"Нямаме защита срещу Делта варианта, защото можем да сме сигурни, че всички, които не са ваксинирани, ще боледуват.  Имаме избор - да се ваксинираме или да боледуваме". Това заяви в интервю за БНР д-р Стоян Монев, лекар в общинска болница в Германия. Той беше категоричен, че единственото нещо, което може да предпази хората от смъртоносно и тежко протичане на заболяването, е ваксината, която дава 96% защита от смъртоносно протичане.

70% от пълнолетните граждани на ЕС вече са получили поне една доза ваксина срещу Covid-19

По думите му цитираните от Урсула фон дер Лайен 70% са при пълнолетното население, но ваксиналното покритие като цяло е под 60%:

"В Германия то е 49,6%, а в България е между 15 и 17 процента".

Д-р Монев даде пример със задължителните ваксини, които се поставят на бебетата в първите 6 месеца след раждането им:

"Още в първите дни и месеци от живота си бебетата се ваксинират наведнъж с 6 ваксини, комбинирани в една. Всяка една от тези 6 ваксини е тествана на много по-малко хора, отколкото ваксините срещу Covid-19 на четирите най-големи фирми производители. Ваксините, които имаме днес, са много по-сигурни и по-тествани от ваксините срещу морбили, примерно, които имаме от 1962-ра година. Това е медицински факт и тук няма място за мнение. Не трябва да се бърка мнението с медицинския факт".

Държаните, в които има традиционно недоверие в управлението, ваксиналната готовност е много по-ниска, посочи лекарят:

"Това са държави от Източна Европа, там хората не вярват не само на ваксините, те не вярват на нищо - на политиците си, на новините, а ваксината е само едно от многото неща, в които хората не вярват".

Д-р Стоян Монев представи факти от болницата в Германия, в която работи:

"В моето отделение има около 500 пациенти - приети и лекувани, нито един от тях не е двойно ваксиниран. Нито един двойно ваксиниран човек не е приет за лечение в болницата и няма починал двойно ваксиниран. От останалите хора, които са с тежко протичане в интензивно отделение, 80% са с произход или ориенталски, или от Източна Европа".

Той призова да не се канят в медиите в България медицински лица, които "още повече влошават ситуацията с информираността на населението". По думите му всички научни колективи - в целия свят, по всички университети - не защитават мнението на доц. Атанас Мангъров за Covid-19 и ваксините.

Д-р Аспарух Илиев: Застъпниците на конспирации за ваксините нямат трибуна в страните от ЕС

Във връзка с подписването на информирано съгласие преди поставяне на ваксина срещу Covid-19, д-р Монев обясни, че това не означава отказ от отговорност:

"В ЕС няма такъв юридически казус "отказ от отговорност". Хората трябва да са информирани за медикаментите, които приемат и затова е информираното съгласие, като част от документите, които подписваме за всичко - ново лекарство, нова ваксина". 

В предаването "12+4" българската журналистка Даниела Горчева, която живее в Нидерландия, коментира, че там ваксинацията е започнала по ред, определен от годината на раждане:

"Ние много дълго време чакахме. По този начин се намалява натискът върху здравната система, тъй като има и планови операции, но когато се задръстят интензивните отделения само с Covid пациенти, не може да бъде направена нито една животоспасяваща операция".

Горчева уточни, че заради това, че Нидерландия е много гъстонаселената, е имало много строги мерки и локдауни. 

От случаите на новозаразени с коронавируса се вижда, че от Делта варианта са засегнати неваксинираните хора, посочи тя. 

Интервютата на Диана Янкулова с д-р Стоян Монев и с Даниела Горчева в предаването "12+4" можете да чуете от звуковите файлове

Няма информация за пострадали български граждани при експлозията тази сутрин в индустриалния парк за химическа промишленост в германския град Леверкузен, съобщават от външното ни министерство.

По информация на генералното ни консулство във Франкфурт на Майн Федералната служба за гражданска защита и помощ при бедствия е издала предупредително ниво „Крайна опасност“, като гражданите в района се призовават да затворят прозорците и вратите си, а всички, които са на открито, да се приберат по домовете си.

Официалното предупреждение за опасност засяга и град Солинген - в регионите Ауфдерхьое и Олингс. Улиците около индустриалния парк в Леверкузен са затворени, а също и части от автомагистралите 1, 3 и  59.

Експлозия разтърси тази сутрин склад с отровни отпадъци в Леверкузен. Взривът е станал в „Хемпарк“ - най-големият технологичен парк за химическа индустрия в Европа.

Съобщава се за 1 загинал, петима души се водят изчезнали

Михаил Минков е астрофотограф и графичен дизайнер, който изследва загадките на нощното небе с фотообектива. Екипът на предаването „Изотопия“ на БНР го предизвика да заснеме не посрещането на Джулай, а изпращането му. Той прие хвърлената ръкавица и пропътува стотици километри, за да снима последните мигове от емблематичния първи юли и нощното раждане на новия втори ден от месеца.

Времето му бе ограничено, а територията за действие – околностите на село Крапец и дивите северни плажове почти до границата ни с Румъния.

