Първо в Lupa.bg: Мария се омъжи тайно (СНИМКА)  
        Автор: Lupa.bg  

Мария се е омъжила тайно за любимия си Мирослав. Преди минути 39-годишната фолк певица показа сватбената си халка "Картие". Преди дни двойката бе заедно на шопинг в Монако, където са избрали венчалните си халки. Сватбата се е състояла вчера и е била в тесен семеен кръг, научи Lupa.bg.

"Споделям ви един много важен за мен момент! Нашата любов и отношения преминаха през много вълшебни месеци, но и много изпитания..... Очевидно когато всичко е истинско идва ред и за това......Не спирайте да вярвате и не спирайте да мечтаете! Обичам те любов моя!", написа Отварачката и показа пръстена си. 

Припомняме, че Мария има два неуспешни брака зад гърба си – с Димитър Андонов и Християн Гущеров.

             Солистът на група „Земляне” Руслан Щукин: Братя българи, слушайте истински рок за да имате адреналин в живота!        

Интервю на Оля Ал-Ахмед със солиста на група „Земляне” Руслан Щукин за „Афиш”

Руслан Щукин (Вингелевский) е най-яркият солист на легендарната още от СССР рок-група „Земляне”. Той е убеден, че знае какво означава истинското щастие и как да се постигне. Обича да споделя своето щастие с околните, с приятели и роднини и да прави всички хора около себе си щастливи. За такъв човек като Руслан, спокойно можем да кажем : душевен, открит и светъл. От няколко години той е солист на легендарната група „Земляне” и за него се носи мълва, че е един от най-мощните и силни гласове в Русия. Група „Земляне” идеално се вписва в биографията на яркия изпълнител, предвид, че групата е известна от времената на соца, в които някои от нас са израснали и до ден днешен. С една дума „Земляне” се стандартизират за всички възрастови групи. Но с идването на младия харизматичен солист бенда се преобразява тотално приемайки още по-мощно, силно и съвременно звучене. Със стъпването на сцената на Руслан група „Земляне” многократно увеличават своите фенове. Днес, дни преди концерта на „Земляне „ в София солиста на групата Руслан Щукин разказа през „Афиш” за неговия мироглед, обичта си към музиката, и за това, че преди всичко трябва да оставаме хора и да съхраняваме в себе си човещината и добродетелите, независимо от ситуацията. Легендарната група „Земляне” ще изнесат концерт на 10 ноември в мюзик хол „Олигарх”, където очакват своите почитатели.

 

- Руслан, от кога сте солист на легендарната група „Земляне”?

- Солист съм на групата от 2005 година и вече не си представям живота без тази легенда, наречена „Земляне”. За много хора това е групата от тяхното детство, младини, любовен или студенчески период. Щастлив съм от факта, че съм солист на група „земляне”. Работим прекрасно, имаме невероятен проздуцент, много сплотен колектив, който е в пълен синхрон както на сцената , така и извън нея. Имаме богат, известен и разпознаваем репертоар. Можем да се похвалим с много красиви и съдържателни песни. „Земляне” наистина са легенди и съм горд, че съм вече част от тази рок легенда.

- Нещо повече за групата?

- „Земляне” – е съветска и руска рок-група. Това е най-известната група от т.н. „ВИА” период в съветската музика, който трайно внесе рок елементите в съветската естрада. Най-популярните песни на групата, които се пеят от феновете в цял свят и до ден днешен са : «Трава у дома», «Каскадёры», «Прости, Земля», «Маленький кораблик», «Путь домой», «Красный конь», «Каратэ», «Взлётная полоса», «Поверь в мечту» и много други.

- Руслан, твърдите, че се гордеете с циганската си кръв. Тази непокорна циганска кръв помагали Ви в живота, в творчеството и на сцената?

- Да, така е и ни най-малко не се срамувам от този факт, напротив. Външността ми е типична, специфична, бих казал циганска. Приличам напълно на майка ми, която всъщност е носителката на циганската кръв. За някои хора това може да е минус, но за мен лично циганската ми кръв е огромен плюс. Тази непокорна буйна кръв много ми помага на сцената, в творчеството ми. Въпреки, че съм рок-музикант аз прекрасно изпълнявам романси, жанр, който изисква не само талант, но и съответен произход. Така, както циганите пеят романси, никой друг не пее – задушевно, истински, романтично…Точно както руските народни частушки могат да бъдат изпети само от руснак, американските каубойски уестърн песни могат да бъдат изпълнени автентично само от американец, шотландската гайда може да звучи само от шотландец, така и циганският романс може да прозвучи само от циганин! Така че циганската ми кръв безспорно ми е от полза на сцената и в творчеството ми.

- А къде повече преобладава циганската ви кръв на сцената или в живота?

- Със сигурност на сцената. Аз съм се възпитавам в руско семейство, в руска среда, което е от значение все пак. Все пак баща ми е чист руснак, майка ми е циганка. Моите родители са професионални музиканти. Майка ми е водеща солистка на ансамбъла „Ромен”. Родителите ми непрекъснато бяха по турнета, не ги виждах по половин година. Всеки артист малко или много води „цигански” начин на живот, катунски, ако имаме предвид турнетата. И това е част от работата, това е начин на живот. Но на мен циганската ми кръв определено много ми помага на сцената, в моите композиции, в творчеството ми като цяло.

- Кажете ми честно, мечтал ли сте за друга професия?

- В интерес на истината и през ум не ми е минавало да упражнявам друга професия. Израснах в музикална среда. Вероятно, ако бях пълен бездарник щяха да ме захвърлят в някой детски дом. Но ето сега съм пред вас, и водим този задушевен разговор между водещ журналист и водещ солист на „Земляне”! / Смее се!/ Играех по едно време футбол, но не съм мислил за професионална кариера. Занимавах се и с бокс, но съм доволен, че се оттеглих от ринга. Това, че започнах да пея според ме е Божията воля! Такава ми е съдбата.Като младеж не съм и предполагал, че живота ми може да бъде свързан с легендарната група „Земляне”, но ето, че и това се случи! Късмет!

- Имате ли любими песни?

- От репертоара на „Земляне” не бих могъл да селектирам. Всички са ми любими. Напоследък и аз композирам за групата, дори последните хитове на бенда са мои композиции. Може би бих отделели в специална златна рамка песента, която се пее навсякъде по света от всички поколения, и това е : Трава у дома” . Извън нашия репертуар всяка една качествена и професионална музика има място в сърцето ми. Израстнах предимно със западната музика. Любими групи са ми Whitesnake, Deep Purple, Led Zeppelin, Queen. Обожавам Scorpions. Много ми харесва певицата Адел. Обичам да слушам и Том Джонс. Whitesnake – са безусловните ми фаворити. А към любимите ми песни можем да сложим „ Войникът на късмета” и «Burn». Харесват ми със своето звучене, красотата на изпълнение. Залостен съм в онези времена и конкретно с музиката на споменатите групи. Най-ярките парчета са написани тогава, по онези времена и си стоят все още стабилно на пиедестала.

 

- Какво е за Вас рок музиката?

- Рокът е адреналин. Рокът е стил на живот. Човек трябва да е рокер по душа. И въпреки, че обичам и романтичната музика, баладите, дълбоко в душата си съм рокер. Бих казал на феновете на рока в България : Братя българи, слушайте истински рок за да имате адреналин в живота!
-

- Кога за пръв път музиката ви зариби?

- Още като дете. На 10 годишна възраст вече пеех в хора. Постепенно започвах солната си кариера. След завършване на училище се преместих в Санкт Петербург, където бях приет в музикалната академия и вече започнах наистина професионално да се занимавам с магията, наречена музика. Сега вече и композирам. Една от най-успешните ми композиции за група „Земляне” е баладата „Самота” /”Одиночество”/, която бе удостоена с редица награди.

- В 2002 година сте бил приет в Театралната Академия, но в последствие се отказвате. Защо не ви допадна актьорската професия?

- В интерес на истината на 17 години не бях още съвсем наясно какво искам от живота. Да, бях приет напълно заслужено. В последствие разбрах, че съм изпълнин дилемата : „Дойдох, видях, победих”. А това не ми беше крайната цел. Исках да пея все пак. Актьорската професия изисква пълна жертва и 100% от времето. Сега, когато преосмислям нещата , малко съжалявам. Много хора ми казват, че съм специфичен типаж и екрана би се радвал на такава външност. Сега бих се снимал с удоволствие в киното, ако някой ме покани. И въпреки всичко музиката за мен остава главен професионален приоритет.

- През 2003 г. сте приет в музикалната академия „М.П.Мусоргски” във факултета по естрадно-джазов вокал. Това Ваш избор ли беше или случайност на жребия?

- Не съществуваше никакъв друг избор. Факултет по рок пеене нямаше. Естрадно-джазовият отдел бе единствен по онези времена, с преобладаващо естрадно и поп направление. Никога не ме е привличал джаза. Не съм пял джаз и едва ли някога ще запея. Това е прекалено сложен за мен жанр, и той не е за всеки. Затова аз лично предимно изпълнявах рок-музика. Имах късмет все пак, случих на преподавател – Яна Леонидовна Кобина. Прекрасен човек и невероятен педагог. Тя на много неща ме научи в професионален план, правилно ми постави гласа, сценичните маниери. Бях едва трети курс студент, когато фортуната ми се усмихна и група „Земляне” ме поканиха за солист. Състудентите много ми завиждаха, гледаха ме лошо. Но лошите погледи на завистниците не ме притесниха ни най-малко. За мен главното е добронамереният ми мироглед към живота, обичта към музиката, и това, че преди всичко трябва да оставаме хора и да съхраняваме в себе си човещината и добродетелите, независимо от ситуацията.

- Вие сте най-младият в групата. Как се чувствате заобиколен от другото поколение?

- Ако става въпрос за изпълнителите в група „Земляне”, да, аз съм най-младият. Иначе техника е по-млад от мен. / Смее се!/ Това много ми харесва и ме вдъхновява – да си най-млад е готино, приятно, мотивиращо. Аз съм на 33 години, в Христовата възраст. Работя с огромно желание, пълен съм с енергия. И се чувствам прекрасно сред своите колеги които са на 50+, освен бас китариста. Колегите също ме уважават, с една дума, чувствам се като „син на полка!”. Бих искал да подчертая, че не просто сме група, а команда, едно семейство на сцената и в живота. Общуваме непрекъснато и извън сцената и репетициите. Всички сме в прекрасни отношения, помагаме си. Семействата ни дружат, ходим си на гости. Много е важно човек да общува с колегите си и извън работните отношения, това сплотява и работата спори. Като едно цяло сме! Така създаваме едно общо огнище, което го пренасяме на сцената заредено с изключително позитивна енергетика. Много съм щастлив, че попаднах в група „Земляне”, това промени живота ми. Работя с невероятни професионалисти, опитни и талантливи музиканти. Нашият пианист е работил на времето из целия Съветски Съюз. Барабанистът и китаристът на групата също са работили от време оно в СССР, дори са свирили с Григорий Лепс, с Николаев, с Пресняков. Приятно е да се работи с музиканти известни в цяла Русия.

 

- Имате мощен глас типичен за рока. Внесе ли това нова съвременна нотка в групата? Лесно ли се вписахте с този глас в репертоара?

