Публикувано на 21.05.2018 Сподели Share on Facebook Share on Google Plus Send email
Богатите мъже си мислят, че красивите млади момичета са глупави… Е, може да има и такива, но аз не попадам в тази група! Миналата седмица се изнесох от луксозното жилище, чийто наем плащаше любовникът ми. Намерих си скромно обзаведена гарсониера, на този етап ми е предостатъчна. Напускайки огромния апартамент, оставих на масата в хола ключовете от колата, паркирана пред входа на кооперацията. А също и писмо, че го напускам завинаги. Само толкова – три думи. Обясненията бяха излишни, той знае защо. Всичко останало си прибрах – златни бижута, кожени палта, дрехи и обувки, и т. н. Това са подаръци, които съм заслужила с верността и чувствата, които отдадох на един негодник. А и парите в банката са си мои. Докато бяхме заедно, той ме издържаше, а аз внасях на депозит цялата си заплата и премиите. Смених си и телефона – номера имам предвид, не апарата, който също ми е от него и е от много скъпите. Защото два дни ми звъня нонстоп и понеже не вдигах, мина на есемеси с един и същи текст: „Защо ме напусна, къде сгреших?“ Ами да се сети, близко е до ума. Единственият ми проблем сега е да си намеря работа, защото любовникът бе и мой шеф. Въпреки дипломата ми за висше образование ме назначи за своя секретарка. Искал е да съм му под ръка и през деня, за да не ме открадне някой друг. Естествено разбрах го по-късно, в началото мислех, че просто не може да диша без мен.Мъката на една жена: Годеникът ми ме заряза, защото забременях, а собствената ми майка ме изхвърли. Но Господ си знае работата
Сигурно някои читатели вече плюят, че съм мръсница и използвачка. Не, мили хора, аз съм добър и почтен човек, жена на 29, подарила 5 години от живота си на мъж, който ми обещаваше, че ще се ожени за мен и ще сме заедно, докато смъртта ни раздели. Само че, за да се случи това, господинът първо трябваше да се разведе. А на въпроса защо се влюбих в женен, ще отговоря така: той имаше всичко, за което едно младо момиче може да мечтае. Привлекателен е, интелигентен, с проспериращ бизнес, пари и вкус към живота. Когато се сближихме, ми сподели, че е нещастен в брака, със съпругата си не се понасят и са пред развод, но изчакват до лятото заради 14-годишната си дъщеря. Подготвяла се за влизане в елитна езикова гимназия, искали да не я разстройват, докато не минат изпитите. И аз се вързах на лъжите му. Само че момичето вече е на 19 и в момента подготвят с мама тоалета за абитуриентския бал. А таткото така и не намери сили да каже на жена си, че обича друга и иска с нея да е щастлив. А може би наистина му е било добре и с двете – официалната за пред хората, а извънбрачната за кефа.
Когато се запознахме, бях на 24 – красиво момиче от провинцията, което разчиташе единствено на ума и труда си. Завършвах публична администрация, а три вечери в седмицата работех като сервитьорка в известен столичен ресторант, за да си помагам финансово и не товаря родителите си. Една вечер той влезе забързано в заведението, за да вземе предварително поръчана храна – изтънчено меню за 6 човека, за вкъщи. Докато му подавах опакованата храна, подхвърли, че щели да имат гости у дома, и с лекота плати огромната сметка. После се вторачи в мен, сякаш едва сега ме забелязваше, бръкна в джоба си, порови малко, извади визитна картичка и ми я бутна в ръката с пожелание да му се обадя да се видим в близките дни на кафе. „А другото е, за да си вземеш довечера след работа такси. Красиво момиче като теб не бива да ходи само по тъмното!“ – усмихна се загадъчно непознатият и си тръгна. Всъщност „другото“ се оказаха 50 лева – бакшиш, за който не бях и сънувала. След два дни ме потърси по телефона в ресторанта, бях отново на смяна, определи ми среща и нахлу в живота ми – с чара си, с парите и с поведението си на мъжкар. И тъй като девизът му е: „Искам го и то веднага!“, в рамките на седмица се пренесох в наетия от него голям и модерно обзаведен апартамент, с джакузи в банята, даде ми и кола на разположение и ме назначи на работа при себе си.
Вече казах, че в началото самият той подхвърляше, че бракът му е фарс и действа за развод, а аз му вярвах и мечтаех да се оженим веднага след съдебното решение. Иначе, не можех да се оплача от живота си. Бях заобиколена от лукс, пътувах няколко пъти с него в чужбина по екзотични курорти, служителите и клиентките ме уважаваха, защото се държах добре и не демонстрирах близостта си с шефа, а и бях супер елегантна и респектирах с външния си вид. Но времето летеше, а любимият ми престана да говори за развода си. Когато наскоро го попитах сериозно какво мисли по въпроса, той ме погледна учудено и с нотки на досада отвърна: „От какво се оплакваш, нещо да ти липсва? Засега не мога да предприема нищо, дъщеря ми е абитуриентка, гони висока диплома, ще кандидатства в университета, под напрежение е. Как да й обясня защо напускам майка й. Ще ме намрази и ще я загубя завинаги!“ Това ми дойде в повече. Не спах цялата нощ и за първи път разбрах голата истина: той никога не е смятал да се развежда. Мислел е, че с парите си може да ме държи, докато ми се насити и се чувства мъж, а после да се свие в семейното гнездо, да кара спокойни старини и с жена си да се радват на внуци. Аз не се вписвах в този план. Затова реших, че не искам да живея като скъпо платена любовница. Имам си образование, професия и докато не съм изпуснала и последния влак, ще се опитам да си потърся съпруг. Не държа да е богат, искам само да е свободен!Една жена на 46 г.: Дотук с чувствата, сърцето ми е уморено, само мисълта за нов мъж ме кара да се побърквам от страх и ужас
ding... Сподели2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata