Неповторимата Леда Тасева        

Играеше почти до сетния си час. Зрителите обожаваха онова нейно спокойно, аристократично излъчване, което я правеше неповторима, различна

 

Публиката я познава като Леда Тасева, но рожденото ѝ име е Виолета Цветкова Тасева. Родена е на 22 август 1922 г. във Видин, по-голямата част от живота ѝ минава в София. Завършва актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, играе в театъра, киното и телевизията. За нея не е важно дали ролята е главна, или не е – важно е да я обикне, да я разбере, да я пресъздаде. Затова и публиката още я помни от филми като „Да обичаш на инат” и „Звезди в косите, сълзи в очите”, но най-вече в телевизионния театър „Харолд и Мод”, постановка на Хачо Бояджиев, която през 1986 г. превърна Леда Тасева и Стефан Данаилов в незабравим актьорски тандем. Затова и през 2002-а, когато реши да постави отново пиесата на Колин Хигинс за странната връзка между 80-годишна старица и 20-годишен хлапак, проф. Бояджиев посвети премиерата на „голямата Леда”.

Ето какво си спомня за нея през 2001 г. режисьорът Павел Павлов в интервю за радиопредаването „Ники и приятели”, запазено в Златния фонд на БНР: „Леда беше невероятна. Сега тя щеше да бъде на 75 г. и ако имах възможност, щях отново да направя с нея „Дама Пика” от Пушкин в ролята на Графинята. Но каква чешитка беше искам да ви разкажа с един малък епизод. Два пъти правя с нея ролята на Графинята и на втория сценарий тя казва: „Ето, сега това вече е съвсем друго, това стана.” Какво стана, питам. „Само едно нещо липсва – сцената на опелото в n-ския манастир, където Герман припада и всички мислят, че той е неин незаконен син…” Казвам как да го представи. А тя: „Не, не е въпросът това да направим, въпросът е в друго – смъртта е по-страшна за живота.” В първия миг не разбрах какво точно иска да ми каже. След като си отиде от този свят, аз наистина проумях нещата. Наистина е така… За живите болката е голяма. А ако човекът е оставил дълбоки спомени в паметта ти, носиш ги завинаги със себе си… Животът на Леда никак не беше лесен, беше непрекъснато назначавана и уволнявана. Зачерквана и заслужила артистка, аплодирана френетично и оклеветявана… Съдбата ѝ беше много тежка и тя, дамата, се шегуваше, че се е опитвала да носи прелеко претежкия си път към Голгота…”

Леда Тасева беше от актрисите, които не можеше да сбъркаш никога. Почитателите ѝ я разпознаваха по характерния ѝ глас, дори когато само я слушаха да чете стихове по радиото. А тя обичаше поезията и сама пишеше.

 

Ето някои от нейните стихове: 

„Когато си отивах сутринта към девет,
до твоята възглавница забравих
зелената си шапка.

Ако си решил да я поглеждаш всеки ден,
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница -
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.
Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,
когато се прибираш.
Нека си остане там някъде.
Около твоите много музики.

Ако е паднала, обаче, между стената и кревата
и се учудиш на кого ли беше,
когато я намериш,
върни ми я!
По някого.
Защото е студено.

...

Опитах всички приспивателни,
успокоителни и упоителни,
за да успея да забравя, скъпи,
реката,
шлепа,
твоята ръка на рамото ми,
мойте рамене под твоята ръка...

Щом всичко е изчезнало със тебе -
реката,
шлепа,
сладките ти пръсти,
и значи е настъпил края
на нещото, което е било живот,
любов,
безмълвна нежност в общите ни нощи,
тогава значи е настъпил края
на всичкото това...

Но как да убедя самотните си рамене
да понесат спокойно тежестта
на твоята изчезнала ръка?

...

Дете, не се опитвай да намериш погледи,
които да приличат на предишните.
Не се усмихвай повече от вчера.
Не ми измисляй смешни глупости.
Не се ядосвай на прозореца,
през който капе малко дъжд.
Той капеше и вчера.
И даже върху нас,
докато се целувахме.
Защото нямахме търпение да стигнем
до сухия килим.
Ти беше толкова нетърпелив
да вземеш моите ръце,
да скриеш всякаква следа
от слабост във очите ми,
от страх по хладната ми кожа,
от зли предчувствия на минали съдби.

Дете, не се опитвай да намериш думите.
Изпито ли е виното
и чашата е празна.

…

Не ми отнемай простите неща.
Не ми разказвай за успехите си,
не те разбирам.
Не мога да следя особените ходове,
с които трябва да постигнеш нещото,
което ти е нужно в тоз момент.
Объркват ме замислените сложно комбинации
на твоята програма.
Не ми харесва тази поговорка,
че между вълците се вие като вълк.
Това е философията на безсилните.
Какви са тези личности,
които трябва да поканим на вечеря?
Наистина ли са така заслужили?..
Жената на единия от тях не беше ли добра готвачка?
Какво да си говоря с тях,
като не знам рецепти?
И ако ти дадат това, което искаш,
значи ще заминеш.
А аз с кого да се целувам!
И кой ще гали моите коси?..
Нали обичаш да държиш ръката ми,
докато ти разказвам смешни приказки,
преди заспиване?
Защо не ме научиш утре вечер
как да пускам грамофона?
Или да поиграем табла!
Можеш да ме победиш,
не искаш ли да се опиташ?
Аз малко напоследък съм разсеяна,
не си ли забелязал?
А ако искаш мога да ти почета...
преди обичаше това.
И откога не сме играли карти!
Или пък просто ей така да си седиме в къщи.
Детето ще се радва.
Хайде, помисли до утре.
И моля те, не ми отнемай важните неща!”

 

 

България се намира в Югоизточна Европа, в североизточната част на Балканския полуостров. Територията й е разположена между 44°13’ и 41°14’ северна ширина, 22°22’ и 28°37’ източна дължина. Тя е европейска, балканска, черноморска и дунавска страна. Това географско положение я поставя на кръстопътя между Европа, Азия и Африка.

България се намира по-близо до Екватора, отколкото до полюса. Тя попада в южната част на умерения климатичен пояс с влияние на субтропика. Положението й на прехода между два климатични пояса се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с много голямо разнообразие. Астрономическото географско положение обуславя и сравнително големия ъгъл на падане на слънчевите лъчи, което определя страната ни като слънчева. Официалното часово време в България е източноевропейско, което е с два часа напред от времето по Гринуич. Влияние върху територията на страната оказват Черно море и Средиземно море. Влиянието на Средиземно море е определящо за формиране на климата в южните части на страната. Влиянието на Черно море е осезаемо в ивица с ширина около 40 км от брега. Това влияние определя специфичния черноморски климат, разнообразната флора и фауна. Река Дунав има значение за страната с водните ресурси и богатото видово разнообразие. Благоприятното природно географско положение на България създава отлични предпоставки за развитието на туризма.

България се явява транспортен кръстопът и транзитна територия между Западна Европа, Близкия и Средния изток и Средиземноморието. През България преминават редица от главните общоевропейски транспортни коридори. По тези транспортни коридори преминават международните магистрали от Западна и Централна Европа (през Белград – София – Свиленград) за Близкия и Средния изток (с клон до Багдад и Басра на Персийския залив); от Балтийско море (през Москва – Киев – Букурещ – Русе – Стара Загора – Солун) за Егейско море и за Адриатическо море (София – Скопие – Драч). С важно транспортно значение е пътят Кюстенджа – Варна – Бургас – Царево – Малко Търново – Истанбул. В трансевропейската мрежа България е свързана и чрез отсечките Берлин – Прага – Будапеща – София – Солун и Истанбул и отсечката Дуръс – Тирана – Скопие – София – Варна и Бургас. Основните транспортни направления, пресичащи страната, се дублират с железопътни линии. Освен това широкият излаз на България на Черно море я свързва с всички причерноморски страни. То предлага изключителни възможности за развитие на транспортната и товаро-разтоварната дейност чрез големите заливи – Бургаски и Варненски. Чрез река Дунав страната се свързва с транспортния коридор Рейн – Майн – Дунав и с вътрешната мрежа от водни пътища на Западна Европа.

Общата дължина на българските граници е 2245 км. От тях 1181 км са сухоземни, 686 км са речни и 378 км са морски. България на север граничи с Румъния, на изток – с Черно море, на юг – с Турция и Гърция, и на запад – с Македония№ и Сърбия. Разстоянията между София и столиците на съседните балкански държави са: Скопие – 239 км, Белград – 374 км, Букурещ – 395 км, Атина – 837 км, Анкара – 1012 км. По границите на страната действат следните гранични контролно-пропусквателни пунктове (ГКПП) – по българо-сръбската граница – ГКПП Брегово, ГКПП Връшка чука, ГКПП Калотина, ГКПП Стрезимировци, ГКПП Олтоманци; по българо-македонската граница – ГКПП Гюешево, ГКПП Станке Лисичково, ГКПП Златарево; по българо-турската граница – ГКПП Малко Търново, ГКПП Лесово, ГКПП Капитан Андреево; по българо-гръцката граница – ГКПП Кулата, ГКПП Илинден, ГКПП Капитан Петко войвода, ГКПП Ивайловград, ГКПП Златоград; по българо-румънската граница – ГКПП Видин – ферибот, ГКПП Оряхово – ферибот, ГКПП Русе – Дунав мост, ГКПП Силистра, ГКПП Кардам, ГКПП Дуранкулак; по речните пристанища – ГКПП Видин, ГКПП Лом, ГКПП Сомовит – Никопол, ГКПП Свищов, ГКПП Русе, ГКПП Тутракан, ГКПП Силистра; по морските пристанища – ГКПП Балчик, ГКПП Варна, ГКПП Бургас, ГКПП Царево, и по летищата – ГКПП Аерогара София, ГКПП Аерогара Пловдив, ГКПП Аерогара Горна Оряховица, ГКПП Аерогара Варна, ГКПП Аерогара Бургас.

      Метаболизъм от Уикипедия, свободната енциклопедия       Направо към навигациятаНаправо към търсенето   Структура на коензима аденозинтрифосфат, играещ важна роля в енергийния метаболизъм

Метаболизмът (от гръцки: μεταβολή (метаболи) – смяна, или μεταβολισμός – „прехвърляне“) или още обмяната на веществата е съвкупността от биохимическите процеси, които се извършват в живите организми. Те протичат във всяка клетка на организмите и поддържат живота в тях, като им позволяват да нарастват, да се възпроизвеждат, да обновяват своите структури и да реагират на промените в заобикалящата ги среда. Метаболитните процеси, с цел по-лесното им изследване и разбиране, се делят на две категории: катаболизъм – разграждане (окисление) на органична материя, при които се отделя енергия чрез процеса клетъчно дишане, и анаболизъм – синтез на важни за организма компоненти, като протеини и нуклеинови киселини, за сметка на отделената при катаболитните процеси енергия.

Химичните реакции на метаболизма са организирани в метаболитни пътища, в които определено химично вещество се трансформира в ново вещество, чрез поредица от стъпки, във всяка от които участват съответни ензими. Ензимите играят ключова роля в метаболизма, тъй като позволяват протичането на желани реакции, изискващи енергия, които не биха протекли самостоятелно. Това става, като паралелно с тях протичат реакции, освобождаващи енергия. Тъй като ензимите действат като катализатори, те дават възможност реакциите да протичат бързо и ефективно. Ензимите също така позволяват регулирането на метаболитните пътища, в зависимост от промените в клетъчната окръжаваща среда или от сигнали, подадени от други клетки.

Метаболизмът на един организъм определя кои вещества са хранителни и кои отровни за него. Например, някои прокариоти използват сероводорода като хранително вещество, докато този газ е отровен за животните.[1] Скоростта на метаболизма, наричана основна обмяна на веществата, оказва влияние върху нуждите на организма от хранителни вещества.

Забележителна характеристика на метаболизма е подобието на основните метаболитни пътища и компоненти дори при напълно различаващи се организми.[2] Например, групата на карбоксилните киселини, добре известни като междинно звено в цикъла на Кребс, присъстват при всички организми – от едноклетъчните бактерии Escherichia coli до едри животни като слоновете.[3] Тези сходства в метаболизма вероятно се дължат на високата ефективност на тези пътища и на тяхната ранна поява в хода на еволюцията.[4][5]

Съдържание

• 1Основни биохимични вещества
  • 1.1Аминокиселини и белтъци
  • 1.2Липиди
  • 1.3Въглехидрати
  • 1.4Нуклеотиди
  • 1.5Кофактори
  • 1.6Минерали
• 2Катаболизъм
• 3Трансформации на енергията
  • 3.1Енергия от органични съединения
    • 3.1.1Окислително фосфорилиране
  • 3.2Енергия от неорганични съединения
  • 3.3Енергия от слънчевата светлина
• 4Анаболизъм
  • 4.1Фиксация на въглерод
  • 4.2Въглехидратен анаболизъм
  • 4.3Анаболизъм на мастни киселини, стероиди и изопреноиди
  • 4.4Анаболизъм на белтъци
  • 4.5Анаболизъм на нуклеотиди
• 5Термодинамика на организмите
• 6Регулация и контрол
• 7Еволюция
• 8Изследване и приложение
  • 8.1Метаболизмът в полза на човек
• 9История на изследванията
• 10Източници и бележки

Основни биохимични вещества[редактиране | редактиране на кода]

Повечето структури, изграждащи животните, растенията и микроорганизмите, са съставени от четири основни групи молекули: аминокиселини, нуклеинови киселини, въглехидрати и липиди (вкл. мазнини). Тъй като тези молекули са ключови за живота, метаболитните реакции се фокусират върху тяхното образуване, при изграждането на клетките и тъканите, или върху тяхното разграждане и използване, като източник на енергия при храносмилането. Много от основните биохимични вещества могат да бъдат свързвани в полимери, като ДНК и белтъците, които са изключително важни за жизнените процеси.

Основни класове макромолекули

Вид молекула	Име на мономерните форми	Име на полимерните форми	Примери за полимерни форми
Аминокиселини	Аминокиселини	Белтъци	Фибриларни белтъци и глобуларни белтъци
Въглехидрати	Монозахариди	Полизахариди	Нишесте, гликоген и целулоза
Нуклеинови киселини	Нуклеотиди	Полинуклеотиди	ДНК и РНК

Аминокиселини и белтъци[редактиране | редактиране на кода]   Аминокиселинен поликондензат, съставляващ първичната структура на белтък  Основни статии: Аминокиселина и Белтък

Белтъците са биополимери, образувани от аминокиселини, подредени в линейни вериги и свързани помежду си чрез пептидни връзки. Много от белтъците са ензими, които катализират метаболитните биохимични реакции. Други имат структурна или механична функция, като например тези, образуващи цитоскелета (система от структурни елементи, поддържаща формата на клетката).[6] Белтъците са важни и за процеси, като клетъчната сигнализация, имунните реакции, клетъчната адхезия, активния транспорт през мембраните и клетъчния цикъл.[7]

Липиди[редактиране | редактиране на кода]   Структура на основните класове липиди. От горе надолу холестерол,[8] олеинова киселина,[9] триацилглицерид изграден от олеилов, стаероилов и палмитоилов остатък свързани с глицерол. Най-долу често срещаният фосфолипид, фосфатидилхолин.[10]  Основна статия: Липид

Липидите са най-разнородната група биохимични вещества. Основните им функции са да служат в изграждането на биологичните мембрани, като клетъчната мембрана, или като източник на енергия.[7] Липидите обикновено се дефинират като хидрофобни или амфипатични биологични молекули, разтворими в органични разтворители, като бензен или хлороформ,[11] но неразтворими във вода.

Мазнините са голяма група съединения, изградени от мастни киселини и глицерол. Една глицеролна молекула, естерифицирана с три молекули на мастните киселини, образува триглицерид, важна група липиди.[12] Съществуват няколко варианта на тази базова структура, включително такива с различно ядро, като сфингозин при сфинголипидите, или с хидрофилни компоненти, като фосфатите при фосфолипидите. Стероидите, например холестеролът, са друга основна група липиди, образувани в клетките.[13]

Въглехидрати[редактиране | редактиране на кода]  Основна статия: Въглехидрат

Въглехидратите са голяма група органични вещества, изпълняващи важни биологични функции в живите организми. Глюкозата е основната енергийна „валута“ в организмите и основния източник на енергия за клетъчния метаболизъм. Полизахаридите, като скорбяла и гликоген, представляват енергиен склад, а целулозата в растенията и хитина в членестоногите изпълняват структурна роля. Пентозата рибоза е важен компонент на коензимите АТФ, ФАД, НАД и НАДФ, а също така участва и в изграждането на фосфозахаридния гръбнак на РНК. Свързаната с нея дезоксирибоза е компонент на ДНК. Въглехидратите и техни производни влизат в състава на множество важни биомолекули, които играят ключова роля в имунната система, оплождането, защитата от патогени, ембрионалното развитие.[14] Въглехидратите са основна част от храната на животните, както и преобладаващ компонент от сухото вещество на живите организми (80% при растенията и 20% при животните).

Нуклеотиди[редактиране | редактиране на кода]   Общ строеж на нуклеотид и дезоксинуклеотид  Основна статия: Нуклеотид

Нуклеотидът е биомолекула, състояща се от азотсъдържащо хетероциклено производно (обикновено на пурина или пиримидина), означавани често като „азотна база“, монозахариден остатък (обикновено на пентозите дезоксирибоза в ДНК или рибоза в РНК), и фосфатна или полифосфатна група.

Нуклеотидът е мономер или структурна единица на полинукеотидните вериги на нуклеиновите киселини РНК и ДНК. Някои нуклеотиди (АТФ, ГТФ и други) играят важна роля в преноса и трансформацията на клетъчна енергия и в ензимната регулация.

Азотната база може да бъде пуриново или пиримидиново производно. Основните пуринови производни, срещащи се в структурата както на ДНК, така и на РНК, са аденинът и гуанинът. Пиримидиновите бази са: цитозин, тимин и урацил. Цитозинът и тиминът се срещат в ДНК, а цитозинът и урацилът в РНК. Съществуват множество модификации на основните бази (т.нар. минорни бази), като те са много по-разпространени в РНК, където играят роля в множество аспекти от живота и функционирането на РНК.

При формиране на двойноспиралната структура на ДНК, аденинът се сдвоява с тимин, посредством две водородни връзки, а гуанинът – с цитозин, посредством три водородни връзки. При РНК молекулите тиминът е заменен от урацил, който също е способен да участва в две водородни връзки с аденин, в рамките на двойноспирални участъци от дадена РНК молекула.

Кофактори[редактиране | редактиране на кода]   НАД е един от основните кофактори, участващ в окислително-редукционните процеси в клетката  Основна статия: Кофактор (биохимия)

Кофакторите са небелтъчни съединения, свързани за белтъчната молекула, необходими за осъществяването на биологичната функция на белтъка. В повечето случаи тези белтъци са ензими, а кофакторите способстват за протичане на катализираната реакция. В зависимост от силата на връзката между кофактора и белтъка, те се поделят на коензими, с по-слаба връзка и простетични групи, с по-силна. Само белтъчната част на ензима, без коензим, се нарича апоензим, а цялата асемблирана структура – холоензим.[15]

В зависимост от химичната си природа, кофакторите са: неорганични, предимно метални йони (Cu2+, Fe2+, Fe3+, Mg2+, Mo2+, Mn2+, Ni, Zn2+), неметали (Se), желязо-серни комплекси или органични съединения. Много от витамините са кофактори, например B1, B2, B3, B5, B6, B9, B12, C, H, K, PP. Редица ензими със сходни функции съдържат един и същ кофактор или негови близки производни.

Минерали[редактиране | редактиране на кода]

Болшинството от неорганичните компоненти действат като йонни електролити. Най-важни са йоните на: натрий, калий, калций, магнезий, хлорни, фосфатни и карбонатни. Те имат огромно значение за поддържането на важни параметри на хомеостазата, като йонен градиент от двете страни на мембраните, осмотичното налягане и pH.[16] Йоните са много важни и за правилната функция на невроните и мускулите, тъй като тя е свързана с обмен на електролити между различни мембранни структури.[17] Минералите на калций, флуориди и фосфати участват и в изграждането на различни структури, като: кости, черупки и други.

Катаболизъм[редактиране | редактиране на кода]

Катаболизмът обхваща съвкупност от метаболитни процеси, при които големите (макро) молекули се разграждат. Този процес включва и тяхното окисление. Задачата на катаболизма е да осигури нужната енергия и градивни елементи за осъществяването на процеса на синтез (анаболизъм) на собствени, специфични за организмите молекули. Естеството на процеса се различава при различните групи организми, в зависимост от източниците на въглерод, електрони и енергия (таблицата по-долу). При органотрофите източник на енергия е окислението на органични съединения, докато при литотрофите – на неорганични. Фототрофите от своя страна използват слънчевата светлина като енергиен източник. Все пак принципът и при трите групи е подобен, като метаболизмът се задвижва от окислително-редукционни процеси, състоящи се в трансфер на електрони от редуцирани донорни молекули, които се окисляват като органични съединения, вода, амоняк, сероводород или железни йони към акцепторни молекули, които се редуцират като кислород, нитрати или сулфати.[18] При животните и човека това се осъществява от разграждането на органичните молекули до въглероден диоксид и вода.

Източник на енергия	Източник на електрони	Източник на въглерод	Име
Светлина Фото-	Органичен -органо-	Органичен -хетеротроф	Фотоорганохетеротроф
Въглероден диоксид -автотроф	Фотоорганоавтотроф
Неорганичен -лито-	Органичен -хетеротроф	Фотолитохетеротроф
Въглероден диоксид -автотроф	Фотолитоавтотроф
Химични съединения Хемо-	Органичен -органо-	Органичен -хетеротроф	Хемоорганохетеротроф
Въглероден диоксид -автотроф	Хемоорганоавтотроф
Неорганичен -лито-	Органичен -хетеротроф	Хемолитохетеротроф
Въглероден диоксид -автортоф	Хемолитоавтотроф

Трансформации на енергията[редактиране | редактиране на кода]   Схема на катаболизма Енергия от органични съединения[редактиране | редактиране на кода]

Разграждането на органичните съединения най-често се свежда до разграждане на въглехидрати. Полизахаридите, като скорбяла и гликоген, първоначално се нарязват до своя мономер – глюкоза и под тази форма попадат в клетката.[19] Полизахаридите: целулоза и хитин са несмилаеми от човешкия организъм.

След попадането си в клетката, монозахаридите поемат пътя на гликолизата, като се разграждат до пируват, процес, при който се получава и известно количество АТФ и НАДН.[20] Пируватът е пресечна точка на множество метаболитни пътища, но основното количество пируват се декарбоксилира и свързва с коензим А, при което се получава ацетил-КоA, който се включва в цикъла на трикарбоновите киселини (цикъл на Кребс). Въпреки че в този цикъл се генерира известно количество АТФ, най-значимият продукт е НАДН, получен при редукцията НАД+ за сметка на окислението на ацетил-КоА. При този процес окислението е спрегнато с декарбоксилиране, при което се отделя въглероден диоксид. При анаеробни условия крайният продукт на гликолизата, пируватът, се редуцира до лактат, за да се възстанови окисления НАД+, необходим за протичането на гликолизата. В алтернативния пентозо-фосфатен, глюкозата се трансформира до рибоза или дезоксирибоза, необходими за синтеза на нуклеинови киселини. При него като акцептор на електроните се ползва НАДФ, редуциран до НАДФН.