- Всички тоналности си останаха както преди, не се работят песни в низките тоналности. В общи линии групата си е запазила стила от онези времена, но песните звучат по един нов по-съвременен начин и с гласа си аз определено допринасям за това. Добавям някои свои елементи, импровизации, вариации. Ето тук добавям по някоя и друга циганска нотка и начин на изпяване, при това, обаче, без да променям песента. Само я разкрасявам. Барабаните звучат много по-рокерски от преди. Все пак сме в 21 век и групата трябва да звучи подобаващо в това столетие. Пиша много нови песни, които вече звучат по един по-различен начин.

- Какво усещате когато излезете на сцената?

- Когато виждам публиката изпитвам нещо необяснимо. Това са хората, които копнеят да те чуят, да пеят с теб, да се радват, да преживяват всичко , което ще се случи точно тази вечер, на този концерт. Усещането е прекрасно. Най-силен е адреналина на концертите в малките градове, не толкова в Москва и Санкт Петербург, които буквално разглезени от звезди. В провинцията хората ти се радват истински, ти за тях си звездата кацнала „на тревата до техният дом”. Всички пеят дружно заедно с нас. Публиката в малките градове ни очаква с нетърпение и копнее да ни види на сцената. С една дума – всеки наш концерт е сто процентен адреналин. Надявам се да постигнем същия адреналин и на концерта ни в София на 10 ноември в мюзик хол „Олигарх”. 90 процента от успеха на артиста – е контакта с публиката!

- За рок-музикантите казват, че ходят несресани, с кожани дрехи, живеят хаотично по принципа „секс-наркотици и рок-ен-рол”. Вие така ли живеете?

- О, не! Това не е за мен / Смее се!/ Имам няколко абсолютно забранени за моите принципи неща и това са наркотиците, които мразя, ненавиждам и никога не съм употребявал, и нямам такива намерения. Същото се отнася и за алкохола. Бих могъл да изпия чаша хубаво руйно вино в приятна компания за да се отпусна малко, но не и да прекаля, никога. А що се касае до секса, да това е напълно нормално. Дори много добре се отнасям към него. Мисля, че любовта и секса присъстват във всяка една хубава и стойностна музика. А най-големия наркотик за един изпълнител – това е публиката. Аз лично съм добър съпруг, уважавам жена си, старая се да пазя семейното огнище. Аз съм домошар, обичам съпругата си и домашния уют.

- За пръв път ли ще посетите България?

- Лично аз ще съм за пръв път в България. Група „Земляне” вече е гостувала в страната ви през 80-те години. По думите им са предизвикали истински фурор по онези времена, надявам се този успех да се повтори и сега.

- С какъв репертоар идват „Земляне” в София?

- За българската публика ще изпълним всичките ни познати стари хитове, като «Трава у дома», «Каскадёры», «Прости, Земля», «Маленький кораблик», «Путь домой», «Красный конь», «Каратэ», «Взлётная полоса», «Поверь в мечту» и много други. Обезателно ще покажем и най-новият ни репертоар с благозвучните и много популярни песни : „Самота” / „Одиночество” /, „ Мама” и много други с които ще зарадваме българската публика.

- Вашето пожелание, пожеланието на група „Земляне” към българската публика?

- Пожелавам да има мир, да има доброта и честност, хората да се радват на открити, чисти отношения и най-важното : винаги да са в хубаво, позитивно настроение.
Нашата песен „Земля в илюминаторе” или „Трова у дома” - е любима на много поколения. Припомнете си култовите думи на песента „Трава у дома” , елате и пейте заедно с нас!

 

 

 

 Честит празник! Честваме Деня на народните будители
За пръв път празникът се отбелязва през 1909 година




На 1 ноември честваме Деня на народните будители.

За първи път Денят на народните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/.

В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.

Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Славата на пръв будител на нацията носи Паисий Хилендарски. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански, който в трудни за българите времена пише книги за просвета.

През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички "заслужили българи", както са се изразявали тогава.

От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване е възстановен през 1992 г.

  Интересни факти за хипнозата    

Въпреки многото митове хипнотизаторите нямат свръхестествени способности. Те имат само необходимите знания и навици. Хипнотизаторът само ви въвежда в състояние на транс.

Ако човек лесно се поддава на внушение, той лесно може да бъде убеден, че е гениален художник или музикант.

Много западни звезди се борят с вредните си навици с помощта на хипнозата. Така например холивудската звезда Дрю Баримор се е преборила със своята наркозависимост чрез хипноза.

Популярен начин на хипноза е в голяма зала с хора някой да каже, че ще напои памучен тампон с миризлива течност, която ще замирише след минута.

Без това да е така, течността е чиста вода, много хора наистина започват да усещат изключително неприятна миризма. Някои дори запушват носа си или излизат от залата, защото чувстват, че ще припаднат.

Когато човек е под хипноза, той няма алергични реакции – явно алергията в голяма степен зависи от съзнанието.

Нито един човек не може да бъде хипнотизиран, ако сам не пожелае това. Без желание човек не може да изпадне в състояние на хипнотичен транс.

В света хипнозата се използва най-вече като средство за успокояване на нервите, за лечение на депресия и за лечение на алкохолна зависимост.

Хипнозата е била приложена на практика през деветнадесети век за обезболяване по време на операции.

Човек се подлага на самохипноза, без да усеща. Тялото ви изпада в краткотраен транс през деня – това се случва няколко пъти. По този начин психиката ви се предпазва от претоварване.

Индивидуалният хипнотичен сеанс е много по-сложен от груповия. При групов сеанс хората са лесно внушаеми, защото са в тълпата. Това се нарича взаимна хипноза

  Зейнеб от "Биг Брадър" с рубрика в сутрешния блок на bTV    0   Снимка bTV  

Тв водещата Зейнеб Маджурова, позната и като участничка в първия сеозн на "Биг Брад6ър", се присъединява към предаването „Тази сутрин“ по bTV.

Тя ще има своя светска рубрика всеки петък след 9 ч. и ще представя новини и интервюта от хайлайфа. Първият ѝ гост този петък, 29 октомври, ще бъде голямата певица Йорданка Христова, съобщават от bTV.

Всеки петък Зейнеб Маджурова ще бъде и част от сутрешния коментаторски панел на „Тази сутрин“ между 6.00 и 7.00 ч., където заедно с основните водещи Златимир Йочев и Биляна Гавазова и водещите на спорта, времето и новините ще обсъждат актуалните и любопитни новини и предстоящите събития за деня.

Рубриката в предаването от новия сезон има и климатологът проф. Георги Рачев, който прави своите прогнози всеки вторник и петък.

  Как действа хипнозата? Антония Р. Джедай   2k   60   774  

Хипнозата е процес, при което едно лице (хипнотизиран) е въведено от друго лице (хипнотизатор) в състояние на транс. Терминът е въведен от Джеймс Брайд, който я описва като състояние на умствена релаксация.

Широко разпространяваната версия, че при хипноза човек може да загуби съзнание или воля над мислите и действията си е отречена от учените и от специалистите, занимаващи се хипнотизиране. Представата за човек, размахващ часовник или махало се смята за наложена от филмите, а не от реалната практика на хипнотизаторите.

В древността хипнозата е използвана за лечение, като в отпуснато състояние човешкото съзнание е фокусирано върху определена идея или проблем.

Преди да обърнем внимание на същинския процес, трябва да отбележим, че при хипнозата човешкият мозък се разделя на четири вида честоти:

Алфа – областта на подсъзнанието, в нея се извършват процесите на мечтаене и медитация.

Бета – честотата на здравия разум, всички действия, които извършваме в будно състояние се оформят в тази област на мозъка.

Делта – областта на пълно безсъзнание.

Тета – част от областта на подсъзнанието.

При хипнотизирането, като най-безопасна честота се използва Алфа, като се правят кратки и последователни преминавания към Делта и Тета честота.

Чувствата, които хипнотизираният изпитва са на релакс, отпуснатост и комфорт. Този процес се прилага само при лица над 7 години, с тяхно разрешение. Човек не може да бъде хипнотизиран против волята си, основен фактор за реализацията на този процес е сътрудничеството.

Изследвания показват, че по време на хипноза лицата показват повишена концентрация и се фокусират по-лесно върху определена мисъл или спомен.

Всяка, на пръв поглед, безпричинна тревога или неясна травма има своята причина. Чрез хипнозата най-ефективно може да се изясни и реши конкретен проблем. Хипнозата може да бъде използвана и като терапевтична техника за освобождаване от стрес, фобии, гняв и чувство за вина.

 Хора нее за вярване още нямам месец и ми дадоха  холидей 7 дена .Как  е  добре   да си почиваш но да си здрав .Аз  тук смених климата от голямата жега в Бургас  пристигнах  на  студеното в УЕЛС ШОТЪН..ТОВА Е   МОЕ  ПРОИЗВЕДЕНИЕ  Голямата дъщеря .Както знаете аз съм  имам един син и две дъщери да ми са живи и здрави .Имам и две големи внучки сега чакам трето момче  от малката   ми дъщеря .Това  е малката с русата коса ..Тук съм аз  в Град Рексъм  град   наблизо до   Моя  по малък квартал на   Честър .Тук съм  едно лято в Бургас още преди да замина за Англия .беше  голяма жега..Друго какво да ви пишааа имам много да разказвам  но   ще вида следващата снимка коя щее на късмета .Тук  сме с  по малката внучка изпращат ме на аегората в Бургас Не  помня кой по ред полет беше  .8 години  съм в Англия но тазои снимка   е  от  началото   може би   2 година  .Аз се връщах на една година един път .Бях детегледачка 5 години  и малко повече ..Вече  съм на външна работа в пилешка фабрика  и съм доволна . Ето това е внучката на   аерогарата като ме  изпращаше  вече е тенейджерка .много е обичам .Паундите  хвърчат към България  за нея и малката дъщеря  има рожден  ден.   утре на 31  октомври .Утре живот и здраве ще ви пиша и почерпя  виртуално .Ако някой е в моя район да заповяда в Уелс ШОТЪН ХУБАВА ВЕЧЕР 

Отново Пристигнах в Англия .Направих всички тестове  всичко премина МНОГО ДОБРЕ МАЛКО.Аз няма да се ваксинирам това е мой избор .С ваксина  ли си имаш задължителни  тестове .Хубава Вечер бъдете здрави

  Айрис Апфел празнува 100 години в колаборация с H&M

Легендарната модна икона обединява сили с любимия бранд за една истински statement капсулна колекция.

Димитър Андонов 10 септември 2021 Facebook Twitter  

Фотография: Ruven Afanador/H&M

Айрис Апфел отбеляза заветните си 100 в края на август и ще продължи празненствата със специална глобална колаборация за H&M.

"Мисля, че H&M са страхотни. Абсолютни пионери в своята област, обичам това. Висок стил на достъпни цени", споделя модната икона, която ще въплъти безстрашния си еклектичен стил в дизайнерско партньорство с любимия шведски бранд.

 

 

Творческият екип на марката обещава много рокли с ярки нюанси, сетове, костюми с флорални щампи и характерните за крещящата персона на Айрис statement бижута. Все неща близки до самата нея с "идеята, че стилът и вдъхновението могат да дойдат отвсякъде и от всеки, без цената да има значение".

