Сподели Share on Facebook Share on Google Plus Send email
„Радев е първият президент популист на България“, обяснява Росен Плевнелиев в удивително интервю за „24 часа“.
От текста научаваме още, че действащият президент „търси евтин пиар, няма никаква тежест и международен успех, всеки момент ще предаде Нинова и БСП, направи неуспешен опит да раздели ЕС“.
Прочетох и си казах: Радев задължително трябва да почерпи предшественика си.
Всяко ругателство на Плевнелиев има обратен ефект, укрепва рейтинга на засегнатия. Лошата агитация е контраагитация. По думите на поета – няма по-опасни врагове за Христа от бездарните попове.
Съдя по себе си. Публично съм критикувал Румен Радев, известно е отношението ми спрямо него. Като си представя обаче нахилената физиономия на бравурния младоженец от студиото на Гала и като чуя „компетентните му размисли“ относно български президент, почвам да се съмнявам дали съм прав.
Най-сигурният начин да заобичаш Радев е Плевнелиев да си отвори устата и да попържва.
И няма значение какво говори, няма значение дори дали в думите му има основания.
Преди всичко е грозно, неетично бивш държавен глава да оплюва наследника си на поста, и то с лексиката на квартален активист на ГЕРБ. Не помня подобен прецедент преди. И Желев недолюбваше Стоянов, и Стоянов не изгаряше от любов по Първанов, и Първанов нямаше поводи да харесва Плевнелиев.
Но никой не си позволи глупостта да „изригне“ с подобен инфантилен патос. Никой не посмя да унижи колегата си и институцията, защото по този начин щеше да унизи и себе си.
Не става дума за куртоазия. Това се нарича приемственост.
Хубав, лош, в момента Румен Радев е действащ президент, олицетворява нацията. Медиите и обикновените граждани имат право да говорят и пишат, каквото си поискат за него. В крайна сметка това им е работата – да контролират, да изискват, да коригират.
Но човекът, който само допреди година и половина е обитавал „Дондуков 2“…
Тъпо, тъпо отвсякъде. Издава силно наранено его, себичност, невъзможност да се отърсиш от комплексите си. Прилича на семеен, кухненски скандал – зарязана съпруга отмъщава на мъжа си, който е заживял с любовницата. Твърденията на Плевнелиев са безцеремонни и от друга гледна точка, отвъд протокола. Точно той, най-олекналният президент в историята ни, едва ли има право да говори за чуждата „тежест“. Народният фолклор ще го запомни завинаги като „Чехлю“. А сега, вторично, и като изкукало старче, приклекнално край фустата на именита столична златотърсачка.
Ще се запомни и че бе на път да обяви война на Русия, карикатурно напервайки гребен в позата на ястреб. А всъщност така и не успя да се еманципира от кокошарника на дребните си страсти.
Плевнелиев до последно си остана прислужник на ГЕРБ. Може би това е и единственото му качество – лоялността към онези, по чийто внезапен каприз оглави държавата, съвсем неочаквано и за самия него.
Тъкмо се бяхме обнадеждили, че окончателно се е оттеглил в сапунените селения на сказката си със синоптичката, и ето – реши да напомни, че е държавник, мислител, анализатор…
С две думи – видяхте ли сега как е без мен, къде бях аз, къде е Радев, ехее, опичайте си мозъка след някоя и друга годинка пак да ме изберете.
Защо не? Нахалството е хронична черта на българските политици.
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela