Богатите мъже си мислят, че красивите млади момичета са глупави… Е, може да има и такива, но аз не попадам в тази група! Миналата седмица се изнесох от луксозното жилище, чийто наем плащаше любовникът ми. Намерих си скромно обзаведена гарсониера, на този етап ми е предостатъчна. Напускайки огромния апартамент, оставих на масата в хола ключовете от колата, паркирана пред входа на кооперацията. А също и писмо, че го напускам завинаги. Само толкова – три думи. Обясненията бяха излишни, той знае защо. Всичко останало си прибрах – златни бижута, кожени палта, дрехи и обувки, и т. н. Това са подаръци, които съм заслужила с верността и чувствата, които отдадох на един негодник. А и парите в банката са си мои. Докато бяхме заедно, той ме издържаше, а аз внасях на депозит цялата си заплата и премиите. Смених си и телефона – номера имам предвид, не апарата, който също ми е от него и е от много скъпите. Защото два дни ми звъня нонстоп и понеже не вдигах, мина на есемеси с един и същи текст: „Защо ме напусна, къде сгреших?“ Ами да се сети, близко е до ума. Единственият ми проблем сега е да си намеря работа, защото любовникът бе и мой шеф. Въпреки дипломата ми за висше образование ме назначи за своя секретарка. Искал е да съм му под ръка и през деня, за да не ме открадне някой друг. Естествено разбрах го по-късно, в началото мислех, че просто не може да диша без мен.Мъката на една жена: Годеникът ми ме заряза, защото забременях, а собствената ми майка ме изхвърли. Но Господ си знае работата

Сигурно някои читатели вече плюят, че съм мръсница и използвачка. Не, мили хора, аз съм добър и почтен човек, жена на 29, подарила 5 години от живота си на мъж, който ми обещаваше, че ще се ожени за мен и ще сме заедно, докато смъртта ни раздели. Само че, за да се случи това, господинът първо трябваше да се разведе. А на въпроса защо се влюбих в женен, ще отговоря така: той имаше всичко, за което едно младо момиче може да мечтае. Привлекателен е, интелигентен, с проспериращ бизнес, пари и вкус към живота. Когато се сближихме, ми сподели, че е нещастен в брака, със съпругата си не се понасят и са пред развод, но изчакват до лятото заради 14-годишната си дъщеря. Подготвяла се за влизане в елитна езикова гимназия, искали да не я разстройват, докато не минат изпитите. И аз се вързах на лъжите му. Само че момичето вече е на 19 и в момента подготвят с мама тоалета за абитуриентския бал. А таткото така и не намери сили да каже на жена си, че обича друга и иска с нея да е щастлив. А може би наистина му е било добре и с двете – официалната за пред хората, а извънбрачната за кефа.

Когато се запознахме, бях на 24 – красиво момиче от провинцията, което разчиташе единствено на ума и труда си. Завършвах публична администрация, а три вечери в седмицата работех като сервитьорка в известен столичен ресторант, за да си помагам финансово и не товаря родителите си. Една вечер той влезе забързано в заведението, за да вземе предварително поръчана храна – изтънчено меню за 6 човека, за вкъщи. Докато му подавах опакованата храна, подхвърли, че щели да имат гости у дома, и с лекота плати огромната сметка. После се вторачи в мен, сякаш едва сега ме забелязваше, бръкна в джоба си, порови малко, извади визитна картичка и ми я бутна в ръката с пожелание да му се обадя да се видим в близките дни на кафе. „А другото е, за да си вземеш довечера след работа такси. Красиво момиче като теб не бива да ходи само по тъмното!“ – усмихна се загадъчно непознатият и си тръгна. Всъщност „другото“ се оказаха 50 лева – бакшиш, за който не бях и сънувала. След два дни ме потърси по телефона в ресторанта, бях отново на смяна, определи ми среща и нахлу в живота ми – с чара си, с парите и с поведението си на мъжкар. И тъй като девизът му е: „Искам го и то веднага!“, в рамките на седмица се пренесох в наетия от него голям и модерно обзаведен апартамент, с джакузи в банята, даде ми и кола на разположение и ме назначи на работа при себе си.

Вече казах, че в началото самият той подхвърляше, че бракът му е фарс и действа за развод, а аз му вярвах и мечтаех да се оженим веднага след съдебното решение. Иначе, не можех да се оплача от живота си. Бях заобиколена от лукс, пътувах няколко пъти с него в чужбина по екзотични курорти, служителите и клиентките ме уважаваха, защото се държах добре и не демонстрирах близостта си с шефа, а и бях супер елегантна и респектирах с външния си вид. Но времето летеше, а любимият ми престана да говори за развода си. Когато наскоро го попитах сериозно какво мисли по въпроса, той ме погледна учудено и с нотки на досада отвърна: „От какво се оплакваш, нещо да ти липсва? Засега не мога да предприема нищо, дъщеря ми е абитуриентка, гони висока диплома, ще кандидатства в университета, под напрежение е. Как да й обясня защо напускам майка й. Ще ме намрази и ще я загубя завинаги!“ Това ми дойде в повече. Не спах цялата нощ и за първи път разбрах голата истина: той никога не е смятал да се развежда. Мислел е, че с парите си може да ме държи, докато ми се насити и се чувства мъж, а после да се свие в семейното гнездо, да кара спокойни старини и с жена си да се радват на внуци. Аз не се вписвах в този план. Затова реших, че не искам да живея като скъпо платена любовница. Имам си образование, професия и докато не съм изпуснала и последния влак, ще се опитам да си потърся съпруг. Не държа да е богат, искам само да е свободен!Една жена на 46 г.: Дотук с чувствата, сърцето ми е уморено, само мисълта за нов мъж ме кара да се побърквам от страх и ужас