 

 

 

Както можете да се досетите, елементите от колекцията са изработени от рециклирани и устойчиви материали, а самите H&M споделят, че "Айрис олицетворява личния стил - стил, който е едновременно красив, елегантен и еклектичен, както и напълно неограничен от времето. Тя показва какво представлява модата - средство да изразиш себе си, кой си или искаш да бъдеш, но докато се забавляваш."

Повече за Iris Apfel x H&M може да откриете тук, а официалната дата за пускане на пазара ще бъде в началото на 2022 г

YOANA и Vеnci Venc" заедно в „Счупена любов"

Музикалната колаборация между двамата артисти е абсолютният саундтрак на нашия уикенд.

  Facebook Twitter  

Фотография: Ангел Захаринов/Вирджиния Рекърдс

След успеха на всичките ѝ предишни проекти ("Да не спим", "Fiesta" и "Нямат любов"), отново е време за Yoana, този път в комбинация с един от най-добрите ѝ приятели сред артистите – Venci Venc".

Новият проект на певицата е озаглавен "Счупена любов", а зад него стои екип с безкомпромисна репутация – румънският продуцент Monoir (Chris Tarcea), една от най-успешните шведски авторки – Cazzi Opeia (Moa Anna Carlebecker), а от българска страна - Валентина от 4Magic и самият Venci Venc", който е автор на текста. 

 

 

Песента създават заедно по време на първия международен творчески лагер за писане на песни в България – Sofia Songwriting Camp, чието второ издание предстои в началото на октомври.

 

 

 

Видеото към "Счупена любов", режисирано и заснето от екипа Стефан Маринов – Buddubbaz и Петко Андонов е в стил късометражна любовна драма, която с леко намигване поставя Yoana в ролята на най-скъпия трофей от луксозната колекция на своя мъж, a Venci Venc" - в нейния любим спасител.

Официалната премиера на парчето е днес (10.09), в 18:00 ч., в радио и телевизионния ефир, в YouTube канала на "Вирджиния Рекърдс", както и във всички дигитални стрийминг платформи – Spotify, Deezer, Apple Music, Tidal и др.

 Откриха голямо количество наркотици в частен имот в Годеч
Задържани са двама души




Снимка: МВР
Голямо количество наркотици е открито в частен имот в Годеч. Дрогата е открита при специализирана операция на Главна дирекция "Гранична полиция“, оперативната дейност по случая е продължила няколко месеца, съобщиха от МВР.

Действията са осъществени от служители на РДГП-Драгоман и отдел "Разследване“ в ГДГП.

При проверка в имот в Годеч граничните полицаи установили и иззели 13 кг марихуана, тример за почистване на листна маса от стебла и клони, електронна везна, плик с 300 г бяло прахообразно вещество, реагиращо при полеви наркотест на метадон, таблетки амфетамин, незаконнопритежавана ловна пушка и боеприпаси. Задържани са двамата обитатели на къщата. 

В хода на операцията, в земеделски имот в землището на село Туден, община Годеч, са открити 450 зелени растения канабис, за които те полагали грижи.

По случая е образувано досъдебно производство по описа на РДГП – Драгоман. След съгласуване със Софийска окръжна прокуратура двамата задържани са привлечени под наказателна отговорност за отглеждане на канабис и съхранение на наркотични вещества.

Наложена им е постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Работата по случая продължава.

 Посетители в нощни заведения се страхуват от глоби, а не от COVID
Собственици на дискотеки готови да обжалват актовете на клиентите си

26


Снимка: БГНЕС
Заради високия брой на заболели и починали от коронавирус, Министерството на здравеопазването оповести противоепидемични мерки, според които има и наложен вечерен час за заведенията.

Това решение предизвика възмущението на бранша и хората заявиха, че ще бойкотират мерките. След като заведения в София и Пловдив и по морето останаха отворени, дискотеки в Благоевград също не изгониха клиентите си. В петък вечер нощно заведение в града остана отворено, въпреки проверките на полицията и РЗИ.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Алибегов: Продължаваме с протестите, бизнесът е опрян в стената
Артисти също на протест срещу мерките: Без препитание трудно се живее
Малко преди 23 часа една от дискотеките в Благоевград отвори врати. Близо час обаче в нощното заведение не влязоха клиенти, а полицейското присъствие пред него беше засилено.

"Искаме да работим, виждате, че хора не влизат, полицията е тука, чака ако влезе някой да го санкционира, поне така се говори в целия град. Чакаме да видим ще има ли санкции няма ли да има. Хората са наплашени ето вижте ги къде са, но като виждат патрулка, как да влязат. Вие ще влезете ли в заведение како ви пишат 200 лева? Целта е да наплашим хората да не влизат в заведенията и те дискотеките сами ще си затворят", каза  пред БНТ Димитър Шалявски, собственик на нощен клуб.

След полунощ малцина младежи все пак влязоха в заведението. Обясниха, че не се страхуват от възможността да се заразят с коронавирус в дискотеката, притесняваха се обаче да не им бъдат наложени глоби.

 Ако на клиент му бъде наложена глоба в моето заведение аз ще му взема акта и ще го обжалвам вместо него, допълни Димитър Шалявски, собственик на нощен клуб.

След клиентите, в заведението на проверка влязоха и полиция и РЗИ. На собствениците бяха съставени констативни протоколи, на всички клиенти пък бяха проверени личните карти.

 И ни викат на 30 септември в РЗИ да ни дадат акта, това е общо взето, каза Денис Геров, мениджър на нощен клуб. Въпреки съставените протоколи и актове, от заведението казаха, че ще продължат да работят.

