Наследникът на Волен Сидеров се оказа дете чудо. Малкият Волен през идния септември ще навърши 3 години, а вече знаел цялата азбуката, можел да брои безпроблемно до 10, рецитирал стихотворения и изнасял публични речи, хвалят се неговите родители.Този дует между тийн звездата Гери-Никол и Волен Сидеров взриви мрежата. Ето какво направиха (ВИДЕО)

Синът на лидера на „Атака“ и съпругата му Деница бил свръхинтелигентно дете. Всеки ден изненадвал баща си със сложни изречения, които никой не можел да си обясни откъде точно научавал. Също като татко си обичал да провежда пламенни монолози на темите, които го вълнували. Първата си реч изнесъл в мола, докато бил с майка си Деница там. Без да са го накарали, се качил на най-високото място в детския кът за игри, приветствал всички наоколо и тържествено заявил „Здравейте, хора!“. И децата, и родителите останали учудени от него, а той дори не се зачервил от срам.

Редовно наследникът на Сидеров го посещавал на работното му място и говорел с всички в редакцията на партийния вестник и телевизия по име. Имал си любимци, с които предпочитал да си говори, но поздравял всеки. Въпреки че вече му било време да се социализира, Волен бил против да пуска сина си на детска градина. Струвало му се, че детето е достатъчно общително, а и не му се нравели методите на възпитание на съвременните учители. Смятал Сидеров-младши да повтори неговия път и да ходи на градина само в предучилищната група, а половинката му Деница нямала нищо против да се грижи целодневно за него.

Лидерът на „Атака“ неведнъж е споделял, че малкият Волен е сбъднатата му мечта. Откакто почувствал, че иска да бъде родител, винаги се надявал на момче, което да продължи рода. Това обаче, което малцина знаят, е, че преди Волен-младши да се роди, Сидеров отправял молитви към света Богородица да го дари с мъжка рожба. „Отидох в „Св. Александър Невски“ да се помоля. Тогава не знаех, че иконата на света Богородица е пристигнала там. Всички се молеха и аз се наредих на опашката. Тогава всъщност се помолих да ми се роди момче, и то от Деница. Богородица чу молбата ми и след по-малко от година се роди Волен. Исках да бъде момче, защото той се явява единственият наследник на фамилията. По мъжка линия няма други и вече ще знам, че родът е продължен“, доверява Сидеров. В семейния им дом вярата също заема важно място и по етажерките на секциите има поставени над 50 икони. Малкият Волен пък е закрилян от стенопис на св. Архангел Михаил, нарисуван по подобие на тези в църквите.

Вицепремиерът Валери Симеонов започна действия, които убиват българския туристически бизнес. Аз не съм го пратил във властта да утрепва български фирми и заведения, а да вдига доходите и пенсиите. Не сме гласували за концесията, защото е спорна. Трябва да се направи дискусия. Над 560 са концесиите. Това каза лидерът на „Атака“ Волен Сидеров в студиото на „Здравей, България“ по Нова тв. „ГЕРБ направи една политическа грешка при Закона за приватизацията. В закона за приватизацията няма никакъв лобизъм и всеки юрист, който прочете закона, може да потвърди. Симеонов се изказа по много махленски начин за този закон. Вицепремиерът Симеонов изнуди преди време правителството преди време когато каза за Борисов, че „този не иска да го вижда“ и искаше да се приеме закона за концесията, която обслужваше редник Цеков. Аз мога да кажа, че той и депутатите му ползват лобизъм“, обясни още Сидеров.

Сидеров обясни директно, че обвинението тогава беше, че този закон обслужва Домусчиев. „Няма как да опростим тези поправки и тази измама беше хвърлена от Симеонов към „Атака“ и ГЕРБ. Аз очаквам извинение от Валери Симеонов. Един много добър юрист бе очернен тогава. Премиерът Борисов беше обвинен, че е зависим от Домусчиев. Това го каза от трибуната на народното събрание. Ако аз и Николай Александров не получим извинение, ще заведем дело за клевета срещу него. Ще говоря с Даниел Кирилов и Бойко Борисов да направят същото. Не може това да се подминава като пролетен дъжд.“

„Преди време аз постъпих като джентълмен, който прости това, което каза. Но сега няма да е така“, категоричен е Сидеров, визирайки предишните нападки на Валери Симеонов към избирателите на партия „Атака“. „Това, което сега се случва, след ветото на Радев и отстъплението на ГЕРБ, които платиха „данък обществено мнение“, е това което не трябва да се прави. При несъстоятелност на фирмата концесионер, държавата не може да вземе нищо. Това, за което настояват Валери Симеонов, Христо Иванов и Атанас Атанасов, ще доведе от загуба над 300 милиона. Друго, за което подскачаха, бе закона за регулация на горивата. Ще изгорят около половин милиард от игрите им. Бизнесмени обвиняват бизнесмени. Те убиват туристическия бизнес, хвърлят измами и оклеветяват хора. Ако това не се оправи, той трябва да бъде сменен с друг. Работата на вицепремиера не е да ходи със свита от полицаи като шериф, а трябва да координира“, допълни Сидеров.

Сидеров нарече изказванията на Симеонов като „внушения“. Попитан дали би искал оставката му, той бе категоричен, че ще я поиска, ако не се поправи. „Законът за приватизацията не обслужва Домусчиев. Симеонов трябва да се извини. Аз мога да се явя и сам на избори. Правил съм го четири пъти, мога да го направя и пети. Ако колегите не искат да се явяваме заедно, аз ще го направя сам. Аз бях този, който настояваше това да се случи. Симеонов каза, че според него не трябва да се явяваме повече заедно и според мен там се готви друга коалиция – с Христо Иванов и Атанас Атанасов. Най-вероятно ще се случи това“, прогнозира в заключение лидерът на патриотичната партия „Атака“.

Зaбpaнeнитe гpaдoвe в Pycия ca тeзи мecтa, в ĸoитo ce нaмиpaт вaжни oбeĸти нa aтoмнaтa, мeтaлypгичнaтa, xимичecĸaтa и вoeннaтa пpoмишлeнocт. Cмятaт ce зa cъвeтcĸи фeнoмeн, пoявил ce в ĸpaя нa 40-тe гoдини нa минaлия вeĸ. Πo тoвa вpeмe, тeзи гpaдoвe нe били oбoзнaчaвaни нa гeoгpaфcĸитe ĸapти. Имaли caмo и eдинcтвeнo пoщeнcĸи ĸoдoвe и тaйнaтa зa тяxнoтo cъщecтвyвaнe билa пaзeнa в пpoдължeниe нa мнoгo гoдини. Гpaждaнитe нa CCCP нямaли пpaвo нa дocтъп дo тяx. Зaбpaнeни били нe caмo пътyвaниятa, нo и дaннитe зa тяxнoтo мecтoпoлoжeниe, ĸaĸтo и тexнитe имeнa. Ha житeли нa тeзи гpaдoвe билo зaбpaнeнo дa paзĸaзвaт ĸъдe живeят.

Hapичaли ги  “ЗATO” – Зaтвopeни aдминиcтpaтивнo-тepитopиaлни eдиници. Cлeд paзпaдaнeтo нa CCCP, тaйнaтa зa тeзи гpaдoвe cтaнa пyбличнo дocтoяниe. Πpeз 1992 гoдинa e пpиeт cпeциaлeн зaĸoн нa Pycĸaтa Фeдepaция, ĸoйтo пo-ĸъcнo няĸoлĸo пъти e бил измeнян. Бpoят нa тeзи гpaдoвe e 43. Aтoмнитe гpaдoвe били 10. Cтaнaли чacт oт циĸъл зa oбoгaтявaнe и пpepaбoтĸa нa ядpeнo гopивo и нeгoвoтo изпoлзвaнe зa вoeнни цeли и зa миpни цeли. Boeннoмopcĸи бaзи били cъcpeдoтoчeни пo ĸpaйбpeжиeтo и имaли нaй-гoлямo cтpaтeгичecĸo paзпoлoжeниe. A фиopдитe, вpязaни в ceвepния бpяг нa Koлcĸия пoлyocтpoв, cĸpивaли ycпeшнo гpaдoвeтe cъc зaĸpит peжим, oбcлyжвaщи Ceвepния флoт нa Pycия.

Имaлo тaйни гpaдoвe нaмиpaщи ce дo paĸeтни пoлигoни. B тяx били cитyиpaни пycĸoвитe ycтaнoвĸи нa бaлиcтичнитe paĸeти, гoлeми paĸeтни пoлигoни и цeнтpoвe зa ĸocмичecĸa вpъзĸa. Имaлo зaтвopeни гpaдoвe c  xимичecĸи пpoфил, paзпoлoжeни пpeдимнo в Capaтoвcĸa oблacт. Двa нeгoлeми гpaдa, paзпoлoжeни дo гoлeми тpaнcпopтни ĸopидopи дo Mocĸвa пoддъpжaли вoeннaтa лoгиcтиĸa  Bocxoд и Πpиoĸcĸ. A гpaд Paдyжни бил цeнтъp зa paзpaбoтвaнe нa лaзepнo opъжиe. И днec дocтъпът дo тeзи гpaдoвe нe e cвoбoдeн. Tepитopиятa им e oгpaдeнa c мpeжи и ce oxpaнявa, a зa тяxнoтo пoceщeниe e нyжeн cпeциaлeн пpoпycĸ. Гpaдoвeтe Hopилcĸ и Дyдинĸa нямaт cтaтyт нa зaĸpити гpaдoвe, нo тяxнoтo пoceщeниe зa чyждecтpaнни гpaждaни, c изĸлючeниe нa гpaждaнитe нa Бeлapyc, oт 25 нoeмвpи 2001 гoдинa e възмoжнo caмo c paзpeшeниe нa влacтитe.

Ейми и Алън Симс се радвали на един от най-щастливите мигове за едно семейство – меденият месец. Те избрали да прекарат това време в Западна Африка. Но щастието им се превръща в кошмар, когато съпругът умира напълно неочаквано едва 8 дни след сватбата.
Двойката от Западен Йоркшир се среща в нощен клуб през 2011 година. Ейми разказва, че любовта между тях пламнала от пръв поглед. Няколко години по-късно двамата решили да сключат брак. И Алън, който работил като градинар, направи предложение на момичето. „Всичко беше ясно за мен. Той беше като голямо мече. Такъв добър човек“, спомня си Ейми.

Сватбата минала перфектно, а финалът трябвало да бъде прекрасно пътуване до Кабо Верде. Два дни младоженците се радвали на компанията един на друга в африканска страна. Но в края на третия ден, Алън станал подозрително тихо, а след това той се оплакал от ужасни болки в областта на корема, вследствие на което е трябвало да се потърси бърза помощ посред нощ. Пристигайки на място лекарите диагностицирали хранително отравяне, дали лекарства на мъжа и казали да иде на сутринта на преглед.
Но до сутринта 31-годишният Алън вече бил толкова слаб, че лекарите трябвало да се борят за живота му.  А неговата уплашена и неразбираща 33-годишна жена била помолена да напусне страната. Но скоро тя била информирана, че любимият й съпруг е починал. А причината била абсолютно неочаквана. Аутопсията показа, че мъжът умира от рак на белите дробове.

„Просто не мога да го разбера. В рамките на 12 часа той отиде здрав човек, а накрая почина. Нямаше признаци на рак на белите дробове. Нямаше кашлица, нямаше проблеми с дишането. Нищо“, ридае Ейми.
Само осем дни след сватбата, животът на Ейми просто се сринал. Момичето не може да разбере как любимият ѝ може да загине без никакви симптоми.
„Плачех толкова много, че като че ли изплаках всички сълзи, които имах“, разказва тя.

Емануела и Мартин Николов са прекратили връзката си. Оказало се, че двамата имали различни представи за живота си, което довело до срив в отношенията им. В крайна сметка решили да прекратят интимните си отношения, за да могат да останат поне приятели, но това звучи повече като изтъркан светски лаф.Андрей Арнаудов е на седмото небе: Взе много важно решение за връзката си с красавицата Емануела

Така авантюрата на Емануела, която е известна със забежките си по женени мъже, изтрая около година. Говореше се за годеж, за сватба, дори за бебе, но в градината на Емануела слънцето рязко залезе. Дано поредният ѝ опит да раздели баща от децата му бъде последен. Като удари за пореден път на камък, сега тя пак реди общи приказки, че щяла да се отдаде изцяло на кариерата. Няма лошо, нека всяка фолкаджийка да си знае гьола…

Тази вечер от 22 часа по телевизия Евроком ще бъде излъчено извънредно предаване „ЕВРОДИКОФ“ на Сашо Дикоф за предполагаемата любовница на премиера Бойко Борисов. В тази връзка бе разпространено и писмо на Диков към Борисов:Преди минути: Бойко Борисов готов с оставка, ето при какви условия премиерът ще я подаде

„До
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
Господин Борисов,
Воден от твърдото убеждение, че няма нищо по-непрофесионално, некадърно, а в немалко случаи и опасно, да се мълчи за материали, свързани с известни хора (колкото и абсурдни да са материалите, колкото и фалшиво и невероятно да звучат новините в тях) се обръщам към Вас със следните въпроси:
1. Запознат ли сте с видео материала, пуснат в социалните мрежи, наречен „Да спрем разграбването на България? Тук се правят внушения по Ваш адрес, свързани с манекенката Борислава Йовчева, нейната къща в Барселона и нейното участие в редица фирми. Какъв е коментарът Ви за това видео?
2. На 26.02.2016 г. в парламента Ви попитах как ще коментирате информацията, че сте подарил къща в Барселона на своя метреса за 1.5 млн. евро. Тогава отговорът Ви беше „Който намери къщата, да я вземе“. Имате ли нещо да добавите с оглед на видео материала, посочен по-горе?

3. В публикация на в-к „Марица“ от 18.11.2013 г. четем: „Столичната клюка гласи, че Бойко е кандидат-зет на Станко Йовчев“ /Брат на Борислава Йовчева/. Познавате ли Борислава Йовчева и какви са или какви са били отношенията Ви с нея?
4. В интервю за Сп. LOVEstyle от м. юни 2012 г. казвате: „Има една госпожица, която ми е по-близка, но ако я обявя, ще я разкостят. Когато приключа с държавната работа, ще се оженя и ще си я прибера”. Борислава Йовчева ли визирате?
5. На страницата на „Биволъ“ във Фейсбук се задава въпроса „Г-н Борисов, имате ли дете от госпожа Борислава Йовчева?“. Въпреки свръх деликатния характер на въпроса, искрен и убедителен отговор би пресякъл лавина от коментари по темата.
6. Как ще коментирате цитираните във видеото имена на хора и фирми? Каква информация имате за тях и какви са връзките Ви с тях?

Ако решите да отговорите на тези въпроси или поне на част от тях, било в писмена или всякаква друга форма /разбира се, най-добре пред камера/, съм готов да реагирам във всеки удобен за Вас ден и час.
Информирам Ви, че на 10.07.2018 от 22.00 ч. ще излъчим извънредно издание на предаването „ЕВРОДИКОФ“ по телевизия ЕВРОКОМ.
Припомням, че по темата за „гръцкия остров“ също така излъчихме едночасово извънредно издание на „ЕВРОДИКОФ“, в което стана ясно, както създаването и разпространението на абсолютно фалшивата новина за острова, така също и „мечешката услуга“ /по израза на Недялко Недялков/ на всички ония медии, които премълчаха новината, че предаването на Милен Цветков е свалено. По този повод с право се изразихте: „Пускайте всичко, не знам дали свалянето е заради цензура или автоцензура“.
Ако има реакция от Ваша страна, би било най-добре.
Целта на предаването ни е именно такава – истината чрез професионална журналистика.
Сашо Диков
09.07.2018″

Манастирът ,, Св. Св. Петър и Павел “ край село Одраница, Община Земен е едно райско място, което наистина си заслужава да посетите. Почувствайте атмосферата и се потопете в магията на тази Света обител. Манастирът е една от перлите на Краищенското Светогорие – толкова е хубаво, че си заслужава.Водата в този чуден манастир цери всички болести, намира се само на крачка от България

Село Одраница се намира на 901 м. надморска височина и е почти в средата на Ерулската планина. За древността му свидетелстват археологическите останки  при двете градища – едното при Любеновата махала, а другото при махала Орниче. Природните дадености от векове са определяли основния поминък на неговите жители – скотовъдство, пчеларство, земеделие и дърводобив. От 1882 година село Одраница е в пределите на Трънска околия, а по-късно е включено в Земенска община. Манастирът край селото е опожарен от турците и стотици години от него са били останали само руини. Напълно възстановен е през 2000 година и сега той живее нов живот.

Легенда разказва, че в селото някога е имало 40 свети места – църкви, манастири и оброчища. В регистъра на Софийска митрополия е записано, че манастирът е построен наново през 1886 година от камък и дърво с дължина шест метра и височина три и половина метра. Иконите и иконостасът са изработени от братята Иван и Марко Николови Хаджиикономови от Банско. Днешният манастир е възстановен напълно през 2000 г. Първоначално след неговото повторно изграждне в него живее свещ. Стоян Манолов, а от 2006 г. игумен на манастира е отец Ефрем

Чалга певицата Мария е претърпяла пътен инцидент, от който е било възможно на косъм да стане страшна трагедия, твърдят очевидци. Изпълнителката на Пайнер е спукала гума на пътя между Михалково и Кричим. Инцидентът станал след полунощ в понеделник. Колата на Мара баровски джип „Мерцедес“ е щял на косъм да се обърне и падне в стръмно дере, което води във водите на река Въча. Тя се е случила заради паднали камъни на шосето, в комбинация с висока скорост, с която е карала Отварачката.Отварачката разказа за новия си любовник, до когото изглеждала „мъничка и крехка“

Но защо и за къде е бързала? Причината може да коства кариерата й! Ситуацията около произшествието става още по-скандална от факта, че Мария се е връщала от участие в Родопите. Проверка показва, че на 23 юли тя няма обявено официално такова. Следващото й е в Пловдив на 24-ти. Но в понеделник Мара определено е пяла без продуцентите й от „Пайнер“ да знаят за това, сочи елементарната логика. Певицата, от друга страна, пък не се слави с имиджа да си отваря устата на аванта. Тя е популярна в чалга средите с маниакалния си интерес към парите и всички начини, по които може да ги изкара. Което означава, че е лапнала хонорар за нелегалното си участие, но не е отчела нищо на „Пайнер“. Според информация има много свидетели, снимки и видео, които могат да докажат изявата й на 23 юли. Фотосите са точно от това необявено участие, заради което компанията, в която работи, може да я уволни.

„Иска ми се да видя жената на Чочо – Даниела, и това прелестно същество – детето, което тя взе.“
Това казва в интервю бившата на починалия Петър Попйорданов, Хилда Казасян.
„Даниела ми каза, че детето страшно много прилича на самия Чочо, което е много странна работа. Тя ми е изключително симпатична, мисля че и аз на нея“, допълва певицата.
Казасян още не може да свикне, че Чочо си е отишъл от този свят. „Всеки път, когато се сещам – а това е много често, имам чувството, че съм в някакъв лошо направен филм. Един човек, толкова млад и пълен с толкова много живот в себе си – не можеш да си представиш, че изведнъж просто го няма, че този живот си е отишъл“, споделя Хилда.Тъжната истина: Пет години след смъртта си Чочо Попйорданов е забравен, само 6 души уважиха филм за актьора

И допълва, че мъката по него няма да й мине никога.
„Ние бяхме като брат и сестра, станахме близки първо като души. Когато обичаш някого така, е нелепо да спреш да го обичаш, само защото не живееш вече с него“, казва още Хилда. Певицата обяснява, че Чочо е имал шанса да срещне едно изключително същество, каквото била Даниела. Именно тя страшно много му помогнала да се справи с проблемите си.
Източник bgdnes.bg

„Абсурд“ – би казал всеки жител по времето на соца. „Не, ама да“ – бих перифразирал покойният Петко Бочаров. Тя, случката, станала не в село Могила, както пише поетът в „Песен за човека“, а в морската ни столица – социалистическа Варна… На чаша бира сме на лозето на приятеля ми Григор Стоянов-Гришата, пенсиониран служител от ГКПП при летище Варна.Спомени от соца: Да си намериш квартира в София си беше приключение, а разговорът с хазяйката протичаше под формата на разпит

„По онова време (70-те години на 20. век) в квартал „Владиславово” имаше едно много палаво 6-годишно дете – Митко – започна Гришата. – В неработни дни, когато не ходел в близката детска градина, като направел някаква беля и го напляскат, Митко хващал автобуса (поради малката си възраст не плащал билет) и отивал при баба си в квартал „Аспарухово”. А тя по телефона успокоявала родителите му, че той е при нея, да не се тревожат. В ония години държавната доктрина за комунистическо възпитание на младежта обхващаше и детските градини. И в тях програмно се величаеше Съветският съюз, а столицата му Москва се възхваляваше като райско място на земята. В този дух идеологически е бил „подкован“ и невръстният Митко. Случило се обаче така, че през един летен ден за немирствата си бил наказан и от двете страни: от родителите си във „Владиславово” и от баба си в „Аспарухово”. И сърдитият Митко решава да замине за мечтаната Москва. Колко му е, летището е на около 1 км от дома им и често се наблюдават излитащи и пристигащи самолети. И така, взема един комат хляб, прекосява нивите, които делят жилището им от летището, пристига там и се спотайва в един ъгъл на чакалнята. Когато по високоговорителите се разнася поканата „Пътниците за Москва да се отправят към самолета“, Митко се присламчва към едно семейство с две деца, с тях безпроблемно минава през КПП-то, влиза в самолета и се настанява на някакво свободно място. От време на време минават стюардеси и го черпят с нещо за хапване, без да го разпитват.

Но когато слиза на летището в Москва, нещата яко се затягат, защото на руското КПП „стъргата“ е жестока: броят стриктно не само хората и бебетата им, но и придружаващите ги животни. Задържат малкия нелегален пътник и се обаждат в българското посолство: „Ваш гражданин нарушил государственную границу Советского Союза”. Елате да си го приберете. В посолството щели да се побъркат: „Кой ще да е този луд, който наместо да драсне на Запад, се е юрнал към Съюза“. Българският посланик се разпоредил да приберат нарушителя. Те също се изумили от срещата си с „гражданина” и му дали някакъв сандвич. Един от служителите, който имал малки деца, съжалил беглеца и предложил: така и така е дошло момчето, поне да го разходят из Москва, да сбъднат мечтата му. Качили го в кола, посетили Червения площад, Парка за отдих и култура „Горки“ и накрая в огромния магазин „Детский мир“ му накупили за десетина рубли цяла торба евтини дървени играчки в различни цветове. В същото време във Варна родителите и баба му са в паника, момчето е изчезнало, съобщават в МВР и го обявяват за издирване.

В посолството на другия ден с първия самолет за Варна го изпращат и когато се явява у тях, преди да посегнат да го набият, той ги изумява: „Идвам от Москва!“ – приключи разказа cи Гришата.
– Важното е – казвам, – че всичко е минало добре.
– Глупости – отговоря Гришата, – ти знаеш ли какво стана после? Българското посолство в Москва сезирало за нарушение на граничния режим нашето външно министерство, външното министерство е сезирало вътрешното министерство и нашият министър издаде заповед за наказание на цялата смяна, която е била дежурна в деня на „произшествието“. А в тази смяна бях и аз и също го отнесох.
– И все пак с това неприятностите са приключили – предположих аз.
– Глупости – повтори Гришата. – Работата стана по-зле, защото този хлапак, като занесъл торбата с подарените играчки в детската градина и се похвалил с „подвига“ си, случката се разнесла и по другите детски градини и после рояци деца започнаха да обсаждат летището с желание и те да се изявят като Митко. В чудо се видяхме, удвоихме охраната, за да опазим самолетите от кандидати за герои. Ха наздраве! – вдигна халбата с бира Гришата.Спомени от соца: Най-големите ни консервни комбинати бълваха продукция за цял свят, ето какво се случи с тях

• автор: Калина Петрова
• категория: Притчи и мотивиращи истории

Около нас е пълно с експерти, гурута и „сладкодумни“ разказвачи. Но дали най-гръмогласните са най-информираните? Дали може да се вярва на тези, които не са прекрачвали очертанията на собствения си ограничен мироглед и които по природа нямат "крила", за да полетят по-далече от собствения си двор?

Вижте една забавна притча, в чиято история може би ще разпознаете някой персонаж от собственото си обкръжение или от заобикалящата ни действителност. 

Кокошката пътешественица

Дошла есента и лястовичките започнали да се приготвят за дългия път на юг. Радостно чуруликали и само чакали северния вятър, за да се отправят на път. Любопитната кокошка се заслушала в тяхната глъч и решила, че е много вълнуващо и интересно да отидеш на юг, в далечните топли страни.

„А защо пък да не тръгна с тях?“ – казала си кокошката и също се застягала за пътешествие.

На другия ден лястовичките се събрали, издигнали се в небето и се отправили на дългото пътешествие. Кокошката на свой ред също се опитала да полети, но само подскочила, запърхала с крила и прескочила оградата на курника. После, продължавайки да „лети“, прескочила и оградата на двора и също се отправила в посоката, в която полетели лястовичките.

Тичала кокошката, подскачала, размахвала крила и успяла да пресече дори селския път. Накрая стигнала до съседната градина. Повъртяла се там, поразгледала и решила да се прибира.

На другия ден се върнала в птичия двор и разказала на всички как е летяла на юг, колко нови и интересни неща е видяла, в какви красиви непознати земи е била... Видяла овощна градина с дървета каквито никога не била виждала, запознала се с други птици, а даже срещнала и градинаря... Толкова вълнуващо било на юг! Разказвала ли разказвала пътешественицата...

– Ех, че интересно! Колко смела птица си ти! – бръмчал птичият двор и всички тайничко ѝ завиждали.

Минала зимата, дошла пролетта. И лястовичето ято се върнало от юг. Лястовичките започнали да разказват за морето, за топлите южни земи. Но никой от птичия двор не се заинтригувал от техния разказ.

– Нашата кокошка вече всичко ни разказа – казвали всички в един глас. – Тя отдавна се върна оттам, тя знае всичко!

И така кокошката била призната от всички за експерт по южните страни.

Притчата е част от сборника Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота

• категория: Притчи и мотивиращи истории

- Не мога да простя, - каза тя – Не мога да забравя.
- Прости... – помоли я Ангела – Прости, ще ти стане по-леко.
- За нищо на света – стисна устни тя. – Това не може да бъде простено. Никога!

- За отмъщение ли жадуваш? – обезпокоен я попита той.
- Не, няма да отмъщавам. Аз съм над това.
- Тогава искаш сурово наказание?
- Не знам какво наказание би било достатъчно.
- Рано или късно всички плащат за своите решения. Но всички плащат... – тихо каза Ангела.
- Да, знам.
- Тогава прости! Махни този товар от себе си. Сега си далече от хората, които са те наранили.
- Не. Не мога. И не искам. Няма прошка за тях.
- Добре, твоя работа, - въздъхна Ангела. – И къде смяташ да пазиш обидата си?
- Тук и тук. – докосна тя сърцето и главата си.
- Моля те, внимавай много, - каза той – Отровата на обидата е много опасна. Може да се превърне в камък, който да те завлече към дъното. Може и да възпламени гняв, който изгаря всичко наоколо.
- Това е Камъкът на паметта и благородният Гняв – прекъсна го тя. – Но те са на моя страна.

И обидата се заселила точно там, където тя посочила – в главата и в сърцето й.
Тя била млада и здрава, изградила живота си, омъжила се, родила деца, създала приятелства. Понякога се обиждала и на тях, но прощавала за важните неща. Понякога се сърдела и се ядосвала, тогава пък те прощавали на нея. Имало от всичко по малко в живота й, но тя се опитвала да не си спомня за голямата обида в живота си.

Минали много години. И тя отново чула ненавистната дума „прости".

- Мъжът ми ме предаде. С децата постоянно имаме търкания. И парите не ме обичат... Какво да правя? – попитала възрастния психолог.
Той внимателно я изслушал, но през цялото време я разпитвал за детството й. Това не й харесало и тя непрекъснато се опитвала да насочва разговора в сегашното време, но той отново се връщал към детските й години. Тя се чувствала така сякаш психологът се разхожда из най-затънтените ъгълчета на паметта й, опитвайки са измъкне оттам дългогодишната обида.
И се съпротивлявала. Но така или иначе той видял всичко.

