Цветове и заклинания

Никога не бива да се подценява и силата на цвета. Често обличаме дрехи, без да се замислим дали те ни носят добро или лошо усещане, но цветовете също имат своята символика и значение:

ЧЕРВЕН ЦВЯТ

Това е цветът на любовта, на страстта, агресията и кръвта. Символизира гняв, война, опасност от кръвопролитие, заплаха, мъжество. В средновековното християнство обаче червеното е било използвано като символ на милосърдието и любовта. Серафимите, които в небесната йерархия, се намират най-близо до бог, също са изобразявани в червен цвят. Изразът „червения ден от календара” пък се свързва с Деня на Вси Светии.

ЗЕЛЕН ЦВЯТ

С този цвят се изобразяват знаците и символите на мира, материята, парите, богатството. Това е цветът на пролетта, здравето, младостта.

СИН ЦВЯТ

Синьото е цветът на висшите дарове на Юпитер, положението в обществото. Символизира и политическата кариера. Цветът на морето, глубините, асоциира се и с висшата власт и „синята кръв”.

В християнството синьото символизира набожност, разкаяние, благоразумие.

ЧЕРЕН ЦВЯТ

Това е цветът на пустотата, на бездната. Символизира нощ, смърт, деструкция. Черното се използва и при руническите магии за връзка със Сатурн.

Най-често маговете го използват при черна магия в некромантията и други негативни влияния. В християнството черното винаги е символизирало мъката, траур, плач за мъртвите близки. В миналото хората са обличали черно в знак на траур и заради предразсъдъците. Вярвали са, че ако са в черно, духът на мъртвия няма да ги види и да ги примами със себе си.

БЯЛ ЦВЯТ

Цветът на чистотата, ранното утро, на свежестта, целомъдрието и девствеността, на истината. Бялата магия, или както е по-известна като Теурия, използва само силата на доброто. Белият цвят се асоциира още с набожността и религиозността. 

Фразата любовта минава през корема е толкова изтъркана, колкото и вярна. Тайната на храните – афродизиаци е разкрита. Има ястия, които те подлудяват, събуждат забравени сетива и разпалват фантазиите. Направете вечеря, запалете свещи, сервирайте… и след това вечерта е ваша. В този раздел ще публикувам рецепти за ястия, направени с любов. Остава само мъничко въображение като подправка и успехът ви е гарантиран. Добър апетит! 

Как да привлечем любимия



Все по-често към мен се обращат хора с проблеми в любовта. Мъжът си тръгнал и напуснал семейството, любимият се разделил с приятелката си, съпругата изневерила… какво да правим в такива случаи? Всеки има право да бъде щастлив, но не всеки знае как да постигне това. Много пъти при мен са идвали хора, които ми казват: „Направи ми силна магия, така че този, който обичам, да се върне!” Други пък, обратното, искат ритуал за раздяла. Винаги ги съветвам да внимават какво си пожелават и при кого попадат. Защото има и такива шарлатани, които още не притежават силата и вместо магия за любов например, могат да направят така, че да се разделите с близките си.

Някои от нас вървят по светлата част на пътя, други – по тъмната, така е и с магиите.

Най-често ритуали за любов трябва да се правят нощно време, от значение е и фазата на луната. От древни времена не е тайна, че магията действа най-силно при пълнолуние. 

Дисекция на любовта


слага вериги на краката й. Оковава й ръцете с белезници, понякога й запушва и устата за няколко часа. Елеонора харесва това. Приема връзването като форма на любов.
Виктор е на 49 години. Женен. Има любовница. Разведена, с едно две деца. Двамата се срещат веднъж в месеца. През останалото време връзката им преминава в писане на писма. Той й казва, че тя е любовта на живота му. Тя е самотна.
Списъкът на тези хора може да е безкраен. Публикуват изповедите си в Интернет. От една страна искат да говорят за това, което се е случило с тях, докато са търсели любов. От друга държат да останат анонимни. В мрежата са достатъчно скрити, за да разсъблекат душата си.
Хора, които са самотни или обичат точно в онази степен, която граничи със сериозно заболяване. Някои дори не признават, че са стигнали чак до там. Има и такива, за които е задължително да си влюбен. Дори няма значение точно в кого, сякаш е важно единствено изгарянето от самото усещане. Докато не преминеш през всичките стадии на една любов – влюбване, обич, приятелство, страст, зависимост, болест…

Обич или влюбване? Що не каза, че си била подкожна?

Срещите в хотел вече са омръзнали и на двамата. Всеки път се повтаря едно и също. Леко насмешливият поглед на жената от рецепцията: „За цяла нощ или „почивка“ за четири часа?“ Отговорът е един и същ: „За почивка, ако може“. После трескаво разсъбличане из хотелската стая.
Виктор и Кристина се познават от една година. 16 е неговият стаж в брака. В началото любовта им е платонична. Страстта се промъква по време на дългите разговори в Борисовата градина. Но и двамата взаимно се убеждават, че са само много добри приятели. Нишката се накъсва в писмата, които сякаш са проекция на страстта след разходките. През цялото време връзката им е много повече епистоларна. Като диалог на влюбването:
Той: „Направо ми е празно. Прибрах се вкъщи и ми липсваш. И на кого да се оплача, на близките ли? Що не каза, че си била „подкожна“?“

Тя: „И на мен ми е празно. Крепеше ме мисълта, че ще мога да те видя. Нали знаеш онова усещане, когато си някъде и каквото и да се случва, остава встрани от теб, защото душата е съвсем другаде, намерила най-после убежище.“
Те дори не слагат име на любовта си. Сякаш ако кръстят с думи това, което им се случва, то ще изчезне в съвсем друго измерение. И само се питат дали могат един без друг.
Той: „Минали са 5 часа и ми липсваш по-остро отпреди. Не можах да ти се порадвам. Не размишлявай дали можеш без мен, защото можеш, повярвай ми. Аз бих се лишил от радостта, празника, от вдишването. И би ми останала само въздишката.“
Тя: „Понякога е дори болезнено усещането – сънувам те, събуждам се, няма те… Самотата в дните, в които не си до мен, започва да се надува и се пръска на финалната права като евтин балон от селски панаир.“
Той и Тя се разделят тривиално. И двамата не издържат на напрежението от връзката извън брака. Има любов – няма любов.
Той: „Ще кажеш, че съм страхливец, който избира по-удобното. Наистина изпитанието на моя характер щеше да е по-пълно, ако бях свободен от дълга си. Но не аз избирам – просто ти избра по-естественото, по-нормалното. За какво да се насилваш да обичаш човек, който не може да ти даде 24 часа в денонощието. Ще те обичам като мил човек. Винаги.“

Зависимост. Дневниците на една прикована жена

Здравейте! Аз съм Елеонора. Приятно ми е… Елеонора започва да публикува разказите си в Интернет-форум „Любов“ преди около година. Описва усещанията си простичко. Как можеш да ги синтезираш в разстоянието между две оковани в белезници ръце:
„Омъжена съм от две години. Моят съпруг ме превърна в робиня. Той ми поставя кожени белезници на ръцете и на краката, когато ме оставя сама вкъщи. Така прекарвам доста време всеки ден. Не работя, почти не излизам. Белезниците са с достатъчно дълги верижки между китките и глезените, така че мога горе-долу да се обслужвам и да се придвижвам из къщи. Преди време се скарахме и аз реших да остана известно време сама. Взех пари и малко багаж и заминах при мои приятелки от провинцията. След две седмици се върнах. Чувствах се ужасно ненужна и сама. Започнахме на шега. Мислех, че ще продължи не повече от седмица. После видях, че на съпруга ми това много му хареса. Гледаше ме с нескрито обожание. Продължихме. Усещането да съм робиня на любовта си е нещо много комплексно и доминиращо в мислите ми. Колкото и парадоксално да звучи, когато стоя вкъщи завързана и със запушена уста, аз се чувствам спокойна и свободна от необходимостта да взимам решения в ежедневието. Постепенно, усещането, че съм абсолютно зависима от волята на любимия човек, започна да ми доставя някакво особено удоволствие. Сега зная, че когато му подавам ръцете си, за да ми сложи белезниците, аз му поверявам живота си. И което е по-важното – той поема тази отговорност и я носи ежедневно. Аз мисля, че това се нарича любов.“

Страст. До Венеция и назад

Милена е на 25 години. Емигрирала е със съпруга си в Белгия. Там двамата живеят в триетажна, ипотекирана къща. След раждането на второто дете тя изпада в тежка депресия и се пристрастява към шоколада. Чувства се виновна, яде го тайно. После крие опаковките из всички стаи – под килима, в чекмеджетата, под дюшека на детското креватче. Когато съпругът ги намира, започват да се карат. Иска тя да отиде на психиатър. Смята, че рязката промяна в характера є е заради носталгията, която изпитва в чуждата държава. Милена се затваря още повече. „Изолира “ се в Интернет. Там се влюбва. Двамата се запознават в ICQ. Той също е емигрант, но живее във Венеция. Представя є се като търговец на мебели. Постепенно тя започва да прекарва все повече часове зад монитора, за първи път опитва да прави виртуален секс. Съпругът є се кара, че е напълняла след раждането, мъжът от интернет казва, че тя е неговата „венецианска роза“. Пише мили думи, споделя, че откакто двамата са се запознали, другите жени вече не го привличат. Предложението Милена да дойде при него във Венеция идва след два месеца почти непрекъснати разговори в Мрежата. Уговарят се тя да бъде при него пет дни. Нейната версия пред семейството е, че ще гостува на близки в България.
Следват пет дни страст като горещ шоколад. Милена разказва, че през това време почти не е излизала от стаята му. Преди да се върне обратно в Белгия, си обещават, че непременно ще се видят отново. После идва ударът – получава анонимно писмо, в което има линк към порносайт. Вътре са снимки и кратки филми от „венецианската среща“. Намира ги и съпругът й. Развеждат се, а двете деца остават при него. Милена се връща в България. Сега се лекува в психиатрия. Вече не яде шоколад.

Болест. Who else?

Ангел е на 35 години. Компютърен специалист, цикличен алкохолик. Преди шест години се разделя с приятелката си и оттогава поддържа спорадична връзка с проститутка от квартала. През останалото време се запознава в Интернет с жени от цяла България. Следва дълга кореспонденция, завършваща със среща в апартамента му. Правят секс, говорят си за любов и накрая те си тръгват. Александър казва, че започва да се приема като „вибратор“, а е търсел през цялото време чувства. За да може да спре да пие. За да се измъкне. Краен песимист е. Твърди, че за него любовта е форма на болест. Също като тумор, който трябва да се реже, преди да се е развил. Излива всичко това в писане. Александър е един от най-популярните автори в Интернет форумите. Там той е анонимен, подписва се с многозначното 1. 44.

„Защо пиша ли? Ако седнем някъде на по питие и започна да ти говоря това, което виждам и мисля, след 10 минути ще откачиш по простата причина, че всеки избягва да мисли за това, как прави вълни в собствените си и чужди… Всичко винаги е на ръба. Намирам битието екзистенциално. Съвкупност от крайности. Представете си, аз ви държа за ръка, обичаме се. Любовта прелива и когато седнем в някое препълнено заведение, на хората им става неудобно да седнат на нашата маса. Преди това сме минали през поне 10 просяци, млади жени със замръзващи бебета, сводници и зъзнещи курви. Някаква пияна мутра те хваща за задника, докато танцуваш, а аз се чувствам толкова мъж, колкото Азис сред огромните горили в клиповете си.
Какво са чувствата, приятели и съседи? Нещо необуздано, кратко и витално. Бъбреците ми отразяват отровата. Пил съм от 3 дена. Алкохол, 40 градуса, не кайсиев сок. Изведнъж се замислям. Защо така става? Ами не знам. Винаги обвинявам сънищата. Те изпълват абсурдното и по някакъв начин го толерират. Лягаш по гръб в спалнята. Малка въздишка, яка псувня. Прозорецът е зацапан и се радваш, че няма кой да го измие. Най-накрая заспивам. Сънувам, че съм някъде в Родопите. Жега. Мухи. Стръмна пътека. И изведнъж – малък параклис, появил се сякаш от нищото. Другите сумтят, потят се обилно и псуват как изобщо са тръгнали след обилния запой, да се катерят по чукарите. Влизам вътре и виждам иконите. Блъсва ме като лавина. Мястото е като живо. Усеща се чиста енергия. Излизам навън и си мисля за любовта. На онези жени, които през последните месеци преминаха като конвейер. Любовта винаги я има. Но някак се е изкривила и е с друга форма. Гротеска на самата себе си.“ 

Защо мъжете предпочитат обвързани жени?


Тя е интелигентна, изискана и привлекателна 39-годишна "стара" мома. Рени Д. не се е омъжвала и е загубила надежда, че може да се задоми. Близките й продължават да се маят как така тъкмо тя е останала сама. Около нея са се навъртали мъже, но връзките й са били кратки. Защо, след като винаги съм им засвидетелствала вярност?- пита сетя. Приятелката й Ваня пък е разведена. С каква любов се взели с мъжа си навремето! Била му вярна като роб, а той какво - зарязал я заради първата въртиопашка. Сега двете приятелки надлъгват самотата, ходейки по кина, театри, концерти. Но саминството ги дебне зад вратите на празните им квартири. Защо мъжете бягат от свободните жени, не може да си обясни Рени. И как така нейни омъжени колежки успяват да поддържат и дългогодишни извънбрачни връзки. Да намерим отговори на тези въпроси може би ще ни помогне бащата на психоанализата Зигмунд Фройд с написаната си в началото на миналия век книга "Психология на сексуалността".

Мъжът иска да отнема чужди жени, свободните не го провокират. Обект на мъжката любов най-често се оказва жена към която собственически претенции проявява друг -неин приятел, годеник или съпруг. Татко Фройд нарича този порив "условие на ощетения трети". Този тип мъж никога не би се впечатлил така силно от свободна жена - т.е. неомъжена или разведена. Тя просто не принадлежи никому и той няма с кого да се "състезава". Условието "на ощетения трети" дава възможност на мъжа да покаже преимуществото си пред съперника, от когото отнема любимата. Според Фройд това чувство се провокира още в детството. В семейството майката не принадлежи само на синчето си, а и на таткото - човека, от когото мама трябва да бъде обсебена. Разбира се, в крехка възраст този стремеж е подсъзнателен, обяснява Фройд.

Докато една жена не принадлежи на никого, може да остане незабелязана, дори да бъде пренебрегвана, но щом завърже връзка, веднага се превръща в обект на внимание от страна и на други ухажори. Не сте ли го забелязали от личен опит: когато няма - няма, когато има -бол мъже около вас. Извод първи: Не навирайте самотата си в очите на околните.

Божите кравички са обичани само от ден до пладне.

Непорочната и не будеща подозрения жена няма обаянието, което да я превърне в обект на дълга и силна любов, подсказва именитият виенски лекар психолог. От тук идва и най-голямото разочарование за порядъчни дами, зарязвани заради някоя развратница. Но спомнете си, народът го е казал: "Прекаленият светец и Богу не е драг."

Виж, жената, която буди подозрение в сексуално отношение и в чиято вярност, мъжът може да се съмнява, има далеч по-големия шанс да го задържи. Леката сянка върху нейната репутация провокира чувствата на мъжа. Това условие Фройд формулира малко грубо, но може би най-точно - "любов към развратницата". Не е трудно да се открие пример от живота, който да потвърди това. Мой познат беше залитнал по девойче, което можеше да му бъде дъщеря. Освен него, момето въртеше на пръста си още двамина, но клетникът или не подозираше, или се правеше, че не предугажда смехотворната ситуация, в която бе изпаднал. Когато негов приятел поиска да му "отвори" очите, вместо да се оттегли от непосилното за възрастта му сражение, той още по-настървено взе да ухажва изгората си.

Развратното у жената поражда ревност, която поддържа сетивата на мъжа. Едва когато могат да ревнуват, страстта им достига връхната си точка, а жената получава пълната си стойност. Силният пол иска да отстоява правото си над една жена и като че ли най-добре се чувства като страна от един любовен триъгълник. Или ясно казано, той иска да се "състезава".

И това чувство е заложено още от детството, разкрива ни Фройд. То идва от първото съмнение в чистотата на майката, когато момчето за първи път получава знания за сексуалните отношения между възрастните. Въпреки че отчаяно го отхвърля: "Твоята майка може да прави така, но не и моята!" Извод втори: Не е нужно да сте истинска развратница, за да разиграете тази роля при нужда.

Възможно е да подложим на съмнения някои от анализите на Фройд, но не е излишно да се позамислим върху тях.

Бракът продължава да е мечта на повечето хора.

Защо въпреки всичко мъжете се женят? Едно проучване посочва, че те го правят, защото бракът им осигурява топло и безопасно убежище, има кой да им готви, пере, чисти, да им глади дрехите и пр. С други думи, за тях съпругата е някакъв хибрид между майката и слугинята. Всъщност още Фройд е установил, че повечето мъже поддържат със съпругите си взаимоотношения от типа майка-син.

Проучване, направено сред 2344 учащи в колеж на възраст 18-23 г. (при равен брой момчета и момичета), разкрива, че бракът не е отживяло понятие, както мнозина смятат. Цели 85% от момичетата и 70% от момчетата твърдо заявяват, че един ден ще се оженят. Само 35 на сто от младите твърдят, че свободното съжителство е по-добър вариант от брака. Едва 8% от господата и 2% от дамите го смятат за напълно излишен. 

Преди няколко дни най-известната ромка в България се появи на концерта на Неда Украден, проведен в столична чалготека, под ръка с непознат в светските среди мъж. Облечена в червена рокля на черни точки с разголени рамене, тя сияеше в компанията му и определено и личеше, че е влюбена. Няколко дни по-късно обаче ромската перла поднесе още една изненада. Според очевидци Софка и бившето й гадже Дачо били забелязани да си гукат в индийския ресторант на Тишо. Според запознати доведения й син на Маринова я е потърсил, защото много му липсвала. Ангелогласната певица също нямала търпение да се видят. "Знаех си, че ще се съберем, обичаме се", споделила тя с продуцента Крум Крумов. 

 

 

Двамата опосуми се превръщат в истински господари на Нова ТВ, на практика те контролират почти цялата развлекателна част на канала. Да не говорим, че за "усърдния си труд" ще получат рекордните 100 000 лева на месец за новото си вечерно шоу, което стартира този понеделник. Това е най-високият хонорар, който се дава в българския ефир, дори Слави Трифонов не получава толкова. "Не им стига съботния ден, ами сега и през седмицата ще ги гледаме", мъморят журналисти и зрители на редовия канал. Шоуто стартира с много висок бюджет, освен рекордните хонорари на водещите и продуцентите, тлъсто перо е отделено за бенда, както и за балета. "Парите са засекретени, защото ще почнат брожения, на всички предавания бюджета е оразян, а на двамата им дават каквото си поискат, нали шефката Олга Лозанова им е първа приятелка", роптаят останалите служители на Нова ТВ. Шоумените били сериозно притеснени за старта на новото си предаване, водещите педантично държали да изгладят до съвършенство и най-малките детайли по него. Най-големият проблем на Иван и Андрей бил дали публиката ще ги приеме в сериозен облик без обичайните им глупости, които този път няма да се ръсят из ефира.

Откъде тръгнаха, а сега отърване няма от тях 

При управлението на Мургина в НАП работели "

По време на управлението на Мария Мургина в НАП имало над 50 човека назначени на щат в агенцията, които се грижели за събирането на невзетите данъци, или иначе казано водели се консултанти по "лоши взимания". По длъжностна характеристика като видни специалисти те трябвало да консултират длъжниците на Мургина и да им дават правилни съвети как да се издължат към институцията. Но не е тайна за никого, че става на въпрос за мутри който освен държавна заплата са взимали и процент от събираните дългове на данъкоплатците. Целта за шефката им била поне 50% от несъбираемите дългове на НАП да бъдат върнати в хазната под нейн контрол. "Не може да се отрече, че работата на биячите даде някакъв приличен резултат", споделят служители на Мургина. Въпросът обаче е принципен, ако утре държавата започне да бие поданиците при всяка нередност, докъде може да се стигне? 

Масларова НЕ влиза в затвора

Масларова може да е нагла, може да краде като за световно, но наказание за нея няма. Защото за съжаление нещата в България, „ако не стават с пари, стават с много пари“. А бившата социална министърка има мангизи в излишък! Няма нужда да казвам, че тези пари са от вашия и моя джоб, но тя ги използва, за да си купи апартамент във Виена, пръстени с диамантчета и не на последно място – свободата си. А тя струва … цели 4 милиона лева! Преди няколко седмици Масларова провела тайна среща с високопоставен представител на управляващите и му дала парите, за да не я безпокоят повече и да я оставят на мира.

Новата власт й поставило само едно условие – вече да не е председател на комисията по социална политика в парламента. Тя наистина беше отстранена от поста и това беше представено на народа като голям скандал, а всъщност си беше истински цирк.

Прокуратурата ще подмине всички по-сериозни обвинения срещу нея и Масларката ще си живее живота я във Виена, я на някой Карибски остров! Не се ядосвайте и не се учудвайте – все пак живеем в България… 

Мануела Горсова не била толкова болна, че да ползва социална помощ, заявили български експерти! За да излезе тази скандална новина наяве, майката на пострадалото момиче реши да й даде гласност. Крайно разочарована и вбесена, тя изрази мнение, че просто й идвало да се откаже от държавата си и да напусне заедно с дъщеря си. Не стига, че от социалното ведомство в града им отказвали помощ, но ги изритали с думите: "Малко ли пари взехте, че искате още?" Горчиво обидена и омерзена, майката на Мануела търси справедливост! "Не може току така някакви чиновници да си играят със съдбите на хората. За тези хора трябва наказание, това искам!", заяви Диана Горсова. Тя категорично каза, че вече дори и да я молят да вземе социална помощ, тя ще я откаже и ще намери начин как да се грижи за дъщеря си. Парите нямало да вземе за да може държавата да нахрани "бесните кучета" в администрацията. 

photo-zona.net/index.php 

това е поздрав за всички които ми влизат в моя блог . за весели мигове през новогодишната вечер от пепи патриция обичам ви 

Известният италиански фотограф- Фабрицио Корона, който е познат на звездите с прякора си- Краля на папараците, ще търка наровете в затвора в продължение на 3 години и 8 месеца затова, че е изнудвал различни знаменитости, съобщава в."Гардиън".

Милански съд е признал Корона за виновен по обвинения в изнудване на спортисти. Най- фрапиращ бил случаят с бившия бразилски футболист от "Интер"- Адриано. Краля на папараците успял да го щракнал в нощен клуб с две разголени хубавици в скута и после му поискал 40 000 евро, за да не даде снимките на жълти вестници и списания.

Оправданията му, че с исканите пари той всъщност правел услуга на знаменитостите /защото щял да спечели толкова пари и като даде фотосите на медиите/ изобщо не умилостивили съдията, който без да се церемони го пратил зад решетките.

Ей това е да има закони и те да се спазват!!!


 

 



Поп иконата Мадона си е направила цели 7 пластични операции, възлизащи на обща стойност 250 000 щ.д., писа пресата зад Океана.

Според публикуваната информация, група американски журналисти се били заели да съберат данни по въпроса на какви манипулации се е подлагала неостаряващата звезда.

Разследването в различни клиники за пластична хирургия показало, че това е минималната цена за процедурите, на които Мадона се е подложила.

Най- много средства- поне 100 000 долара, звездата е броила, за да може лицето й да наподобява формата на сърце. За целта по подходящ начин се опъва кожата около скалпа. Около 40 000 струвала корекцията на очите, като при нея са били отстранени освен малките бръчици, също така и торбичките, вкл. на клепачите. За 30 000 долара скулите на Мадона са добили вид на младо момиче, а за по 25 000 долара е изгладила шията и бръчките по челото си. Най- малко пари, "едва" 10 000 долара, дала тя за удебеляването на устните.

Така, е като иска да се фука с младо гадже- трябва да се поддържа във форма.