Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

е!

Историята на откровената и сексуално разкрепостена Изадора Уинг и желанието й да лети свободно по широкия свят предизвиква истинска сензация за времето си. Тя подхранва фантазиите, предизвиква множество дебати и дори променя езика. Хенри Милър я сравнява със своя „Тропик на Рака” и предсказва, че „благодарение на тази книга жените ще намерят собствения си глас и ще напишат своята нова сага за секса, живота, радостта и приключението”.

„Страх от летене” скандализира и стряска благоприличното общество, но се превръща в истинска културна икона за поколения жени. Безкрайно остроумна, безсрамно откровена и впечатляващо интелигентна, Ерика Джонг ни повежда на старо като света пътешествие към самите нас и ни предлага един вечен разказ за мечтата за свобода и истинската женска същност.

• категория: Мъдрост

Попитали една многодетна майка, кое от децата си обича най-много. Тя се усмихнала и без да се замисли и за миг отговорила:

- Ще ви кажа. Моето любимо дете, на което ще отдам цялата си душа и сърце, е...

това, което е болно - докато не оздравее.
това, което е на път - докато не се прибере.
това, което учи - докато не се изучи.
това, което е уморено - докато не си почине.
това, което е гладно - докато не се нахрани.
това, което няма работа - докато не си намери работа.
това, което не е женено - докато не се задоми.
това, което има дългове - докато не ги върне.
това, което плаче - докато не се успокои.

И накрая тъжно завършила:
- Това, което ме е изоставило... Докато не се върне.

• категория: Мъдрост

1. Живей така, сякаш ще умреш утре; учи така, сякаш ще живееш вечно.

2. Всеки един човек е уникален, точно като всички останали.

3. Образованието е способността да правиш разлика между това, което знаеш, и това, което не знаеш.

4. Смъртта не е най-голямата загуба в живота. Най-голямата загуба е това, което умира в нас, докато сме живи.

5. Не върви зад мен, защото аз може би не съм добър водач. Не върви пред мен, защото аз може би няма да тръгна след теб. Върви до мен и ми бъди просто приятел!

6. Истинско щастие е да имаш семейство, което да те разбира така, както приятел, и приятели, които да те подкрепят така, както семейството ти.

7. Обичай себе си, за да те обичат и другите!

8. Миналото не се връща никога.

9. Когато се катурне колата, пътища много се отварят. Хвани се за работата по-рано, за да я свършиш по-бързо.

10. Не режи клона, на който седиш.

11. С какъвто дружиш, такъв ставаш.

12. Изисква се мъдрост, за да се разбере мъдростта; музиката е нищо, ако публиката е глуха.

13. Най-прекрасните сънища се случват, когато си буден.

14. На света няма нито щастие, нито нещастие; има само сравнение на едно състояние с друго, нищо повече.

15. Ако искаш да познаеш човека, дай му власт в ръката.

16. Майката я съсипват дъщерите, а тя за тях сина си съсипва.

17. Който излъже един път, сто пъти право да казва, не му вярват.

18. Целият свят прави път на този, който знае къде отива.

19. Добрите приятели са като звездите; не винаги ги виждаш, но знаеш, че винаги са там.

20. Това, което сме направили единствено за себе си, умира заедно с нас; Това, което сме направили за другите и за света, остава завинаги.

• категория: Мъдрост

Живял някога един крал. Веднъж попаднал в плен на своите най-големи врагове, които му поставили интересно условие, за да се спаси:

- Има само един начин да избегнеш смъртта. Трябва да намериш правилния отговор на един въпрос. Но тъй като той е изключително труден, ще ти дадем една година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, но ако не се справиш със задачата, ще бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?

Върнал се кралят в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:

- Иди в старата гора и потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но те предупреждавам, че ще ти поиска много висока отплата.

Отишъл при вещицата и тя му казала:
- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.

Погледнал кралят вещицата – стара, грозна, гърбава, мръсна, дрипава... и си помислил: „Не, по-добре да умра!"
Но след като размислил и се посъветвал със своите рицари, кралят решил, че е по-добре да направи тази жертва, за да спаси живота си и кралството си.

Върнал се отново при вещицата, а тя като чула решението му да се ожени за нея, му открила отговора:

- Жените, - казала тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.

Това бил верният отговор и кралят спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена.

Вдигнали сватба и редом до краля застанала ужасната вещица. Но той, като истински рицар нито веднъж не показал своята неприязън и отвращение към бъдещата си жена.

Дошла първата брачна нощ, но когато кралят влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.

- Какво става тук? - попитал той, а девойката отговорила:
- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?

Замислил се кралят. Какво да избере? Да го виждат през деня заедно с красивата девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? Но след като мислил дълго, изведнъж казал:

- Оставям на теб да избереш кога каква да бъдеш.

Усмихнала се девойката и рекла:
- Затова, че зачете волята ми и ми даде свободата да избера каква да бъда, ще ти дам още една награда. Оттук нататък винаги ще бъда тази девойка, която сега стои пред теб.

И живяли щастливо до дълбоки старини.

• категория: Колекция Здраве

"За да бъде една жена красива, тя трябва да бъде преди всичко здрава, със здрав и весел израз на лицето, който е в пълна зависимост от общото здравословно състояние на тялото. А за да бъде тя здрава, трябва да спазва природосъобразен живот.

В болната кожа няма красота. Благодарение на болната кожа могат да останат незабелязани най-красиви форми тогава, когато нежната, гладка и здрава кожа най-често прикрива някои несъвършенства на формите. Ето защо кожата се явява най-важният фактор за красотата и най-важните заболявания, нарушаващи красотата, са тези на кожата.

Първото условие обаче за една хубава и здрава кожа е правилната обмяна на веществата и редовното излъчване на сокове от страна на вътрешните жлези на организма. А това се постига с природни, естествени средства. Преди всичко с помощта на плодовете, които съдържат минерални вещества и витамини. Освен това плодовете не съдържат почти никаква готварска сол.

Най-здравословна е онази храна, която съдържа много малки количества готварска сол. Затова именно е препоръчително един ден в седмицата да не ядем нищо, освен плодове и зеленчуци. По този начин се избягва претоварване на организма с вредни вещества, които проникват в него с прекомерната храна. А също така се пречиства организмът от натрупаните в него отрови, токсини и прочие. Най-богати с витамини са френското грозде, лимона, портокала, зелените пиперки, суровите домати. Много е добре вечер преди лягане да се изпие една чаша сок от домати."

***

"Жените, които са вечно недоволни от живота си и не намират сили за помирение, остаряват рано. Вместо да се окайват и самоизяждат, те биха могли да помислят как по-добре да организират живота си при тези условия, които съдбата им е определила. Жените, които успяват да избегнат гнева, злобата, завистта мъчно остаряват.

Важен фактор за поддържане на душевното равновесие е спокойствие е редовният сън. Искаме ли да се подмладим, достатъчно е да се върнем назад към природата, т.е. да се подчиним и следваме малките физически природни закони: да подбираме здрава, чиста, предимно растителна храна, която чрез систематически дихателни гимнастики да свържем с животворящия елексир кислорода и редовния сън (лягане между 22 и 23 часа в проветрена спалня) - еднички пазители на истинската естествена красота.

От това тенът става розов, очите добиват блясък и се избягва прекомерното затлъстяване или слабост.

Освен това, полезно е винаги да се мисли за бъдещето, за да не се остарява никога. За жената не трябва да съществува мисълта, че тя е вече възрастна или майка на няколко деца и че някои развлечения не са подходящи за нея. Полезно е след обед и вечеря да изпива по една чашка доматен сок или чай от исландски мъх.

За регулиране на храносмилането и изчистване на храносмилателния канал препоръчва се сутрин на гладен стомах да се изяждат по пет-десет сини сливи или три-шест смокини, от вечерта накиснати в чаша студена вода, след което да се изпие водата им. Преди лягане се пие сок от плодове или от сурови моркови или дестилирана вода - по една-две винени чаши."

Известният интегративен гастроентеролог д-р Робин Чуткан обяснява какво представлява микробиомът и как можем да повлияем на състоянието на стомашно-чревната флора, за да живеем по-дълго и по-здрави.

Тя подчертава, че създаването на пеницилина е изключително важно постижение на медицината, спасило милиони хора от страшни болести, но обръща внимание, че днес живеем в ерата на свръхдиагностициране и прекомерна употреба на фармацевтични средства. Д-р Чуткан набляга на факта, че според проучвания в 20 до 50 % от случаите на предписване на антибиотик, това се е оказало неподходящо лечение.

Цената, която хората плащат за прекомерната употреба на антибиотици, често остава невидима, а лекари и пациенти посягат към това лекарство при огромна част от здравословните проблеми. Проблемът е, че антибиотиците убиват жизненоважните микроорганизми в червата на човека, познати като „микробиом”.

Съществуването им е известно на човечеството от преди 400 години, но тяхната значима роля за здравето започва да придобива популярност в днешно време. От съотношението на тези ценни бактерии в организма зависи дали човек ще е здрав, или ще развие широкоразпространени болести като диабет и затлъстяване. Важният въпрос според д-р Чуткан е:

С каква храна трябва да храним тези бактерии, за да оптимизираме състоянието на микробиома в тялото си?

Тя дава за пример едно изследване на Харвардския университет, в което група от 9 човека е подложена на нисковъглехидратен, високопротеинов режим на хранене, включващ изключително и само храни от типа на месо и яйца. Учените измерили количеството на различните бактерии в стомашно-чревния тракт на участниците преди, по време на и след тази екстремна диета. След това същите 9 души били подложени на друга крайна диета – вегански режим, при който им било разрешено да се хранят само с растителни продукти като плодове, зеленчуци, леща, ориз.

Резултатите били смайващи за изследователите след проследяване на промяната в микробиома на тези хора по време на втората диета. Не само че настъпила промяна в състава на микроорганизмите, но това се случило в рамките още на първия ден от преминаването към нов режим на хранене!

Съотношението на бактериите, които „отглеждаме” в червата си, определя дали в тялото се образуват много огнища на възпаление. Другото, което се случва в тялото след промяна на начина на хранене, е че бактериите активират определени гени, а те от своя страна активират или развитието на някои болести, или оздравителни процеси в организма.

Сентенцията, че „ние сме това, което ядем” е научно доказана!

Д-р Чуткан коментира и друго проучване, в което учени са изследвали бактериите в стомашно-чревния тракт на бебета от Флоренция и бебета от Буркина Фасо (Африка). И двете групи деца, които били все още хранени с кърма, имали идентична картина на микробиома. Когато обаче след няколко години същите деца били изследвани отново, разликата била огромна. Децата от Флоренция, които се хранели с типичната западна диета, включваща много пакетирани храни с консерванти, захар и вредни мазнини, имали в червата си високо количество от бактериите, отговорни за развитието на най-популярните болести като диабет, затлъстяване и алергии, а децата от Буркина Фасо, приемащи натурална, предимно растителна храна, имали най-вече бактерии, поддържащи здрав стомашно-чревен тракт, съответно – здрав организъм като цяло.

Чуткан споделя, че самата тя в началото на кариерата си е разчитала единствено на предписването на лекарства при проблеми със стомашно-чревния тракт, но през годините много от пациентите ѝ сами ѝ подсказали как да промени фокуса в своята работа. Тези пациенти, които идвали за преглед и резултатите показвали подобрение в състоянието им, споделяли, че не са взимали лекарства, а просто са променили начина си на хранене. Д-р Чуткан била шокирана как нещо толкова просто не е разгласявано в академичните среди като средство за лечение на проблеми, идващи от бактериалния дисбаланс в стомашно-чревния тракт.

Друго нещо, на което тя обръща внимание, е колко важно е да не живеем в стерилна обстановка и да позволяваме на организма си да се адаптира към естествената среда, в която съжителстваме с огромен брой бактерии. Д-р Чуткан дава за пример страните, в които децата са по-често на открито и стандартите за хигиена не включват толкова голяма употреба на антибактериални средства – там процентът на автоимунни заболявания е много по-нисък или дори нулев в сравнение със западните страни, в които е широкоразпространен страхът от бактерии. Цената, която хората плащат за откъсването си от естествената среда, е прекалено висока, казва тя.

Здравословният начин на живот според д-р Чуткан включва: колкото се може по-малко приемане на лекарства (антибиотици, стероиди), вредящи на бактериалния баланс в стомашно-чревния тракт; по-често излагане на бактериите в естествената, природна среда като градината или парка; избягване на прекалената употреба на антибактериални хигиенни средства; и не на последно място – повече растителна храна (плодове, зеленчуци, бобови растения, ядки).

Заключението, до което е стигнала в своята практика за поддържане на здраво тяло: „Не се плашете от бактериите по ръцете, а яжте чиста храна!”

• категория: Вдъхновение

Какво е щастието и как да го открием в непрестанно променящия се, пълен с болка и страдания свят? Коя е истинската радост, онази, независещата от превратностите на съдбата и обстоятелствата? Защо тя често ни убягва?

Отговорите на тези изконни за всеки човек въпроси ни предлагат двама духовни гиганти на нашето време – Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту във великолепната книга „Книгата на радостта“. Те очертават осем стълба на радостта – четири стълба на ума и четири на сърцето – и ги подкрепят със своя безценен опит и изстрадана мъдрост.
Трайното щастие не е в преследването на цели или постижения, каквито и да са те. Щастието не е нито в славата, нито в богатството. То е единствено в ума и в сърцето. Там ще го намерите.

