Аз не съм свекърва чудовище, но май съм напът да стана, защото малкият ми син – имам трима, но само най-малкият живее с мен – доведе у дома една жена, с която няма как да се разберем. Въпросната особа, която е с 11 години по-голяма от сина ми, която има дете, за което не се знае кой се грижи, и която идва с куп претенции от дълбоката провинция, вече започна да се чувства господар в собствения ми дом. С идването започна да се разпорежда, разполага, позволи си да изпразни мои шкафове и да ми остави нещата на терасата, докато съм на работа, за да си нареди някакви свои вещи. Преглътнах това, но когато поиска да махна котката, защото не харесвала да гледа животни вътре, реших, че няма да търпя. Говорих с малкия си син. Той знае, че със съпругите на другите ми двама синове се разбирам нормално. Да, има търкания, но мога да разчитам на тях във всеки един момент, както и те на мен. Уважавам ги, защото синовете ми са ги избрали. Ще уважавам и неговия избор, дори да е тази жена, която не ми допада, но поисках от него да се изнесат. Ако иска да е мъж и да живее с тази жена, нека го направят някъде далеч от мен. Казах, колкото и да ми бешетрудно. Мисля, че съм права, но в този тежък момент искам да чуя и други мнения.
Димитрова
Утеха.БГ:
Поначало само у нас се счита за нормално децата да живеят с родителите си и когато дойде време самите те да станат родители, така че е разумно синът ви да поеме отговорност за себе си и жената, с която живее, и да си създадат собствен дом. Няма смисъл да се мъчите да живеете заедно, защото ще се изпокарате, а това не е нужно на никого. От разстояние по-лесно се поддържат подобни отоншения.
Магистър Теодора