Мазнините се катаболизират чрез хидролизата им до свободни мастни киселини и глицерол. Глицеролът се включва в гликолизата, а мастните киселини се разграждат по пътя на бета-окислението до ацетил-КоА, който се включва в цикъла на трикарбоновите киселини. Мастните киселини освобождават повече енергия от въглехидратите, защото са по-богати на водород.

Аминокиселините или се използват за синтеза на протеини и други биомолекули, или се окисляват до урея и въглероден диоксид, при което се освобождава енергия.[21] Процесът на окисление започва с премахването на аминогрупата от ензими трансаминази. Аминогрупата се включва в орнитиновия цикъл, като въглеродният скелет на аминокиселината минава в кето-киселина. Някои от тези кето-киселини са междинни метаболити от цикъла на Кребс и се включват в него.[22] Глюкогенните аминокиселини могат да бъдат използвани за синтеза на глюкоза посредством процеса глюконеогенеза.[23]

Окислително фосфорилиране[редактиране | редактиране на кода]   Принципно устройство на митохондрия-енергийната централа на клетката, където протича процесът на окислителното фосфорилиране

При окислително фосфорилиране, електроните освободени при окислението на субстратите в процесите на гликолиза и цикъл на Кребс се трансферират към кислород, а освободената енергия се използва за синтеза на АТФ. При еукариотите този процес протича под действието на каскада от белтъци (редокс системи), разположени по вътрешната митохондриална мембрана, наречени електрон-транспортна верига. При прокариотиите тези протеини са разположени по клетъчната мембрана.[24] Тези редокс системи използват енергията, освободена от преминаващите електрони от редуцираните молекули като НАДН, НАДФН, ФАДН и др. върху кислорода, за да изпомпват протони през мембраната.[25]

Изпомпването на протони извън митохондриите (в пространството между двете митохондриални мембрани) води до концентрационни разлики от двете страни на мембраната, а това впоследствие до образуването на протонен градиент.[26] Подобно на воденица протоните, преминаващи през мембраната и движени от своя градиент, „задвижват“ ензима наречен АТФ синтаза, който генерира АТФ.[27]

Енергия от неорганични съединения[редактиране | редактиране на кода]

При хемолитотрофния катаболизъм, разпространен сред някои прокариоти, енергията се освобождава при окислението на неорганични съединения. Тези организми използват водород,[28] редуцирани форми на сярата (като сулфиди, сероводород и тиосулфати),[1] Fe2+[29] или амоняк[30] като източници на енергия, като ги окисляват и използват като крайни акцептори на електрони кислород или нитрит.[31] Тези микробиални процеси са жизненоважни за глобалния кръговрат на веществата чрез процесите на ацетогенеза, азотфиксация и денитрификация, които са от критично значение за почвеното плодородие.[32][33]

Енергия от слънчевата светлина[редактиране | редактиране на кода]   Фотофосфорилиране посредством фотон-зависими реакции в тилакоидната мембрана. Електрон-транспортна верига, АТФ-синтазен комлекс, Фотосистема I (PSI, P700) и Фотосистема II (PSII, P680)

Енергия от слънчевата светлина използват за своя метаболизъм растения, цианобактерии, пурпурни бактерии, зелени серни бактерии и някои първаци. Процесът често е спрегнат с фиксирането на въглероден диоксид в органични съединения при процеса фотосинтеза. Тези процеси могат и да се осъществяват независимо при прокариоти като пурпурни бактерии и зелени серни бактерии.[34][35]

В повечето организми използването на слънчевата енергия наподобява принципите на окислителното фосфорилиране, като при преминаването на електрони през електрон-транспортните вериги се генерира протонен градиент.[27] Необходимите електрони идват от светоулавящи протеини, известни като реакционен център (при зелените растения и някои водорасли) или бактериални родопсини при повечето бактерии.

При растения и водорасли електроните произхождат от фотосистема I. Дефицитът на електрони се компенсира от тези идващи от фотосистема II. Тя от своя страна има способността да отнема електрони от молекулата на водата, при което като страничен продукт се отделя кислород в процес, наречен фотолиза. Електроните се поемат от електрон-транспортната система разположена в тилакоидните мембрани на хлоропластите, при което се генерира протонен градиент.[7] След това този градиент служи за синтеза на АТФ по начин, подобен на този в митохондриите.

Анаболизъм[редактиране | редактиране на кода]  Основна статия: Анаболизъм

Анаболизмът е съвкупност от синтезни метаболитни процеси, при които енергията, освободена при катаболизма, се използва за синтеза на собствени молекули. Най-общо, сложните молекули, изграждащи клетъчните структури, се синтезират на стъпки чрез свързването на малки прекурсори. Анаболизмът включва три основни етапа. Първият е производството на прекурсорите – например аминокиселини, монозахариди, изопреноиди, нуклеотиди. Вторият етап се състои в тяхното активиране чрез свързването им с АТФ. Третият етап е свързването на активираните прекурсори в макромолекули като Голям текстпротеини, полизахариди, липиди и нуклеинови киселини.

Организмите се различават в способността си да произвеждат в клетките си необходимите им молекули. Автотрофите като растения и водорасли могат да синтезират сложни органични молекули като полизахариди и протеини в клетките си от неорганичните въглероден диоксид и вода. Хетеротрофите от своя страна се нуждаят от по-сложни субстрати и не са способни да синтезират органични вещества от неорганични. По-нататък организмите се поделят в зависимост от основния си източник на енергия: фотоавтотрофите и фотохетеротрофите получават енергия от слънчевата светлина, а хемоавтотрофите и хемохетеротрофите – от окислението на органични или неорганични вещества.

Фиксация на въглерод[редактиране | редактиране на кода]  Основна статия: Фотосинтеза   Растителни клетки изпълнени с хлоропласти (зелени), където се осъществява фотосинтезата

Фотосинтезата е основният процес, при който се синтезират въглехидрати от въглероден диоксид (CO2) и вода с енергията от слънчевата светлина. При растения, цианобактерии и алги фотосинтезата е оксигенна, тоест при нея се отделя кислород като страничен продукт. При този процес се използва енергията на АТФ и редукционни еквиваленти (електрони) от НАДФН, получени от светлинната фаза на фотосинтезата, за да се фиксира CO2 в 3-фосфо-глицерат, който впоследствие се свързва в глюкоза. Този процес на въглеродна фиксация се извършва от ензима RuBisCO през тъмнинната фаза (цикъл на Калвин) на фотосинтезата.[36] При растенията се срещат три типа фотосинтеза C3 фиксация, C4 фиксация и CAM фотосинтеза.[37]

При фотосинтезиращите прокариоти механизмите на въглеродна фиксация са малко по-различни. При тях въглеродния диоксид може да се фиксира чрез цикъла на Калвин, обърнат цикъл на Кребс,[38] или чрез карбоксилирането на ацетил-КоА.[39][40]

При прокариотните хемоавтотрофи фиксацията на CO2 също протича по пътя на цикъла на Калвин, но енергията, необходима за процеса (АТФ и НАДН или НАДФН), се получава от окислението на химични вещества.[41]

Въглехидратен анаболизъм[редактиране | редактиране на кода]  Основни статии: Глюконеогенеза и Гликогенеза   Схема на въглехидратния анаболизъм

При въглехидратния анаболизъм прости органични молекули могат да се трансформират в монозахариди като глюкоза, а те от своя страна в полизахариди (например скорбяла и гликоген). Синтезът на глюкоза от пируват, лактат, глицерол, 3-фосфо-глицерат, аминокиселини се нарича глюконеогенеза. При глюконеогенезата пируватът се конвертира до глюкозо-6-фосфат по метаболитен път, отчасти обратен на гликолизата и споделя общи с него ензими.[20] Глюконеогенезата обаче не е просто обърната гликолиза, защото при нея има три необратими метаболитни стъпала, които се заобикалят чрез допълнително внасяне на енергия посредством хидролиза на АТФ. Така се постига отделна регулация на двата противоположни процеса на образуване и разграждане на глюкоза, като се предотвратява протичането им паралелно, при така наречения празен цикъл.[42][43]

Въпреки че най-използваният начин за съхранение на енергия са мастните депа, при гръбначните, в това число и човека, мастните киселини не могат да бъдат използвани за синтез на глюкоза по пътя на глюконеогенезата, защото тези организми не са способни да конвертират ацетил-КоА в пируват. Това се дължи на липсата на необходимия ензимен апарат, срещащ се при растенията и бактериите.[44] Като пряко следствие от това, при дълго гладуване при гръбначните се образуват кетонни тела от мастните киселини, които „заменят“ гликозата в органи като мозъка, които не са способни да метаболизират мастни киселини.[45]

При другите организми като растения и бактерии, този проблем е решен чрез глиоксалатния цикъл, при който стъпалото на декарболсилиране при цикъла на Кребс се заобикаля, като по този начин се позволява конвертирането на ацетил-КоA в оксалацетат, който от своя страна е субстрат за синтез на глюкоза.[44][46]

Полизахаридите и гликаните се образуват от поетапното добавяне на активирани монозахариди (например под формата на УДФ-глюкоза) от ензими глюкотрансферази към акцепторна хидроксилна група на растящата полизахаридна верига. Тъй като всяка хидроксилна група от пръстена на субстрата може да бъде акцептор, то могат да се получават линейни и разклонени полизахаридни вериги, което се определя от набора и спецификата на използваните ензими.[47] Така получените олиго- или полизахариди могат да имат самостоятелна структурна или метаболитна функция или да бъдат трансферирани върху липиди или протеини от ензими олигозахаридтрансферази.[48][49]

Анаболизъм на мастни киселини, стероиди и изопреноиди[редактиране | редактиране на кода]   Опростена схема на стероиден синтез с междинни метаболити изопентенил пирофосфат (IPP), диметилалил пирофосфат (DMAPP), сквален. Някои интермедиенти са пропуснати за яснота.

Мастните киселини се образуват по път, силно наподобяващ обратно β-окисление, известен като синтез на мастни киселини. Мастните киселини се синтезират най-общо от ацетил-КоА, който се добавя към растящата верига, като неговата кето група се редуцира последователно първо да алкохолна, а след това до водород. Ензимите, осъществяващи процеса, са два типа. При животни и фунги целият цикъл се извършва от един огромен мултиензимен комплекс, известен като ацилсинтетаза.[50] В растителните пластиди и бактериите всяка реакция се извършва от отделен ензим.[51][52]

Терпените и изопреноидите са голям клас липиди, като представляват и най-големият клас растителни продукти.[53] Те се получават при свързването на модифицирани изопренови единици, получени от прекурсорите изопентенил пирофосфат и диметилалил пирофосфат.[54]

Тези прекурсори могат да се синтезират по мевалонатния път (HMG-CoA път) от ацетил-КоА, при животни и фунги[55] или по алтернативен немевалонатен път, от пируват и глицералдехид 3-фосфат.[54][56]

При стероидния синтез изопреновите единици се свързват в сквален, след което се извиват и циклизират до ланостерол.[57] Ланостеролът от своя страна след това може да послужи за синтеза на други стероиди като ергостерол и холестерол, а от него прогестерон, тестостерон и естрогени.[57][58]

Анаболизъм на белтъци[редактиране | редактиране на кода]  Основна статия: Транслация (биология)

Организмите се различават по способността си да синтезират 20те канонични аминокиселини. Повечето бактерии и растения могат да синтезират и двадесетте, докато животните могат да синтезират само някои от тях.[7] Тези есенциални аминокиселини трябва да се приемат с храната. Неесенциалните аминокиселини се синтезират от междинни метаболити от гликолизата, цикъла на Кребс и пентозофосфатния цикъл. Аминогрупата идва от глутамат и глутамин, която се трансферира върху подходящата алфа-кето киселина от ензима трансаминаза.[59]