П

    Изгубени във времето: Село Дойранци (СНИМКИ) До родопското село се стига само ако вървиш два часа пеша  

• Снимка: Евгений Милов

36 снимки  

Селото, до което се стига само ако вървиш два часа пеша. И макар, че Дойранци на картата е в България, последните му двама жители са толкова откъснати, че почти вече не говорят български език. Как се стига до селото и как живеят хората там? Разказват репортерът Радиана Божикова, операторът Александр Осиченко и фотографът Евгений Милов  в поредицата "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV.

"Изгубени във времето": Селото, до което се стига само ако вървиш 2 часа пеша

Казват, че за всяка пътека си имало хора. Едни по любов, други за шипки, малини, дренки... Трети, като нас, от любопитство. Стръмната пътека, по която катерим ще ни отведе почти до родопския връх Бездивен. Там се намира село Дойранци. В него все още има двама жители. За да се срещнем с тях ни очакват около два часа път пеша.

• Снимка: Евгений Милов

16

С изключителни гледки е изпълнен целият ни път нагоре. Това под нас е криволичещата полупресъхнала река Боровица, а в далечината се вижда язовир Кърджали. Тук почти под всеки хълм има по едно сгушено селце с по 3-4 жители. До тези селца се стига, обаче само по същите кози пътечки, по които се движим и ние нагоре…

• Снимка: Евгений Милов

22

Разминаваме се с Рамадан и неговия кон. Оказва се син на бабата и дядото, които очакваме да видим. Носил им провизии, сега слиза към съседното село, където живее. Изминава този път всеки ден по два пъти.

 

Снимка: Евгений Милов

 

Всъщност пътят до село Дойранци се оказва добре познат маршрут за много мотористи и ето тези жълти ленти са тяхната маркировка, която за нас е единственият ориентир, чрез който можем да достигнем до селото.

 

Снимка: Евгений Милов

 

Изненадани сме да срещнем още един човек по пътя. С два коня. Двамата братя се преместили в Асеновград, но заради болните си родители се върнали в планинското село. След няколко години родителите им се споминали и те останали сами. Гледат животни. Път назад нямало…

 

Снимка: Евгений Милов

 

Два-три пъти в седмицата слизат до Ненково за хляб. И двамата не са минавали под венчило, но вярват, че мечтата за семейство ще се сбъдне. Ако се изгубиш в планината ще те нахранят и подслонят.

 

Снимка: Евгений Милов

 

Стигнахме село Дойранци. Няма таблека, обаче има входна врата, а пък телефонът ми показва 3 часа и 22 минути...

• Снимка: Евгений Милов

26

Щастливите ни усмивки от красивия преход замръзнаха, когато видяхме селото е потънало в руини. Единствена на върха ни посреща каменната къща на почти 90-годишните Шукариа и Ахмед. Двамата работят в градината. Гледат лук, спанак, доматки, зелена салата, картофи. Имат крави, често ходят за билки.

 

Снимка: Евгений Милов

 

"Казвам се Шукариа. На 84 години съм. Родена съм в село Безводно. Тук съм отгледала децата си. Имам пет деца - три дъщери и двама сина. От това място съм видяла и хубаво, и лошо", казва тя.

 

Снимка: Евгений Милов

 

Шукариа не знае български. Учила само две години, после се оженила, дошла да живее на високото. Вече трудно излизат думите, защото от години не е разговаряла с почти никой.

 

Снимка: Евгений Милов

 

"Нямаше български език в училище. Само две години съм го учила, но не беше достатъчно", казва тя.

Съпругът й обаче - дядо Ахмед, бил учител. В това макар и недостъпно село, жителите построили училище. В него никога не е имало ток, но имало 30 ученика.

 

Снимка: Евгений Милов

 

"33 ученика имаше", спомня си той.

 

Дядо Ахмед преподавал на всички по всичко. Някога тук живеели 16 семейства. Те се изселили към Турция. Останали само Ахмед и Шукариа.

 

Снимка: Евгений Милов

 

"Животът е работа, постоянна борба за прехрана и пак работа. Това е… Видяхте ли онази разрушена къща? Това беше нашият дом. Преди години се запали и изгоря. После се преместихме тук. Не можахме да спасим нищо. Цялата ни покъщнина видях в пламъци", казва тя.

 

Снимка: Евгений Милов

 

Имахме малко пари събрани от пенсии. Като многодетна майка бях пенсионирана млада. В бързината не успях да ги взема. Изгоряха всичките ни пари", казва тя.

 

Снимка: Евгений Милов

 

Като потъне всичко в сняг, остават затворени вътре. Ток имат колкото за крушките. Водата им е ледена.

"Само за крушките по стаите, само лампите и телевизора. Няма пералня, няма. Не може да поддържаме. В моята стая с газ, не паля печка. Има едни газови такива, като запаля, тя стаята е малка, две легла има - и за пет минути става баня вътре", казва той.

 

Снимка: Евгений Милов

 

От време на време при тях са синовете. Карат провизии и помагат за кравите.

"Тук са свикнали, не искат да слизат долу. Дойранци, Дойранци. Иначе трябва да кажете не Дойранци, а Дейлъромра - желязо. Имало железари тук, ковачи и на тяхно име се води, ама по български не е кръстено на тях. Синовете на железаря се водело", казва той.

 

Снимка: Евгений Милов

 

"България, казва Динжер, я знам само картата". Всичко градове е научил, но почти никъде не е бил. Имал седем професии.

 

Снимка: Евгений Милов

 

"Огняр, оксиженист, електроженист, шофьор, средно образование имам в селото. Постоянно си намирам работа. Да живееш е хубаво, ама зависи как ще предлагаш да живееш. Тук не можеш да живеш, както искаш да живееш. Тук цял ден ходя аз, ходя с телетата. С кой да говоря или с кучетата", казва Динжер.