Четири стълба на ума:

1. Перспектива

Към всяко събитие в живота може да се подходи различно. Когато погледнеш към едно и също събитие от различна гледна точка, ще усетиш, че притеснението и тревогите ти намаляват и ще изпиташ по-голяма радост. Погледнете към себе си и към проблема от различна гледна точка. Опитайте се да се дистанцирате от себе си и от ситуацията. Наблюдавайте отстрани как страдате, сякаш гледате филм за собствения си живот. А сега разгледайте същия проблем от перспективата на бъдещето, сякаш разсъждавате за него след година или дори десетилетие. Осъзнайте, че един ден проблемът ще бъде минало. Представете си как се смалява, когато го поставите в по-широкия контекст на целия си живот.

2. Смирение

Вижте себе си като едно от седемте милиарда човешки същества, а проблема си – като част от болката и страданието, които толкова други хора преживяват. Помислете колко тясно сме свързани помежду си. На своето място, в своето време, вие сте част от необятния замисъл на вселената. Връзката ви с другите ви прави много по-силни и способни да разрешавате проблемите си. Изпитайте любов и признателност към хората, които са ви подкрепяли в живота ви и са допринесли да станете човекът, който сте днес.

3. Хумор

Усмихнете се и вижте дали можете да се надсмеете над своя проблем, провал или слабост. Потърсете комичното в ситуацията и в начина, по който реагирате. Колкото и драматична или сериозна да е тази ситуация, в нея със сигурност може да се открие нещо иронично или забавно. Човешката драма често се оказва комедия, а не трагедия, а смехът е истинско спасение и благодат. Способността да се смеем ни позволява да приемем живота такъв, какъвто е – объркан и несъвършен. И това ни помага да се стремим към по-добър живот и по-добър свят.

4. Приемане

Приемането на реалността е единственото място, от което може да започне промяната. Начинът да преодолееш тъгата и скръбта е да ги използваш като мотивация и да откриеш по-дълбокия смисъл на случващото се.
Приемете своето страдание, приемете и ограниченията на човешката си природа. Напомнете си, че тази болезнена реалност е еднаква за всички – за нас, за близките ни и за целия свят. Приемете, че не може да промените факторите, довели до това събитие. Приемете, че случилото се вече е факт и нищо не е в състояние да го промени. А сега си кажете: „За да реагирам по най-добрия начин в тази ситуацията, за да помогна на другите, трябва да я приема такава, каквато е.“

Четири стълба на сърцето:

1. Прошка

Озлоблението, неспособността да простим ограбват способността ни да се наслаждаваме на живота и да го ценим, защото продължаваме да сме в плен на минало, пълно с гняв и огорчение.
Поставете ръка на сърцето си и си простете за всичко, с което може да сте допринесли за възникването на конфликт или проблем, който ви измъчва. Вие сте само едно човешко същество и като такова неизбежно ще се поддавате на емоциите си и ще грешите. Ще наранявате и ще бъдете наранявани. Осъзнайте своята свързаност с останалите, простете им за тяхната роля в проблема и за техните човешки слабости.

2. Благодарност

Изразяването на благодарност е естественият отговор на живота и може би е единственият начин да го вкусим.
Помислете за трима души или за три неща, за които сте благодарни, че ги има – като част от проблема или просто присъстващи в момента в живота ви. Можете ли да откриете нещо, за което този проблем всъщност е помогнал? Как сте израснали чрез него, какво се е променило в живота ви? Има ли хора или неща, които са ви помогнали да преодолеете това предизвикателство?

3. Състрадание

Източникът на страданието е прекалено егоцентричното мислене. А състрадателната загриженост за добруването на другите е изворът на щастието.
Изпитайте състрадание към себе си заради битките, които водите. Почувствайте как сърцето ви грее с любяща доброта и тази светлина се разлива по цялото ви тяло. Насочете това състрадание към любимите си хора, към всички, които страдат и се нуждаят от любов и подкрепа. Начинът да излекуваме собствените болки е да се обърнем към болките на другите.

4. Щедрост

Щедростта е толкова важна във всички световни религии, защото е израз на взаимозависимостта между хората и нуждата ни един от друг.
Почувствайте щедростта в сърцето си. Представете си как я излъчвате към всички около вас. Какво можете да дадете на другите? Как може да преобразите един проблем във възможност да помагате на онези, които се нуждаят? Ние можем да изпитаме истинска радост само тогава, когато даряваме радост на другите.

„Ние сами създаваме своето страдание... Можем сами да създаваме и повече радост. Бъдещето не се определя от някаква мрачна съдба. Ние го определяме. Всеки ден, всеки миг създаваме собствения си живот и сме способни да го преобразим, както и да променим качеството на човешкия живот на цялата планета. Да, притежаваме такава сила.“

Издателство „Гнездото“ с огромна радост представя на българските читатели „Книгата на радостта“!

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ДАЛАЙ ЛАМА И АРХИЕПИСКОП ДЕЗМЪНД ТУТУ - "КНИГАТА НА РАДОСТТА"

ДВАМА ДУХОВНИ ГИГАНТИ. ДВАМА НОСИТЕЛИ НА НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ЗА МИР. СЕДЕМ ДНИ И ЕДИН ВЕЧЕН ВЪПРОС: 
КАК ДА ОТКРИЕМ РАДОСТТА ПРЕД НЕИЗБЕЖНОТО СТРАДАНИЕ НА ЖИВОТА? 
Далай Лама и архиепископ Туту за природата на истинската радост – онази, независещата от превратностите на съдбата и обстоятелствата..

1. Страданието е възможност, която съдбата ти предоставя – да се научиш на твърдост, да можеш да запазиш самообладание пред лицето на опасности и изпитания.

2. За да израсне и да облагороди духа си, човек трябва да преживее някакво изпитание, лишение или разочарование. Така той получава различни уроци. Всеки трябва да бъде пречистен.

3. Начинът да преодолееш тъгата и скръбта, завладели те вследствие на тежка загуба, е да ги използваш като мотивация и да откриеш по-дълбокия смисъл на случващото се.

Бедите могат да бъдат превърнати в добри възможности. Дори една трагична ситуация може да се превърне във възможност. – тибетска поговорка

4. Пътят на радостта, също като пътя на тъгата, не кривва встрани от страданието и нещастието, а минава право през тях.

5. С духовното си израстване можеш да приемаш всичко, което се случва с теб.Приемаш го не като резултат на това, че си бил грешен, че си виновен за случилото се – то просто е част от тъканта на живота. В живота има моменти на безизходица и неудовлетвореност. Въпросът е не „Как да ги избегна?“, а „Как да ги използвам като нещо положително?“

6. Болката е неизбежна, страданието е по избор.

7. Винаги поддържай ума радостен. Когато си радостен и щастлив на умствено ниво, физическата болка няма особено значение. Но ако няма радост или щастие на мисловно ниво, ако има твърде много тревоги и страх, тогава дори физическите удобства и удоволствия няма да успокоят вътрешния ти дискомфорт.

8. Когато откриваме повече радост, можем да се изправим срещу страданието по начин, който ни облагородява, вместо да оставаме с горчивина в душите. Минаваме през трудностите, без сърцата ни да се вкаменят. Минаваме през сърдечните терзания, без да бъдем сломени.

9. Можем да излекуваме собствените болки като се обърнем към болките на другите. Когато мислим за това как да облекчим чуждото страдание, нашето собствено страдание отслабва. Ето я истинската тайна за щастие.

10. Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на изпитание.

11. Враговете ни са „нашите най-ценни духовни учители“, защото те ни помагат да развием духовната си сила и да останем невъзмутими дори когато се изправим пред трагедия.

12. Каквото и да ти поднася животът, можеш да отвърнеш с радост. Радостта е щастието, което не зависи от това, което се случва. Тя е благодарственият отговор на възможността, която животът ти предлага в този момент.

13. Някаква доза страдание е необходима част от живота – без него няма как в нас да се роди състрадание.

14. Нищо хубаво не се появява на тоя свят без известна доза болка, разочарование и страдание. Това е в природата на нещата. Така е устроена Вселената. Както майките знаят, че ще изпитат огромна болка при раждането. Но я приемат. И дори след най-болезненото раждане, след като бебето се роди, радостта е неизмерима. Едно от невероятните неща е, че радостта може да се породи толкова бързо дори от страданието.

Именно болезнените преживявания са тези, които помагат да засияе още по-силно светлината на щастието, защото тогава радостните преживявания се превръщат в мигове на силно облекчение. – тибетска поговорка

15. Не трябва да се чувстваме виновни, когато изпитваме болка. Боли те и просто трябва да признаеш, че боли. Но в действителност дори посред силна болка, може да усетиш нежността и вниманието на хората, които се грижат за теб.

• категория: Промени себе си, промени живота си

Нямам нищо освен себе си. Всичко, което имах, остана там. Сега не деля времето на минало, настояще и бъдеще. Има единствено днес – в него е началото, продължението и най-вероятно, краят на моя живот. Календар от една страница. Така е по-добре. Оценяваш трезво онова, което имаш в момента...

„Ако ти знаеше...“ е роман за необятната женска душа, за надеждата и избора, за втория шанс...
Това е историята на едно женско отчаяние, история за чувства, съмнения, очаквания и за онези огромни страхове, които често ни помагат да започнем живота си отначало.
Един роман – път към спасението. Четеш го и не можеш да повярваш, че във всяка буква виждаш себе си. Виждаш своята любов. Тази, която си е отишла. Тази, която стопля сърцето ти сега. И тази, която те очаква в бъдещето.
Думите се редят една след друга и неусетно променят отношението ти към живота. Става по-просто. Става ти по-леко. Започваш да дишаш с пълни гърди и да виждаш надежда в един свят, който често се отнася враждебно към теб.
Удивително е колко точно авторът предава чувствата и емоциите на жените. И самият факт, че той е мъж, те кара да си мислиш – да, все пак има мъже, които знаят отговора на въпроса „Как да разберем жените?“.
Четейки романа осъзнаваш, че искаш да живееш точно по този начин – далеч от големия град, сред природата, да срещнеш една голяма любов и в неразрушима хармония със себе си. И в този момент разбираш, че можеш да го направиш. И вярваш в това!

„Ако ти знаеше...“ е не просто книга за любовта. Тя е книга за човешкия дух.
Една млада жена пристига в непознат град, напуснала родината си, напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и ...с разбито сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж... а може би и за да умре.
Но едно събитие става катализатор за промяна и насочва самия живот в съвсем друга посока. Това става по загадъчен, мистичен, невъзможен начин, но точно там е и обикновеното чудо... И новата вяра, която променя живота.

От книгата:

***

С течение на времето разбрах, че обстановката и хората около теб нямат вина за нищо. Мъкнем миналото със себе си и ако не ни е добре с него, няма значение къде ще избягаме – то винаги ще ни причинява болка.

***

Долетях тук, когато там всичко за мен приключи. Един куфар с вещи, едно постоянно лошо време, една аз.

***

Когато чух диагнозата, не заплаках. Погледнах лекаря със старателно пригладена назад побеляла коса и сухо попитах: „Защо толкова рано?“ Глупачка. Та ти си дявол знае коя по ред пациентка с подобна диагноза, на него вече не са му останали сили за философстване и подкрепа. Конвейер от приключващи човешки животи. Той разпери ръце и заговори за възможностите на съвременната медицина. Отказах. „Не ме разсмивайте, докторе!

***

Наех си квартира на сто петдесет и две крачки от крайбрежната алея. Две малки стаички и два големи френски прозореца. От външната си страна са издраскани от бръснача на ледените ветрове.

***

В очите на Сулеме няма опорна точка, в тях е само вятърът на Буенос Айрес, където се е родила, обикнала е, погребала е две дъщери и откъдето е избягала в Овалния град, за да погребе себе си – предишната. Тя и аз в известна степен сме отражение една на друга, но премълчавам това.

***

Останаха само спомените. Естествено, човек може да вярва на спомените – те са си негови, изживени, изстрадани. Но честото връщане към тях те избутва встрани от новия път. Така можеш да забравиш за настъпилата пролет и да си останеш завинаги в есента на миналото, дори тя да е била най-щастливата.

Обичах един мъж, гледах го в очите и си казвах: „Господи, колко си ми нужен!“ Макар че в онзи момент той бе до мен и не възнамеряваше да ходи никъде. Отиде си малко по-късно. След три години и половина. И аз останах насаме с любовта си. Какво можех да направя с нея? Психологът ме посъветва да насоча тази любов към себе си. Не го разбрах веднага. Дори го попитах отново, изкушавайки се да изтърся някоя вулгарна шега. „Радвай се заради себе си. Обикни себе си. Заеми се със спорт, купувай си по една рок­ля от всяка заплата и така накрая ще отвориш себе си за нови чувства.“ Честно казано, опитвах да правя това в продължение на половин година.

***

Няма как да се събудя една сутрин и вече да съм силна – бих искала да е така, но е невъзможно. Затова пък мога да престана да удрям главата си в една и съща стена. А също и да сменя посоката на движение. Ако няма път на запад, тогава по-добре да тръгна на изток. Земята при всички случаи е кръгла – рано или късно всеки ще стигне там, където трябва да стигне. Само че все още не знам къде е моята последна спирка. Затова пък знам какво искам...