Аминокиселините се свързват във верига посредством пептидна връзка. Всеки различен протеин има различна уникална аминокиселинна последователност, означавана като първична структура. Преди да могат да се свържат, аминокиселините трябва да бъдат активирани чрез свързването им с транспортна РНК посредством естерна връзка. Аминоацил-тРНК прекурсорът се формира от АТФ зависима реакция, осъществявана от ензими с общото име аминоацил-тРНК синтетаза.[60] Тази аминоацил-тРНК се включва в акцепторното място на рибозомата, в съответствие с информацията на мРНК, като се свързва с растящата полипептидна верига.[61]

Анаболизъм на нуклеотиди[редактиране | редактиране на кода]  Основни статии: Пурин и Пиримидин

Нуклеотидите могат да бъдат синтезирани de novo както в растителната и бактериалната клетка, така и в животинската от изходни субстрати като аминокиселини, въглероден диоксид и мравчена киселина. Биосинтезът на нуклеотиди е силно енергоемък процес, изискващ изразходването на значителни количества клетъчна метаболитна енергия.[62][63] Затова много организми извеждат междинните метаболити от катаболизма на нуклеотидите и ги използват за техния синтез (рециклиране), като си спестяват енергията, необходима за изграждането им от аминокиселини.[62][64] Пурините се синтезират под формата на нуклеозиди (база свързана с рибоза). И двата пуринови нуклеотида аденин и гуанин се получават от общ прекурсор инозин-фосфат, който от своя страна се синтезира в пътя на пуриновия синтез от глицин, глутамин, аспартат и формиат. Пиримидините от своя страна се синтезират от оротат, който се получава от глутамин и аспартат.[65]

Термодинамика на организмите[редактиране | редактиране на кода]

Както всички системи, така и при живите системи, организмите се подчиняват на законите на термодинамиката. Съгласно втория закон на термодинамиката, всяка затворена система се стреми към максимална ентропия (безпорядък). От своя страна живите организми са високо организирани и подредени системи и това на пръв поглед противоречи на законите на термодинамиката. Живите организми обаче не са затворени, а отворени системи и непрекъснато обменят енергия и вещества със заобикалящата ги среда. Така живите организми, бидейки дисипативни системи, увеличават своята подреденост, за сметка на намаляване подредеността на околната среда, и в общата система „организъм – среда“ общото количество на ентропията расте.[66] При стационарни системи далеч от равновесието, каквито са живите системи, метаболизмът се поддържа чрез генериране на ентропия.[67]

На метаболитно равнище термодинамично неизгодните ендергонични анаболитни процеси са спрегнати с екзергонични катаболитни процеси, като сумарно протичането им е съпроводено с намаляване на свободната енергия.

ΔG = ΔH – T ΔS.

където ΔG е промяната в свободната енергия на Гибс, ΔH е промяната в енталпията, т.е. абсолютната температура (в К), ΔS е разликата в ентропията. ΔG е мерило за термодинамичната възможност за протичане на реакция. При отрицателна стойност на ΔG има намаление на свободната енергия и реакцията може да протече спонтанно. При положителен баланс на ΔG реакцията е термодинамично неизгодна и трябва да се съпроводи с друга, протичаща с по-голямо намаление на свободната енергия.

Регулация и контрол[редактиране | редактиране на кода]

Поради непрекъснатата промяна на околната среда към организмите, реакциите на метаболизма трябва да са подложени на фин контрол, за да могат да осигурят поддържането на постоянни параметри във вътреклетъчната среда на организма – състояние, известно като хомеостаза.[68][69] Регулацията на матаболизма позволява на организмите да реагират адекватно на сигналите и да взаимодействат според потребностите си със заобикалящата ги среда.[70] За осъществяването на нужната регулация са нужни две важни условия. Първо регулацията на ензимната активност, тоест как активността на ензима се повлиява в отговор на сигнали. Второ контрол на ензима, което включва влияние върху скоростта (потока) на целия метаболитен път, при манипулирането на активността на дадения ензим.[71] Така например може ензим да бъде високо регулиран, тоест да търпи голяма промяна в ензимната активност, но като цяло това да се проявява като малко изменение в интензитета на метаболитния поток. Така този ензим е неподходящ за регулация на метаболитния път.[72]

  1. Общ механизъм на инхибиране. 2. Последователно инхибиране. 3. Ензимно наслагване. 4. Съгласувано инхибиране. 5. Натрупващо се инхибиране.

Метаболитната регулация се осъществява на множество нива. Вътре в клетката метаболитните пътища се саморегулират в отговор на промяна в нивата на техните субстратни продукти. Например, повишение в концентрацията на продукта води до потискане на някои от ензимите в началото на метаболитната верига, по пътя на обратната връзка.[71] Този тип регулиране се осъществява най-вече чрез алостерично регулиране на ензимната активност, като при него някои от продуктите на метаболитния път са алостерични ефектори на предшестващи стъпала.[73] Клетъчният метаболизъм в многоклетъчните организми търпи контрол и от множество външни за клетката сигнали, идващи от други клетки. Тези сигнали най-често са или промяна в мембранния потенциал на клетката, или разтворими молекули, като хормони и растежни фактори, свързващи се със специфични рецептори по клетъчната повърхност.[74] След като се свържат, сигналът се предава навътре в клетката, чрез сигнална трансдукция, осъществявана с помощта на молекули вторични посредници, които задействат каскада от събития, водещи до промяна в клетъчния метаболизъм.[75]

  Действие на инсулина върху глюкозния метаболизъм. Инсулинът се свързва към своя рецептор (1), което задейства каскада (2) включваща: транслокация на Glut-4 (глюкозен танспортер) към клетъчната мембрана, приток на глюкоза (3), синтеза на гликоген (4), гликолиза (5) и синтез на мастни киселини (6).

Един от най-добре проучените механизми на контрол е този на глюкозата, под действие на хормона инсулин.[76] Инсулинът се произвежда от бета-клетките на Лангерхансовите острови в отговор на повишените нива на глюкоза в кръвта. Свързването на хормона с инсулинов рецептор в клетката активира каскада от кинази, което води до поемане на глюкоза в клетката и конвертирането ѝ в запасни молекули като мастни киселини и гликоген.[77] Метаболизмът на гликогена се контролира от активността на ензимите фосфорилаза, който разгражда гликоген и гликоген синтаза, който синтезира гликоген. Двата ензима се регулират реципрочно: фосфорилирането инхибира гликоген синтазата, а активира фосфорилазата. Обратно, под действие на инсулина се активира фосфатаза, която дефосфорилира фосфорилазата, като я потиска, а активира гликоген синтазата чрез дефосфорилирането си.[78]

  Еволюция[редактиране | редактиране на кода]   Еволюционно дърво, показващо общия произход на организмите от трите домена на живота. Aрхеи в зелено, еукариоти в червено и бактерии в синьо.

Централните магистрали на метаболизма гликолиза и цикъл на Кребс са представени в трите организмови домена (прокариоти, археи и еукариоти) както и са били застъпени в последния общ предшественик.[3][79] Този универсален предшественик е прокариот и вероятно метаноген, който е имал богат аминокиселинен, нуклеотиден, въглехидратен и липиден метаболизъм.[80][81] Затвърждаването на тези метаболитни пътища в последващата еволюция вероятно е резултат от трансформацията на субстрата в продукт с висока ефективност и малко на брой метаболитни стъпала.[4][5] Мутационните изменения, засягащи некодиращите ДНК последователности, може просто да променят метаболитната ефективност на организма, претърпял мутацията.[82]

Първите ензимно катализирани метаболитни пътища може би са били тези от пуриновия нуклеотиден метаболизъм, в древния метаболизъм на света на РНК.[83]

Редица модели предлагат възможности за описание на нововъзникващите метаболитни пътища. Това включва добавянето на нов ензим към съществуващ предходен метаболитен път или дупликация и последваща дивергенция на един цял метаболитен път, както и включването на съществуващи ензими в създаването на нововъзникнал път.[84] Друг модел е свързан с проучвания, в които се проследява еволюцията на структурата на протеините в метаболитната мрежа. Той предполага, че широко използваните ензими се включват в подобни реакции в различни метаболитни пътища.[85]

Трети модел предполага, че някои части на метаболизма може да съществуват като „модули“, които могат да бъдат използвани в различни пътища и извършват подобни реакции върху различни молекули.[86]

Както могат да възникват нови пътища, така по пътя на еволюцията може и да се губят метаболитни функции. Например при някои паразити това са пътища, които не са жизнено необходими за оцеляването, като синтез на аминокиселини, нуклеотиди и т.н., тъй като могат да бъдат набавени от гостоприемника.[87][88] Подобна редукция на метаболизма се наблюдава и при ендосимбионтните организми.[89]

Изследване и приложение[редактиране | редактиране на кода]   Метаболитна мрежа на цикъла на Кребс при Arabidopsis thaliana. Ензимите и метаболитите са показани в червено, а взаимодействията между тях с черни линии.

Класическия начин за изследване на метаболизма е чрез редукционния подход, който се фокусира върху определен метаболитен път като го изолира от цялостния метаболизъм. При този начин на работа много ценни се оказват радиоактивните следи из целия организъм, тъкани и клетки, посочващи пътя от началния радиоактивно белязан прекурсор до крайния продукт през проследяване на радиоактивните междинни метаболити.[90] Това позволява ензимите, които катализират тези биохимични реакции, да бъдат изолирани, пречистени и изследвани за ензимна кинетика и действие на ефектори (активатори и инхибитори). Друг подход при изследването на метаболизма е установяването на всички малки молекули, метаболоми, в дадена микробиосистема (клетка или тъкан). Като цяло тези, проучвания дават добра представа за структурата и функцията на прост метаболитен път, но са ненадеждни при прилагането им върху по-сложни системи, каквато е метаболизма на цялата клетка.[91]

  Бактериален метаболизъм тип „папионка“

Представа за сложността на метаболитни мрежи в клетките съдържащи хиляди различни ензими е демонстрирана в схематичното представяне на цитратния цикъл при Arabidopsis thaliana], с взаимодействието на 43 ензима и 40 метаболита. Геномната секвенция предполага набор от до 45 000 гена.[92] Тези геномни данни могат да си използват за конструирането на цялостна мрежа на биохимичните реакции и предлага по-всеобхватни математически модели, които могат да обяснят и предвидят поведението им.[93] Тези модели са изключително мощни при обединяването на информацията получена при редукционния и метаболоновия метод с данните за генната експресия от протеомни и ДНК-микрочипове изследвания.[94] Благодарение на тези техники е конструиран модел на човешкия метаболизъм, който ще е изключително ползотвоен в бъдещите изследвания на метаболизма и фармацевтичните продукти.[95] Тези модели се използват при анализа на метаболитната мрежа, за класифициране на човешките заболявания според общите протеини и метаболити.[96][97]

Бактериалните метаболитни мрежи имат организация тип „папионка“,[98][99][100] имат способността на приемат широка гама от хранителни вещества и синтезират най-разнообразни продукти и сложни макромолекули, използвайки относително малко на брой общи интермедиенти.

Метаболизмът в полза на човек[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямото приложение на натрупаната информация за метаболизма се изразява в метаболитното инженерство. При него, организми като дрожди, растения или бактерии се модифицират генетично, за да станат по-резултатни в използването им в биотехнологията, при производство на лекарства, като антибиотици или промишлени химикали като 1,3-пропандиол или шикимат.[101][102][103] Тези генетични модификации целят предимно да намалят разхода на енергия за производство на продукта, да увеличат добива и да намалят загубите.[104]

История на изследванията[редактиране | редактиране на кода]

Терминът метаболизъм произхожда от гръцкото Μεταβολισμός – „метаболизмос“ „смяна“ или „превъртане“.[105] Историята на научния подход към изследване на метаболизма обхваща период от няколко века, като се развива от изучаване на цели животни в най-ранните изследвания до изучаване на отделни метаболитни реакции в модерната биохимия. Първият контролиран експеримент върху човешкия метаболизъм е публикуван през 1614 от Санторио в книгата му Ars de statica medicina.[106] Той описва как измерва собственото си тегло след хранене, сън, работа, секс, диета, пиене и екстракция на крайните продукти от организма. Той открива, че голяма част от храната, която приема, се губи под формата на „неосезаемо потене“, както го нарича той.

При тези ранни проучвания, механизмите на метаболитните процеси не са идентифицирани, а се приема, че живите тъкани се съживяват по действието на така наречената „жизнена сила“.[107] През 19 век, докато изследва ферментацията на захари до алкохол под действието на дрожди, Луи Пастьор заключава, че ферментацията се катализира от някакви субстанции в самите дрожди, които той нарича ферменти. Той пише „алкохолната ферментация е действие, свързано с живота и организацията на дрождите, а не с тяхната смърт или разлагане“.[108] Това откритие наред с публикуваната от Фридрих Вьолер през 1828 химична синтеза на урея,[109] първото органично съединение, синтезирано от изцяло неорганични предшественици, доказват, че компонентите и реакциите на живите клетки не се отличават в принципно отношение от останалите химични явления.

Откриването на ензимите през началото на 20 век от Едуард Бюхнер е събитието, което окончателно отделя химичния подход към изучаване на метаболизма от биологичното му изучаване, като бележи началото на модерната биохимия.[110] Биохимичното познание бързо нараства в началото на 20 век. Един от най-епохалните биохимици е Ханс Кребс, който има огромни заслуги към изследването на метаболизма.[111] Той открива урнитиновия цикъл, а по-късно в сътрудничество с Ханс Корнберг – цикъла на трикарбоновите киселини (наречен по-късно в негова чест „цикъл на Кребс“) и глиокслатния цикъл.[46][112][113] Съвременните биохимични изследвания са значително подпомогнати от развитието на новите техники като хроматография, рентгенова дифракция, ЯМР спектроскопия, радиоизотопно маркиране, електронна микроскопия и компютърни симулации. С помощта на тези техники се разкриват и обстойно проучват множество молекули и метаболитни пътища.

  Топ-10 на Балканите
ВИХРЕН, КУТЕЛО и БАНСКИ СУХОДОЛ 2
дни


Изкачване на трите най-високи върха на Пирин планина, влизащи в класацията „Топ-10 на Балканите“ - Вихрен (2914 м), Кутело (2908 м) и Бански Суходол (2888 м). Пълно преминаване на карстовият ръб „Кончето“.

ВАЖНО: Тръгване 16.00 часа в събота. Нощувка в град Банско. Преход и прибиране в неделя.
_______________________________________________

ОБЩ КОЕФИЦИЕНТ НА ТРУДНОСТ НА МАРШРУТА: 11

Коефициент на денивелация: 4 (над 800 м)
Коефициент на преходи: 4 (над 6 часа)
Коефициент на терен: 3 (стъпаловидни, каменисти и недобре оформени пътеки.)

ВАЖНО: Ако идвате за пръв път с нас и сте с малък опит в пешеходните преходи, препоръчваме да се насочите към маршрут с ОКТ=6

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КОЕФИЦИЕНТИТЕ НА ТРУДНОСТ?

Всеки маршрут има три коефициента на трудност - денивелация, преход и терен. Всеки от тези коефициенти има 4- степенна скала на трудност. Сборът от трите коефициента дава ОКТ (общ коефициент на трудност) на маршрута с максимална стойност 12.

1. При маршрути с продължителност повече от един ден, се посочват коефициента за най-тежкия ден от маршрута.
2. Денивелацията се получава, като се съберат положителната и отрицателната денивелация за деня и се разделят на 2.
3. Преходът включва само времето за придвижване на ден - без почивките.

_______________________________________________


СРЕЩА НА ГРУПАТА:
16:00 часа на паркинга на магазин БИЛА над метростанция "Люлин"

За пристигащите направо в град Банско - 18.30 пред входа на жп гарата в Банско (намира се непосредствено зад автогарата)

ДЕТАЙЛИ ЗА ТРАНСПОРТ:
Пътува се с лични автомобили, като е възможно да пътувате както сами, така и на принципа на споделеното пътуване). Моля, попълнете в полето за допълнителна информация дали разполагате с кола и предпочитаният от вас начина на пътуване. За детайли може да позвъните на 0877 3000 12.

ДЕТАЙЛИ ЗА ПРЕНОЩУВАНЕ: нощувката (град Банско) не е част от пътуването и не е включена в цената на маршрута – заплаща се индивидуално на място.

ДЕТАЙЛИ ЗА ХРАНА храната не е включена в цената на маршрута – може да носите собствена храна или да се храните на свободна консумация в обектите по маршрута

ЕКИПИРОВКА ЗА ДЪЖД
Яке и панталон с водоустойчива мембрана или дъждобран от тип „перелина“. При първия вариант ще ви трябва и дъждобран за раницата. При втория вариант ще ви трябват гети, защото стичащата се по дъждобрана вода ще мокри панталона и ще влиза в обувките. Имайте предвид, че дъждобранът може да създаде проблем при силен вятър на планинско било или изкачване през скалист терен.

ДРЕХИ
За топлата част на годината препоръчваме бързосъхнещ панталон, бързосъхнеща тениска и поларено горнище. Независимо от сезона – подходящи ръкавици и шапка. През по-студените периоди и зимата добавете по-топъл панталон (има варианти за зимни преходи) и термо бельо (горнище и долнище). При наличие на повече сняг непременно носете гети. При екстремни зимни условия е препоръчително да имате „маска“ за лице и скиорски очила.

РАНИЦА
За еднодневни екскурзии обикновено е достатъчна раница с обем 28-35 литра. За преходи от два и повече дни обичайно се ползват раници с обем от 40 до 60, а понякога и над 60 литра. Обърнете внимание, дали в този маршрут ще ползвате някаква допълнителна екипировка, която също трябва да поберете във или да закрепите на раницата. При бивакуване това са спален, чувал, шалте и ако е нужно – палатка, а при някои маршрути с ползване на алпийски осигуровки, може да се наложи да носите в раницата каска, седалка, въже или друга предоставена от „Планинария“ екипировка.

БИВАЧНА ЕКИПИРОВКА
Ако в този маршрут има бивакуване, трябва да обърнете внимание каква бивачна екипировка е нужна (спален чувал, шалте, палатка и т.н.) и дали тя ще се пренася от вас по време на маршрута . Ако екипировката е осигурена от „Планинария“, параметрите и са съобразени с условията за пренощуване в съответния сезон. Ако ползвате лична бивачна екипировка задължително се свържете предварително с нашия екип на телефон 0877 3000 12, за да уточните дали екипировката ви е подходяща за условията на маршрута. Ако екипировката ще се пренася от вас по време на маршрута, спалният чувал задължително трябва да се побира в раницата ви. Затова, ако ползвате осигурен от „Планинария“ спален чувал се поинтересувайте какъв е неговия обем. Шалтето и палатката обикновено се окачат отвън на раницата, но в такъв случай тя задължително трябва да е с твърда конструкция на гърба и да има подходящи за окачване на такава екипировка елементи.

ОСВЕТЛЕНИЕ
Много планинари поставят под съмнение нуждата от осветление, като част от екипировката. Винаги при преход сред природата, независимо от неговата дължина и трудност трябва да имате осветление! Без светлина човек е напълно безпомощен, а при извънредни обстоятелства денят може да свърши без да сте слезли до "цивилизацията"! Не оставяйте това на късмета! Препоръчваме да си закупите осветление за носене на главата (челник), което за разлика от обикновените фенерчета дава възможност ръцете Ви да бъдат свободни (за щеки, подпиране на някой по-труден пасаж и др.). Следвайки движението на главата, челникът следва Вашия поглед и така намалява значително времето за което придобивате информация за терена. За избора на осветление са важни силата на осветяемост (измерва се в „лумени“) и колко време се гарантира тази сила с един комплект батерии или едно зареждане (при осветления с вградени акумулаторни батерии).

ШИШЕ ЗА ВОДА
Съобразете общият обем на шишетата за вода с дължината на прехода, възможността за наливане на питейна вода по маршрута и Вашите индивидуални потребности от течности при активно движение. Обърнете внимание на материалът от който е направено шишето и повърхността контактуваща с водата. Някои туристи съхраняват водата за прехода в използвани шишета от безалкохолни напитки и др.под. Някои от материалите, откоито са направени тези шишета са за еднократна употреба и при многократно използване могат да бъдат вредни за здравето и не би трябвало да се употребяват. Различните материали се отбелязват с щампован знак - цифра в триъгълник със заоблени ъгли, поставен обикновено на дъното на шишето. Потърсете информация за това, дали този материал е подходящ за съхранение на вода при многократна употреба. „Планинария“ препоръчва като най-подходящи бутилките направени от неръждаема стомана. Те са леки, здрави и при извънредни ситуации в тях дори може да се вари вода, чай, супа и т.н.

ЗАЩИТА ОТ УЛТРАВИОЛЕТОВА РАДИАЦИЯ
В планините, особено над горския пояс има по-високо от обичайното в градовете ниво на облъчване с ултравиолетова радиация. В популярните сайтове за метеорологични прогнози това ниво се отбелязва като "УВ-индекс". Непременно вземете мерки в тази насока! При по-висок такъв индекс, покрийте всички части на тялото си. Ползвайте блуза с дълъг ръкав, дълги панталони, шапка с широка периферия или такава с "перелина" (прикачащо се парче плат, покриващо врата). УВ-лъчението може да увредите очите Ви. Използвайте очила с висока степен на защита. Обичайно от вътрешната страна на рамките на очилата има означение за категорията на защита. За висока планина през лятото е препоръчителна "категория 3" ("cat.3"), а през зимата "категория 4" ("cat.4"). За останалите непокрити части от кожата препоръчваме слънцезащитен крем с висок фактор (за безлесния пояс - фактор 50). Консултирайте се в съответните специализирани магазини за подходящ крем.

ЩЕКИ
Щеките прехвърлят около 30% от натоварването на краката към ръцете. Така улесняват значително стръмни изкачвания и слизания, особено с тежка раница, пазят ставите от претоварване, което е от голямо значение, ако искаме да ходим дълги години активно по планините! Препоръчваме модели с "шок-абсорбери" – пружини (амортисьори), които предпазват китките от многобройните леки, но твърди удари на щеките със земята.

  ОТ СВЕТА Да не би афганистанците да са някакви нецивилизовани хора втора категория?

До какво отчаяние трябва да е докаран човек, за да прехвърли бебето си, а сам да остане отвъд бодливата тел? Гледайте добре, гледайте какво преживяват хората, които не желаят да се подчиняват на този първобитен ислям.

    

 

 

Драматични сцени се разиграват на летището в Кабул. Американски войници крещят срещу афганистанците и им нареждат да отстъпят назад. Един от войниците отблъсква напиращото множество, докато друг взима хората на прицел с автоматичното си оръжие. Някои от афганистанците размахват във въздуха своите паспорти, сред които се виждат и европейски. Но войниците сякаш изобщо не се интересуват от това. В социалните мрежи се въртят видеа, в които се вижда как американски войници стрелят срещу тълпата и я пръскат със сълзотворен газ в опита си да овладеят хаоса. Жени плачат и умоляват да им се помогне, хора падат в несвяст, деца в шоково състояние с ужас са ококорили очи към родителите си.

Тъжната действителност

Напоследък тези кадри присъстват навсякъде. Те са като безчет тъжни предупреждения, които ни казват: Гледайте добре, гледайте какво се случва на хората, които не желаят да се подчиняват на този първобитен ислям. В Германия и в цяла Европа всички немеят от потрес. Как изобщо се стигна до тази драматична ситуация? До какво отчаяние трябва да е докаран човек, за да прехвърли собственото си бебе отвъд бодливата тел, без да може да го последва?

Потресаващи сцени на летището в Кабул

РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА   Как Западът до последно си затваряше очите за Афганистан

Западът до последно си затваряше очите за фактите в Афганистан, пише австрийският журналист от афганистански произход Емран Фероз. Той описва грешките на Запада и проблемите на Афганистан, които са били очевидни отдавна.

Нова бежанска вълна? Афганистанците ще пребягат през България с всички сили. Нима талибаните са се очовечили? Бичувания, екзекуции, принудителни бракове: Какво очаква жените при талибаните

Броени часове, след като стартираха първите евакуационни полети на американците, летището в Кабул се превърна в неорганизиран бежански лагер. Тук изобщо не се брои какъв паспорт имаш и каква виза, дали си роден в Германия или в Афганистан. Тук важи правото на по-силния и всички хора са едно и също: афганистанци. А това означава: хора втора категория, които биват третирани именно като такива. Социално положение, образователен ценз, контакти, имущество или пък право на пребиваване извън Афганистан - на летището всичко това не струва пет пари. Скупчените тук бежанци вече са се простили с илюзията, че просто трябва да положат определено усилие, за да избягат от травмата и в бъдеще да заживеят като хора първа категория в Европа или в Северна Америка.

Сцените, които се разиграват на летището в Кабул, са истински символ на натрапената действителност през последните 20, не, през последните 40 години: един безпомощен и отчаян народ, който трябва да бъде спасяван от морално превъзхождащата го международна общност. Народ, който през последните дни е приклещен между стрелящите по него американски войници и талибаните, които го заплашват с архаични наказания. В момента афганистанците са изцяло зависими от това някой изобщо да им признае човешките права и произтичащото от тях право на закрила и сигурност.

Но дори и сред тези „хора втора категория“ се прави известна разлика. Невинното бебенце например, неопетнено от подозрения в тероризъм или ислямизъм, е сред най-любимите жертви, които американските войници спасяват. Военните всекидневно публикуват пропагандни снимки на войници, които държат в прегръдките си няколкомесечни бебет

  Кафе, ракия и "сладка кръв" – няколко мита за комарите

Комарите предпочитат хората с "по-сладка кръв", сърбежът спира, ако намажем ухапаното място с паста за зъби, а чесънът е идеална превенция. Кое от най-разпространените вярвания за комарите е истина, и кое мит?

    

 

 

Лятото омайва всички ни: с топлите вечери, с приятелските компании на открито, с аромата от барбекюто или чашата коктейл в ръка. Само да не беше това противно жужене и неприятните ухапвания!

Има хора, които се оказват пощадени от комарите. Аз обаче не съм сред тях. През горещото лято на миналата година една вечер се завърнах от разходка във Вашингтон с цели 30 ухапвания по голите крака. Да, поне не се уплаших от тежки зарази, защото на тези географски ширини комарите не ги пренасят. Но въпреки това си е адски досадно. Та по този повод се замислих над всичко, което съм чувала за напрежението между комарите и хората.

Наистина ли има хора с „по-сладка кръв“, на които комарите повече налитат? Помага ли кафето срещу тези гадинки? А дали ухапаното място престава да сърби, ако го намажем с паста за зъби? И защо, в крайна сметка, да не вземем веднъж завинаги да изтребим комарите? (Тук еколозите да ме прощават, но се сещам за това винаги, когато нощем се събудя цялата нахапана от комари.)

"Гасете лампите!"На част от тези въпроси може да ни отговори д-р Хелге Кампен, шеф на лаборатория в Института за инфекциозни заболявания „Калр Льофлер“, който е специалист по паразитология и ентомология. Тоест, занимава се и с кръвопиещи членестоноги, включително комари и кърлежи.

Да видим първо това: през лятото не бива да има светлина в стаята, където прозорецът е отворен. „И аз го знам от майка си, така се пазим от комарите,“ казва докторът. Но… това не е вярно. Комарите влитат в затворените помещения, привлечени не от светлината, а от излъчванията на тялото и издишвания въздух.

Защо някои хора страдат повече?

Тези две излъчвания са строго индивидуални. Така стигаме и до следващия въпрос: „Не става дума точно за „сладка кръв“,“ казва д-р Кампен. „Просто изпаренията на хората са различни, а това предопределя интереса на различните видове комари.“ В едни региони доминира един вид комари, в други – друг.

Е, щом няма „сладка кръв“, поне шоколад мога да ям на воля, казва си човек. Оказва се обаче, че един друг вид пристрастяваща консумация привлича комарите: на алкохол. „Изпаренията на човешкото тяло се променят след употреба на алкохол, а кожата става по-привлекателна за комарите,“ обяснява лекарят.

И обратно: комарите често пъти „отбягват пушачите“, както се изразява той. Лош късмет за онези като мен, които не пушат, но затова пък обичат да обърнат чашка или две с приятели навън.  И още една лоша новина за хора като мен: „Жените в определени дни от менструалния си цикъл също са по-привлекателни за комарите,“ осведомява ме д-р Кемпен. Ами така ще е…

Спрейове, чесън, смляно кафе – кое ни предпазва? 

Лекарят препоръчва препарати, съдържащи веществото „икардин“. Световната здравна организация препоръчва икардина дори за предпазване от малария. Освен препарати с икардин, много помага бабешката рецепта: не оставяйте гола кожа. Само дето през лятото никой не обича дългите ръкави и дългите крачоли.

И още един съвет: не им оставяйте вода на открито. Ако имате градина, обяснява Кампен, най-добре закривайте всички съдове с вода като кофи или резервоари за дъждовна вода. Добре е на всеки десетина дена да ги изпразвате, препоръчва той, защото комарите снасят яйцата си тъкмо в такива води, а ларвите им имат нужда от приблизително две седмици във вода с температура около 20 градуса по Целзий.

Яжте чесън! – гласи един от известните съвети срещу комари. Според друг пък много помагало да се гори смляно кафе. Докторът е чувал всички тези препоръки, но не знае някоя от тях да има доказуем ефект: „Почти няма стандартизирани експерименти,“ казва той.

Комарите обичат откритите водни площи

Да речем, че комарите все пак са ни нахапали. Защо толкова сърби? „Тази реакция възниква, защото комарите отделят малко слюнка, докато смучат кръвта. Тази слюнка съдържа цял коктейл от биоактивни молекули, на които тялото реагира,“ казва Кемпен. Организмът отделя хистамин, а той пък причинява сърбеж.

Ето защо антихистаминовите мехлеми помагат при ухапване от комар. Но човек действително може да поуспокои сърбежа и с плюнка или паста за зъби – просто те имат охлаждащ ефект. Кампен препоръчва и студена ракия или друг концентрат, които освен това дезинфекцират. „И дръжте фронта! Гледайте поне два дни да не се чешете, защото може да си навлечете някоя вторична бактериална инфекция,“ предупреждава лекарят.

А има ли полза от комарите?

„Често ме питат, включително и журналисти: Има ли някаква полза от комарите?“ – разказва лекарят. На това той винаги отговарял със саркастичен контравъпрос: „А от Вас каква е ползата?“ С други думи: такава е природата, няма никакъв смисъл да се търси значимостта на едно или друго живо същество.

Но биологът добавя и още нещо важно: комарите изпълняват определена функция в екосистемата, просто защото са… важна храна. С ларвите им се хранят риби, земноводни и водни насекоми, а самите комари влизат в менюто на птичките, прилепите и на други, по-големи насекоми. Няма ли комари, например лястовиците биха имали сериозен проблем.

Е, добре. Значи ще ги търпим и това лято...

    Гърция: солени глоби и уволнения за неваксинираните

Атина полага всички усилия да убеди гърците да се ваксинират. Социалните служители са заплашени от уволнение, ако не се имунизират до 16-и август. Опозицията отправя критики към този подход.

    

 

 

Гърция се стреми да спаси туристическия сезон и да се противопостави на ръста на заразите, залагайки най-вече на имунизацията. В телевизионно изявление премиерът Кириакос Мицотакис подчерта: "Трябва да върнем на ваксинираните техните законни права. И да убедим онези, които още са скептични".

Междувременно вече е въведена задължителна ваксинация за определени групи, например за социалните служители, които трябва да се имунизират до 16-и август, иначе ще загубят работата си. До началото на септември задължителна ваксинация постепенно се въвежда за всички работещи в здравния сектор - както в общественото, така и в частното здравеопазване.

Целта: 70 процента ваксинирани до края на август

Правителството обаче увеличава натиска за имунизиране и извън здравната сфера. От петък тази седмица на закрито в ресторантите и в културните институции ще се допускат единствено ваксинирани лица. Но ресторантите и баровете сами ще решават дали да приемат под открито небе и неваксинирани хора. Властите заплашват с високи глоби и тези заведения и институции: между 2000 и 5000 евро, плюс заплаха за затваряне при неспазване на мерките.

Министърът на икономиката Адонис Георгиадис призна, че в Гърция са се надявали на спокойно лято, но последните две седмици рязко са променили общата картина. "В интерес на икономиката Гърция и занапред трябва да недвусмислено да показва, че сме добре организирана страна, в която пандемията е под контрол." Работните места ще бъдат спасени само, ако август като най-силен туристически месец премине гладко и всички фирми в туристическата сфера съумеят да работят нормално, каза още Георгиадис.

Мерките в Гърция наистина са драстични, но премиерът Мицотакис въпреки това вярва, че населението ще ги подкрепи. Той изрази увереността си, че голяма част от гръцкото общество приема новите решения и призова политическите партии да поддържат без уговорки задължителното ваксиниране. Амбициозната цел на гръцкото правителство е до края на август 70 процента от населението да е изцяло ваксинирано.

Във Ватикана имунизацията е задължителна още от осми февруари

Лявата опозиционна партия "Сириза" обаче обвинява Мицотакис, че със своята политика разединява страната. Левите смятат, че правителството използва пандемията като повод да наложи несправедлива и дори отровна програма, каза лидерът им и бивш премиер Алексис Ципрас. Според него, хората трябва със собствения си разум и в резултат от сериозни аргументи да приемат ваксинацията, а не в резултат от заплахи, подкупи и изнудване.

Без ваксинация - уволнение

Задължителните ваксинации вече навлизат и в други европейски държави. Във Франция до 15-и септември трябва да се ваксинират всички работещи в болници и в домове за възрастни и безпомощни хора. Хора без ваксинация по-трудно ще бъдат допускани във вътрешните помещения на ресторантите, баровете, кината и театрите. От август се въвежда изискване за имунизационен паспорт с доказателство за ваксина или за прекаран Ковид-19 и на други места - в самолети и влакове, в търговски центрове и болници.

В Италия лекарите и медицинският персонал са длъжни да се ваксинират още от 25-и май. А във Великобритания от петък всички работещи в домове за възрастни хора трябва да имат пълна имунизация. В Литва професионалните военни трябва да се ваксинират до първи август, в противен случай ги заплашва уволнение. В най-малката държава в света - Ватикана, задължителната имунизация бе въведена още на осми февруари, като и там неспазилите изискването са застрашени от оставане без работа.

  Туризмът в Гърция: пандемия, пожари и други проблеми

Гърция се опитва да съживи туризма, но и това лято не е нито леко, нито безпроблемно. Заразите продължават да растат, а имунизационната кампания тече мудно. Горските пожари също уплашиха голяма част от туристите.

    

 

 

Фериботът от Атина за Парос е пълен, макар че би трябвало да превозва с 20% по-малко пътници, заради антипандемичните мерки. И официалните защитни правила като носенето на маски и спазването на дистанция от 1,5 метра се спазват от малцина. На слизане всички пътници попълват здравна анкета, в която трябва да се впише дали си имунизиран или преболедувал.

Спад в бизнеса

„През последната година нямаше какво да правим, спадът в бизнеса бе от 70-80 процента. Получихме известна подкрепа от правителството, но тя не стигна, за да успеем да си платим наема за зимата“, оплаква се Ставрос Древелес, съдържател на хотел „Мари“. За тази година той проявява повече оптимизъм – благодарение на изключително високия брой гръцки туристи хотелът му е изключително добре посетен.

Лабиринт от правила за пътуване

За да се влезе в Гърция със самолет, е необходимо попълването на специален формуляр, данните в който трябва да се нанесат поне 24 часа преди полета. Чрез формуляра пътниците получават QR-код, който трябва да бъде показан преди качването в самолета.

Американката Лорийн ван Хорн и англичанката Хана Брих са пристигнали в Гърция от Дубай, след като са успели да се справят с формалностите. „Избрахме Гърция, защото имахме право да влезем в страната като напълно имунизирани. Освен това искахме да стигнем до място, в което без проблеми бихме могли да останем и по-дълго, ако затворят границите“, споделя Лорийн. Намеренията на двете млади дами са да съчетават работата от дистанция и почивката.

Гърция бе една от първите страни, която отвори границите си за туристи извън ЕС. Изискванията към тях са или две седмици преди пристигането да са напълно имунизирани, или да представят своевременно направен негативен тест.

През лятото броят на заразените с Ковид-19 в Гърция не спря да расте. Към края на юли едни от най-предпочитаните дестинации в Гърция като островите Миконос, Санторини и Родосбяха определени като рискови зони, които е добре да се избягват.

Но тази препоръка съвсем не отблъсква туристите, особено тези от САЩ. Тейлър Фокс и Алина Беро, които са пристигнали на Миконос от Ню Йорк, се радват, че никъде в Гърция не е препълнено с туристи.

По островите е "почти нормално"

Гръцкият туризъм създава близо една пета от БВП на страната

Костас Сакаварас, който е екскурзовод на Санторини, споделя, че тази година не е толкова натоварен, колкото обичайно. „Правя по 4-5 тура седмично, докато обичайно са 10-12.“ Броят на туристите, които обикновено са по два милиона годишно, определено е намалял. Но това произтича и от въведените ограничения за круизните кораби с цел намаляване на туристическите потоци. „За да бъда честен, това всъщност не е толкова лошо“, констатира Сакаварас.

На Миконос пък първоначално бе въведено ограничение за нощния живот – забрана за излизане от 1 до 6 часа сутринта, за да се избегне разпространението на коронавируса. Но кметът на острова Константинос Кукас се възмути от мярката и написа във Фейсбук: „Единственото, което ще постигнем по този начин, е туристите да се насочат към други острови“. В резултат на това още в края на юли забраната бе отменена.

На много от островите през юли и август е повече от оживено, но както гласят прогнозите на Националната банка на Гърция, ще минат 2-3 години, докато отново бъдат достигнати рекордните нива на приходи от 2019 година. Тогава в бюджета се вляха 18 милиарда евро от туризма, докато през тази година се очакват само 40 процента от обичайните приходи.

******

Вижте итова видео на ДВ:

                    Volume 90%             Вижте видеото02:58 Санторини: оттук нататък островът ще е друг  

• Дата 25.08.2021

  Андреас от Балчик: "Българите стискат зъби и не се оплакват"

"На българите никак не им е лесно", казва германец, който е щастлив, че живее в Балчик. 25-минутният филм на МДР, озаглавен "Черноморски рай с някои пукнатини", е добронамерен поглед към България и нейните хора.

    

 

 

Репортерът Данко Хандрик пътува из България с добронамерен поглед. Да, и той не пропуска да цитира твърдението, че това е най-бедната държава в ЕС, където хората имат най-ниския среден доход. А още в началото на репортажа му става дума и за други проблеми, за които разказва пазачът на фара в Шабла. И най-вече – за напрежението в Черно море, където се сблъскват интересите на Русия и на НАТО. „Усеща се, че има някакво напрежение, което буди безпокойство,“ казва събеседникът на Данко Хандрик.

"Преди се живееше по-добре"

По-нататък репортерът се среща с 80-годишния Рачко Стойчев, един от първите нефотодобивници в Североизточна България. Рачко е горд с постигнатото тогава и смята, че онази България е била по-добро място за живеене, а от 1991 година страната вървяла надолу. „Преди беше по-добре, имаше ТКЗС-та, хората имаха работа, даваха им част от продукцията, три пъти на ден имаше храна, работното облекло беше безплатно. Сега само за богаташите има“, твърди Рачко.

В Каварна репортерът с възторг снима произведенията на един автомонтьор, който възстановява стари автомобили. А в Балчик се запознава с може би най-интересния си събеседник: 62-годишния Андреас Позур, за когото преди 2 години разказахме и ние от ДВ.

Андреас, който живее в Балчик

Позур, който практикува аюрведическа медицина, е женен за българката Валентина, заедно с която си е купил къща в Балчик. Двуетажна къща с лозе, за 40 хиляди евро. Андреас е много щастлив от живота си в България. Той хвали очарованието на Балчик и разказва пред репортера: „На българите никак не им е лесно. След промените, които всъщност представляваха смяна на системата, на тях им беше много трудно. То и преди това не им е било много забавно, де. Но те мъжки стискат зъби, не се оплакват, продължават напред.“ Андреас Позур се чувства не само добре, но и сигурно в България, цитира го репортерът.

Aндреас Позур

Според Андреас приказките, че България гъмжи от престъпници, били просто тъпи клишета. В тази страна е точно толкова мирно и тихо, колкото в Бавария, казва германецът. Да, българите имат проблеми със структурните промени, с емиграцията и с пандемията, но хората се стягат и се борят, казва Андреас.

„Финансови помощи от държавата почти няма, тоест – хората трябва да си помагат взаимно. Семейството, приятелите – това са много стабилни структури тук. Нещо хубаво, според мен.“ Андреас много сладкодумно описва как българите изобщо не разбират оплакванията на някои германци и коментират: „Да ви имаме проблемите!“. „А ние в Германия често направо забравяме, че живеем в рая,“ обобщава той.

Андреас Позур споменава, че много млади хора напускат страната, а репортерът на MDR открива точно обратния случай: младата българка Бела Йолова, родена в Ню Йорк, която днес работи дистанционно от един чудесен модерен офис край морето в Созопол и казва: „Аз наистина виждам потенциал в България. Разбирам обаче и защо напускат. Но мисля, че държавата има потенциал да се оправи. Тук има много възможности за млади хора, нали виждам и моите приятели, те имат потенциал за развитие. Надявам се, че държавата го знае и ще направи повече за тези млади хора, които искат да останат“.

Едно рок-събитие

Репортерът на германската телевизия открива още една българска тема, за която си заслужава да разкаже на своята публика. Вярно, „Джулаят“ на Камен Бряг едва ли е сравним като потенциал с талантите на младите хора в България, но в репортажа на Данко Хандрик той изглежда като оригинално събитие, което всеки любител на рок-музиката по света трябва да преживее.

Към края на репортажа си германският журналист ни среща с пенсионера Панчо, който се е отдал на риболов край бреговете на Созопол и с някогашния командир на гранична застава Васил Попов, който и до днес намира оправдание за застреляните източногерманци по българо-турската граница.

Авторът завършва филма за България и поредицата си „От Балтийско до Черно море“ именно с темата за границите – границите по времето на Студената война и границите днес. „След тази среща човек губи ума и дума. И започва да размишлява какво точно е това „граница“? И какви съдби се преплитат около нея? Въпроси, които ние, в сърцето на Европа, днес почти вече сме забравили. Защото тук границите често пъти са просто някаква чертичка на картата…“

Тук можете да видите оригиналния филм:

Филм на МДР за България

  РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА   България в 28 минути: какво разказа телевизия АРД на германците

"Най-бедната в ЕС, но чудно красива. И това е всичко, което знаем за България. Затова нека научим повече за нея." Германската телевизия AРД посвети половинчасово предаване на България. Ето какво научиха зрителите:  

Фредерике от Германия: "В България има толкова много неща за откриване"

Дразня се, че чужди медии не пропускат да нарекат България най-бедната и корумпирана страна. А България предлага истинско природно и културно многообразие, казва Фредерике Плацдаш - една германка, живееща в Родопите.  

Ангела и Карстен - двама германци, влюбени в България

Германците Ангела и Карстен Шнайдер се запознават в България - преди 40 години. Днес са щастливо женени и все още са влюбени в страната. Говорят български, а домът им е пълен с вещи от България. Бяхме им на гости в Йена:  

Какво видях на британския пазар в Кранево

"Хората тук са много мили, а цените - разумни", казва Франк от Норич - един от изселниците, които всеки месец посещават британския пазар в Кранево. А той си заслужава да бъде видян. Александър Андреев

    | 4097|15.03.2021ФРОГ МЮЗИК Бионсе с най-много награди ”Грами”   Бионсе Песен на годината стана I Can"t Breathe на H.E.R., вдъхновилa през лятото протестите срещу расизма, провокирани от смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд. В Лос Анджелис бяха раздадени наградите ”Грами”.  

Музиката към филма "Жокера" спечели "Грами" за най-добър саундтрак. Награда получи и песен в изпълнение на певицата Били Айлиш към едноименния филм за Джаймс Бонд, допълни БНТ.

 

Бионсе, която имаше най-много номинации, спечели в категорията за най-добър видеоклип. Лейди Гага и Ариана Гранде станаха победители в категорията за най-добър дует или групово изпълнение. Едни от претендентите за наградата в нея бяха корейската група "Би Ти Ес"

  ЕС ще увеличи хуманитарната помощ за афганистанците от 50 на над 200 млн. евро   Урсула фон дер ЛайенИзточник: БГНЕС ЕС ще увеличи хуманитарната си помощ за афганистанци от      Урсула фон дер ЛайенИзточник: БГНЕС ЕС ще увеличи хуманитарната си помощ за афганистанци от 50 милиона на над 200 милиона евро. Това обеща председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.  

В пост в Туитър тя съобщи, че днес ще разговаря с лидерите на Г-7, след което късно през деня ще обяви „увеличаването на хуманитарната подкрепа за афганистанците, в и около страната, от бюджета на ЕС от над 50 милиона евро на над 200 милиона евро“.

 

„Тази хуманитарна помощ ще надвишава приноса на държавите-членки за подпомагане на народа на Афганистан“, подчерта Фон дер Лайен.

50 милиона на над 200 милиона евро. Това обеща председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.  

В пост в Туитър тя съобщи, че днес ще разговаря с лидерите на Г-7, след което късно през деня ще обяви „увеличаването на хуманитарната подкрепа за афганистанците, в и около страната, от бюджета на ЕС от над 50 милиона евро на над 200 милиона евро“.

 

„Тази хуманитарна помощ ще надвишава приноса на държавите-членки за подпомагане на народа на Афганистан“, подчерта Фон дер Лайен.

    България се къпе в злато. Как една малка държава сбъдва големите си мечти     За първи път от 13 години България се къпе в злато! Не, от утре заплатите ни няма да се вдигнат, но сме една идея по-богати! Малката ни държава завоюва 6 медала от Олимпиадата в Токио / 3 златни, 1 сребърен и 2 бронзови/. България се нареди на 29-то място сред 205-те страни-участници на Олимпийските игри в Токио! Е, мнозина ще кажат: „Не сме първи“ или „Много сме назад“, но днес можем да се радваме, че поне в една класация не сме последни! Това са най-успешните за страната ни олимпийски игри по брой медали след Сидни 2000, когато бяха спечелени пет златни отличия.  

Българийо, гордей се с тези смели български жени!

 

Впечатляващото е, че в японската столица всички български отличия бяха спечелени от жени. 10 от 11 326 спортисти. Антоанета Костадинова, Ивет Горанова, Стойка Кръстева, Тайбе Юсеин, Евелина Николова, Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова – запомнете тези имена.

 

Крак повлече Антоанета Костадинова, която грабна среброто в стрелбата. След това дойдоха бронзовите медали на Тайбе Юсеин и Евелина Николова в борбата. Състезателката по карате Ивет Горанова спечели първия златен олимпийски медал за България от 13 години насам, а след нея Стойка Кръстева стана първата българка с олимпийска титла в женския бокс. На финала, гимнастичките ни / Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова/ поставиха черешката на тортата със забележителното си представяне и убедителната победа.

 

Да благодарим на тези момичета, които с усърдната си работа, отдаденост и лишения ни направиха щастливи. Направиха така, че целият свят да притаи дъх и да слуша българския химн. Направиха така, че една малка държава като България да е на върха. Разплакаха ни от гордост.

 

Благодарим ви, момичета!

 

Нека да благодарим и на всички онези, които не грабнаха отличие, но пък имаха смелостта да участват в Олимпиадата напук на страховете от върлуващата пандемия! Благодарим ви български момчета и момичета! Гордеем се с вас! Поклон и пред треньорите и семействата на тези големи българи!

 

„Ако и политиците ни бяха като спортистите“

 

След небивалия успех, плод на безсънни нощи, лишения и бягство от зоната на комфорт, българските спортисти все повече са давани за пример. „Ако и политиците ни бяха като спортистите, България щеше да е велика страна“, четем навред. Драги политици, учете се! Учете се на дисциплина, на постоянство, на упоритост и на работа!

 

Искаме повече такива сълзи – от радост, не от мъка

 

В момент, когато цялата страна е обгърната от несигурност и тревоги кой точно ще поеме кормилото на управлението, кога ще дойде четвъртата вълна от коронавирус, вие ни накарахте да се усмихнем искрено и чисто, да плачем не от болка, а от радост. Искаме повече такива сълзи!

 

Няма да се уморим да повтаряме – Поклон, благодарим и продължавайте напред по пътя на големите мечти на малката България!

 

Веселка Иванова

    очите н|децата им! Ще я носят до гроб   ”Разговор” с протестиращи... Потресаващите кадри от побоищата и гаврите над протестиращи младежи от миналото лято са в мрежата. Вече са гледани от милиони българи и не само. Засега реакция има само от партии, които са против режима на ГЕРБ и т.нар. „патриоти“. Сикаджията, той и три пъти премиер на тази клета държава мълчи, скрит зад дувара на къщата си в Банкя, охранявана от цял отбор гардове.  

Сикаджията всеки ден критикува, иронизира и се подиграва на новите партии в парламента и на служебното правителство. Особено е фокусиран върху президента Румен Радев и вътрешния министър Бойко Рашков. За побоищата обаче Борисов мълчи. Покорните му медии обаче заливат с обидни квалификации всички, които се възмущават от бруталната разправа с протестиращите. В Пик пишат: Какво се крие зад манипулацията на Рашков/Хаджигенов за „бити протестиращи“. Тези не са хора.

 

Борисов е ли?…

 

Именно бившият премиер носи основно отговорност за полицейските зверства от миналото лято. Също за прокурорския „чадър“, който ги прикрива вече цяла година.

Борисов често се е хвалил през последните години, че знае всичко, което се случва в държавата, защото всяка сутрин вътрешния министър и шефовете на служби му докладват за обстановката в страната. И е така – няколко пъти съм бил свидетел как му докладват по телефона.

Нещата са от ясни по-ясни. Всеки един полицейски шеф от среден ранг нагоре, изпълнява разпореждане на горната инстанция. От директор на районно, през по-старшия, главният секретар и министъра. Министрите не предприемат нищо без санкция на Борисов. Той ги е назначавал, той е капо ди тути капо за тях. Йеархията се спазва строго, като в мафията - сравнението не е случайно.

 

Борисов не само е знаел за насилието, той го е разпоредил или най-малкото разрешил. Аргументите са били да се смаже „опитът за преврат“, а прокуратурата угоднически ги формулира по Глава първа на Наказателния кодекс - престъпления срещу Републиката, с предвиденото наказание  „лишаване от свобода от десет до двадесет години и доживотен затвор без замяна."

 

Борисов обича да се снима по празници или когато е притиснат от факти за престъпления по време на управлението му с дъщеря си и внуците си. Целта е да предизвика съчувствие, да покаже, че е любящ баща и дядо. Но битите и ританите като животни протестиращи също са нечии деца и внуци. А са малтретирани жестоко без видима причина и след като са им поставени белезници и са съборени безпомощни на земята. На някои от кадрите се вижда млада руса полицайка, която с огромен ентусиазъм забива кубинките си в тялото на паднал младеж до колоните пред ЦУМ и Министерски съвет. Тя майка ли е? Така ли възпитава своите деца?

 

От ГЕРБ всеки ден ни заливат с вопли за реваншизъм.

Нарича се справедливост. Процедурата е: разследване, повдигане на обвинения с всички доказателства, вкарване в съда и присъда. Бойко Борисов, бившите вътрешни министри Младен Маринов и Христо Терзийски, главният секретар Ивайло Иванов и тези под него трябва да получат заслуженото. И понеже това ще отнеме време, нека погледнат децата си и близките си в очите - там ще прочетат присъдата за сътворените извращения.

 

Такъв позор се носи до живот. Ако въобще проумяват колко са деградирали.

 

Огнян Стефанов

  Умерено богати и от време на време капризни - не е зле     Казват, че е по-добе да си беден и щастлив, отколкото богат и нещастен. А какво ще кажете за компромисното умерено богат и от време на време капризен? Мисълта е на прицеса Даяна. Голда Меир, бивш премиер на Израел е по-сурова: Да бъдеш или да не бъдеш не е въпрос на компромис. Просто или ще бъдеш или няма да бъдеш. Думите тя изрича малко след Шестдневната война, в която Израел удържа победа над Египет, Йордания и Сирия.  

Иво Мирчев от „Демократична България“ заявява: „Не можем да подкрепим кабинет с мандат на БСП, защото имаме коалиционно споразумение, с което се явихме пред избирателите и поискахме подкрепа. Президентът е този, който решава на кого да го връчи. Това, което трябва да направят политическите партии, заедно с ”Има такъв народ”, е да седнем и да се разберем за правителство, което да преведе страната през зимата и да се иде на избори през април“.

 

В заявеното има по малко от Голда Меир и от принцеса Даяна. Но и ситуацията е такава: не сме във война, но сме  като след война. Благодарение на Борисовия режим. Именно с Борисов и модела #Кой не може да има компромис. Договорки между Доброто и Злото не може да има. За да бъде победено Злото обаче, е нужно обединение на силите.

 

Флавий Аеций е от плеадата велики римски пълководци, наричан от историците „Последният римлянин“ и „спасителят на Европа“. Роден е в днешна Силистра. Талантлив военачалник и дипломат, той успява да се издигне до командващ римските войски. Благодарение на дипломатическите си умения той обуздава германските племена в Галия. В два похода (435 и 436 г.) той успява да победи бургундите, усмирява келтите в Арморика и убеждава багаудите да спрат бунтовете си. Сключва мир с вестготите през 439 г. С хуните Аеций поддържа мирни отношения, но когато техният вожд Атила нахлува в Галия, „Последният римлянин“ успява да създаде коалиция от алани, визиготи, франки и още десетина племена и народи и с помощта на този съюз да разгроми хуните в битката при Каталаунските полета през 451 г. С обединени усилия спасява Европа от хуните.

 

Споразумението е обмислено сключен политически договор между противоположни политически сили (партии, организации, държави), изразяващ интересите на различни слоеве и групи от обществото. Това е един от най-ефективните начини за разрешаване на конфликти. Съгласие чрез отстъпки на партиите, участващи в политическа дейност.

Основава се на добре обмислени решения на политическите сили, техните стремежи, отхвърляне на незначителни, второстепенни задачи от тактическо естество, като същевременно се запазват основните, съществени принципи, които определят същността и лицето на политическа сила, която сключва компромис.

Съществуват два вида политически компромиси: 1) принудителни, възникващи под натиска на обективни и субективни политически условия; 2) доброволни, сключени с взаимна изгода за две или повече политически сили.

Политическите компромиси са неразделна част от демократичната политическа система, основното средство за разрешаване на политически проблеми и конфликти.

Така проф. Уолтър Спак вижда решаването на кризисни ситуации.

 

Американският предприемач Джей Майнър описва същото по свой начин: „Направихме компромиси, които не ми харесват, но все пак е по-добре, отколкото ако бяхме изминали път, по който да получим всичко, което поискаме.“

 

Крайно време е за важните решения. Няма време.

 

Д-р Димитър Попкутуев

  Перфектна комбинация за сърдечно здраве – Omega 3 + Q10

Omega 3 + Q10 + антиоксиданти

 

Здравото сърце е много важно за нашето тяло. Обичайно е, че хората не се грижат за нещо, преди лично да ги засегне, но след това обикновено е твърде късно да се търси чудотворно лекарство.

Трябва да се комбинират различни неща, които да поддържат сърцето ни здраво. На първо място, трябва да се храним правилно. Нашата диета е обикновено бедна на фибри, но също така съдържа твърде малко Омега-3 мастни киселини, коензим Q10 и антиоксиданти. Особено Омега-3 мастните киселини са много важни за здравето на сърцето.

Омега-3 мастни киселини

Омега-3 мастни киселини са от решаващо значение за правилната мозъчна функция. Но те също така намаляват риска от сърдечни заболявания. Доказано е, че Омега-3 помагат за предотвратяване и лечение на атеросклерозата, която е известна като втвърдяване на артериите. Те също помагат за понижаване на високото кръвно налягане и холестерола.

Омега-3 мастни киселини не могат да се синтезират от човешкото тяло. Трябва да ги набавяме отвън. Те могат да бъдат намерени в риби (сьомга, риба тон), ядки и някои растения. Също така е възможно да ги получите като хранителна добавка. Fitline Omega 3 е първият в света водоразтворим продукт, съдържащ висококачествени Омега 3 мастни киселини, извлечени от риба тон, вит. Е и вит Д.  Повече за него може да прочетете тук.

Коензим Q10

Коензим Q10 е свързан със здравето на сърцето. Той е особено полезен за хора със сърдечна недостатъчност. Това е така, защото увеличава производството на енергия в сърдечния мускул. Повече енергия в сърдечния мускул означава увеличаване на силата на изпомпването. Коензим Q10 оказва положително въздействие при високо кръвно налягане, висок холестерол, сърдечни увреждания, затлъстяване, снижена имунна система, парадонтоза и др.Fitline Q10 – уникален със своята водоразтворимост, най-добрия избор на продукт съдържащ Q10 и вит. Е. Повече информация тук.

Антиоксиданти

Групата витамини, минерали и ензими, наречени антиоксиданти  имат за цел да неутрализират свободните радикали в организма, които водят  до увреждане на клетките и разрушават имунната система. В резултат са налице сърдечни болести и рак. Fitline Antioxy e нашето предложение. Повече информация тук.

Перфекната комбинация за сърдечно здраве:

35 капки Омега 3

+  18 капки  Q10

+  7 г антиоксиданти

разтворени  в  150 мл вода ви осигуряват тази перфектна комбинация

За поръчки и консултации: 0888 709984

 безплатна доставка + безплатна консултация – попитайте и поръчайте на 0888 709984 или fitline@galita.eu (не важи за поръчки през интернет магазина)

Повишен холестерол

Витамините от групата В са важни за контрола на холестероловите нива и понижаването на холестерола. Действат най-добре приети заедно, както са в този продукт: Fitline Activize

Минералите, особено хром, понижават общите холестеролови нива и подобряват съотношението между ‘добрия’ и ‘лошия’ холестерол (Fitline Restorate)

Витамин С понижава холестерола, витамин Е подобрява кръвопотока; при приемане на лекарства за понижаване на холестерола, се понижават и нивата на ликопена (съдържа се в Fitline Basics), който понижава холестерола и превръща мазнините в емулсионна форма. Fitline Basics (Fitline Zellshutz/Antioxy)

Q10 – подобрява кръвопотока, оптимизира метаболизма и преработването на мазнините, прочиства от токсини, укрепва имунната система

Omega 3 – понижава нивата на ‘лошия’ холестерол и разрежда кръвта.