Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2009 20:06 - „Кой съм аз
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление   
Прочетен: 605 Коментари: 0 Гласове:
0



Силно се надявам поне половината от хората, които четат тази статия, поне веднъж в живота си да се запитали: „Кой съм аз?” и да не са получили отговор. И ти ли си от тях? А може би никога не си си губил времето с такива безсмислици? Лично аз смятам, че поне веднъж си бил любопитен да узнаеш повече за себе си, от което би следвало, че имаш силите да потърсиш отговор, пък дори и той да не ти допадна. Редактроският екип на това он-лайн издание също не успя да измисли конкретен отговор на този въпрос, и за това решиха стартовата тема да бъде „Себепознанието”. Хмхмм... Нека видим какви материали успяха да съберат. Те се обърнаха към мен с молба да се опитам да осветя този тъмен ъгъл от нашето съществуване...

Световното интерактивно пространство дефинира себепознанието като: „опознаване на себе си, на силните и слаби страни от характера ни, както и на ограниченията, които си поставяме, за да бъдем приети от другите”. Себепознанието е постигане на тези истина са собствена личност без чужда помощ.

Ти можеш да опознаеш себе си, но в голяма част от случаите не ти хареса онова, което виждаш в огледалото. Точно поради тази причина често го отричаш. Отричаш себе си, преди още да си опитал да се запознаеш с този прекрасен човек, който спи някъде дълбоко в теб и чака да бъде събуден...някой ден. Позволи ми да ти разкажа една истрия: „Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дребни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?" „Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня." „Поглеждал ли си някога вътре?" - попитал непознатият. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо." „Я погледни" - настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.” Разбираш ли как цял живот може си седиш върху съкровището(твоята личност) без дори да се опиташ да разбереш и приемеш себе си.

Знанието за себе си може да бъде постигнато с различни техники на похвата самонаблюдение. Себенаблюдение значи да осъзнаваш всички процеси, които се случват в тялото ти в сегашния момент – това включва наблюдение на възприятията за слух, мирис, вкус, зрение и допир, както и на емоциите и мислите ти. Сложничко, а?

Разбира се, себенаблюдението е доста продължителен процес. Опитните хора в тази област предлагат да се започне постъпателно осъзнаване на поведение ти. Като за начало можеш да започнеш да наблюдаваш своята личност, своето „АЗ”. Да си отговориш на въпросите: „Какво е поведението ми в дадена ситуация с определени хора, същото ли е присъствието ми в ситуация в която съм с други хора?”, „Как се държа по време на делово общуване и това как то ме кара да се чувстваш? (комфортно/ некомфортно); и т.н. - основното е да наблюдаваш своето поведение, както и какви емоции и чувства поражда то в теб.

Психолозите смятат, че преди да се направи всичко това, е добре да познаваш по-детайлно своята личност. Съществува ефективен начин, по който опознаването на себе си става точно, достоверно и бързо. Това е методът: „Кой съм аз?”. Искаш ли да опитаме?

Вземи празен лист хартия. От горе напиши въпроса, за да не го забравиш. От долу напиши числата от 1 до 20 едно под друго, като след всяко число изпиши следното: „Аз съм...”. Сега започни да даваш отговори, като целта е за максимално кратко време, възможно най-откровено и спонтанно, да отговориш на фундаменталния въпрос. За да продължиш изречението „Аз съм...”, можеш да ползваш всичко, което описва теб – професия, хоби, чувства, интереси... всичко, което ти идва първоначално на ум. И не се спирай преди да си отговорил двадесет пъти. О, да, ще ти е трудно, ще се включат съпротиви ( цитирам: „Тоя пък сега какво ме занимава с глупости. Като че ли си нямам други неща за правене.” ), но нали идеята е този лист хартия да заработи я твоя полза.

Разбира се, има и други техники, които отнемат много повече време, като например десетдневната техника за самонаблюдение „Випассана”. А някой техники за самонаблюдението продължават и през целия живот на личността.
Да обобщим - Себепознанието е един безкраен процес на самонаблюдение и себеприемане. И не забравяй, че човешкото тяло е една маса от квантови частици, които непрекъснато си взаимодействат, както една с друга, така и с заобикалящата ги среда, и следователно постоянно променят положението си във времето и пространството. На клетъчна основа, ти се променяш във всеки един момент. Според биологията клетките в твоето тяло се подменят напълно на всеки седем години. В такъв случай „себепознание” като термин НЕ може да съществува. Ти винаги може да кажеш, че си достигнал до някаква степен на познание за себе си само до този определен момент от житейския ти път. Но всичко това е за току-що изминалият миг от вечността. В сегашния момент клетките от тялото ти и голяма част от квантовите частици, които те заобикалят вече са променили своя състав и положение спрямо теб. Следователно ти имаш идея за своето същество до изминалия момент на съществуването си. В сегашния момент, твоето същество е една клетъчната маса, наречена ”твое тяло”, но клетъчна маса на отминалия момент, която ти не си опознал така добре. За да продължиш да се поддържаш актуална представата за себе си, трябва да се наблюдаваш непрекъснато! Дали това е възможно? Оставам на теб да си отговориш на този въпрос... 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 12251074
Постинги: 8853
Коментари: 148
Гласове: 2529
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031