- Трябва да се пречистите, – заговорил той. – Вашите обиди са се размножили. Върху тях са се натрупали нови и нови обиди – като полипи на коралов риф. И този риф е станал препятствие на пътя на потоците от жизнена енергия. Затова вие имате и лични, и финансови проблеми. Този риф има остри краища, които нараняват нежната ви душа. А вътре в него са се настанили и оплели най-различни емоции, които отравят кръвта ви...
- Да, и аз имам такова усещане. Отвреме навреме съм много нервна, изпадам в депресия и дори понякога ми се иска да умра... Добре, трябва да се пречистя. А как?
- Простете за първата, главната обида, - посъветвал я психологът. – Ако изчезне фундаментът, и кораловият риф ще се натроши.
- За нищо на света! – възкликнала тя. – Тази обида е напълно справедлива. От всичко, което се случи, аз имам право да бъда обидена!
- Какво искате вие – да сте права или да сте щастлива? – попитал психологът.

Но жената не му отговорила. Просто станала и си тръгнала, взимайки със себе си и своя коралов риф.

Минали още няколко години. Жената отново била на преглед, само че този път при лекар.

Лекарят разглеждал снимките и изследванията, смръщил се и прехапал устни.
- Докторе, защо мълчите? – не издържала тя.
- Имате ли роднини? – попитал лекарят.
- Родителите ми починаха, с мъжа ми сме в развод. Имам деца и внуци. Но защо са ви моите роднини?

- Вижте, вие имате тумор в главата. – и лекарят й показал на снимката. – И съдейки по изследванията, туморът не е добър. Това обяснява постоянното ви главоболие, безсънието и бързото изморяване. Най-лошото при такива нови образувания е, че растат много бързо.
- Значи сега трябва да се оперирам, така ли? – попитала тя, изтръпнала от ужасно предчувствие.

Лекарят се смръщил още повече:
- Ето кардиограмите ви за последните години. Сърцето ви е много слабо. Сякаш е притиснато от всички страни и не може да работи с пълен капацитет. Може и да не издържи операцията. Затова най-напред трябва да излекуваме сърцето. А после...
Той не довършил изречението, но жената разбрала, че „после" може и да няма. Или сърцето няма да издържи, или туморът ще я довърши.
- Между другото, кръвните ви показатели също са лоши. Ще ви предпиша лекарства. – продължил лекарят. – Но и вие трябва да си помогнете сама. Трябва да приведете организма си в относителен ред и заедно с това морално да се подготвите за операцията.
- Но как?
- Положителни емоции, топли отношения, общуване с близки хора. В края на краищата може и да се влюбите. Извадете старите албуми със снимки, спомнете си щастливото детство...

Жената се усмихнала насила.

- Опитайте се да простите на всички, особено на родителите си, - неочаквано казал лекарят. – Това много облекчава душата. Имал съм такива случаи, когато прошката е правила чудеса.
- Нима? – иронично попитала тя.
- Знаете ли, в медицината има много помощни инструменти. Прошката също може да бъде лекарство. При това безплатно и без рецепта.

Да простиш или да умреш? Да умреш, но да не простиш? Когато изборът е вече въпрос на живот и смърт, трябва само да решиш в каква посока да гледаш.

Главата я болеше. Сърцето я стягаше.
„Къде смяташ да пазиш обидата си? Тук и тук." – спомни си тя.
Сега точно там я болеше. Обидата се беше разпростряла навсякъде. Но искаше още и още. Тя искаше да притисне стопанката си и да завладее цялото й тяло. Глупавата обида не разбираше, че тялото няма да издържи и ще умре.

И тя си спомни за главните виновници от детството си – майка й и баща й, които през цялото време или работеха, или се караха. Нищо не помогна – нито шестиците и грамотите в училище, нито изпълнението на всичките им изисквания, нито протестите и дори бунтът. А после се разделиха и всеки създаде ново семейство. Където се оказа, че няма място за нея. На 16 години я изпратиха в техникум в друг гард. Връчиха й билет, един куфар с дрехи и малко пари.
Тогава тя изведнъж порасна. И реши: „Никога няма да им го простя!"
Тя носеше тази обида през целия си живот и се закле, че тази обида ще умре заедно с нея. Както изглеждаше, май така и щеше да стане...

Но тя имаше деца, имаше внуци... и онзи вдовец от работата, който неумело се опитваше да я ухажва.
Не искаше да умре! Рано беше да умира!

„Трябва да простя! – реши тя. – Поне да пробвам..."

- Родители, прощавам ви за всичко, - неуверено каза тя. Думите й прозвучаха жалко и неубедително.
Тогава тя взе лист хартия и написа:
Уважаеми родители! Скъпи родители! Повече няма да ви се сърдя. Прощавам ви за всичко.

Усети горчивина в устата. Сърцето й се сви, а главата я заболя още повече. Но тя стисна химикалката още по-здраво и продължи да пише:
Прощавам ви. Прощавам ви.

Никакво облекчение. Усети само леко раздразнение.

- Не така, - прошепна й Ангела. – Реката винаги тече в една посока. Те са по-стари. Ти си младата. Те са били преди теб, ти си след тях. Те са те родили, те са ти дали възможността да се появиш на този свят. Бъди благодарна за това!
- Аз съм благодарна. – произнесе жената. – И наистина много ми се иска да им простя.
- Децата нямат право да съдят родителите си. Родителите не прощават. От тях се иска прошка.
- За какво? Нима аз съм им направила нещо лошо?
- Ти си направила зло на самата себе си. Защо държа тази обида толкова дълго в себе си? Защо непрекъснато те боли главата? Какъв камък носиш в сърцето си? Какво трови кръвта ти? Защо животът ти не тече като пълноводна река, а се процежда като пресъхнал ручей? За какво се бориш – за правдата си или за здравето си?
- Нима всичко това е заради тази обида към родителите ми? Това ли е, което ме разболя?
- Аз те предупреждавах – напомни й Ангела. – Ние винаги предупреждаваме – не трупайте обиди, не ги носете, не се тровете с тях... Но ако човек направи своя избор в полза на обидата, ние нямаме право да се месим. А когато направи избор в полза на прошката – тогава сме длъжни да помогнем.