 

Снимка: Евгений Милов

 

Днес освен красивата гледка нищо друго не изпълва така душите им. Не искат нищо. Никога не биха оставили дома си самотен.

 

Снимка: Евгений Милов

 

"Не е трудно да се живее тук. От нищо и никой не се страхувам. Освен да ми вземат живота, друго какво ще ми вземат? Щастлива съм, вярвам на Бог. Радвам се, че съм жива", казва тя.

  ЦВЕТНО Най-сексапилните жени според зодията  HighViewArt  |  07 юли 2021           

Лъвиците са диви, царствени и екзотични. Те притежават голяма класа. Обичат лукса и  блясъка.  Имат всички необходими оръжия за съблазняване на които мъжът трудно би устоял. Представителките на зодията винаги са в центъра на прожекторите, обичат показността и флирта. Лъвицата винаги постига това, което поиска. Набележи ли си цел - със зъби и нокти я преследва. Представителките на тази зодия са изключително магнетични, сексапилни и без никакви усилия успяват да хипнотизират срещуположния пол.

 

СКОРПИОН (23.10-21.11)

Жената Скорпион е загадъчната, атрактивна и секси. Обича да събира погледите на мъжете. Тя  притежава неизчерпаема сила и мощ, в леглото е истинска богиня. Заредете се с достатъчно енергия, ако смятате да привлечете представителка на тази зодия за любовни отношения. Тя е способна да превърне всяка ваша фантазия в реалност - не я е страх да експериментира. Притежава голяма доза сексуалност, чар и магнетизъм, точно така успява да привлече мъжкото внимание.

   

•  

 DYZONE Радиана Божикова: Не знам дали е дар или порок - много съм емоционална и се опитвам да овладея това За вълнуващата срещата с Филип Киркоров и предаванията от двора на баба разказва репортерът на "Тази събота и неделя" 08 септември 2021 Станчо Станчев     Play Video  

Пътешественик, приятел на българското село, ценител на изкуството и репортер. Това е публичният образ на Радиана Божикова. Тя е журналист от порода storyteller, който всяка събота и неделя преди 11 ч. ни среща с шарени и сърдечни истории от ефира на bTV. Повече за нея вижте в новия епизод на "Малки разговори" във видеото.

"Аз съм… мечтател. Обичам да мечтая, да се взирам, да попивам от света около мен, където и да съм. Мечтая си за една България, в която всеки един човек се чувства спокоен и вярва, че ще сбъдне мечтите си. Дразнят ме нещата, които не мога да променя", казва Радиана.

 

Снимка: Личен архив

 

 

За работата си като репортер пише в блога си "Наоколо с Радиана". Там се описва като "разказвач на истории с бездънна торба, пълна с шарени истории."

"Това е личният ми блог, в който разказвам за живота ми като репортер. Преживяванията ми с екипа по време на снимки. Всичко онова, което ми се случва, когато камерата е изключена. Торбата ми е винаги пълна, защото любопитството ми има много очи. Влагам много старание и желание, за да намеря вълнуваща и различна история, но историите сами идват при мен, когато най-малко очаквам. Взаимен е процесът", споделя Радиана. 

 

    Play Video

 

Да гостуваш в дома на Филип Киркоров, да пътуваш с личния му вагон, да посетиш с него и семейството му Ермитаж... Привилегии, с които малцина могат да се похвалят. За тях Радиана си спомня с усмивка.

"Винаги ще помня пътуването с Филип Киркоров до Санкт Петербург и до дома му в околностите на Москва. Пътуването беше неочаквано за мен. Да посетиш Музея на Фаберже и Ермитажа в компанията на световна знаменитост. Или да се качиш в личния му автомобил и частния вагон. Да седнеш на трапезата в дома му, да вкусиш любимата му храна. Заедно бяхме на гости и на световноизвестни циркови артисти - братята Запашни. Никога не съм си мислела, че ще ми се случи да видя как изглежда отвътре света на звезда от неговата величина."

 

Снимка: Личен архив

 

А какъв е Филип, когато камерите не работят? Толкова ли е - в най-добрия смисъл на думата - театрален?

"Гостоприемен, отвъд камерите е много гостоприемен. Той има огромен дом. Спомням си мартеничките, които беше закачил на няколко от вратите, за да му напомнят за българските традиции. Спомням си и вкусът на любимия му борш, с който леля му Мари ни нагости. Запозна ни с цялото му семейство и с един от най-близките му приятели – водещ на едно от най-гледаните вечерни предавания в Русия. Най-впечатляващото нещо, разбира се, беше молът, който имаше в собствения си дом. Имаше 10 хил. чифта обувки - без да преувеличавам - от най-класни марки. Той много държи на визията и на личния си стил, защото знае, че работата му го изисква и е част от това да бъдеш "звезда". Никога не съм виждала такъв гардероб, много впечатляващо.

 

Снимка: Личен архив

 

Ето какво разказва Радиана за село Дойранци, до което се стига след три часа ходене пеша.

"Под връх Бездивен в Родопите някога е имало село, а днес там споделят самотата си само една баба и един дядо. Историята на Шукарие и Ахмед е тъжна и същевременно вдъхновяваща. Разбрах за тях от мой приятел и герой в репортаж от съседното село Ненково. Той ни преведе по стръмния планински път до къщата им. До Дойранци се стига само ако човек върви пеша около три часа. Спомням си дългия преход през сърцето на планината с чудни гледки.

