Може би все някога сте се запитвали кои сте вие, защо сте това, което сте? Това е ставало в моменти, в които сте страдали, притеснявали или нещо друго, обратно на положителното си състояние. Много рядко може да се замислите в момент на удоволствие (например, ако се чудите какво да правите или си мислите, че това, което ви се случва е едва ли не невъзможно). Също може да сте се замисляли, когато се чудите за какво да мислите. В който и момент да е замислянето, важното е, че то не продължава до края си, а вие, когато сте се замислили, стее очаквали да стигнете до някакъв край, но впоследствие се отказвате. Защо ли, според вас? Първо, хората се замислят по въпроси за живота, най-често когато страдат, когато са добре - не (много малко хора го правят, когато са добре). Това е така, защото за всяко нещо трябва причина. За тези, които страдат, има причина - не могат да изпитват страдание (никой не може); за тези, които няма какво да правят (търсят интерес, защото човек не търпи безсмислие и не може, без да създава някакъв замисъл), а тези, които се замислят и по време на удоволствие - явно и преди са страдали и знаят, че след удоволствието идва страдание (за да мислят така, може би не търпят и много се страхуват от страданието, отбягват го повече, отколкото другите хора). Както виждате, за всяко нещо има причина. Замислете се над каквото си поискате от живота и ще намерите причина за него. Дори и за да се замислите, ви трябва причина. Каква е причината да не знаем кои сме? Каква е причината толкова време да се търси смисълът и да не се намира? Каква е причината да не може да разберем живота? Защо имаме стремеж да го разберем (за тези, които имат), ако не може да се разбере? Мислите ли наистина, че не може. Каква е причината, за да има причини?
Първо, в момента, а и отдавна, тече тенденцията, че човек трябва да се стреми към добро, към алтруизъм, към смирение и приемане на живота такъв, какъвто е. Мисля, че тази тенденция е грешна. Първо, ако това е правилният път, защо тогава на човек му идва "отвътре" да е против? Защо всичко в живота ще е срещу нас? Ако има божествен план или смисъл, защо ще е измислен така, че да ни е трудно и непостижимо изпълнението му от наша страна? Защо постоянно се стремим да сме против себе си? Защо да е това планът? Защо животът да е борба и страдание? Ако има бог (по-умен от нас), как няма да съобрази, че по-лесно ще изпълним плана му, ако ни го каже какъв е този план? Нали за всяко нещо има причина?
Мисля, че човек си е егоист по рождение и в това няма нищо лошо. Лошото идва, когато върви срещу природата си и се опитва и залъгва, че го прикрива. А ако осъзнае, че е егоист и си признае на себе си, че е - много по-лесно ще се съобразява с егото си и наистина ще следва себе си. Сега всеки очаква от другия да ограничи егото си, всеки чака другият да отстъпи. Всеки очаква благодарност за това, че не е егоист (тоест, че се опитва да не е) - всичко това не е ли чист егоизъм. Дори добрите дела, които хората смятат, че правят за "добро", ги правят, за да получат нещо-най-малко за лична утеха, че са направили правилно нещо. Всяко алтруистично дело в основата си е егоистично, дори изцяло - само през погледа на получателя не е - всеки, който получава, казва за дарителя, че е "добър" човек. По този начин си гарантира продължение на "добрината".
Всеки критикува другия за егоизма му, оправдава всичко на света с егоизма, от който пък, според повечето хора, произтича злото, а никой не се замисля защо сме егоисти, няма ли причина? Какъв ще е смисълът бог (ако има) да ни създаде егоисти и да очаква от нас да станем алтруисти? И въпреки, че няма смисъл, ако пък приемем, че има, но не се сещаме за него - тогава защо не ни е създал алтруисти направо (нали е всесилен и всемъдър), а ще ни чака ние "по собствен избор" да станем. Дори в обясненията на религиите и хората, които твърдят, че има бог и божествен план, се казва, че бог ни е създал, защото такава е волята му. Това не е ли егоистично? И в същото време казват, че бог иска да станем като него - алтруисти (всеотдайни). Бих казал, че ако го има и иска да сме като него - ние сме, защото, ако има бог - то той ще е най-големият егоист според мен.
Дори в опитите на религиите да се премахне егото, си проличава егоизмът. Религиите се кланят на боговете си и спазват указанията им, защото си мислят, че после ще им е гарантирано щастието (особено в християнството) - това не е ли егоистичен стремеж.
Мисля, че ако хората осъзнаят, че са егоисти, ще започнат да се съобразяват открито с егото си и да създадат такива условия на живот, които ще са удобни на всички (мисля, че това е и смисълът на живота - всеки да е задоволен).
Второ, това, че злото идва от егото, не е вярно според мен. Злото идва от опитите да се прикрие егото, уж да се унищожи. Защото в стремежа да се прикрие и унищожи, хората са създали критерии за "правилния път", тоест създали са критерии за добро. Създаването на критерии за добро създава злото. Ако нямаше добро, нямаше да има и зло, а не обратното, както си мислят повечето хора. Ако нямаше светлина, нямаше да има и мрак. За човек, който никога не е виждал нещо, не е проблем, че не го вижда.
В опитите си да следват себе си, хората се противопоставят на себе си и създават неразбирания, които им създават проблеми. Защото те създават норми за "правилното" следене на себе си - все едно в нас има част, която не иска да се отърве от заблудата и страданието - а всъщност, ако помислите, никога няма да искате да си останете заблудени и страдащи. Ако има замисъл на живота, целящ всички да го разберат, защо ще създаде алтернатива за объркване. Все едно, ако бог ни е създал, за да се върнем при него, защо е създал ад, в който да изпраща хора завинаги?
Мисля, че правилното следване на себе си е да осъзнаем какви сме, да отговорим на всичките си желания (разбира се, като се съобразяваме с другите, но не като премахнем желанията си, а като измислим начин, с който да ги осъществим, без да вредим на някого). Нека не опитваме да забравяме проблемите си, да ги прикриваме или да мислим позитивно, а да се замислим над тях, да мислим реално. Нека помислим каква е причината за всичко, а то определено има такава според мен (поне аз я открих).
Ако дотук сте ме разбрали правилно и така, както се надявам да ме разберете, ще кажете: ако за всичко има причина - каква е причината да сме влезли в тази заблуда? Причината е в замисъла на живота. Бог няма, бог сме ние, заедно с всичко друго, което съществува. Истина няма, ние трябва да я създадем. По-подробно ще се опитам да го обясня в отделна тема, предназначена за замисъла на живота и ролята ни в него. А лъжата съществува, защото сме измислили критерии, по които съдим кое е истина.
За всяко нещо има причина, според мен. Помислете.
КАКВО ОЩЕ МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ В ИСТАНБУЛ?
Може би няма какво повече да търся
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata