Това е като компютъра ти. Нещо му става и трябва да се поправи. Бъгва се. След бъгването, с него можеш да трошиш орехи. И то не за дълго.
Бъгнати българи са тия, които защитават биещата акушерка.
Много са бъгнати тия дето кърмиха наляво надясно. Искаха право да кърмят на обществени места.
Сякаш някой ги бие по главата и им пречи. Забравихме ги кърмачките, щото се бъгнахме от нещо друго.
Бъгнаха се и тогава, ако помните, за висящите кафета и хлябове. Някой да помни това упражнение.
Жужи нещо в главата на българите. Прескачат от филм на филм.
Последното бъгване е, че нямало турско робство. Няма. Кажете на децата, че снегът е черен. Не, кажете им, че снегът е негър.
Бъгването при българите е любимо занимание. Всичката пара в свирката. Всичкото сперма в свирката.
Всички живеем за нищото. Като пиратки живеем. Бум-бум, пляс-пляс, цвък-цвък. Малки урагани в чашата с ракия.
Бъгнатите българи се бъгват ей така, без пари, без заговор, без теория на конспирацията срещу нашата държава, без план Ран-Ът, без нищо. Бъгнатите са като тия, дето бабите ги наричаха „проклети ора”.
Бъгването е от родилния дом. Бой по тиквата. После в училище - бой по тиквата и учене като за роби на всеки нов съюз. После поради липсата на казарма момченцата бъгват и стават на лошо направен Азис, а момиченцата бъгват като се подуят отпред и бъгясат от чалга и желание за кинти чрез продажба на лошо измитите си органи. Към 30 бъгват и бягат в чужбина. Там ги поправят сякаш.
Бъгват яко. Ако някой напише статия за бъгването, отдолу бъгясалите почват да те псуват на комунист, педераст и те съдят щото си обидил жените. Изтрещяване.
Жужат клавиатурите. Някой тази вечер ще измисли нещо, което да ни бъгне яко утре. Кърмачки, акушерки, анти-роби, почитатели на морския бетон, почитатели на висенето и кафето, почитатели на бежанци, почитатели на Ал-Кайда, почитатели на ислямската мода, богоборци-чикиджии, фенове на ненормалното, нелогичното и всеки който вика – „ама това го има навсякъде по света”.
Релативистите от последния ден на България. Новите юроди.
Преди сякаш селото имало един идиот, един вазовски Мунчо. Сега цялото село мучи, само един е нормален. По случайност, нормалният е кмет на Панагюрище. И пак по случайност сякаш най-мунчасал е Президентът.
Мунчовци, какво ще правите в края на романа „Под игото”?
Романът не е по истински случай, но все пак трябва леко да се притеснявате.
Бъгнатите ме убеждават - не са били българите „под игото”, те турците са били наоколо „под прикритие”.
Бесят ли го Мунчо накрая или го колят?
Или Мунчо остава жив и сега щрака с пръсти и псува Росия и руските енергийни проекти?
Бъг-бъг. А на Марс марсоходите продължават великия си поход.
А тука на дървото в края на романа виси една бъгната нация, обесена като битов инцидент - докато си играела на демокрация.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1