Въпреки че е майстор на астрофотографията и умее да разкрива само в кадър необятната красота на Млечния път, в тази задача той не успя да ни покаже звездите, защото времето не го позволи. Насред мъгла и изключително натрапчива влага, идваща към брега от морето, Мишо се впусна в среднощно приключение, за да разкрие български северни сияния от друго измерение.

„Струваше си!”, сподели фотографът на финала. Предизвикателството го извади от рутината на ежедневието, която за него – като семеен човек с две малки деца, всъщност е сладка и пълна с емоции.

Благодарение на камерата, която ползва и светлочувствителния сензор от висок клас, Михаил показва пейзажи, които човек не може да види с невъоръжено око. „Това е нещо, което не спира да ме мотивира да правя това, с което се занимавам. Ставам посред нощите, не съм доспал така или иначе с две деца. И когато отида да натисна копчето, чакам 20 секунди, за да се появи кадърът, и като видя цветовете, които по принцип с очите си не можем да видим, това е страхотна изненада. Да разкриеш нещо, което го има, но хората не могат да го видят – много е приятно!”.

Михаил опитва всеки месец да снима нови локации и така да поддържа удоволствието от астрофотографията. Признава, че Черноморският север му е любим: „Като пристигнах във Варна и тръгнах към Крапец, имах усещане на лека възбуда и удоволствие, предвкусваш миризмата на море и тези цъфнали лавандули, просто е уникално”.

Мисията да снима изпращането на Джулай има минорен фотофиниш: „За съжаление няма звезди, има доста облаци, но беше интересно, абстрактни форми, бурята определено идва!”, описа фотографът моментното настроение на морето. Той е доволен от работата си, макар че отразява тъжно и мрачно изпращане на Джулай. Все пак обича екстремното време, а резултатът от тази обич е повече от впечатляващ.

Книгата „Неизвестни документи от живота на Левски“ на историка Веселина Антонова, разкрива факти, които допълват биографията на Апостола на свободата. Това не е краеведско изследване, а сериозен принос към историческата наука и не на последно място - към паметта на Русе за революционерите и героите. За книгата и неизвестните документи разказва кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева.

Зa дa следи движението нa българските пoдaници, aдминиcтрaциятa нa Ocмaнcкaтa империя прeз 60-тe гoдини нa 19-ти вeк въвeждa рeгиcтрaция нa пътувaщитe в и извън cтрaнaтa. Издaвaла ce мaлкa бeлeжкa - тескере, което събирало в едно паспорта и пътния билет. Тескеретата съдържали информация за лицето - кой е и от кой град, зa къдe пътувa, кaктo и пoдпиc нa пoръчитeля, нa гaрaнтa на тази личност.

Върху това стъпва историкът д-р Веселина Антонова, за да достигне до изключителни документи. В съхраняваните русенски рeгиcтри се cъдържaт пoвeчe oт 20 000 имeнa, но едно прави впечатление – „Вacил Ивaнoв oт Eлeнa“ или „Вacил Ивaнoв oт Кършoвa“ (мaхaлa дo Eлeнa).

Когато миналата година в Русе след продължителни усилия бе открит паметник на Левски, най-важният въпрос за хората бе “Идвал ли е Левски в Русе и какво е правил, ако изобщо е бил тук”. Сега има отговор на този въпрос. Дава го Веселина Антонова - пред слушателите и с книгата си за читателите.

Изследователската работа на д-р Веселина Антонова е продължила повече от 10 гoдини. Добър шанс е, че са запазени всички архивни документи за пътувания през граничния пункт от 60-тe гoдини нa XIX вeк и те се намират в Руceнcкия държaвeн aрхив. Животът и дейността на Апостола ще продължават да вдъхновяват изследователи и творци, защото Левски е единствен и каузата му е вечна - свободата на България.

Троянското село Бели Осъм привлича туристи с красивата си природа, запазените занаяти и вкусните местни гозби. Малцина обаче подозират, че изгубеното сред дебрите на Балкана селце е свързано с една трагедия, разтърсила света в началото на 20-ти век.

„Открийте новия свят на Земята!”, „Тръгнете за Америка – люлката на благоденствието” – тези призиви, разлепени из троянския край променят съдбите на десетки наши сънародници. Годината е 1912. На дългата опашка за така мечтания билет за най-големия дотогава кораб в света – „Титаник“, пред кантората на пътническата агенция се нарежда и 16-годишният Кальо Ненов.

А историята е красноречива за развръзката. Пътят към светлото бъдеще приключва само за 2 часа и 40 минути, на 15 април същата година, с потъването лайнера.Загиват около 1500 души пътници и екипаж. Точният брой на българите на борда му не е установен – по данни на „Лойд“ (Lloyd’s) загиналите са 38. Предполага се, че около 15 българи са оцелели, но повечето остават завинаги в Америка. Не и героят на нашата история – Кальо Ненов. Какво се случва с него, как оцелява от трагедията и защо днес къщата му е превърната в етнографски комплекс, съдържащ уникална музейна сбирка, която привлича туристи в троянския Балкан, ви разказваме с поредния материал от колекцията на Радио България.