Все повече български работници и специалисти заминават на работа в чужбина. Какви са възможностите да се намери легална работа извън страната?

Многобройните реклами във вестниците и телевизиите предлагат примамливи оферти, обещаващи безпроблемно заминаване на работа навсякъде по света. Трябва да знаете, че съществуват само три легални и достатъчно сигурни начина да заминете на работа в чужбина. Това са: посреднически фирми, в т.ч. бюрата по труда; работодатели, пращащи своите работници и служители в чужбина в командировка (например, строителни фирми) и да се свържите пряко с работодателя в чужбина. Последният начин най-рядко е успешен, защото малко работодатели ще се наемат да Ви уреждат документите за легален престой в страната им. Разбира се, това не важи за притежателите на много рядки и ценни професии и квалификации или, например, за университетските преподаватели.

Ще говорим за услугите на посреднически фирми. Как може един кандидат-гурбетчия да се ориентира и да се насочи към почтен посредник за намиране на работа в чужбина? Няколко стъпки, продиктувани от познаването на българското законодателство и от здравия разум, могат да предотвратят неприятни изненади при търсенето на работа:

Първа стъпкае да се уверите, че фирмата, към която се обръщате наистина има възможност да ви помогне в намирането на работа. Трябва да се уверите, че тя има съдебна регистрация и притежава валидно разрешително за интересуващата Ви държава.

Трябва да се различават фирмите-посредници на пазара на труда и, така наречените, фирми извършващи консултански услуги за самостоятелно търсене, кандидатстване и заминаване на работа в чужбина.

Фирмите-посредници притежават разрешително за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа в чужбина на българските граждани. Разрешителното се издава в Министерството на труда и социалната политика и важи пет години, съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Легитимните фирми трябва да предоставят на своите клиенти валидно удостоверение. Тези фирми не са работодатели, а посредници и не могат да гарантират започването на работа на всеки отделен работник или специалист. Те осъществяват връзка между реални чуждестранни работодатели и работниците от България, след което всеки работодател сам избира кои точно работници да наеме на работа.

Актуален списък на фирмите, имащи разрешително за извършване на тази дейност, може да се намери в бюрата по труда или на интернет-страницата на Агенцията по заетостта на интернет-страницата на Агенцията по заетостта. Самите бюра по труда също посредничат за набирането на български работници в чужбина – за тези държави, с които има сключени споразумения на правителствено ниво, например за Германия и Испания.

Фирмите, които извършват дейности по информиране за работа в чужбина не притежават разрешително, но и нямат контакт с реални работодатели. Те не могат да осъществят посредничество между работника и работодателя. Най-често този вид фирми набират информация за работните места от Интернет и чудестранните вестници и списания, поради което информацията не винаги е коректна и не се отнася за чуждестранни работници, в това число и от България, а за жителите в съответната страна.

Втора стъпка е да се получи подробна информация за предлаганите на българските работници работни места и условията за работа в интересуващата Ви държава.

Посредниците трябва да дадат недвусмислени и подробни отговори на всичките въпроси, касаещи работата в чужбина. Посредникът е задължен да предоставя пълна информация за изискванията на работодателя за заемане на работното място, като: образование, квалификация, стаж, езикови познания и др. Предизвиква подозрение, когато липсват всякакви изисквания или когато те са много занижени. Например, когато за медицинска сестра не се изисква медицинско образование или сервитьор не трябва да притежава никакви езикови познания.

Посредникът трябва да запознае кандидата за работа с условията на труд и работната заплата и няма право да уговаря за българските граждани по-неблагоприятни условия за работа от тези за местните граждани с аналогична квалификаця. Сумата, която се предлага може да е голяма в сравнение с българските заплати, но да е недостатъчна за страната, в която се отива. Освен това, трябва да се знае какви са удръжките от заплатите в съответната страна, кой ще осигурява пътните, разходите за квартира и храна и други подобни плащания. Ангажимента на посредника е да се погрижи за здравната осигуровка или застраховката на всеки заминаващ работник и да го запознае с условията за социално и здравно осигуряване в страната, в която отива.

Всеки кандидат за работа трябва да бъде запознат с трудовото законодателство в съответната държава, а също и с бита, нравите и обичаите, непознаването на които може да създаде неприятности с чуждестранните власти след пристигането в чужда страна.

Третата стъпка е сключването на договор

Договорът трябва да е писмен, на разбираем за работника език или с превод на български. Задължително е кандидатът за работа да има възможността да помисли върху предлагания му договор и, при необходимост, да се обърне за съвет към адвокат. Ако посредническата фирма отказва да Ви предостави копие от договора за внимателно разглеждане вкъщи, преди да сте го подписали, трябва да се замислите, дали не Ви предлагат да подпишите не точно това, за което сте се разбрали.

Четвъртата стъпка е да намерите информация, която може да Ви потрябва в случай на непредвидени ситуации

Добре е заминаващ за работа в чужбина работник да остави при близките си копие на сключения договор с координатите на фирмата-посредник и на работодателя, както и данните за маршрута на пътуването към чуждата държава. Трябва да се уговорите с близките си как ще се свързвате в случай на нужда.

Редно е фирмата-посредник да осведоми заминаващите работници, към кого те могат да се обърнат в чуждата държава в случай на необходимост и да предостави, например, координатите на българските посолства и консулства. Задължително проверете още докато сте в България, дали намерените от Вас телефони и адреси са валидни.