Изгубени във времето: Село Дойранци (СНИМКИ)

Няма маркировка, няма обхват на телефоните. Заедно с колегите - оператора Александър Осиченко и фотографа Евгений Милов - носихме на гръб много техника. Не вярвах, че ще стигнем село и ще се срещнем с Шукарие и Ахмед. Най-силен спомен имам от завръщането ни. Спускахме се в тъмнина, осветявахме стръмния път надолу с телефоните си и с осветлението за интервюто. Спомням си момента, в който най-сетне стигнахме полето - стоварихме техниката на земята и седнахме под едно дърво. Едва дишахме, но Луната блестеше толкова красиво, а родопското небе бе обсипано със звезди."

 

Снимка: Личен архив

 

Бъркат ли Радиана с японка, докато отразява спектаклите на Софийска опера и балет в Страната на изгряващото слънце?

"Имах такъв момент с объркването. Докато събирах отзиви, започнаха да ме заговарят на японски език, да ме питат някакви неща, аз кимах любезно. Тогава отразявахме с оператора Добромир Иванов турнето на Софийската опера и балет в Япония. Много исках да събера отзивите на японците, които ценят много това изкуство. Нямахме преводач на разположение, затова се наложи да науча три въпроса на японски. Нямах представа дали ще ме разберат и какво ще ми отговорят. Рискован експеримент."

 

Снимка: Личен архив

 

Какво още не е разказала като репортер и какво да очакваме от новия сезон на "Тази събота и неделя"?

 

"Жаждата ми за разказване е неутолима. Надявам се да успея да съхраня любопитството и погледа към простичките неща, за да ги откривам, а и те мен - да ги споделям така, че да вълнувам хората. В новия сезон на предаването се надявам да срещам зрителите с хора и места, които са по-малко популярни, но много интригуващи."

 

Снимка: Личен архив

 

Както много колеги в телевизията, Радиана Божикова започва пътя си като стажант. Ето какво си спомня за първите си години в нюзрума на bTV.

"Може би стажантският път е най-добрият път за прохождащ журналист. Все още се старая да се доказвам и да се развивам. Все още имам трудни ситуации, с които трябва да се справя и да науча нещо. Тази професия изисква от теб часовникът ти да е безпогрешен, дори понякога да изпреварва времето. Не знам дали съм си намерила мястото, но чувствам, че имам какво още да дам, както и да получа. Винаги съм била истинска в отношенията си с хората и се надявам, че правя щастлива не само себе си, но и хората около мен."

 

Снимка: Личен архив

 

"Първият ми репортаж беше за това как две дечица, сирийчета, виждат света през техните очи. В сутрешния блок на 23.04.2017 г. Не знаех как се държи микрофон, бях тогава с оператора Огнян Кръстев. Той ми показа как да държа микрофона и от коя страна на камерата застана. Нищичко не знаех тогава. Елица Делчева редактира този материал. За първи видях на практика как се пише репортаж - колко важни са думите и каква сила имат. Винаги съм си мечтала за това, от малка. Винаги съм искала това, което ми се случва днес. Изживявам мечтите си всеки ден и това ме окрилява за нови. Даже на моя прощъпулник съм хванала микрофон и книга."

 

Снимка: Личен архив

 

Прощъпулника си в журналистиката прави в Калофер, където е израснала.

"В Калофер, където съм израснала, в задния двор на една от бабите ми, вечно създавах предавания. Баба ми в един стар куфар пази мои сценарии от трети клас, пълни все още с правописни грешки, но с указание – къде има реклама, какви са думите на водещия, кой кога излиза. Пусках и музика от терасата на един стар касетофон."

"Изнасяхме всички столчета от къщата на баба и дядо. Всички мои братовчеди бяха замесени. Канехме всички съседи. Имаше си точен час. Сърдех се, ако някой не дойде. Ако нещо се провали се затварям на втория етаж, плача, два дни не излизам."

 

Снимка: Личен архив

ТВ спомените ѝ неминуемо се свързват и с легендата "Дързост и красота".

 

"Аз си рисувах и тоалетите. Постоянно карах баба и дядо да ми шият. Bozhikovi Creations - така се казваха тоалетите – като Forester Creations в "Дързост и красота". Тогава този сериал беше много модерен. За мен от тогава е важно как да изглеждам на екран, че има етикет за всяко отделно събитие и така. Сега си давам сметка каква сила има телевизията и как влиза в живота на едно дете."

 

Снимка: Личен архив

 

Ето какво споделя за личния си свят, музикални предпочитания и трогателните моменти.

"Мисля, че не мога да си почивам, много ми е чуждо това състояние, обичам да се случват неща. Постоянно търся някаква динамика. Надявам се в бъдеще да ме очакват много пътища. Нямам хоби, имам различни интереси. Ходя на тенис, карам колело и обичам да пътувам."

"Когато съм на път, слушам инди фолк, въпреки че колегите негодуват - това е по-меланхоличен стил, предразполага те да се рееш, да мечтаеш, но не се понася особено от колеги. Много харесвам филма "Ла Ла Ленд", този саундтрак често се пуска в колата и се пее по пътя."

"Яж, моли се и обичай" ми е една от любимите книги и любим филм. Не гледам трилъри, не гледам уестърни, не гледам екшъни. Когато до мен стигне искрената емоция и я изпитам - няма как да не се разплача. Не знам дали е дар, дали е порок - много съм емоционална и се опитвам да овладея тази емоционалност. Защото в нашата работа се налага да я владея много добре."

 

Снимка: Личен архив  

 

В кои случаи обаче репортерът, трябва да се довери на емоциите?

"Когато влизам в живота на хората, с които се срещам – в техния свят не си поставям никакви цели и никакви очаквания. Не се опитвам да ги разсмея или разплача, но понякога ни се случва – заедно се смеем, заедно плачем."