Европейския елит се събра вчера за неформалната вечеря в „София Тех Парк“ в София. Премиерът Бойко Борисов и министър за българското председателство Лиляна Павлова посрещнаха един по един висшите държавници на европейските държави и на Европейския съюз.Изследване накара Бойко и Корнелия да се разтреперят: 2 още несъществуващи партии вече изпреварват ГЕРБ и БСП

Първа от лидерите на големите държави пристигна британският премиер Тереза Мей. Въпреки че бе обявено, че Италия, заради проблемите със сформиране на правителство, ще бъде представлявана от бившия министър-председател Силвио Берлускони, на срещата се появи президентът на страната Серджо Матарела. Берлускони обаче бе забелязан в София и влезе в кадър на протоколните снимки в столицата. След това се появиха и гръцкият премиер Алексис Ципрас, Еманюел Макрон, Ангела Меркел, Федерика Могерини. На снимките се вижда колко близки са Борисов и Меркел, което със сигурност няма да повлияе добре на Корнелия Нинова. Лидерът на БСП в последните дни атакува Бойко Борисов, че зад обръщението на Меркел „Скъпи Бойко“ стоят ред отстъпки от наша страна.

Срещата в зала „Джон Атанасов“ е част от Програмата на лидерите и календара на Българското председателство на Съвета на ЕС. В навечерието на Срещата на върха ЕС – Западни Балкани те ще обсъждат възможностите пред иновациите и цифровизацията, сделката за ядрената програма на Иран и търговските отношения със САЩ. Днес предстои и гвоздеят на програмата – срещата на върха ЕС – Западни Балкани, на която лидерите от ЕС и региона ще обсъждат европейската перспектива и свързаността на Западните Балкани с Общността.

• категория: Мъдрост

Има хора, които идват на този свят с мисията да го променят. Да разсеят мрака и да пробудят съзнанието от неговия сън. Това са ярки личности. Духовните учители в историята на човечеството. Един от тях е Петър Дънов. Животът на Учителя, както е наричан от мнозина, е удивителен разказ за необяснимото и мистичното, каквато е и неговата смърт.

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в село Хадърча, Варненско. Израства в семейството на свещеника Константин Дъновски, който освен това е активен участник в нашето Възраждане. Дънов завършва средното си образование с диплома от Американското научно-богословско училище в Свищов. На 24 години той е изправен пред дилемата дали да се заеме с църковна дейност, тъй като има и свидетелство за протестантски проповедник, или да поеме по друг път, усвоявайки познанието на своята епоха. Така той решава да замине за Америка, където завършва последователно четиригодишен курс в Теологическата семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет. В последствие преминава и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет на същия университет.

В този период Съединените щати се превръщат в люлка на прогреса и в символ на западната цивилизация. Наблюдава се стремглаво развитие и подем във всички сфери на обществено-икономическия живот. Всичко това оказва въздействие върху младия Дънов. Той се запознава на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да оформят мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма.

След завръщането си на българска земя, през 1897 г., когато е почти на Христова вързаст, той получава прозрение за мисията си на Земята. От този момент пътят му е предначертан и през 98-ма изнася първата от популярните си беседи. С течение на времето Дънов изгражда собствено религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство“ и олкултизъм. Мнозинството от последователите са обикновени хора, но сред тях се срещат и представители на висшата класа - интелектуалци, писатели, художници, музиканти, а също военни и политически фигури.

Създава също Паневритмията, система от елементарни физически упражнение с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата.

На Дънов се приписват редица предсказания за бъдещето на света. Многобройни са и разказите за мистериозните случки, описващи свръхчовешките му способности, като левитация, телепортация и др. 

Такава е и историята за неговата кончина. Седмица преди да почине, на 20 декември 1944 г. той изнася беседа, озаглавена „Последното слово“. Негови последователи разказват, че на 27 декември 1944 г. още по тъмно сутринта се потропало на вратата на дома му, в основаното от него селище „Изгрева“ (днес квартал „Изгрев“). Служителите от милицията били изпратени да арестуват водача на Бялото братство, защото след 9-ти септември официалната власт гледа на тях като на опасна „религиозна секта“. Ранният час на ареста не бил избран случайно. Опасявали се, че многобройните последователи на Учителя ще се опитат да попречат на задържането му посред бял ден.

За изненада на служителите на новата власт вратата се отворила почти моментално и на прага се показал самият Дънов. Видът му издавал, че е тежко болен, но не и учуден от това посещение. Историята разказва, че той се обърнал към неканените гости с думите: „Очаквах ви. Дайте ми малко време да се приготвя.“

Но след като изминали твърде много минути, а Дънов не се появявал, служителите нахлули в къщата. Заварили Учителя мъртъв, наобиколен от неговите последователи, които вече го оплаквали. Учениците от Бялото братство обяснили, че духовният им наставник е приключил земния си път.

Това е едно от преданията за кончината на Петър Дънов, което се разпространява след последователите му. Няма как да знаем със сигурност дали този разказ е истина, или е само мит, който обгръща в още по-голяма загадъчност образа на Учител. По-съществени обаче са духовните напътствия и знанието, които Дънов завещава на поколенията след него.

Нека си припомним малка част от мъдростта и уроците, предавани в неговите беседи:

1. Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.

2. Препятствията, които имате, са камъните, от които ще образувате стъпалата, за да се повдигнете.

3. Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете кой ви обича и кой не ви обича.

4. Доброто никога не пропада. Няма случай в историята на човечеството, когато доброто да не се е върнало при онзи, който го е направил, и то с лихва.

5. Единственото нещо, което повдига човека, е работата. За да се проявите в каквото и да е направление, трябва да работите. Работата е свещено нещо. Работа, вършена с любов, е щастие.

6. За да бъде здрав, човек трябва да има три неща: светъл ум, чисти и възвишени чувства и благородна воля, за да знае винаги как да постъпва. Човек трябва да има висок идеал и да бъде господар на условията, тоест да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел.

7. Любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва по високи места, не е любов.

8. Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце.

9. Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

10. В плода е събрана концентрирана слънчева енергия. Костилката носи в себе си дървото. Дървото, като даде плод, пак ще се скрие в костилката. Всеки човек се съдържа в своята мисъл. Онова, което съдържа твоята мисъл, това си ти. И онова, което съдържат чувството и постъпката ти, това си ти.

11. Един човек е важен колкото и една слънчева система.

12. Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си.

13. Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!

Биографичните данни са по материали на Константин Златев и „168 часа“

Вижте още:  КНИГИТЕ, КОИТО МЕ НАУЧИХА ДА БЪДА ЩАСТЛИВ

10 наблюдения от един практикуващ психолог за това как да се обичат мъжете. Никаква теория. Само практически работещи съвети.

За последните години от моята практика, след като се срещнах с повече от двеста двойки, започвам да поставям под съмнение фразата на Лев Николаевич Толстой, че всяка нещастна двойка е нещастна по своему. В условията на краен брой фактори, формиращи една личност, психологията доста напомня на математиката. И със сигурност има неща, които могат да бъдат извадени пред скобите в болшинството уравнения.

Разбира се, всичко е много индивидуално. Но като цяло жената е по-емоционалното същество и се нуждае от повече време, за да достигне до логични изводи. И в промеждутъка между чувството и мисълта, понякога тя успява да натвори големи безумия. Както и да провали комуникацията. Има и момичета, които в светлината на своята неопитност и възпитание, живеят изключително в този промеждутък, никога нямат време да разсъждават, защото отново и отново ги застига новата емоция. И този цикъл започва отново.

Скучни по природа, мъжете не са склонни да строят въздушни кули и живеят в геометрично простия свят на очевидните реалности. Затова на жените се налага да забавят малко своите емоционални процеси и да форсират мисловните.

Но като начало, могат да следват няколко правила:

1. Всяка минута помнете каква е целта на вашите отношения с мъжа

При нормалните хора целта на отношенията е да се обезпечи максимален комфорт за дълго време, така че да бъдат щастливи и двамата партньори.

Повтаряйте си това всеки път, когато ви идва вдъхновението да поучавате, да превъзпитавате и критикувате вашето момче, да си го изкарате на него по време на ПМС, да го ревнувате, да спорите за политика, да се изказвате за приятелите му или да обсъждате цвета на ризата му.
Струва ли си заради вашата правота или интерес в конкретната ситуация да го лишавате от мира и радостта? От практиката си мога да кажа, че почти две трети от източниците на конфликти са в стила „жената измисля изневиделица някакъв проблеми и го раздува до мащабите на трагедия."

2. Хвалете го

Не бъдете за него ядосана майка, строг шеф и капризна дъщеря. От всички тези превъплъщения вземете само положителната съставка – постоянна, но ненатрапчива грижа, заинтересованост от неговото израстване и възхищение. Не се страхувайте, че ще го разглезите като го хвалите. Все пак, психически нормалният човек има праг на самооценка. Освен това да хвалиш, не означава да ласкаеш. Означава просто да гледаш на него с желание да видиш по-доброто.
А ако той не заслужава похвала и всичко прави не както трябва, то какво изобщо правите заедно с този лузър? Напуснете го и не продължавайте агонията.

3. Не го унижавайте и не правете скандали пред други хора

Изясняването на отношенията на публични места е табу! Все още живеем в общество, в което една жена понякога може да си позволи да бъде красива и лекомислена кукличка, но за мъжа публичният имидж е много, много важен. И когато неговата половинка, т.е. най-довереният човек, започва да подронва авторитета му пред приятели, колеги или дори сред непознатите в метрото, за него това е нож в гърба. Такова поведение той може и да ви прости, но никога няма да забрави. Да станеш причината той да изгуби авторитета си е най-голямата стратегическа грешка в отношенията. Бъдете сигурни. Така че оставете претенциите си и изясняването на нещата за вкъщи – заедно и насаме. Осмислете ги и вижте точка 1.

