Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.

Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш.

Дали е трябвало, дали е трябвало, дали е трябвало
изобщо да се раждаш!

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

текст: Иля Велчев

• категория: Мъдрост

Той се обади по телефона и ѝ каза:

"Довечера трябва да се видим. Имам изненада за теб!"

Тя дълго се чуди какво ли е намислил, какво ли би ѝ подарил...

Може би телефон!?... Няколко пъти беше споменала, че нейният вече е остарял ...

Не, сигурно скъпа козметика...

Или ще я заведе до МОЛ-а. Толкова много харесваше една червена рокля ...

И после - вечеря в скъп ресторант, за която тя мечтаеше...

Мислите за възможни подаръци я бяха обсебили тотално!

Когато той ѝ се обади, че е пред тях, тя се разтрепери и трескаво започна да препуска по стълбите, влетя в колата и...

Ооо, Боже!

Пред очите ѝ стоеше кукла, а той щастлив ѝ каза: "За теб е!"

Идеше ѝ да заплаче.

Разочарована, тя грабна куклата и я запрати на пътя!

Той я погледна с недоумение и я попита:

"Но защо я изхвърли???"

– Защото не ми харесва! – бързо изрече тя и наистина се разплака.

Той изскочи от колата и отиде да вземе куклата, обърна се, беше твърде развълнуван.

Така и не успя да види приближаващата се кола. Последното, което видя, беше нейното разплакано лице.

В деня на неговото погребение, тя плачеше неспирно и притискаше куклата близо до сърцето си...

В този момент куклата проговори: "Ще се омъжиш ли за мен?"

Тя онемя и изпусна куклата, а от нея се търкулна кутийка с две халки!

ОБИЧАЙ ТОВА, КОЕТО ИМАШ, ПРЕДИ ЖИВОТЪТ ДА ТЕ НАУЧИ ДА ОБИЧАШ ОНОВА, КОЕТО СИ ИМАЛ!!!

източник: myvelikoturnovo.com

Вижте още: ПРОЩАЛНО ПИСМО ОТ ТВОЯ АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ

НАЙ-НОВАТА КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО "ЗАЩО ПОЧТИ ВСИЧКО В ТОЯ СВЯТ СЕ ПРЕЦАКА" ОТ ЛАРИ УИНГЕТ - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

„Ако не си харесваш живота и решиш да обвиниш някого, има само едно място, на което да отидеш - пред огледалото.“ Лари Уингет

Страховете на мъжете отчасти се припокриват с тези на жените, но нека все пак да поговорим за едни от най-често срещаните неща, заради които се притесняват необвързаните мъже...

Аз съм неудачник, след като не мога да имам семейство

"Огледайте се само, всички успели мъже са създали семейство! Аз не съм способен на това – съответно съм неудачник." В ситуации като тази мъжете много често са склонни да сравняват себе си с околните. Това се дължи и на засилената им инстинктивна потребност от това да се конкурират помежду си. Често усещането им за успех е възможно, само ако усещат себе си като по-реализирани от околните мъже. Страхът от това, че в собствените си очи и в тези на другите изглеждат като неудачници, би могъл да понижи значително самочувствието на един мъж, което, от своя страна, би му създало още повече затруднения в изграждането на взаимоотношения с жените.

Нямам достатъчно пари и затова жените не искат да бъдат с мен

Някои мъже считат, че не могат да създадат връзка, защото "жените търсят мъже с много пари". Всъщност, това до голяма степен е заблуда, тъй като повечето жени смятат за достатъчно условие това, мъжът да има доходи, с които да може да издържа сам себе си. За мъжете, които се фиксират върху тази мисъл обаче, това е единственото, което проваля интимните им връзки. Рисковете от подобен род мисли и породените от тях страхове са в няколко аспекта – пренебрегване на реалната причина за неуспеха, понижаване на самочувствието, невъзможност за кариерно развитие, невъзможност за ефективна комуникация с жени.

Приятелите ми гледат на мен с насмешка и/или съжаление, защото съм сам

"Приятелите ми все ме питат кога ще си намеря жена. Страхувам се да призная, че нямам половинка, защото си мисля, че хората реагират на това или с насмешка, или със съжаление. Те мислят, че е смешно на моите години човек да бъде сам и не биха погледнали на мен сериозно. Често правят трагични физиономии и ме съжаляват заради това, че съм сам. Не ми е приятно да бъда обект, на който се присмиват, или пък мъж, когото съжаляват." Мъжете, които се сблъскват с подобни реакции (или тълкуват погрешно реакциите на околните), са склонни да се затварят все повече и повече в себе си, да ограничават контактите си, да изглеждат прикрити и дистанцирани. Това би могло да доведе до отчуждение и депресия.

Нямам половинка – съответно няма да правя секс

Един от значимите страхове за мъжете, които нямат партньор до себе си, е свързан с притеснения за това, че няма да водят редовен полов живот, който да ги удовлетворява. Освен инстинкт за продължаване на рода, сексът за мъжете е много важна потребност, която се свързва и с тяхното психично и емоционално усещане за удовлетвореност. При някои мъже този страх може да се модифицира и под формата на: "Не съм правил секс от много време насам и тъй като съм забравил как се случват нещата, ако бъда с жена, ще се изложа." Тогава, дори без да осъзнава, мъжът може да саботира сам себе си, като избягва контактите си с жените.

Трябва да се превърна в "мачо", който бие, унижава и обижда жената, за да имам семейство

Много мъже, които не успяват да създадат дълготрайни и успешни отношения с жена, смятат това за "причина". В определен момент те започват да се страхуват, че единственият начин, за да бъдат "успешни" сред жените, е като се превърнат в "мачо", който бие, унижава и обижда жената. Това е поредният мит, който е разпространен сред много мъже. Разбира се, има жени, които стоят в подобни отношения и/или дори ги търсят (обикновено несъзнателно), но това в никакъв случай не може да се нарече "условие и еталон за здрава връзка". Мъжете, които имат подобни страхове, са разкъсвани между желанието си да бъдат такива и невъзможността от това да се държат грубо с жена. Този страх има опасност да докара човек до крайности - например, да наложи на себе си, че ще бъде различен и да прави опити за това да реализира "заучено" поведение, което в никакъв случай не би довело до успешни партньорски отношения, а по-скоро – до поредното разочарование в личен план.

Нещо ми има, след като съм необвързан

Причините за това да нямаме човек до себе си могат да бъдат най-различни. Един от основните страхове на необвързаните мъже е свързан с това, че нещо в тях "не е наред", след като са сами. Тази критичност понякога би могла да е помагаща, но това зависи най-вече от резултата, който провокира. Ако седим и си повтаряме как "нещо ни има", но това води до самообвинения, усещане за безнадеждност и/или самосъжаление, ние не постигаме никакъв положителен ефект. Мисълта, че причината за това да сме сами е в нас обаче може да има и положителен резултат, ако тя ни провокира и мотивира за това да потърсим тези причини (има ли такива или не) и да започнем да работим за преодоляването им. Тогава този страх може да се окаже дори "полезен" за нас.

Никога няма да създам поколение

За повечето мъже от различни възрасти жизненоважна "мисия" в живота им е да създадат поколение. Страхът, свързан с това, че "никога няма да имам собствени деца", може да се засилва и в определен момент да се превърне в базово убеждение за мъжа. Продължаването на рода и предаването на наследство (не само в материален план) за мъжете е свързано с основополагащото усещане за удовлетвореност и смисъл. Когато, поради някакви причини, това не може да се осъществи, последиците за мъжа могат да бъдат много значими и да засегнат по негативен начин всички аспекти от живота му.

Ще остана "стар ерген"

В такъв тип страхове обикновено става дума за мнението на хората от обкръжаващия ни свят (най-често нашите близки) и значимостта на тяхното мнение за нас. В нашата страна все още голяма част от предишните поколения не приемат индивидуалностите и личния избор на всеки за начина, по който той ще се чувства добре и ще бъде щастлив. Много често околните са "сигурни, че знаят какво е най-доброто за нас" и правят всичко възможно, за да ни убедят в това. Отстояването на собствените ни позиции и отразяване на реалността по отношение на такава деликатна тема като тази за личните взаимоотношения често е тежка, болезнена и трудна за изпълнение задача.