- Все още ли мога да разруша този коралов риф? Или вече е късно?
- Никога не е късно да опиташ. – меко каза Ангела.
- Но те вече са мъртви! Как да им поискам прошка сега?
- Ти поискай прошка. Те може да те чуят. Може и да не те чуят. Но в края на краищата, ти го правиш за себе си.
- Мили родители, - започна тя. – Простете ми, моля ви, за това, че... Изобщо простете ми за всичко.

Тя говори известно време, после замълча и се заслуша в себе си. Никакво чудо не се случи – сърцето я стяга, главата я боли. Никакви особени чувства. Всичко си е както преди.

- Аз самата не си вярвам, - призна си тя. – Минаха толкова години...
- Опитай по друг начин, - посъветва я Ангела отново. – Превърни се отново в дете.
- Но как?
- Коленичи... и се обърни към тях, както в детството: Мамо, татко...

Жената се поколеба за миг и се отпусна на коленете си. Събра ръцете си, обърна поглед нагоре и произнесе: „Мамо, татко..." Очите й бяха широко отворени и неусетно се напълниха със сълзи. „Мамо, татко... аз съм... вашето момиче... простете ми.... простете ми!"

Тя се разтресе в ридания и сълзите рукнаха от очите й като река. А тя повтаряше и повтаряше: „Простете ми... Простете ми... Моля ви, простете ми... Нямах право да ви съдя. Мамо, татко..."

Мина доста време преди да секнат сълзите й. Омаломощена, тя стоеше на пода.
- Как си сега? – попита я Ангела.
- Не знам... не разбирам. Чувствам се напълно празна. – отговори тя.
- Прави това всеки ден в продължение на 40 дни, - каза Ангела. – Като курс на лечение. Като химиотерапия. Или, ако искаш, вместо химиотерапия.

- Да, да... Ще го направя. 40 дни...

В гърдите й нещо пулсираше, през тялото й сякаш премина огнена вълна. Може би това бяха отломките от кораловия риф...
За пръв път от много, много време, просто без причина, главата не я болеше.

Автор: Ирина Сьомина - Елфика; Превод: Gnezdoto

***

Издателство "Гнездото" ви представя първата книга на Ирина Сьомина, издадена на български език - "ЗЛАТНИЯТ ГРАД. ПРИКАЗКИ ОТ ВЕЛИКИЯ ПРЕХОД. ЗА СЪДБАТА, ДУШАТА И ИЗБОРА".

Ирина Сьомина e известен руски психолог и приказкотерапевт. С мъдрост, топлота и оптимизъм, гарнирана с ненатрапчиво чувство за хумор Елфика ни хваща за ръка и ни повежда на едно много лично пътуване, леко и неусетно ни кара да погледнем в себе си, да се замислим не само върху различни аспекти от живота, но и върху собственото си поведение и мислене и дори върху думите, които използваме.

В “ЗЛАТНИЯТ ГРАД” ще откриете приказки (за възрастни), които ще ви отговорят - или поне ще ви подскажат отговорите - на много въпроси, ще ви покажат един различен път за справяне с предизвикателствата, които непрекъснато ни предлага животът.
Заб. Приказката "Не мога да простя! Никога!" не е включена в сборника "ЗЛАТНИЯТ ГРАД".

• категория: Факти

Не всяка жена се гордее с перфектния партньор до себе си. Често имаме уникалното умение да избираме най-неподходящия сред хиляди подходящи. Ето каква е причината жените да имат лош вкус при избора на половинката си.

Овен

Падаш си по мъже с трудни характери, с които е сложно да се разбереш. Харесва ти да се стараеш и да даваш всичките си усилия в опознаване на мъжете, от което често страдаш в отношенията си.

Телец

Когато срещнеш някого, решаваш, че той е единственият. Дори когато видиш, че нещата не се получават, не спираш да опитваш и да се надяваш. Това те съсипва и променя цялото ти мислене и начин на живот.

Близнаци

Тръгвате с нагласата за мимолетна връзка. Когато нещата станат сериозни, се чувствате изнервена и задължена. Обмисляйте добре дали човекът, когото избирате, си заслужава.

Рак

Привързвате се твърде силно и понякога имате чувството, че човекът до вас не се интересува от връзката. Давайте време да ви опознаят и не изпускайте нервите си върху човека, който няма никаква вина.

Лъв

Обичате да сте център на вниманието и винаги привличате свалячи, които не търсят сериозна връзка. Променете приоритетите си и търсете човек, на когото наистина да разчитате.

Дева

Падате си само по красиви мъже, които ви разочароват с времето. Помнете, че красивата душа не винаги е облечена в красиво тяло.

Везни

Подценявате се и не отказвате на никакви предложения за срещи. Опитайте да опознаете хората преди да допуснете да ви разочароват за пореден път.

Скорпион

Търсите човек, който да бъде на вашето ниво на интелигентност. Не забравяйте, че това не е гаранция за сериозни отношения. Често интелигентните красиви типажи искат просто краткотрайно забавление.

Стрелец

Вярвате, че всички мъже са невероятни и подходящи за вас. Не се отказвате, ако започнете връзка, дори човекът до вас да съсипва живота ви.

Козирог

Невероятно е как подредени и уверени хора като вас успяват да попадат на такива лоши предложения. Трудно преживявате раздяла и предпочитате да понасяте всички удари вместо да предприемете ново търсене.

Водолей

Търсите уникални личности, които крият своите тайни. Трябва да се пазите от такива хора, тъй като често се оказват нетърпими странници с лоши навици.

