Написани са редица статии за ползата и вредата от кафето. 

Днес обаче ще погледнем на него от един по-различен поглед - ще разгледаме най-известните почитатели на убодряващата напитка.

Сред най-известните кафеджии фигурира прочутият Балзак. Той не просто е обичал кафе, а го е консумирал екстремно много и ужасно силно. При това е писал произведенията си с крака, потопени в студена вода. Това подкопало здравето му, писателят живял само 51 години и починал от цял списък болести.

Впрочем Балзак е смятал, че по-силно кафе става не от смлени зърна, а от счукани. При това в чашата трябвало да има по равно кафе и вода, което превръщало напитката в адски силна и гъста смес. Все пак дори и Балзак е смятал този метод за приготвяне на кафе за „страшен и груб“ и го е препоръчвал само на „много здрави хора, тъмнокоси, с червена и мургава кожа, с квадратни ръце и крака“. Прочутият писател си приготвял кафето сам. Взимал три различни сорта и счуквал зърната ръчно. Ако в дома му свършвало кафето, той пращал всички слуги на пазар и плащал премия на онзи, който донасял кафе пръв.

Балзак

Вторият най-известен кафеман е Волтер. Той е доживял до 84 години. Пишейки си с Екатерина ІІ, той заразил и нея с манията си и императрицата започнала да пие кафе, приготвено от 400 гр. кафе за 5 чаши. Това прави четири супени лъжици кафе на една чашка! Екатерина ІІ обаче пиела кафето със сметана, а останалата утайка смесвала със сапун и я ползвала като скраб за тяло.

Волтер

Има обаче хитрости, които не знаели дори Балзак, Волтер и Екатерина ІІ. По време на дефицит в бедните страни истинското кафе се е пазело само за гостите и за подарък, а като ежедневна напитка хората пиели кафе от цикория, ръж или леблебия. Разбира се, въпросната напитка нямала нищо общо с кафето, но с мляко и захар (и богато въображение) напомняла на хората оригинала си.

Екатерина ІІ

В същите бедни времена хората понякога все пак успявали да се снабдят отнякъде с кафе на зърна – при това не винаги изпечени. При печенето на тиган се разпространявала силна неприятна миризма, а „смилането“ поради липса на кафемелачка често ставало с помощта на точилка или... месомелачка. Полученото кафе разбира се било грубо и неравномерно смляно, но след преодоляването на толкова трудности все пак правело впечатление на вкусно. А и вие решите да си приготвите кафе по този начин, със сигурност ще се разсъните...