Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2016 05:23 - Лакърдия
Автор: injir Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1423 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 26.02.2016 08:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                   Как е прекрасно детството! Играеш си на пясъка с кофичка. Ринеш с лопатката, буташ камионче или се пързаляш на пързалката. Дали си от детски дом или имаш мама и тате - няма значение. Сега ти се е паднало малко щастие... Защото животът , който е пред теб, едва ли е в колесница от лунни лъчи. Затова сега си поиграй! Порадвай се! Сега ти обръщат внимание. Защото утре не се знае какво внимание ще получаваш. Могат да те заврат в калта, да се опитат да те удавят, да те застрелят на улицата или просто да те пребият. А после същите да те спасяват с подадена клечка, сламка, може и прът. И да ти казват колко силен трябва да бъдеш, защото светът е тооолкова прекрасен. И даже ще трябва да си измислиш мечта, даже мечти. Иначе без тях не може да продължиш...
                   Порастваш и хоп! - виждаш, че реалността е друга. Животът е еднообразен, скучен, изпълнен с работа, работа и пак работа. И за да ти е по-весело, измисляш как да се гъбаркаш с другите. Ами на чужд гръб и сто тояги са малко! Започваш да му стъжваш живота, като в същото време го уговаряш да не се стъжнява чак пък толкоз. Нали се прави всичко само с една цел - да се превърне всеки в един вечен веселяк.
                  То затуй толкова много шоута са измислени. В едното раздават кафе. В другото разправят лакърдии. В третото и  четвъртото измислят занимания за домакини и домакинството. В пето - уж сериозно шоу - разправят за политика. Изобщо светът се е побъркал на тема смях и колко може да се смее човек. Додето не му излязат сълзи на очите, разбира се. Макар че понякога тия сълзи са дошли от някои тъги и неволи от реалния живот, за който знаем, че хич не е лесен...
                 Затова толкова хора гледат шоута. Защото иначе хич не им е весело. На шоуто можеш да наблюдаваш как артистите се превиват от смях и очакват  и от теб да започнеш да се превиваш. Ама на теб хич не ти е до тях понякога и им се чудиш какво толкова смешно има. И сценаристите се напъват да измислят всякакви щуротии, че да повеселят народа. Ама гладният на сития не вярва, и болният на здравия - също. Трябва ли шоумените и уоменките да пострадат и тогава да видят защо на хората понякога не им е до веселба. Като свързват едва двата края, като трябва да слагат на трапезата само боб, леща и зеле - за какво си говорим изобщо?
                 Излиза, че в тая държава всичко е една голяма лакърдия. Ето, даже и с министър-председателя се пошегували. Пратили му заплашително писмо, ама то било само наужким. Така, ами... Защо ще отстрелват човека! Я го виж! Човек планина! Ами малко са вече такива мъже в държавата. Има с лупа да ги търсим. А пък и той си знае и си разбира от работата. Сериозно върти държавата на пръста си. Така че ония, несериозните, да му дадат път. Да изчакат. Стига са лаели като кучета след керван. А и той да не забравя от време на време да изпраща малки кученца каракачанчета на оня дребен на ръст човек от Големия север, че не се знае дали пак няма да задуха вятърът на промяната. То, разбира се, зависи откъде и как ще задуха , ама нека да се мисли по-навреме, че да не стане късно и да духаме супата всички заедно, както бе казал друг мъдър човек някога...
                Та шоута в тая държава - много! Ако сте забелязали, всяка вечер ни забавлява един висок и ярък индивид. Беше ми станал малко скучен, та години не му обръщах внимание. Когато някога изгря на звездния небосклон, той беше млад и красив, а ние бяхме възрастни и красиви. Сега ние пак сме си хубави, пък той остаря. Ама се мъчи да прави впечатление. Колко сценаристи се мъчат да мислят въпроси за вечерния му лексикон, та да ни накара да го ударим на веселба. 
                Затова ви казвам, че и държавата е една голяма лакърдия и да не вярвате на всичко, дето ви приказват. Защо някога Апостола е писал с четири въпросителни ,, Народе????,,...  Дойде време да напишем и петата въпросителна. В Двадесет и първи век...


Тагове:   лакърдия,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: injir
Категория: Лични дневници
Прочетен: 998003
Постинги: 323
Коментари: 2080
Гласове: 18500
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031