***

Валентина не пиеше вода, само ѝ мокреха устните. Тя не ме попита за името ми, не се поинтересува от живота ми. Наричаше ме „момиченце“ и ми стисна ръката, като каза: „Знаеш ли какво ми се иска, момиченце? Да отида на брега на океана, да забравя за лекарствата, лекарите, процедурите. Да се разхождам по крайбрежната улица, да си мисля какво още мога и трябва да направя в живота си. И въздухът да е влажен, за да не ме мъчи жажда. Ако имаш такава възможност, плюй на всичко и замини, момиченце.“ Два месеца продавах жилището, за един месец получих виза...

***

Отгледаха ме баба и дядо. Обичах и мама – именно „и мама“. Не бяхме близки, не си приличахме. „Мет­нала си се на баба си! – отронваше тя като че с упрек. – Веселиш се, смееш се, живееш за мига. И хич не ми­лиш за образованието и кариерата си.

***

Почти се научих да не мисля за теб. Все още от време на време се изкушавам да ти се обадя, да ти кажа за победата си. За да не си правиш илюзии, че си изключителен. За да не мислиш, че съм заминала в друга страна, защото се страхувам да живея там, където лесно мога да те срещна. Бих ти казала това и обръщайки ти гръб, наведнъж бих издишала от себе си онова странно време, когато ти закриваше целия ми свят.
Между другото, през годините, прекарани с теб, нито веднъж не чух „обичам те“. А уж казваше, че съм ти скъпа, че си неспокоен, когато не съм до теб. Ти по принцип не говореше много, през повечето време мълчеше. Отдавах тази твоя сдържаност на това, че не си като всички. Че си напълно различен – мъжествен, далече от проявите на всякаква сантименталност. „Обича ме, естествено, но не говори за това.“ Та нали беше грижовен, учтив. И сама се навивах: „Север, защо са ти думи, след като има постъпки?“
Преди да си отидеш, те попитах: „Кажи, обичаш ли ме?“ Дълго време не отговаряше, после троснато пророни: „Добре ми е с теб. Това не ти ли е достатъчно?“ В този момент за сетен път се убедих, че съм способна да разкрася по женски абсолютно всичко – и живота си, и чувствата на любимия мъж, и заобикалящия ме свят. Жените по рождение са художници-декоратори. С четка и палитра в ръка. А мъжете за нас са чисти платна – рисуваме, оцветяваме, тук-там изтриваме по нещо, друго пък размазваме. Но най-често накрая става ясно, че не рисуваме реалния обект пред нас, а нещо, което е плод на фантазията и желанията ни. И резултатът е пълно несъответствие с действителността. Така се получи и при мен.

***

Понякога ми се струва, че съм те измислила.

***

„Север, първо животът ти трябва да стане изцяло твой. Знаеш ли кога ще се случи това? В деня, в който се примириш с факта, че е невъзможно да се живее без болка.Всеки от нас живее с болка, друг въпрос е как се отнася към нея – като към безсмислена и изнурителна болка, или като към болка, която го приближава към изцелението.“

***

Здравей,
Отдавна не те виждам. Смених си телефонния номер, изтрих всичките ти контакти. Научих се да се сдържам, когато неканените сълзи издават тъгата ми, и да крия ръцете си в джобовете, когато сами се свиват в юмруци от ярост. Отговарям бодро на въпросите, общувам с хора и от време на време танцувам, когато музиката е весела и не ми напомня за нашите общи песни. Освен това много работя. Уж всичко е наред, но то е... игра. Навремето ти се оплаквах, че не съм открила работата на живота си, призванието си. Както е при теб. Е, сега я намерих! Сега съм добра актриса. В една роля.

***

Да приемеш миналото и да не се ровиш в него – на това не можеш да се научиш от чужд опит. Примирието с миналото идва с времето. Това не е война до победен изстрел, а по-скоро мирно, макар и бавно разрешаване на конфликта.

***

Нашата уязвимост се дължи на честото обръщане към миналото и неговите герои.Нужни са решителност и способност за действие. Трябва твърдо да си кажеш: край, стига толкова! И да престанеш да пристъпваш на място, да не се обръщаш към багажа на миналото и известно време изобщо да не поглеждаш назад. Ако окончателно решиш да напуснеш някое място, мислѝ за това накъде ще поемеш, а не за това, с което отдавна е трябвало да се сбогуваш. 

***

„Ще ти олекне, когато намериш нова опорна точка.“ Начо си допива кафето и рязко обръща чашката – кани се да си гледа. „Какво искаш да кажеш?“ Тя се приближава до мен и сяда на перваза на прозореца: „Слушай, Север, каквото и да ти кажа аз или някой друг, то може и да е вярно за теб, а може и да не е. Какво е опорната точка? Онова, което държи човека на този свят – майка, дете, куче, дърво... Мястото, където си израснала и откъдето черпиш енергия. Или пък някой друг град, непознат преди. А може би тази точка е в раздялата с миналото. Непременно я намерѝ и бурите ще отминат, а ти отново ще видиш слънцето.“

***

Ние много усложняваме нещата. Онова, към което можем да се отнасяме с лекота, ние разглобяваме на части, прибавяме опасенията си, препълваме го с емоции, а после носим със себе си този товар и търсим къде да го изхвърлим или на кого да го прехвърлим. Дори светът да се е побъркал, това съвсем не е повод да отпуснем юздите и трескаво да препускаме след другите.

***

Вече не си позволявам да съжалявам. Сега съм избрала да съм щастлива – да се усмихвам на света и да не мисля за онзи, който си е отишъл, нито за тези, които съм се мъчила да задържа. Това е навик, добър навик – всеки ден да се стремиш да бъдеш щастлив. Да обикнеш нов човек, да му откриеш сърцето си и да му дадеш хубавото, което носиш у себе си. Въртележка от нови стремежи: вече съм друга, неузнаваема, отслабнах, пия чай без захар, избирам си удобни сандали и ярки ризи.

***

Сега се чувствам добре. Замислям се защо не съм успяла да постигна тази лекота „преди“. Нима е трябвало да преживея всичко, което се случи, за да си поема спокойно дъх и също толкова спокойно да издишам? Но навярно винаги е така – блъскаш си главата в стената и точно в мо­мента, когато си съвсем отчаян и примирен, върху теб на тънка струйка започва да се сипе мазилка от раз­местените тухли. Отваря се път, изход, тунел – всеки го нарича различно, но точно в този момент всички го приемат като спасение. Някой вижда в преживените трудности цената на бъдещите награди, а някой отдава всичко това на съдбата с думите „значи така е трябвало да стане“.

***

„Знаеш ли, воювах дълго. Както и ти. Със себе си, със заобикалящия ме свят и с отношението му към мен. Воювах дълго, но един ден просто спрях. Престанах да чакам, да пропускам, да се разочаровам и да плача. Женските сълзи се изразходват повече по вътрешни причини, отколкото по външни. Затова започнах да лекувам онова, което е вътре в мен. И се получи. Не веднага, естествено.

***

Щастлива съм. А вие? 

• категория: Промени себе си, промени живота си

Животът е пълен със стръмнини и пропасти. За да развием своя икигай и да достигнем жизнените си цели, изключително важно е да се обкръжим с тези хора, които ще ни помагат в изкачването на нашите върхове и ще ни оказват подкрепа в моментите на опасност.

ЕМОЦИОНАЛНА ЗАРАЗА

„Всеки от нас познава хора, които при контакт ни предават енергията си, с които, без да знаем защо, се чувстваме добре. Както и хора, общуването с които ни потиска, натъжава и ограбва енергията ни. Всичко това се случва, защото във връзките ни с другите, всеки ден и всеки път, ни заразяват техните емоции.“
Феран Рамон-Кортес

Лошите спътници

За да направим „кастинг“ за създаване на най-добрия екип, можем да започнем с разчистване. Ако искаме да изпълним нашия икигай, трябва най-напред да идентифицираме лошите си спътници, с които „сме в една лодка“.
Те са онези, които:

● постоянно се оплакват и критикуват другите (със сигурност и ние ще станем обект на критиките им). Това са хора, които заразяват със своята негативност;
● крадат твърде много от времето ни, като непрекъснато изискват прекалено много внимание или постоянно търсят услуги;
● подвеждат ни точно в онези моменти, когато се нуждаем от тях.

Лесно е да разпознаем този тип хора – обикновено, след като прекараме известно време с тях, се чувстваме уморени, раздразнени или обезсърчени. С други думи, чувстваме се по-зле.

Най-добре е да се научим да ги забелязваме и периодично да ги отстраняваме от живота си – така ще освободим време, което да споделяме с по-ограничен и по-смислен кръг от приятели.

КАЖИ МИ С КОГО ПРЕКАРВАШ НАЙ-МНОГО ВРЕМЕ, ЗА ДА ТИ КАЖА КЪДЕ СИ

Преди няколко десетилетия американският предприемач Джим Рон става известен със своя реч, в която споделя следната идея: „Ти си средноаритметично на петимата души, с които прекарваш най-много време.“ Тоест нашите спътници, тези, с които „сме в една лодка“, определят средното ниво на щастието ни, както и на ефективността ни във всяка област.

Създаването на добър екип, придружаващ ни в нашия икигай, е нещо много важно. Както успехът на една експедиция зависи от сбора на силите и способностите на членовете в групата, така и всекидневният ни живот е повлиян от хората, с които прекарваме най-много време.

Според Джим Рон, ако оценим по скалата от 1 до 10 степента си на радост, която изпитваме от контакта си с нашите 5 души, средноаритметичното между тези оценки ще бъде собственото ни ниво на радост.

Представи си, че радостта, която ти носят твоите пет души, оценяваш с 9, 8, 8, 2 и 3. Средноаритметичното на тези числа е 6, което означава, че ти си умерено щастлив в живота си. Ако искаш да повишиш „оценката“, престани да се виждаш много често с онези двама, които си оценил с 2 и 3, и ги замести с хора с по-висок жизнен тонус. Така незабавно ще се повиши и нивото на собствената ти всекидневна радост.

Феран Рамон-Кортес – експерт в областта на комуникациите, обяснява, че психическият ни баланс зависи от емоциите, които обменяме с останалите всеки ден.
По собствените му думи, „осъзнаването на емоционалното заразяване може да обърне на 180 градуса живота и връзките ни (...). Всички ние предпочитаме да общуваме с хора, които „зареждат батериите“ ни, а не с такива, които крадат от енергията ни. Съзнателният избор с какво искаме да се „заразим“ ще ни помогне да поддържаме по-добри връзки и да се сдобием с по-добри спътници.“

КАК ДА НАПРАВИШ КАРТА НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ?

Първата крачка към това да разбереш какви са приятелствата ти и да сложиш ред в тях е да определиш какъв вид връзки установяваш с всеки човек, какво изискват те от теб и какво ти носят.

За да визуализираш по-добре тази задача, раздели хората, с които общуваш, в следните две групи:

1. Приятели, които винаги или почти винаги ми носят оптимизъм и добра енергия, които се вълнуват искрено от живота ми и ми вдъхват увереност.

2. Хора, които винаги или почти винаги ми говорят за себе си, често искат услуги и изказванията им за живота в повечето случаи са негативни; или хора, с които общувам по задължение, но не ми е особено приятно да ги виждам често.

Щом разделиш социалния си кръг на две части, отговори си на важния въпрос: Към коя група принадлежи всеки един от 5-те души, с които прекарвам най-много време?

После приложи упражнението на Джим Рон по отношение на личното си щастие или на онзи аспект от живота си, който искаш да подобриш. Ако средното ти число е ниско заради някой „двойкаджия“, помисли как да отдалечиш този човек от обкръжението си и потърси на негово място някой „експерт“ в областта.

Революционен подход в разбирането за човешкото здраве и дълголетие

Защо някои хора на 60 години изглеждат и се чувстват като на 40, а други на 40 изглеждат и се чувстват като старци?

Вече знаем една от причините. Това са теломерите – специална ДНК в краищата на нашите хромозоми.

В книгата „Ефектът на теломерите“ д-р Елизабет Блекбърн, лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето, и д-р Елиса Епъл, водещ здравен психолог, предлагат едно революционно и напълно ново разбиране на процесите на стареене и на човешкото дълголетие и здраве.

Те откриват, че свързващото звено между наследствеността и начина на живот, между ума и тялото, са именно теломерите. Теломерите се оказват онзи скрит механизъм, който обяснява защо и по какъв начин се изчерпват ресурсите на организма. С възрастта теломерите се скъсяват и в живота ни нахлуват болестите.

Д-р Елизабет Блекбърн открива един биологичен индикатор, ензимът теломераза, който възстановява теломерите. Това откритие и установяването на ролята на теломерите в процеса на стареенето ѝ носи световна слава и Нобелова награда. Резултатите от нейните проучвания сочат, че един от основните фактори, за да „отложим“ старостта и да се радваме на дълъг живот в добро здраве, е именно дължината и здравето на теломерите.

Другият автор, здравният психолог д-р Елиса Епъл, провежда оригинални изследвания върху това как начинът на живот и психологическите навици могат да защитят теломерите, забавяйки болестите и подобрявайки качеството на живот.

Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне!

Остаряването не е задължително да бъде еднопосочно спускане по хлъзгавия склон на физическата немощ и разпад. Смайващото откритие, че теломерите всъщност могат да се удължават, ни дава едно ново и по-оптимистично разбиране за човешкото здраве и дълголетие.

В „Ефектът на теломерите“ са изложени редица научни изследвания и действителни случаи, които не само свидетелстват за връзката между стареенето и изхабяването на теломерите, но и – което е още по-вълнуващо – че този процес може да се забави и дори да се обърне.