Няма да отговоря на изискванията на никоя жена, затова е по-добре да остана сам

Има мъже, които сами правят избора за това да бъдат сами. Но не защото не желаят да имат половинка до себе си, а защото се страхуват от това, че не са способни да отговорят на изискванията, които би имала жената до тях. Това може да се окаже проблем, освен по отношение на осъществяването на връзки, също така и що се отнася до наличието на увереност, усещането за реализация и успех, повишаването на тревожността и засягане на всички сфери от живота на мъжа. Този страх може да бъде базисен, а трудността по отношение на преодоляването му – много голяма.

Ще остарея сам

За всеки човек малко или много темите за самотата, остаряването и смъртта заемат ключова позиция в живота му. Много често това, че към момента сме сами, провокира у нас фантазни елементи, които са свързани с наличието на този момент "завинаги" в нашия живот, предопределеност и безнадеждност, що се отнася до бъдещето. С напредване на времето тези страхове могат да се модифицират и/или задълбочават. Възможно е да се превърнат в много могъщи фактори със завладяващ ефект дотолкова, че да не успяваме да живеем тук и сега, а постоянно да мислим и да се тревожим за бъдещето.

Една от първите стъпки за преодоляването на страховете е да си дадем сметка за това, че ги имаме. Голяма част от мъжете са склонни да се опитват да пренебрегват своите усещания и притеснения заради това, че са били възпитавани да бъдат смели, силни, справящи се и да не обръщат внимание на своите емоции. Истината е, че много по-лесно е да обвиним другия/другите, да се скрием зад своите страхове или да ги отречем. Важно обаче е да си даваме сметка, че докато правим това, лишаваме себе си от възможността да бъдем успешни и щастливи. Същевременно с това трябва да бъдем наясно колко много усилия и енергия ще ни коства, ако работим за своето личностно развитие, в случай, че решим да го направим.

Анелиа Дудина е психолог, психодрама асистент и водещ на групи за личностно развитие, създател на Е-списание за психология "Посока". Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея ...

• к

10 наблюдения от един практикуващ психолог за това как да се обичат мъжете. Никаква теория. Само практически работещи съвети.

За последните години от моята практика, след като се срещнах с повече от двеста двойки, започвам да поставям под съмнение фразата на Лев Николаевич Толстой, че всяка нещастна двойка е нещастна по своему. В условията на краен брой фактори, формиращи една личност, психологията доста напомня на математиката. И със сигурност има неща, които могат да бъдат извадени пред скобите в болшинството уравнения.

Разбира се, всичко е много индивидуално. Но като цяло жената е по-емоционалното същество и се нуждае от повече време, за да достигне до логични изводи. И в промеждутъка между чувството и мисълта, понякога тя успява да натвори големи безумия. Както и да провали комуникацията. Има и момичета, които в светлината на своята неопитност и възпитание, живеят изключително в този промеждутък, никога нямат време да разсъждават, защото отново и отново ги застига новата емоция. И този цикъл започва отново.

Скучни по природа, мъжете не са склонни да строят въздушни кули и живеят в геометрично простия свят на очевидните реалности. Затова на жените се налага да забавят малко своите емоционални процеси и да форсират мисловните.

Но като начало, могат да следват няколко правила:

1. Всяка минута помнете каква е целта на вашите отношения с мъжа

При нормалните хора целта на отношенията е да се обезпечи максимален комфорт за дълго време, така че да бъдат щастливи и двамата партньори.

Повтаряйте си това всеки път, когато ви идва вдъхновението да поучавате, да превъзпитавате и критикувате вашето момче, да си го изкарате на него по време на ПМС, да го ревнувате, да спорите за политика, да се изказвате за приятелите му или да обсъждате цвета на ризата му.
Струва ли си заради вашата правота или интерес в конкретната ситуация да го лишавате от мира и радостта? От практиката си мога да кажа, че почти две трети от източниците на конфликти са в стила „жената измисля изневиделица някакъв проблеми и го раздува до мащабите на трагедия."

2. Хвалете го

Не бъдете за него ядосана майка, строг шеф и капризна дъщеря. От всички тези превъплъщения вземете само положителната съставка – постоянна, но ненатрапчива грижа, заинтересованост от неговото израстване и възхищение. Не се страхувайте, че ще го разглезите като го хвалите. Все пак, психически нормалният човек има праг на самооценка. Освен това да хвалиш, не означава да ласкаеш. Означава просто да гледаш на него с желание да видиш по-доброто.
А ако той не заслужава похвала и всичко прави не както трябва, то какво изобщо правите заедно с този лузър? Напуснете го и не продължавайте агонията.

3. Не го унижавайте и не правете скандали пред други хора

Изясняването на отношенията на публични места е табу! Все още живеем в общество, в което една жена понякога може да си позволи да бъде красива и лекомислена кукличка, но за мъжа публичният имидж е много, много важен. И когато неговата половинка, т.е. най-довереният човек, започва да подронва авторитета му пред приятели, колеги или дори сред непознатите в метрото, за него това е нож в гърба. Такова поведение той може и да ви прости, но никога няма да забрави. Да станеш причината той да изгуби авторитета си е най-голямата стратегическа грешка в отношенията. Бъдете сигурни. Така че оставете претенциите си и изясняването на нещата за вкъщи – заедно и насаме. Осмислете ги и вижте точка 1.

4. Не използвайте в обръщенията си към него умалителни

Патенце, котенце, зайче... той не си представя себе си в такава светлина. Това е все едно той да ви казва „майко" или „редник Джейн". Представяте ли си? Оставете гальовните обръщения за специални интимни случаи.

5. Подкрепяйте увлеченията му, дори и най-идиотските

Желанието за съпротива на новите инициативи е заложено в природата на всеки човек, тъй като всяка система се стреми към равновесие. Но тук вие трябва да сте по-умни от природата. Каквито и да са неговите увлечения – риболов, свирене на тромбон, футбол, колекциониране на градински джуджета - изходете от реалистичната оценка на максимално възможните щети лично за вас и за семейното благосъстояние. Дразните се от неговите разходи за риболова или за градинските джуджета, които му доставят радост, но после се чудите защо той толкова яростно ненавижда вашите походи по обувните магазини. Е, може и двете тераси да са задръстени с градинските джуджета, но какво толкова? И така: ако не го цените и подкрепяте, ще го направи някой друг. И в този момент вие ще сте в слабата позиция.

6. Най-поразителният ви външен вид е за него, а не за фирменото парти

Синдромът на ловеца, губещ интерес към уловения дивеч, е свойствен на жените не по-малко отколкото на мъжете. Това, че вече сте го впримчили в съжителство или брак, не значи, че той ще е влюбен във вас завинаги. Да, това е гадно и банално, но половината от моите пациенти мъже се оплакват от това, че жената до него е занемарила външния си вид след като отношенията са навлезли във фазата на сигурността.
След като на сватбената снимка сте били с руси къдрици и рози, а сега сте с безформена къса прическа и размъкнат гащеризон, не се сърдете, ако той е спрял да ви възприема като привлекателна дама. Още повече, ако за корпоративното парти се гласите и си купувате нова червена рокля, а вкъщи ходите в едни и същи дрехи с пастелни цветове, (които мъжките очи възприемат като бледи и асексуални). Това е много просто, но жените не престават да правят тази грешка.

7. Той е главният и точка

Всъщност, това е толкова лесно... Основният проблем на феминистките, образно казано, се състои в опитите им да разтоварват вместо да танцуват. Дали е от еволюцията, от социалните нагласи или от възпитанието в повечето семейства, но на мъжа е отредена ролята да решава проблеми, да е лидерът, да е капитанът и т.н.
Това по никакъв начин не ви унижава, освен ако самите вие не решите, че искате да сте унизени. Една жена може да приеме подадената й ръка при слизане от автобуса като галантност, но друга – като намек за физическата й неспособност да прескочи локвата пред автобуса. Очевидно е коя се наслаждава на общуването с другия пол и коя страда от гнета на шовинистите.
Вие трябва да решите каква да сте. Подарете му радостта да бъде силният, да действа, да мисли и да играе първа цигулка. Позволете му той да води и танцът ще се получи. Дори и невинаги да е прав, после можете тихомълком да поправите нещата. Дори и лъвският пай да е ваш, ако го обичате, нищо не ви струва да изиграете сцената „Ти си моят герой..."
Реализирайте своето желание за власт на други места.

8. Говорете за важните неща направо, без намеци

Мъжете разбират от намеци, но най-често когато това са намеците на други мъже или такива, от които имат полза. За тях (може би с изключение само на японците) не е прието да се говори за нещата на езопов език. Ако той иска да продаде един мотоциклет на свой клиент, той ще каже: „Марката е известна, гаранционният срок е средният за пазара, ще ви дадем 7% отстъпка."
Затова излагайте позицията си просто и ясно. Но не глобално. Не му казвайте: „Не ме обичаш вече, нали?", а „Изморих се да събирам твоите риболовни червеи из цялата къща. Мама не ме отгледала за това... Намери си прислужница."

