Решението ще бъде прието днес

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер току-що обяви по германската телевизия ZDF края на местенето на часовниковите стрелки в Европейския съюз. Решението ще бъде прието малко по-късно днес. По какво време ще се движим занапред? Очаквайте подробности в новините на ЕВРОКОМ – в 13.00, 18.00 и 23.00 ч.

Администрацията на Доналд Тръмп обяви, че смята постепенно да оттегля финансовата си подкрепа за Международната космическа станция (МКС). Плановете са до края на 2025 г. САЩ напълно да спрат парите, като отстъпят своето място на частни инвеститори. Приватизацията на най-големия международен космически проект звучи нелепо. От Вашингтон постъпват като съсобственици на ергенска квартира, които са готови да се изнесат и да предоставят „своята стая” за терен за купони срещу заплащане. Кой ще си прави празненствата и дали няма да покани „леки жени” за момента не е ясно. Само преди дни един от научноизследователските самолети на Европейската космическа агенция беше използван като сцена за технопарти в безтегловност.

Засега пари от космоса са изкарвани с туризъм. Независимо, че до момента само седем души са могли да си позволят това приключение, идеята продължава да вълнува британски и американски предприемачи. Ричърд Брансън създаде компанията „Върджин Галактик”, която засега предвиждаше само полети на ниска орбита. Евентуалното отваряне на МКС е много възможно да промени плановете му. Другият голям проект е свързан с най-успешно развиващата се компания в сектора – „Спейс Екс” на милиардера Илън Мъск. Той се нуждае по-скоро от премахването на международната станция като конкурент на своите идеи.

Отказът от досегашния модел на финансиране на космическата наука ни показва приоритетите на американската политика. За изтеглянето от станцията се заговори още в края на януари, когато изтекоха част от подробностите в бюджета, подготвян във Вашингтон. Безспорна причина за прекратяването на обвързаността е желанието на администрацията на Тръмп да насочи парите в другаде. САЩ са вложили около 50 млрд. долара в МКС от създаването ѝ през 1998 г. до момента. Тези 2.5 млрд. долара годишно ще бъдат изпратени към новите космически програми на НАСА, а още по-вероятно – към компанията на Мъск.

Всъщност МКС вероятно става жертва на политическия сблъсък между Русия и Съединените щати. Още с въвеждането на икономическите санкции от страна на Запада през 2014 г. беше повдигнат въпросът за сътрудничеството в космоса. Тогава се подписа споразумение, че двете държави ще поддържат заедно станцията до 2024 г. Интересно е, че при вземането на тези решения никой не пита другите участници в проекта. Освен Европейската космическа агенция, при създаването на станцията участват още Японската агенция за аерокосмически изследвания и Канадската космическа агенция. Нито една от тези страни не е в състояние да изгради напълно самостоятелна програма за космически изследвания. Сблъсъкът между САЩ и Русия ще доведе отново до разделяне на научното направление и до надпревара на суперсилите. Колкото и да е странно, такава възможност е заложена още през 1998 г. с изграждането на цялата система. Тя е съставена от два модула – Руски орбитален сегмент и Орбитален сегмент на Съединените щати. В началото доставките към тях се обслужват от двете държавни агенции – „Роскосмос” и НАСА. През 2010 г. от Вашингтон обявиха, че разходите за поддържането на космическите совалки са прекалено големи и така единствените летящи космически кораби останаха руските ракети със съветски корени – „Протон” и „Союз”.

От гледна точка на технологиите, развитието на космическата наука през началото на новото хилядолетие доказа успеха на съветската теория. Идеята за създаването на орбиталните станции е на основоположника на съветската ракетна школа Сергей Коровьов. През 70-те години на 20 век, когато е създадена първата станция МИР, от НАСА се стремят да колонизират Луната. Въпреки първоначалните успехи, днес американската наука не може да се похвали с постоянни резултати в това начинание.

САЩ и администрацията на Тръмп в момента разчитат на концепциите и технологиите на Илън Мъск, който разви своята компания „Спейс Екс” главоломно и днес е на първо място по успешни ракетни стартове в света. В същото време руската агенция изпитва сериозни проблеми. На първо място, те бяха принудени да търсят изграждането на нова площадка за стартове, тъй като останалия от съветско време космодрум „Байконур” се намира в Казахстан. Днес новият дом на руските ракети – „Восточний”, е готов, но стартовете оттам се оказаха трудни. Причините за проблемите са не само технически, но и свързани с лошата подготовка на кадрите и научните специалисти. Говори се, че вторият старт проведен от Далечния изток, е бил провален заради инсталирана грешна програма за навигация. В резултат ракетата с 19 спътника падна в Атлантическия океан. Другият голям проблем за руснаците е високата цена на стартовете и самите носители. Построяването и изстрелването на ракетите „Союз-2”, и „Протон-М” е с почти 30% по-скъпо от това на най-добре разработената система на „Спейс Екс” – „Фалкон-9”. Поради тази причина „Роскосмос” губи договорите си с НАСА, а развиващата се китайска ракетна индустрия също не оставя място за печалбите, които доскоро получаваха руснаците. Основната концептуална разлика идва от идеята на Илън Мъск за многократно използване на носителите. В момента руските учени се оказват в догонваща позиция. На помощ в този случай отново ще дойде съветското наследство с безбройните си научни разработки и най-вероятно опитът от совалката „Буран”.

Възможен ли е космическия развод? За съжаление, в момента той изглежда неизбежен. Още през 2016 г. вицепремиерът на Русия, Димитрий Рогозин, съобщи за възможността за разделяне на МКС. „Руската част на станцията е изградена така, че може да функционира самостоятелно, а американската – не”, обясни той. Плановете на Москва предвиждат при най-лошия сценарий модулите от МКС да бъдат включени в нова, изцяло руска разработка.

На този фон президентът Тръмп обяви, че САЩ ще се насочат към колонизиране на Луната и дълбокия космос. Моментът е подбран идеално с оглед на проблемите в руската космическа индустрия. Вашингтон и НАСА за момента разчитат изцяло на постиженията на Мъск и „Спейс Екс”. Оттам идва и инициативата за въвеждането на частните капитали в космическите изследвания. Успехът Мъск обаче не се дължи на неговите собствени капитали и на печалбите, които има от въвеждането на електрическите автомобили или от космическите кораби. В момента най-големият източник на средства за неговата империя са договорите, идващи от американските правителствени или щатски агенции. Такъв е случаят с доставката на оборудване за НАСА или производството на батерии. За космическите превози „Спейс Екс” има държавен договор от 1.6 млрд. долара. През 2010 г. е подписан контакт от другата му компания –„Тесла”, с Министерството на енергетиката на стойност 465 млн. долара. Според него фирмата на Мъск ще произвежда батерии, които да се използват и от други компании. Малко по-късно с щата Невада са уговорени данъчни облекчения на стойност 1 млрд. долара заради изграждането на огромен завод. Освен това целият научен потенциал, който използват фирмите на предприемача, е изграден с вложения на НАСА и благодарение на системата на висше образование в САЩ, която също е дотирана от правителството. Така частната инициатива в един сектор, който до момента не носи никакви сериозни приходи, за разлика от огромните разходи, изглежда доста съмнителна. Големият успех на Мъск е в това, че е убедил американското политическо ръководство да пренасочи част от разходите си за финансиране на неговите начинания. Такива са изграждането на нова космическа станция в дълбокия космос, създаване на база на Луната и евентуална бъдеща мисия към Марс. Цялата тази инфраструктура е подчинена на идеята за колонизирането на Червената планета. Операцията няма да донесе никакви сериозни приходи от икономическа дейност. Парите отново ще идват от държавния бюджет на САЩ и от данъкоплатците, но ще се изливат в „по-добрата и конкурентоспособна” компания на Мъск, вместо в НАСА. Естествено, агенцията няма да престане да съществува. Съпротива срещу прекратяването на американското участие в МКС има и в Сената на Съединените щати.

