Булфото
Още по темата
Повече за:
Убийствата на Борислав Манджуков на 24 март 2014 г. и на семейство Дамянови от 8 януари тази година са извършени от една и съща престъпна група, обяви на брифинг в МВР зам. -главния прокурор Борислав Сарафов.
Извършител на показните убийства е престъпната варненска група с ръководител Радослав Калчев по прякор Черния Роди. За разстрела на семейство Дамянови били платени 30 000 евро.
"Като обвиняеми са привлечени ръководителя Калчев,Николай Тошев по прякор Чирпанския, Галин Мирчев по прякор Жорко, Мирослав Михайлов, Деян Михайлов, Недялко Цветков по прякор Чобака, Петър Благоев с прякор Петрето, Христо Георгиев – Тополския и Николай Илиев с прякор Мазния. Има и други участници в групата, които не са установени , но работата продължава", пояснява зам. -главният прокурор.
Бандата е разкрита при работата на съвместни екипи прокурори, разследващи полицаи и оперативни работници. Има привлечени обвиняеми лица, занимаващи се с наркоразпространие, контрол върху проституцията и силови действия като мокри поръчки.
Брифингът беше даден след среща между премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, вътрешния министър Веселин Вучков, главния секретар Светлозар Лазаров и Сарафов.
От пресконференцията стана ясно още, че Радослав Калчев – Черния Роди е напуснал страната на 11 януари. Това е установено от записи на видеокамери. Трябва да мине определено технологично време и процедури и да приключи националното издирване.
На брифинга се коментира и още едно от показно убийство – това на Хрисим Хрисимов, свидетел срещу Йоско Костинбродския. Стана ясно, че че последният е заподозрян и се издирва. Сарафов изтъкна, че убийството е извършено след излизането от ареста на Йосиф Йосифов.
flickr
Повече за:
Когато хората отидат в нощен клуб, пийнат порядъчно и започнат да танцуват и да се забавляват, обикновено спират да се интересуват как точно изглеждат и какво се случва, а просто си правят кефа. Разбира се, това важи за всички държави и България не прави изключение.
Както знаем, в Русия се диша по-различен въздух. Въздух, който прави пребиваването в тази огромна двуконтинентова страна интересно и изпълнено с неочаквани събития. В руските дискотеки не е по-различно - тамошните купонджии се забавляват до пръсване и смятаме да ви го докажем с няколко снимки.
Можете да видите какво се случва в руските дискотеки в галерията на Div.bg.
Thinkstock/Guliver
Още по темата
Повече за:
Отдавна е известно, че хората се делят на "чучулиги" - тези, които си лягат рано и са бодри на другия ден и "сови", тези които стоят будни до малките часове на нощта.
Прието е, че "чучулигите" са по-успешни, а совите често са лентяи. Според скорошно изследване, всъщност "совите" са гениалните творци, които дърпат човечеството напред.
Нощните часове отлично подхождат за творчество – това е време, когато можеш изцяло да се потопиш в създаването на шедьовър, без да се притесняваш, че капризната муза ще се уплаши от неочакваното идване на приятели или телефонно позвъняване.
Възможно именно заради това изтъкнатите творчески способности у "совите" се срещат по-често, отколкото у "чучулигите", за което свидетелстват резултатите от някои изследвания.
Да речем изучаването на навиците на знаменити художници и писатели е показало, че много от тях са били нощни птици. Процесът на творчество често е мъчителен и хаотичен, така че най-удобно е с това да се занимаваш нощем, без странични очи.
Дори ако не споменаваме странното и ексцентрично поведение на някои творци по време на създаването на произведения – простото преговаряне на материала на висок глас отстрани може да изглежда доста необичайно, а пък много по-лесно е да се разкрепостиш насаме със себе си, отколкото дори в компанията на най-добри приятели или роднини, обяснява Megavselena.
Чудно е, но тези, които нощем предпочитат да бодърстват, около четири часа сутринта усещат прилив на сили – за това говорят някои научни изследвания.
Специалистите смятат, че нощният изблик на енергия се дължи на това, че нашите далечни първобитни предци са били принудени да прогонват хищниците или да се защитават от агресивни "гости" от други племена.
Така, докато останалите спят, "совите" продължават да стоят на стража на човечеството, дори да изглежда, че от това няма нужда.
Следващия път, когато видите, че ваш колега сутрин се прозява безкрайно и не може да се включи в работа, не му се надсмивайте – приближете се, хванете му ръката и му кажете нещо ободряващо: повярвайте, "совите" го заслужават.
БТА
Ако си мислите, че сексът или миенето на ръцете в Космоса са лесни неща, то дълбоко се лъжете. Това, че през последните години богатите просто се избиват кой пръв да си купи билет за космическо пътешествие, само намигва към това колко невероятна и привлекателна дестинация е Космосът.