Една книга, която ви дава властта сами да удължите времетраенето на своята младост и да живеете по-дълго в добро здраве!

Това е първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем на клетъчно ниво и как можем с малки промени в ежедневните си навици да поддържаме своите клетки здрави. Авторите показват, че здравето и дължината на теломерите са биологичната основа на връзката между ума и тялото. Те предлагат уникални препоръки, които ще ви помогнат се погрижите за дължината и здравето на своите теломери, за да съхраните по-дълго своята младост и да удължите периода, в който се радвате на добро здравословно състояние, да водите активен и смислен живот до края на дните си.

Повечето от нас изскачат от леглата си в момента в който се събудят сутрин и веднага се впускат в ежедневните задачи. Стартирайки по този начин деня си, ние несъзнателно стресираме и ума и тялото си.

Бих искала да ви представя 5 много лесни за изпълнение техники, които ще ви заредят с много позитивна енергия. Можете да ги изпълнявате всяка сутрин и много скоро след това ще откриете, че повишавате нивото на работоспособността си и постигате много повече успехи в начинанията си.

1. Направете 5 дълбоки вдишвания и издишвания
Дишането е това, което ни поддържа живи. Ако спрем да дишаме, животът приключва. Освен това в дишането е скрита и много по-голяма сила, която ни позволява да овладеем вътрешните си сили. Неслучайно медитацията е един от най-ефективните начини за освобождаване от стреса. Твърде често обаче, ние използваме основно повърхностното си дишане, което поддържа живота ни, но няма силата да го направи по-добър и осъзнат. Затова опитайте да направите няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Трябва да почувствате как стреса и напрежението изчезват. Ако искате да подобрите дишането си е добре да си вземете етерично масло от евкалипт и да го държите в близост до леглото. По този начин ще започнете деня си освежени.

2. Поискайте си прошка за грешките, които сте допуснали предишния ден
Едва ли има човек, който смята себе си за безгрешен. Всички правим грешки – действия или реакции, за които по-късно съжаляваме, защото знаем, че е било по-добре да не ги правим. Прошката помага да се справим с всичко това. Благодарение на нея ние се освобождаваме от причините за нашето страдание. Признанието за допуснатите грешки не може да промени миналото, но може да създаде едно ново и по-добро настояще. Вгледайте се вътре в себе си, намерете сенките, осъзнайте тяхната преходна природа и ги премахнете от живота си.

3. Изразявайте благодарност
Всеки нов ден трябва да сме благодарни за това, че сме живи. Трябва да сме благодарни и за всичките си земни преживявания, дори и на пръв поглед някои от тях да ни изглеждат като негативни за нас. Винаги съществува нещо за което да сме благодарни, просто трябва да погледнем около нас и вътре в нас.

Чрез изразяването на благодарност ние чувстваме едно блаженство и щастие от това, което имаме. Не се тревожете за нещата, които нямате, защото това ще ви доведе само до разочарование и страдания. Дори и във вашите очи животът ви да не е идеален, то по всяко време можете да спрете и да се замислите за нещата, които имате и цените в него. Сменете призмата и мислете само за това, което ви радва, което ви доставя удоволствие - мислете за прекрасните отношения, които сте създали.

Ако все пак изпитвате трудност да намерите нещо, за което да сте благодарни, се върнете към основните неща. Кажете си: „Благодарен съм на глътката въздух, която ми дава живот". Кажете го и го почувствайте. Няма значение как изразявате благодарност, стига намеренията ви да са съзнателни.

4. Усмихвайте се дори без причина
Усмивката е едно от най-добрите неща, които можем да направим рано сутрин. Няма как да се чувстваме ядосани, когато се усмихваме. Създайте си навик всеки ден, поглеждайки се сутрин пред огледалото, да се усмихвате в рамките на няколко минути. Това упражнение ще ви зарежда с много положителна енергия за начало на новия ден.

Когато се усмихваме ние отключваме хормоните на щастието - серотонин и ендорфин. Те заливат мозъка и бързо премахват меланхолията. Усмивките доказано намаляват стреса и кръвното налягане. Освен това повишават имунитета, което е още една причина да се усмихвате, след като се събудите. Затова не се колебайте дори и без причина се усмихвайте и ще почувствате облекчение.

5. Подредете мислите си и определете целите си за деня
Погледнете на мислите си сякаш те са магически заклинания, които се проектират в реалния свят благодарение на съзнанието ви. Мислите оформят реалността, която ние лично преживяваме. Ако си мислим целенасочено за нещо, свързано със съзнанието или някаква житейска ситуация, ние го караме да се случи.

Ако искаме да бъдем щастливи, вършим неща, които са ни носили щастие преди или неща, които чувстваме, че ще ни направят щастливи. Ако искаме да се измъкнем от физическа или емоционално вредна среда, правим планове как да се преместим някъде другаде. Без тази първоначална енергия за придвижване на нещата в нова посока, ситуацията няма да се промени, както ни се иска.

Повечето от нас стават за работа по едно и също време. Това обикновено води до мисли, свързани със самото ставане, обличане и подготовка за тръгване. Преди да направим всичко това, трябва да си кажем на глас или да запишем на лист какво възнамеряваме да свършим през деня и какви цели си поставяме. Това може да бъде нещо конкретно като „трябва да свърша това и това, да отида там и там" или нещо по-общо, като „да се опитам да не казвам болезнени неща на хората, с които се срещам през деня".

• категория: Колекция Здраве

ДВЕ ХАПЧЕТА

Представете си, че сте в аптеката на бъдещето. Искате съвет от аптекаря, който ви дава да избирате между две хапчета. Вие посочвате първото и питате как действа.
Фармацевтът започва да изброява предимствата му:

− Понижава кръвното налягане, стабилизира нивата на инсулин, подобрява настроението, ускорява процеса на изгаряне на калориите, предпазва от остеопороза и понижава риска от инфаркт и сърдечни заболявания. За съжаление, има и странични ефекти: безсъние, кожни обриви, проблеми със сърцето, повръщане, газове, диария, напълняване и други.
− Хм – замисляте се вие. – Ами другото хапче? То как действа?
− О, то има същото действие – отвръща ведро фармацевтът.
− А страничните ефекти? – питате вие.
Фармацевтът грейва.
− Няма такива.

Първото хапче е въображаема комбинация от следните съставки: бетаблокери за контролиране на високото кръвно налягане и сърдечния ритъм, статини за намаляване на холестерола, лекарство за диабет за регулиране на кръвната захар, антидепресанти и препарат за остеопороза.

А второто хапче е доста по-истинско. Нарича се физическа активност. Хората, които спортуват, живеят по-дълго и са в по-малък риск от високо кръвно налягане, инфаркт, сърдечносъдови болести, депресия, диабет и метаболитен синдром. И са защитени по-дълго от първите признаци на деменцията.

КАКВО СЕ СЛУЧВА В КЛЕТКИТЕ, КОГАТО СПОРТУВАТЕ

Kакво ли щяхте да видите, ако можехте да разгледате под микроскоп резултата от физическите упражнения и да надникнете в самите клетки на поддържаното с тренировки човешко тяло?

Хората, които спортуват, прекарват по-малко време в токсичното състояние, познато като оксидативен стрес – състояние, при което свободните радикали в организма превъзхождат по численост антиоксидантите. Оксидативният стрес се свързва с процеса на стареене и с началото на болестния период и може да предизвика сърдечносъдови болести, рак, белодробни проблеми, артрит, диабет, дегенерация на макулата и невродегенеративни разстройства.

Това е и една от причините тренировките да са толкова важни. В краткосрочен план те могат да увеличат броя на свободните радикали. Но на свой ред тази краткотрайна реакция предизвиква здравословна контрареакция: тялото започва да произвежда повече антиоксиданти. И по този начин (както краткосрочният психологически стрес повишава съпротивителните сили за справяне с трудностите) физическият стрес на умерените редовни тренировки в крайна сметка подобрява баланса между свободните радикали и антиоксидантите и клетките стават по-здрави.

Клетките усещат благоприятния ефект на спорта и по друг начин. Когато тренирате редовно, клетките в надбъбречната кора (разположена в надбъбречните жлези) отделят по-малко кортизол, прословутия хормон на стреса. А с по-малко кортизол вие се чувствате по-спокойни.

При редовни тренировки клетките в цялото тяло стават по-чувствителни на инсулина, което означава, че стойностите на кръвната захар също се стабилизират.

Освен това редовната физическа активност е в състояние да регулира работата на имунната система и да забави процеса на нейното остаряване. Спортът е отлично средство да поддържате имунната си система биологично млада.

Така че, ако искате да избегнете тройното проклятие на средната възраст – стрес, затлъстяване в коремната област и висока кръвна захар, – просто спортувайте.

СПОРТЪТ И ТЕЛОМЕРИТЕ
- Хората, които спортуват, имат по-дълги теломери от останалите. Това е установено дори при експерименти, проведени с близнаци. Добрата аеробна форма е тясно свързана с доброто клетъчно здраве.

- Тренировките зареждат с енергия „санитарния екип“ на клетката, който разчиства натрупаните отпадъчни вещества. Така митохондриите стават по-ефективни и се образуват по-малко свободни радикали.

- Спортистите с висока издръжливост, които се радват на отлична физическа форма и метаболитно здраве, имат и най-дълги теломери. Но не и чувствително по-дълги от теломерите на онези, които спазват спортна програма с умерени натоварвания. Излишно е да се стига до крайности.

- Спортистите, които се претоварват с тренировки и в резултат „прегарят“ физически, стават уязвими за множество здравословни проблеми, включително и за риска от скъсяване на теломерите в мускулните клетки.

- Ако сте изложени на силен стрес, спортните занимания са не просто препоръчителни. Те са жизнено необходими! Защото предпазват теломерите ви от скъсяване.

• автор: Алиса
• категория: Факти

Скъпи момичета, сигурно неведнъж сте спорили със своите партньори по този въпрос: дали е по-добре да се родиш жена, или мъж?
Е, може би има някои дребни предимства и в това да си мъж, но ние мислим, че е много по-добре (и по-красиво, и по-приятно, и по-удобно) да си жена.

Затова подбрахме няколко факта (и лични наблюдения), за да повдигнем леко завесата около този вечен разговор. И да се позабавляваме, разбира се.

Поднасяме ги с усмивка. А който иска, може и да поспори. Или да допълни.

1. Жените (или така нареченият слаб пол) живеят средно между 5 и 10 години по-дълго от мъжете. (Неоспорим факт.)

2. На жените (и слава богу!) не им се налага да се бръснат всеки ден.

3. В екстремни ситуации първо спасяват нас с децата. Факт.

4. Жените могат да получат по-голям брой оргазми за една нощ! Някакви въпроси?

5. Ние никога не се чувстваме непълноценни, ако нашият любим получава двойно повече пари от нас.

6. Лесно сваляме напрежението – просто си напълваме една ароматна вана, пускаме си лека музика и се отпускаме, мислейки си нещо приятно. Не се нуждаем от тонове алкохол например. Можем да се ободрим и от чифт нови обувки. Е, парченце торта би било приятно допълнение. Животът е прекрасен!

7. За нас винаги е лесно и удобно да припишем лошото си настроение или изблиците на агресия на ПМС (жените знаят какво означава тази абревиатура).

8. Според статистиката в затворите има три пъти повече мъже, отколкото жени. Защо ли? Ами просто ние сме доста по-внимателни и хитри, а и като цяло престъпленията не са сред любимите ни занимания. Съгласни ли сте, дами?

9. Дори да говорим по телефона с майките си по три часа на ден, никой няма да ни нарече „мамини момиченца“.

10. Ние можем да оставаме при приятелка, да си разменяме дрехите, да спим в едно легло, без някой после да ни обвини в нещо непристойно.

11. Това, че понякога не разбираме някои "прости" неща (като например какво точно е устройството на автомобила) само ни прави още по-сладки...

12. Ние можем леко и непринудено да разговаряме с мъжете за разни интимни и възбуждащи неща, без да ни проличи по някакъв начин... сещате се, нали?

13. За нас обществените тоалетни са направени с отделни кабинки, без да се налага да си мерим „достойнството“ с някого наоколо. И изобщо на нас не ни е в природата да си ги мерим... мускули, портфейли, автомобили и други подобни.

14. Има някои неща, които просто няма как да ни се случат. Три от тях: импотентност, простатит, „ранно оплешивяване“.

15. Ние, жените, можем да разрешим всеки проблем... просто като заплачем. Никой не очаква от нас да сдържаме емоциите си. А ако гледаме филм на ужасите, спокойно можем да пищим и да подскачаме – в никакъв случай няма да изглеждаме глупаво.

16. От хилядолетия на нас, жените, се посвещават стихове, поеми и всякакви други шедьоври. А, да, и диамантите.

17. Когато облечем мъжки дрехи, ние не само изглеждаме добре, а дори и съблазнително. Какво ще кажете за мъжка риза, облечена на голо, а? Не е нужно да споменаваме колко нелепо изглеждат мъжете в женски дрехи.

18. Никой не кара жените да местят мебели или да носят тежки неща, когато това се налага.

19. Мъжете много по-често рискуват живота си и могат да попаднат в „екшън“ ситуации. На нас не ни се налага да се бием само защото някой ни е обидил или ударил.

20. И накрая, да не забравим: Жената винаги е сигурна, че детето е стопроцентово нейно. Докато мъжете...

Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.

Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш.

Дали е трябвало, дали е трябвало, дали е трябвало
изобщо да се раждаш!

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

текст: Иля Велчев