4. Не използвайте в обръщенията си към него умалителни

Патенце, котенце, зайче... той не си представя себе си в такава светлина. Това е все едно той да ви казва „майко" или „редник Джейн". Представяте ли си? Оставете гальовните обръщения за специални интимни случаи.

5. Подкрепяйте увлеченията му, дори и най-идиотските

Желанието за съпротива на новите инициативи е заложено в природата на всеки човек, тъй като всяка система се стреми към равновесие. Но тук вие трябва да сте по-умни от природата. Каквито и да са неговите увлечения – риболов, свирене на тромбон, футбол, колекциониране на градински джуджета - изходете от реалистичната оценка на максимално възможните щети лично за вас и за семейното благосъстояние. Дразните се от неговите разходи за риболова или за градинските джуджета, които му доставят радост, но после се чудите защо той толкова яростно ненавижда вашите походи по обувните магазини. Е, може и двете тераси да са задръстени с градинските джуджета, но какво толкова? И така: ако не го цените и подкрепяте, ще го направи някой друг. И в този момент вие ще сте в слабата позиция.

6. Най-поразителният ви външен вид е за него, а не за фирменото парти

Синдромът на ловеца, губещ интерес към уловения дивеч, е свойствен на жените не по-малко отколкото на мъжете. Това, че вече сте го впримчили в съжителство или брак, не значи, че той ще е влюбен във вас завинаги. Да, това е гадно и банално, но половината от моите пациенти мъже се оплакват от това, че жената до него е занемарила външния си вид след като отношенията са навлезли във фазата на сигурността.
След като на сватбената снимка сте били с руси къдрици и рози, а сега сте с безформена къса прическа и размъкнат гащеризон, не се сърдете, ако той е спрял да ви възприема като привлекателна дама. Още повече, ако за корпоративното парти се гласите и си купувате нова червена рокля, а вкъщи ходите в едни и същи дрехи с пастелни цветове, (които мъжките очи възприемат като бледи и асексуални). Това е много просто, но жените не престават да правят тази грешка.

7. Той е главният и точка

Всъщност, това е толкова лесно... Основният проблем на феминистките, образно казано, се състои в опитите им да разтоварват вместо да танцуват. Дали е от еволюцията, от социалните нагласи или от възпитанието в повечето семейства, но на мъжа е отредена ролята да решава проблеми, да е лидерът, да е капитанът и т.н.
Това по никакъв начин не ви унижава, освен ако самите вие не решите, че искате да сте унизени. Една жена може да приеме подадената й ръка при слизане от автобуса като галантност, но друга – като намек за физическата й неспособност да прескочи локвата пред автобуса. Очевидно е коя се наслаждава на общуването с другия пол и коя страда от гнета на шовинистите.
Вие трябва да решите каква да сте. Подарете му радостта да бъде силният, да действа, да мисли и да играе първа цигулка. Позволете му той да води и танцът ще се получи. Дори и невинаги да е прав, после можете тихомълком да поправите нещата. Дори и лъвският пай да е ваш, ако го обичате, нищо не ви струва да изиграете сцената „Ти си моят герой..."
Реализирайте своето желание за власт на други места.

8. Говорете за важните неща направо, без намеци

Мъжете разбират от намеци, но най-често когато това са намеците на други мъже или такива, от които имат полза. За тях (може би с изключение само на японците) не е прието да се говори за нещата на езопов език. Ако той иска да продаде един мотоциклет на свой клиент, той ще каже: „Марката е известна, гаранционният срок е средният за пазара, ще ви дадем 7% отстъпка."
Затова излагайте позицията си просто и ясно. Но не глобално. Не му казвайте: „Не ме обичаш вече, нали?", а „Изморих се да събирам твоите риболовни червеи из цялата къща. Мама не ме отгледала за това... Намери си прислужница."

9. Не го поставяйте в центъра на своята вселена и не изисквайте той да ви поставя в центъра на своята

Тук не говоря за искрената загриженост за взаимните потребности и за дълбочината на любовта помежду ви, а за изискванията за дребни неща. Половинчасовите празни разговори по телефона по пет пъти на ден дразнят всеки мъж. Психологическата зависимост от неговото мнение го ласкае, но също и го дразни. Затова не се опитвайте официално да му посветите живота си. Това го плаши. А упреците в липса на внимание в съчетание с безпредметни емоционални изблици много бързо ще го изморят, а вие ще останете с напразните вопли „неблагодарник такъв, аз дадох всичко от себе си..." Няма нужда да му давате всичко. Предложете му най-апетитните части.

10. Научете се да готвите вкусно

И гответе! Това не подлежи на обсъждане. Еквивалентът на „тя не готви" е „той носи вкъщи по-малко пари от нея".