Риби

Винаги се отдавате изцяло на връзката си и пренебрегвате факта, че половинката ви не ви уважава и заслужава по никакъв начин. Спрете да се грижите за него и се замислете дали си заслужава.

Поп легендата Васил Найденов, любимец на поколения българи, е един от първите, които са поканени в новия сезон на „ВИП брадър”. Спряга се сумата от 250 000 лева, въпреки че Кеца поискал значително повече. „Дайте ми половин милион или изобщо не ми губете времето”, изрепчил се изпълнителят в началото. В крайна сметка проумял, че е готов да участва и срещу половината пари. В момента се уточняват последните подробности и най-вероятно до дни музикантът ще сложи подписа си под договора.Миро от „Биг Брадър“ отглежда чужд син: „Ревльото“ загуби всичките си пари, но откри любовта

Пазарлъците с него започнали още преди няколко години, но Кеца бил категоричен, че за нищо на света не би участвал в риалити, където да изложи на показ ежедневието си. Музикантът се притеснявал, че ореолът му на звезда може да се сгромоляса. Една дузина хора от екипа на предаването били натоварени със задачата да убедят певец №1 у нас да влезе в най-наблюдаваната къща в страната и да живее поне един месец пред погледите на милионите си фенове. Изпълнителят на „Болката отляво” бил под пара заради мащабния ремонт, който предприел след като купил още два апартамента на етажа, на който живее. Кеца преценил, че за него ще е по-добре, ако избяга от шумотевицата на къртачите и бормашините, затова дал принципното си съгласие.

От него се очаквало да е черешката на тортата на едно от най-гледаните предавания в Нова телевизия. Една от претенциите на естрадната легенда е да има собствена стая и баня, както и отделна доставка на храна. Тъй като графикът на 67-годишния музикант бил запълнен с участия до края на годината, продуцентите удовлетворили и изискването му да напуска Къщата на „ВИП брадър”, когато има музикални ангажименти. Звездата на естрадата настоява и да не бъде показван гол, както и в ефир да не бъдат обсъждани подробности за негови интимни връзки, освен ако сам не ги коментира. Знак, че Кеца е в топли отношения с Нова телевизия бе и появата му в публиката на финала на „Като две капки вода”, където той седеше близо до шефката на медията Силва Зурлева. Появи се и като гост в „Hell’s Kitchen”.

Не съди, за да не бъдеш съден! Колко често повтаряме тази библейска заповед в ежедневието си, но дори не се замисляме за истинското й значение. Аз също не правя изключение. Затова днес ще ви разкажа една история. Тя е за моята съседка, която дълги години обвинявах в предателство, докато веднъж попаднахме в обща компания и тя ми разкри душата си.Мъката на една 30-годишна жена: Някъде дълбоко в сърцето си знам, че майка ми наистина не ме обича

„Знаеш ли колко е трудно, когато всеки те сочи с палец? Вечните осъдителни погледи и шушуканията зад гърба. Повечето идваха от хора, които не познаваха нито мен, съпруга ми или живота ни. Лесно е да се съди, когато не си изживял подобно нещо! Със съпруга ми много желаехме да имаме дете, но все не можех да забременея. Дълго, много дълго се лекувах. И когато станах на 34 години, най-накрая родих дъщеря си. Дъщеря ми се оказа с тежка умствена изостаналост и цял куп други заболявания. Но толкова дълго бях чакала това дете, че не се страхувах от нищо. Да, но тя ни създаваше много проблеми. На шест години все още стоеше с памперси, пиеше от шише и не можеше да говори. Лекарите не намираха разрешение на проблема и се налагаше да чета специализирана литература, за да мога да отглеждам дъщеря си. Въпреки това, резултатите бяха нулеви. На всичкото отгоре детето стана агресивно. Нахвърляше се върху мен и баща си с юмруци, хапеше и дереше. Взимаше някоя играчка и я стоварваше върху главите ни. В апартамента ни цареше пълен безпорядък. Нищо ново не можех да купя, защото тя чупеше, мачкаше и захвърляше. Беше трудно да се борим с нея. За възрастта си беше яко момиче, висока и много силна. Ние дори купувахме дрехите й не от детския щанд, а от този за възрастни хора. Не мога да кажа, че смирено носихме тежкия кръст. Понякога, когато я разхождах по улиците, виждах щастливи родители да държат за ръце техните здрави деца, си задавах въпроса: „Защо точно на мен се случи това нещастие?“. Обичах работата си, но заради дъщеря ми се наложи да я напусна. Имаше дни, в които нервите ми не издържаха и се питах, кога ще свърши всичко това.

И тогава се случи чудо! Забременях за втори път. Въпреки голямата радост, със съпруга ми се страхувахме, че синът ни може да се окаже със същото заболяване като дъщеря ни. За щастие бебето се роди здраво, без никакви признаци за психични отклонения. Дъщеря ми продължаваше да става все по-агресивна и веднъж обърна количката, в която новороденият й брат спеше. Всичко се размина добре, синът ни остана невредим. Именно в този момент ми мина през ум да я изпратим в интернат. Боях се от реакциите на съпруга ми и не се осмелих да споделя с него идеята си. Коя майка дава детето си в дом? Но една нощ дъщеря ми, която винаги заспиваше трудно, се промъкна в стаята на брат си и нарисува цялото му лице със син флумастер. Синът ми се разпищя, а тя избяга. Ами ако беше забила флумастера в окото му?Мъката на една жена: Годеникът ми ме заряза, защото забременях, а собствената ми майка ме изхвърли. Но Господ си знае работата

На следващата сутрин казах на мъжа ми, че искам да дам дъщеря си в интернат. Той дълго отказваше, но в края на краищата успях да го убедя. От нашето решение зависеше не само животът на сина ни, а и нашата безопасност. Сега редовно посещаваме дъщеря си в интерната и дори планираме да я вземем някой уикенд, когато брат й малко поотрасне. Обичаме я, въпреки че никой не ни вярва!“