Някога „перлата на Изтока“, артистичният, духовен и военен център на Югоизточна Азия, Аютхая е била столицата на Тайланд от 1350 г. до разрушаването от грабителите бирманци четири века по-късно. Трийсет и трима крале от различни династии са остроили стотици храмове и хиляди статуи на Буда в град-държава, чиито архиви показват, че е бил един от най-богатите и най-хубавите в Югоизточна Азия.

Разрушаването на града през 1767 г. е било толкова масирано, че вместо да го изгради наново, опечаленият крал избира да премести своя двор в Банкок, на 80 км нагоре по реката. Днес неговите развалини и канали (които са бавно възстановявани и  разработвани) все още говорят за миналото великолепие на града, а туристите с добро въображение – и добър екскурзовод – без затруднение ще доловят неговото някогашно величие и значимост.

Царският път за посещаване на Аютхая днес е през река Чао Пхрая, Реката на кралете. Извиваща се като змия 365 км от северните високи части на Тайланд до Сиамския залив (макар че технически всичко над долните 256 км е известно под друго име), тя е основната снабдителна артерия на Банкок.

„Манохра Сонг“, прекрасно реставриран петдесетгодишен шлеп за превоз на ориз, направен изцяло от тиково и редки дървета, е най-луксозният плавателен съд по реката, изграден по световни яхтени стандарти, със само четири самостоятелни кабини, обзаведени с тайландски гоблени, пищни тъкани, резби и изтънчени занаятчийски произведения и антики, напомнящи за древното кралство Сиам.

Вечерята под светлината на свещи, сервирана на борда, е една от най-добрите в Тайланд. „Манохра“ е на разположение за частни чартъри, но неговият най-популярен круиз е двудневно пътуване с преспиване до Аютхая, 80-километрова отсечка, която преминава край наколни жилища, пръскащи се деца, хора, които се къпят и перат в техния „преден двор“ и неизменната суетня на лодките, порещи размътената река.

Най-добро време: ноември-февруари.