Ето какво е толкова необикновеното в това пространство:
1. Астронавтите пътуват във времето
В действителност космонавтите прекарват значително по-малко време в Космоса, отколкото хората, които се намират долу на Земята. Причината за това е, че времето горе се забавя.
2. Докато стоим на едно място, всъщност се движим с 1 404 000 км/ч
.
Обяснението идва от Китай.
Палецът символизира родителите
Показалецът - братя / сестри
Средният пръст си ти самият
Безименният е партньорът ти
Малкият пръст са децата ти
За да разбереш защо халката се носи на безименния пръст, направи следното:
отвори дланите си, една срещу друга. Пречупи средните си пръсти и ги постави един до друг (като на картинката), след което допри върховете на останалите си пръсти.
Сега се опитай да разделиш палците си (родители). Ще се отворят, защото няма да прекараш целия си живот с родителите си, трябва да ги напуснеш рано или късно.
Събери отново палците и се опитай да разделиш показалците си (братя/сестри): те също ще се отворят, защото братята и сестрите ти ще имат собствени семейства и отделен от твоя живот.
Събери показалците и раздели малките си пръсти (деца): и те ще се отворят, защото и твоите деца един ден ще се оженят и няма да са при теб.
Накрая събери малките си пръсти и се опитай да разделиш безименните (партньор): ще се изненадаш да установиш, че не можеш… Защото съпруг и съпруга трябва да останат заедно, в добро и зло
Select rating Много зле Зле Добра Супер Невероятна Много зле Зле Добра Супер Невероятна Много зле Зле Добра Супер Невероятна
2009-а, изглежда, не беше нищо особено. Животът във виртуална медия е като изкачването по стълби след женски задник. Ъпдайк казваше, че това е усещане, пропито от вкуса на непозволеното. А всичко непозволено за българската преса беше приютено в нета.
Но защо животът в медията, а не времето, прекарано с нея? Защото вече е невъзможно да разграничим едното от другото – всеки ред, който сте драснали някъде из нета, е момент от живота ви.
Както и изкачването на стълбите след… някога записвахме имената им в дневници.
Тук е и първата съществена промяна – за разлика от минали години можем да обобщим големите събития в живота ни по статусите в социалните мрежи, а не от драсканиците в лични дневници.
Втората промяна също започна виртуално (най-вече в
блогосферата и форумите), а кулминацията й беше на твърде хлъзгав терен: Януари. Протест пред парламента. Надписите от плакатите: “Развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове”, “Никакви деца в дискотеките”, “Пенсионери, студенти и трудов народ, изхвърлете боклука със сигурен вот”, “СБАЛ по кардиология във В. Търново спасява и лекува без договор с РЗОК, а лечебницата в Г. Оряховица не работи, но има договор с РЗОК”, “Убивайки природата, убивате себе си”, “Да спасим Иракли”… Пълен текстолингвистичен хаос.
В редакцията телефоните не млъкват от тримата р
епортери на протеста. А в това full coverage на събитието пропускаме нещо, което ще ни избоде очите: Всички участници в протеста приеха съпричастността си в него като лична терапия, която може да приглуши травмата от различните им проблеми. Имаме генерация, която е недоволна от живота си, но трудно обяснява защо. Имаме генерация без ясна кауза, поети и лидери. Нещо като да обърнеш гръб и да си тръгнеш гузно още докато изкачваш стълбите.
Третата промяна може да бъде обяснена така: “живеем по-дълго, но не така подробно и на къси изречения” (Вислава Шимборска).
Никога преди не сме произвеждали толкова много лични новини, фотоси и истории някъде из мрежата (включително и тук, в коментарите под всеки материал), а вниманието и грижата около тях не са ни отнемали тревожно дълго време.
Все едно изкачването по стълбите да се е случило единствено в два-три последователни статуса във Facebook.
Това не са най-важните неща от 2009-а, но и тя не беше нищо особено. Защото личните ни кратки изречения, тоест новините, подозрително се повтаряха. Затова беше забавно. А после – отегчително.
-Къде се намират корените на бедността? Каква е вероятността тя да е заложена в нас самите? Бизнес-треньорът и известен лектор Наталия Грейс в една от своите книги се опитва да отговори на тези въпроси. Тя е сигурна, че съществува Закон за генетичната бедност. Той обяснява защо хората сами се програмират да бъдат бедни.
1. Манталитет
Като деца ходехме у една съученичка и често скачахме по дивана, докато техните ги нямаше. Много ни радваха пружините, които на места съвсем бяха стигнали до тапицерията. Изпадахме в див възторг от залповете прах, които излизаха от дивана, докато се подскачахме на него.
Двайсет години по-късно навестих старата си приятелка и с ужас видях в хола същия диван, върху който скачахме като деца.
Изглеждаше по оня си начин от едно време, но сега бях потресена от сиромашията в обстановката. На ум пресметнах колко би могъл да струва един нов диван, няколко клеясали от мръсотия столове, счупено и залепено нескопосано със станиол огледало.
Докато разговаряхме аз мислено избелвах тавана и сменях тапетите. Искаше ми се да измия прозорците, оцапани от мухите, да изхвърля боклуците и картонените кутии, подаващи се из под дивана, счупената саксия, превързана с найлонов женски чорап.
„Ами ако са зле с парите?“ — помислих си… Но мозъкът ми се съпротивляваше и ми предлагаше да купя поне една евтина нова мушама за масата. Където и да погледнех виждах някакво парче от нещо, мръсотия, петна и боклуци.
Изведнъж мозъкът ми попита: „Как мислиш, защо до бедността винаги има и мръсотия?“ Сега ви питам същото.
Дори ако замените думата „винаги“ с „почти винаги“ или с „често“, положението няма да стане по-леко. Мръсотията е проява не на безпаричие, а на манталитет. Мръсотията и бедността са съседи, значи и бедността е въпрос на манталитет.
Нищетата се намира в неизмитата глава.
2. Еснафлък
Имах изумителна учителка по литература в училище – Тамара Георгиевна. Широко скроена жена с нестандартно мислене. Много проницателна. Веднъж тя спомена една фраза, която запомних за цял живот. Някой я попита какво точно означава еснафлък и тя отговори:
„Еснафлъкът означава да пиеш от стара, нащърбена чаша, докато новият ти сервиз стои от години неразопакован в килера“. Така е прието в много руски домове: заделени са бели пари за черни дни. Има купища посуда за празник или за пред гости.
И какво става – в очакване на „белите дни“ животът се изпълва само с „черни“. За този, който живее с очакване за бъдещето, то никога няма да настъпи. И тогава разбрах, че е срамно да си беден, срамно е да си мръсен. Срамно е да имаш в главата си разруха, която неизбежно се отразява и на жилището ти, и на манталитета на децата ти.
Животът в очакване на бъдещето, води до разруха.
3. Комплексът „Пепеляшка“
Познавам една жена, която 20 години спестяваше, за да си купи вила. Тя сама възпитаваше две дъщери. Децата живееха полугладни. Ядяха само каша. Голямата ми сподели веднъж как се срамува да излиза с кадифения си износен панталон с кръпки на коленете. Момичето растеше и по някакъв странен начин панталонът растеше с нея. Сантиметър след сантиметър подгъвът се обръщаше. Разбира се, че издайническата ивица беше не толкова избеляла като останалия плат и сиромашката хитрост се виждаше отдалеч.
Тук няма да се спирам подробно са държавното ни устройство, което не позволява да се печелят нормални пари. Целта ми е не да крещя срещу системата, а срещу гнилочта в мозъците ни. С едни и същи пари можеш да изглеждаш достойно или като прошляк.
Когато майката най-сетне купи заветната вила, вече порасналите дъщери нямаха абсолютно никакъв интерес към имота, но постоянно упрекваха майка си, че не ги е научила какво значи да си жена. Те развиха комплекса „Пепеляшка“. Те, привикналите да виждат изтърканите кресла, старата посуда, оръфаните кърпи и избелелите дрехи, като големи жени се страхуваха да харчат пари за себе си.
Всеки път, когато купуваха нещо, настроението им се разваляше. Те се чувстваха недостойни да притежават нови хубави дрехи ли предмети. Ето това, приятели мои, наричам аз с две думи – генетична бедност. Тя вече е в съзнанието, в клетките, в кръвта, в костите.
Страхът да похарчиш пари за себе си ви прави бедни.
4. Подсъзнателното програмиране
Децата, които виждат прашасали ъгли, несъзнателно се програмират за бедност. Още Чехов е писал, че изтърканите стени и мръсните коридори влияят лошо върху способността на студента за обучение.Още в пубертета те започват да осъзнават нейната тежест.
Мръсотията и бедността потискат човека. Животът в бедна обстановка го програмира да е беден.
Можете да ми опонирате, че ако някой намрази сиромашията, това ще го стимулира да се развива и да спечели много пари. Аз ще ви отговоря, че много повече са тези, които се пречупват под непосилното бреме на бедността. Думите „беда“ и „бедност“ имат един корен. Изгонете далеч от себе си бедата. Изгонете бедността.
Харесвам фразата „Богатството е състояние на ума“. И бедността също е състояние на ума.
Богатството и бедността са състояния на вашия ум и вашите мисли.
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