9. Не го поставяйте в центъра на своята вселена и не изисквайте той да ви поставя в центъра на своята

Тук не говоря за искрената загриженост за взаимните потребности и за дълбочината на любовта помежду ви, а за изискванията за дребни неща. Половинчасовите празни разговори по телефона по пет пъти на ден дразнят всеки мъж. Психологическата зависимост от неговото мнение го ласкае, но също и го дразни. Затова не се опитвайте официално да му посветите живота си. Това го плаши. А упреците в липса на внимание в съчетание с безпредметни емоционални изблици много бързо ще го изморят, а вие ще останете с напразните вопли „неблагодарник такъв, аз дадох всичко от себе си..." Няма нужда да му давате всичко. Предложете му най-апетитните части.

10. Научете се да готвите вкусно

Не всяко „Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.

И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

• категория: Промени себе си, промени живота си

Сами си измисляме правилата, според които трябва да се държат хората. А щом някой ги наруши, отвръщаме му с презрение. Но да презираш хората за това, че не се съобразяват с твоите правила, е просто абсурдно.

Повечето от нас израстват с представата, че могат да накажат някого, като откажат да му простят, или с други думи: „Ако не ти простя, ти ще страдаш“. Но всъщност страдам аз. Моят стомах е свит на възел, аз не спя по цели нощи.

Следващия път, когато намразиш някого, затвори очи и се замисли за чувствата си. За начина, по който се чувства тялото ти. Докато обвиняваш останалите, самият ти се чувстваш нещастен. Хората си знаят и вършат своето. Това, че ще ги накараш да се чувстват виновни, няма да ги промени – по този начин съсипваш единствено своя живот. Нещата са такива, каквито са. Ако проливен дъжд наводни мазето ти, нали няма да кажеш: „Никога няма да простя на времето“? И едва ли ще се ядосаш на чайката, изакала се на главата ти. Тогава защо трябва да се гневиш на хората? Не сме в състояние да контролираме бурите и чайките, нито пък хората. Вселената не се интересува от обвинения и укори – това са неща, измислени от нас, хората.

Що се отнася до прошката, първата стъпка, която трябва да предприемеш, за да потръгне животът ти, е да простиш на родителите си. Със сигурност не са били идеални. Но когато си бил малък, те не са разполагали с купища книги за популярна психология на тема „добрите родители“, да не говорим, че задачата да те отгледат не е била единствената им грижа. Каквито и грешки да са допуснали, всичко е вече минало. Всеки път, когато отказваш да простиш на майка си, доказваш само, че си твърдо решен да съсипеш живота си.

Темата за геноцида на гръцкия народ започна да се осветява широко в медиите и да се обсъжда от политиците от 20 август, когато европейският съюз обяви края на гръцката криза. Всъщност това означава, че с Гърция е свършено, тя е мъртва. Страната е доведена до края си и изядена, а скелетът е хвърлен на кучетата.

За годините на „излизане от кризата“ 350 хил. гърци, основно младежи и професионалисти, избягаха от мъртва Гърция. Раждаемостта е много под нормата, необходима за поддържането на числеността на населението. Мерките на строги икономии, налагани на гръцкия народ от ЕС, МВФ и гръцкото правителство, доведоха до съкращаване на икономиката на 25%. От количествена гледна точка това бедствие съответства на Великата депресия в Америка, но в Гърция последствията за по-разрушителни. Президентът Франклин Делано Рузвелт смекчава въздействието на масовата безработица със Закона за социалната защита и други елементи на социалната политика, такива като застраховане на депозитите и програмите за обществените работи, докато гръцкото правителство, следвайки указанията на МВФ и ЕС, напротив, задълбочи ефекта на масовата безработица, обезкървявайки системата за социална защита.

Традиционно, когато суверенната държава, било заради корупция, безстопанственост, неудачно стечение на обстоятелствата или неочаквани събития се окаже неспособно да погаси своите задължения, кредиторите на страната опрощават дълговете до равнище, което тя би била способна да обслужи.

С Гърция всичко се случи съвършено различно. ЕЦБ начело с Жан-Клод Трише и МВФ постановиха, че Гърция трябва да ги изплати в пълен обем, както лихвите, така и главницата по своите държавни облигации, които бяха закупени от германски, холандски, френски и италиански банки.

Как се предлагаше да се осъществи това? По два начина, всеки от който оказа колосално негативно въздействие върху икономиката на страната, в резултат на което Гърция днес се намира в значително по-лошо положение , отколкото бе в началото на кризата преди почти 10 години.

В началото „кризата“, която лесно можеше да се отстрани чрез частично опрощаване на дълга, размерът на държавния дълг на Гърция бе 129% от БВП. Днес той достига 180% от БВП. Защо се случи така.

На Гърция бяха предоставени под формата на заеми допълнителни средства за изплащане на лихвите на кредитите, за да не загубят и цент. Това допълнително кредитиране, което продажните финансови медии наричат „финансова помощ“, всъщност не е помощ за Гърция. Това е финансова помощ за кредиторите на Гърция.

Режимът на Обама поощрява тази програма за помощ, защото американските банки в очакване на „финансовата помощ“, продаваха дефолтови суопове по гръцкия дълг. Ако не бе финансовата помощ на ЕС и МВФ, те щяха да загубят своите пари и да изпращат застраховки за неплатежоспособност по гръцките облигации.

Освен това Гърция бе задължена да продава своите държавни активи на чуждестранни купувачи и унищожиха нейната система за социална защита, например снизиха пенсиите под равнището на екзистенц минимума, а също така дотолкова радикално съкратиха разходите за здравеопазване, че хората умираха, без да дочакат медицинска помощ.

Ако не ме лъже паметта, Китай купи гръцките морски пристанища, а Германия летищата. Различните германски и други европейски структури изкупиха гръцките общински компании за водоснабдяване. Спекулантите на недвижимост изкупиха охраняваните гръцки острови за последвалото им застрояване.

Това разграбване на гръцка държавна собственост не доведе до спад на задълженията на Гърция. Получените пари, заедно с новите кредити, отидоха за изплащане на лихвите. В резултат на това задлъжнялостта на Гърция днес е по-висока, от когато и да е било преди. А икономиката е по-малка от когато и да е бил, както и населението на страната, на което легна тежкото дългово бреме.

Скорошната декларация, че гръцката криза е завършила е просто констатация на факта, че гърците вече нямат нищо, което да представлява интерес за чуждите банки. Гърция затъва бързо. Всички доходи, свързани с морските пристанища , летища, комунални предприятия и останалата държавна собственост, които бяха насилствено приватизирани, сега принадлежат на чужденци. Сега те просто източват пари от страната на законово основание, така още повече влошавайки икономическата ситуация.

От гърците откраднаха не само тяхното икономическо бъдеще, но и суверенитет. Гърция повече не е суверенна държава. Тя се управлява от ЕС и МВФ. В своята книга „Провалът на свободния пазар“, в третата част под названието „Краят на суверенитета“, аз съм описал подробно как се случи това.

Гръцкият народ бе предаден от правителството на Ципрас. Те имаха избор – да въстанат и с насилие да свалят властта, която ги продаде на международните банкери. Вместо това гърците се смириха със своето унищожение и не направиха нищо. Всъщност гръцкото население извърши масово самоубийство.

Световната икономическа криза от 2008 г. и досега не е приключила. Тя бе покрита с килим от огромни нови пари, създадени от американските, европейските, британските и японските централни банки. Създаването на пари изпревари ръста на реалния обем на производство и доведе до ръст на стойността на финансовите активи значително по-високо от това равнище, което съответства на „условията на място“.

Скоро ще видим как тази нова криза ще се прояви. Това може да се окаже краят на западната цивилизация. Ще има ли отново „война всеки срещу всеки“?. След Гърция, може би, това ще са Италия, Испания, Португалия, Франция, Белгия, Австралия Канада и така, докато не остане никой?

Целият западен свят живее в лъжата, разпространявана от могъщите групи в собствен техен икономически интерес. Не съществуват независими медии, освен отделни онлайн-ресурси и тези малко на брой останали издания се демонизират, а достъпът до тях се ограничава. Народите, живеещи в света на контролираната информация нямат ни най-малка представа какво се случва с тях. Затова и не могат да действат в собствен интерес.