би подал ръка в такъв труден момент. Но аз вярвам, че Велко ще се оправи, той е силен характер, и освен това не е чак толкова драматично положението, както го описват някои медии. Очаквам след време Велко отново да се качи на сцената, там където му е мястото.

- Според статистиката ракът и алкохолът най-често покосяват актьорите?

- Ако говорим за алкохола в краен стадий, той наистина е болестно състояние. Но тези двете болести са истинско изпитание за човека през целия му живот, медицината засега още няма имунизация срещу тях. Историята помни случаи с велики държавници, които имат всичко на разположение, но, в крайна сметка, си отиват от рак - Франсоа Митеран така го застигна смъртта.

Павел Поппандов. Снимка: авторът

Но алкохолизмът има особено отношение към актьорската професия, защото е пагубен за нея. Целият авторитет, всичко което си направил, дълги години си градил, може да зачеркнеш за един миг, под въздействието на алкохола. Ако човек не съумее да контролира този порив, изгубва себе си, професията, а понякога и приятелите.

- Снимахте се в популярна тв-реклама за мастика. Обичате ли мастика?

- Не пия мастика, защото вкусът й ми наподобява на детски сироп за кашлица и ме връща назад във времето, когато насила пиех лечебната отвара. Предпочитам ракия от региона на Бургас, защото познавам технологията и знам, че правят качествени продукти!

- Филми с ваше участие преди 10 ноември 1989 година са били цензурирани под една или друга форма - орязвани, сваляни от екран. Мислил ли сте да емигрирате?

- На “Равновесие” му бяха отрязали финала, а преди това “Кратко слънце” изгря замалко. Но никога не ми е минавала мисъл да емигрирам, още повече, че човек да се реши на тази стъпка трябва да е много млад, необременен, трябва да е духовно настроен за различната култура, да е превъзмогнал носталгията по роднини и приятели, да не говорим за нашата професия на артистите, където има примери с Ваня Цветкова, Жоро Стайков… Отиваш някъде, а не знаеш езика. А това е единственото оръдие на труда, без него си загубен, затова - както ти е отредено - стой си Стойчо в България, майната й на Швейцария.

- С актьорите от клуб НЛО развихте телевизионния скеч, а после се разделихте…?

- Телевизионният скеч е особена сфера за актьорите, без да искам да влизам в ролята на съдник на мои колеги актьори, които смятат, че е смешно да се облекат в женски рокли… И си слагат силиконови подплънки, вместо гърди, смятат, че това е смешно. Това е едно старо демодирано театро, освен това, ако в един такъв скеч ти не казваш нещо съществено и то не е подплатено с драматургия, ти няма смисъл да го правиш и да занимаваш публиката.

Това е единствената причина аз да прекратя своето участие в Клуб НЛО, защото започнахме да изневеряваме на този стил и аз взех окончателно решение за себе си, че моето място не е там, с уговорката да не ставам съдник на никого. Това е моето виждане за къс телевизионен скеч - да се смееш, но да има и върху какво да се замислиш. Сега типично българския елемент е заглушен от американския хумор. Не съм привърженик на тази школа в хумора и забавлението - винаги ме е дразнило подлагането на смях в тъпи диалози (б. р. – има предвид озвучаването със смях във филми, шоута и др.).

Това принизява зрителя, защо той да не прецени къде да се засмее? И веднага задавам въпрос - защо в “Алф” няма такъв смях? Защото ще го превърнат в световна глупост. Но да не забравяме, че за “Алф” работят 20 души сценаристи, 30 души са гегаджиите, които измислят дали ще бутне чашата с мляко, или то ще изкипи и някой ще тръгне да го маха с голи ръце, дали в микровълновата печка ще сложи металната тенджера и тя ще започне да бълва искри. Затова аз го наричам произведение на изкуството. И когато и да го завъртят по телевизията, винаги има аудитория, но имаме вече приемственост на поколенията с един такъв сериал!

Павел Поппандов проверява декора преди представлението на “Детектор на лъжата” в Сатиричния театър. Снимка: авторът

- Какво мислите за rent a star (звездите под наем) които присъстват на частни партита, тържества, шоу програми?

- Аз стоя далеч от звездите, но много важно е кой те наема и за каква публика. Когато се нарушат тези принципи и стане важно за колко те наема - тогава става страшно и безсмислено.

- Какво мислите за политическите актьори, в чиито ръце е новата власт?

- Аз съм добронамерено настроен към тях и с голямо внимание следя всичко, което се случва в държавата, колкото и да звучи невероятно започна разтурянето на една сформирала се хайка, която психически разстрои цяла България с техните похищения и отвличания. Та тези друг вид натрапници известни като “Наглите”, бяха заловени и сега съм в очакване да заловят и “Още по-наглите”, които всъщност са подбудителите и виновниците за тази ситуация. И в това отношение на решителност и твърдост ми допада Бойко Борисов, симпатизирам на неговия речник, той говори разбираемо за обикновения българин, независимо от това, че говори от първо лице. Засега делата и постъпките му имат покритие, това, което реши, това прави. Новият министър на културата, който е артист, показа, че министерството на културата има визия и изграден рефлекс срещу нагаждачите, бездарниците в изкуството. Също проявява воля и решителност в създаването на изкуството и неговото съхранение.

- В момента сме в състояние на финансова криза, но тя като че ли е подминала театъра?

- Там е работата, че много здраво се усеща финансовата криза в театъра. Защото това, което ние изкарваме като продукт - а смея да твърдя че нашият театър, Сатирата, е производителен и печеливш - след годишния отчет парите от печалбата отиват в министерството на финансите, на всеобщата хранилка. И след като театрите все още нямат делегирани бюджети, той се разпределя на час по лъжичка между всички, макар че не всички участват поравно в неговото формиране.

Павел Поппандов. Снимка: авторът

Но кризата се отразява, защото намаляват бюджетната субсидия на министерството на културата, респективно за театъра, киното, Народната библиотека, това действа тягостно на духа на нацията. Възниква въпросът - кой е виновник за натрапването на тази криза?! Това мен много по ме интересува, но за съжаление вината този път не е само наша, а глобална.

- Негативизмът на кризата неминуемо се е отразил на съзнанието на хората, в забавлението ли намират утеха?

- Много трудно човек може да разпусне чрез смехотерапия когато е гладен, когато е ограбен, когато се чувства онеправдан, когато очаква да се вдигне цената на електроенергията и топлоенергията, когато плаща високи цени за консумативи, това го изважда от духовно-физическо равновесие. Дори и представлението да е чудесно, всеки човек трудно би могъл да седне и напълно да се освободи от напрежението, породено от криза.

- Пиесата “Натрапникът” на Франсис Вебер, в която участвате, има успех не само пред софийската публика, но и в много градове на страната. На какво се дължи това?

- По степен на важност - на автора Франсис Вебер (б. а. – познат е и от “Вечеря за тъпаци”), успешното партньорство между Държавния Сатиричен Театър и МОНТФИЗ Арт Груп, режисьора Николай Гундаров и не на последно място младите актьори, които играят с хъс и желание - това е тайната за успеха!

За разлика от другите театрални трупи ние пътуваме до останалите градове от страната с декор, музикално оформление, екип от сценични работници. А не като някои колеги, които обиграват чадъри, маси, столове, не ползват никакъв декор, а наглостта им стига дотам, че правят две представления в един ден - спомням си един фрапантен случай. Но театралният карък ги споходи при гастрол извън столицата, актьорите от трупата закъсняват с повече от обявения толеранс, публиката се изнервя, когато излизат на сцената, първото го претупват за 30 - 35 минути, за да не закъснеят за второто представление. Но тези номера вече не минават, хората искат да им мирише на театър, да са съпричастни с това, което се случва на сцената, и реагират.

- Как си партнирате с младите актьори (Слав Бойчев и Явор Борисов)?

- Чудесно ни протича работа и по време на репетиция и на сцената, да използвам този тинейджърски лаф - “Кефя се” - докато съм в тяхната компания, защото имат невероятен талант на актьори, това се усеща по време на нашето сценично партньорство, и с всяко следващо представление придобиват огромно желание за игра. Но най-хубавото е, че те са млади и не са обременени от професионалната завист, която рано или късно слага по-дълбок или плитък отпечатък.

- След толкова представления, които изиграхте, имаме ли вече очертания профил на Натрапника в обществото?

- Ако погледна от висините на годините и житейския опит, които съм придобил, Натрапника го виждам в очите и лицето на българските политици, това е нашият нов съвременен натрапник, особено когато политик натрапи някого в театъра, тогава става страшно. Ние от Сатирата вече го изживяхме този момент с един псевдо професор.Та казвам ви от това по-страшно за мен няма.

- Никога не сте крили, че изпитвате особена почит към Людмил Кирков. Той ли ви помогна да израснете в киното?

- Аз с него имам 6 игрални филма. Естествено, има и много други хора, които уважавам и са допринесли за моето израстване в киното, но умишлено няма да спомена имена, за да не се почуства някой пренебрегнат за сметка на друг. Всички, с които съм работил, са били изявени кинаджии, но при Людмил ситуацията е друга - ние създадохме едно трайно приятелство във времето. Спомням си сега, когато снимахме филма “Петък вечер”, уговорката ни беше аз да играя главната роля, а той я повери на Велко. Човекът започна да изпитва неудобство, че Велко по му нарежда филмовия пасианс. И една вечер се събрахме на сладки приказки и аз взех да го подпитвам, абе кажи, нещо има, нещо те измъчва. Той ми вика – “Павка, приятелю, абе по ми се връзва Велко за тази роля”. При което аз го прегърнах, поздравих го, това е чудесно, все пак ти си режисьора и си виждаш филма. След този мой жест се видя известно успокоение у него. Той е такъв човек, затова е и Людмил. 
Категория: Забавление
Прочетен: 1626 Коментари: 0 Гласове: 1
цецо Елвиса: Сбъднах мечтата си да работя “Крал”

 
Цветелин Атанасов - imageimage на Елвис Пресли. Печелил е официалния международен конкурс за двойници на краля на рокенрола в категорията “Най-добър млад двойник на Елвис” в Мемфис, САЩ. Има розов кадилак, модел 1963 година и десетки костюми, с които се превъплъщава в образа на своя идол. През 1997 г. получава благодарствено писмо от Белия дом, подписано лично от Бил Клинтън, в което тогавашният президент на САЩ му благодари за неговия принос към Българо-американските културни отношения. През 2001 г., след шест годишен престой в Америка, Цецо се връща в България. Записва няколко песни и отново е на българската музикална сцена.

Роден съм през 1971 година и съм от поколението, което живее като разчекнато на шпагат между комунизма и демокрацията – нито взело от облагите на комунизма, нито доживяло до ден днешен облагите на демокрацията. Но съм борбен човек и това, че градим някаква история тук, наша си, българска, ме зарежда. Имал съм щастието да пътувам в чужбина, видял съм и там как е и съм си взел решение да се върна.

Цецо и съпругата му Мариела като Елвис Пресли и Мерилин Монро. Снимка:cecoelvis.com

Още от малък родителите ми ме запалиха по Елвис. Той им беше идол. Разправяли са ми, че навремето, когато още не е имало дискотеки, а само танцови забави, те се запознали на една такава и спечелили конкурс за най-добре танцуваща двойка на Jailhouse Rock на Елвис. Оттогава много го обичат. Баща ми домъкна от един свой приятел в Англия двоен албум „The best of Elvis“. Слушах го непрекъснато. Понеже родителите ми бяха на работа по цял ден, а сестра ми е 4 години по-голяма и все беше някъде с приятелки, аз в общи линии съм израснал сам вкъщи. Единственият приятел, който съм имал, беше Елвис. Нещо като Карлсон, който живее на покрива. Някакъв невидим приятел, който ме съпътстваше през всичките ми времена. Затова ми стана много близък. Когато излезе по кината през 1983 година филмът за живота на Елвис, отивах и си купувах билети за целия ден и въобще не излизах от салона. Само хората се сменяха, а аз си оставах там. Станах приятел с чистачките на киносалона.

Тази любов прерасна в това, че започнах да се опитвам да пея като него. Когато ми се появиха вторични полови белези – брада и т.н., засякох веднага бакенбардите. Беше много нетипично и въобще не бях възприеман нормално от съученичките ми. Подиграваха ми се, че съм селянин, защото по това време само на село ходеха с бакенбарди. Тогава модата беше много странна – мъжете ходеха със силно избръснати отстрани глави и с едни бретончета, тип Джейсън Донован. Времето на лъвските гащи, запасаните пуловерчета, тънките коланчета и разни еспадрилки и мокасинки. А аз – вдигнатия кич, ботушки, чарлстони и бакенбарди. Много подигравки отнасях, но винаги съм бил индивидуалност. Не съм по шумните компании. Живея си в собствен свят и до ден днешен. Добре, че намерих съпруга, която да ме разбира по някакъв начин и да ми е приятел преди всичко.

Цецо Елвиса изпълнява песни на Елвис Пресли 
Категория: Забавление
Прочетен: 1389 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 17.01.2010 18:43
image
 

Миро от бившия дует Каризма зачести набезите си във Варна, но не за участия, а заради красавицата Джаки. 25-годишната мениджърка на местния клуб „Александър" е новата му любовна тръпка.

Миро се познавал с варненката отдавна, но Амур пронизал двамата с любовните си стрели в началото на февруари, на рождения ден на Джаки. Младата муза на Миро твърди, че тя била причината дори за написването на песента "Губя контрол". "Наистина, като видя Джаки, трудно се контролирам", признава певецът.

Приближени се чудят дали това не е поредният опит за прикриване на хомосексуалната ориентация на М 
Категория: Забавление
Прочетен: 743 Коментари: 0 Гласове: 1
17.01.2010 18:01 - skorpions
Категория: Забавление
Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове: 1
Поредното любопитно интервю са направили колегите от списание "Блясък". На фокус този път е прелестната Емилия. Ето какво разказа тя пред популярното списание:

- Еми, Как е настроението при теб?

- Много добре! В момента съм на път, прибирам се в Сандански. По време на празниците имахме гости в къщи, мои роднини от Италия. Успяхме да се съберем всички.

- Как изкара новогодишната нощ?

- Както обикновено, на работа. Бях на Златни пясъци, имах три участия. Беше страхотно, защото хората, на които тази година пях, бяха много големи купонджии. Изтощиха ме до край, но наистина беше много хубаво.

- Какви подаръци получихте с малкия Иван?

- Подаръците си ги подарихме още на Коледа. Повечето бяха материални, но не ми се иска да влизам в подробности. Коко ми направи подарък, аз на него.... Разбира се, на малкия купихме най-много неща. С Коко отидохме в Гърция и си купихме за Нова година каквото ни е нужно. Предпочитаме магазините в Солун, защото ни е по-близко и движението не е толкова натоварено.

- Какво са за теб празниците? Обичаш ли тези безкрайни мързеливи почивни дни?

- Честно да ти кажа и с Коко сме си говорили много пъти на тази тема. Малко ни натоварват празниците. Обичаите, етикетите, всичко това, което трябва да се спазва, задължително да се обадиш на този на онзи, да го поздравиш и да не забравиш някой. Цялото това нещо наистина ни натоварва. В крайна сметка празниците са хубаво нещо. Ние българите обичаме да празнуваме и да се веселим. Въпреки че на нас ни е омръзнало да сме в шумни компании. Нещата някак си се промениха. Може би вече сме по-улегнали, не знам. Не е това, което беше преди.

- Ти и Коко продължавате да сте сред най-одумваните двойки. Коя е последната клюка, която прочете за себе си?

- Беше нещо от сорта, че Коко ми плаща издръжка... И че ние сме били с Иван в София, а той си стоял в Сандански.

- Най-коментираното нещо е, че сте се оженили тайно. Госпожа Динева ли си вече?

- Ооо да, това се коментира вече няколко месеца. Аз съм госпожа Динева от 2006 година. (смее се) Друго нямам какво да кажа.

- Другата легенда е, че Коко отново е започнал връзка с колежката ти Преслава, а ти седиш самотна с Иван в големия ви софийски апартамент!?

- Кой е този голям апартамент? Ние нямаме такъв в София. Тези глупости не заслужават коментар.

- Кога според теб ще ви оставят намира?

- Не знам, може би трябва да предприемем някакви мерки. Непрекъснато се пишат неща, които не са доказани и нищо от тях не е вярно. Нямам намерение на никой да давам обяснение как живея и по какъв начин ми протича денят.

- Тези безкрайни коментари по твой адрес носят ли ти понякога горчивина и съжаляваш ли, че си популярна?

- Свикнах донякъде, но в никакъв случай не ми е приятно постоянно да се пише за нас, че сме в някакви триъгълници и четириъгълници. Имам чувството, че пишат само за нас и за никой друг. Откакто сме заедно с Коко, не са ни оставили на мира за една минута. Нямам представа защо сме толкова интересни.

- Кой има интерес от всичко това?

- С колегите си правим доста голям ПР така, но за мен това не е хубава рекламна кампания.

- Нека да говорим за по-хубави неща. Какво искаш от новата година?

- Искам и се надявам да се пишат повече истини в жълтата преса. Лъжите, които се пускат за нас, излизат само от едно място и то е „Уикенд"! Държа да го напишете. Никой друг не е писал толкова помии за нас и толкова неверни неща. Явно там някой има нещо лично към нас. Нямам идея за какво става на въпрос. Всичките им лъжи могат да се проверят и да се опровергаят. Няма нищо скрито покрито.

- А каква е истината за вас?

- Ние сме като всяко едно семейство. Хора със своите хубави моменти, със скандалите, с детето, с ходене на почивки, с дните, в които прекарваме заедно, гледаме филми и т.н. Не виждам нищо ненормално! Вярно е, че и двамата сме работохолици, но сме най-нормално младо семейство с дете. Нито излизаме някъде да се забавляваме, не ходим никъде, не правим купони... От къде идват тези клюки, нямам си идея.
Никога не сме се разделяли с Коко. Това, че аз пътувам постоянно, не значи, че имаме проблеми. Искам да спрат да се изливат помии върху нас. Чувстваме се зле от тази гледна точка, че хората ни лепнаха едни емблеми, които няма да можем да изтрием години наред.

- Замисляте ли се за още едно бебе?

- О не, бебе сега в никакъв случай не искам. Колкото и рязко да звучи. Засега Иван ни е достатъчен, той е палав за две бебета. Живот и здраве по-нататък. Разбира се, че искам да имам второ дете. Ние със сестра ми сме две деца в семейството и ще е хубаво. Но за сега не искам да планирам и да говоря. Ако е казал Господ да имам второ дете, ще имам.



imageimage 
Категория: Забавление
Прочетен: 724 Коментари: 0 Гласове: 2
Не може да си позволим да започнем новата година, ако не ви покажем поне една страхотна родна красавица в цялата и прелест.

Първото предложение дойде от родното издание на PlayBoy, което от една страна рискува, залагайки на брюнетка за първата си корица, а от друга - игра на сигурно с ослепителната Роси Иванова.
imageimageimageimage, а и това не е всичко.

Една от най-красивите ни миски се превъплъщава в четирите сезона, характерни за нашия климатичен пояс, при това всяко годишно време е не по-малко секси от предходното.
На нас доста ни допадна идеята на сесията и това, че всяко тримесечие е отбелязано в различен стил.

Единствено еротичната тема е белязала всеки сезон, но в контекста на настоящата зима горещата нишка не е необичайна.
А сега отворете широко прозореца и се насладете на една перфектна брюнетка, която буквално ще ви разтопи. 
Категория: Забавление
Прочетен: 691 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 12251083
Постинги: 8853
Коментари: 148
Гласове: 2529
Архив
Календар
«  Януари, 2010  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031