Сенатор Бил Нелсън обяви, че администрацията на Тръмп ще срещне страшна съпротива. Според него с този ход ще бъде съсипана космическата индустрия във Флорида, която функционира заради дейността на НАСА в този щат. Така, въпреки впечатляващите си резултати, частното участие в усвояването на космоса, поне за момента не изглежда като истинска алтернатива. Изтеглянето на САЩ от космическото сътрудничество е плод на политически финтове и опит за натиск над Русия. Включването на предприемачите в този сектор от науката ще бъде повече прищявка от страна на Доналд Тръмп, отколкото реална алтернатива на държавното финансиране. Парите, които със сигурност ще продължат да идват от правителствата и данъкоплатците, просто ще бъдат подарени на няколко мегаиндустриалци. За нас остава да се надяваме, че усвояването на космоса няма да се превърне от научно постижение в едно пошло парти.

Вицепремиерът на Русия Юрий Борисов обяви, че руските космически кораби ще прекратят транспортирането на американски астронавти до Международната космическа станция (МКС) след приземяването на космическия кораб “Союз МС” през април 2019 г., съобщават руските медии. Борисов отбеляза, че приземяването на “Союз МС” ще “прекрати изпълнението” на задълженията на Русия, предвидени в договор със САЩ, но посочи, че двете страни няма да подновят договора, който позволи на астронавтите на НАСА да стигат до МКС с руските ракети “Союз”. По-рано този месец американският президент Доналд Тръмп заяви, че НАСА ще започне работа с частни компании, включително Boeing и SpaceX, които ще изпращат американски астронавти в космоса.
 

Скъпи отци, братя и сестри!

Предлагаме на вниманието ви този материал, понеже лично знаем, за какво става дума. Нашите Отци (монаси) Атонци, не са бизнесмени, нито предприемачи. Те искат преди всичко спасение на нашите души. Затова, като предлагат даденото от Господа, най-ефективно лечебно средство, отците дават, преди всичко, духовни напътствия! НЯМА НЕИЗЛЕЧИМИ БОЛЕСТИ, ИМА НЕИЗЛЕЧИМИ ХОРА!

Обръщаме се с молба да ни изпращате отзивите си за употребата на Атонския корен, на адреса на нашия портал, за публикации msk3rim@gmail.com. Също, ако се появят някакви въпроси и проблеми с получаването на корена, пишете ни, и ние ще положим всички усилия за разрешаването им.

Помагай ни Господи!
Слава Богу за всичко! Амин

Статията е написана по свидетелството на Хилендарски монаси, занимаващи се с приготвянето на целебния Атонски корен.
Греш. Онуфрий, Света Гора Атон

«Атонското чудо» – древно манастирско лечебно средство за лечение на онкологични и други тежки заболявания, се приготвя от растителен корен. Начинът за лечение с този корен е известен на монасите от няколкостотин години.

На Света Гора Атон, монах-билкар, повече от 30 години успешно го употребява за лечение на различни видове рак. За три години братята от манастира Хилендар са приготвили и раздали 16 000 бурканчета с това лечебно средство. В манастира са получени повече от 500 благодарствени писма от хора, излекували се с това средство.

Петгодишно момиченце имало рак на щитовидната жлеза, с метастази в дробовете и в други органи. Лекарите се отказали да я лекуват, понеже разбрали, че състоянието на детето е безнадеждно, и я изпратили да умира вкъщи. Родителите чули за това лечебно средство и помолили да им изпратят «Атонско чудо» от манастира. Когато детето започнало да взема от корена, болките стихнали. И когато я прегледали, снимката показала, че всичките метастази са изчезнали и в момичето всичко е чисто, – станало е пълно излекуване.

Друго момиче имало рак на кожата, на ръцете, който вече започнал да се разпространява и по-цялото тяло. По ръцете й имало отворени рани, с болки. От силните болки момичето вече не можело да работи, нито да създаде семейство. Баща й бил много разстроен и питал лекарите: «Какво да правим? Дъщеря ми умира!». А лекарите казали, че нищо не могат да помогнат: «Вземи си я вкъщи, да умре на спокойствие». Бащата дошъл в Хилендарския манастир, само с една молба: «Помогнете ни! Помогнете ни!».

Тогава имахме само сухи корени (а за лечение се използват пресни корени, понеже сухите имат по-слабо действие), и бащата ги взе. Болките веднага престанали, а раните започнали да се затварят. После ние започнахме да приготвяме корените в бурканчета, и при следващото идване на бащата на момичето, се случи следното знамение. Когато един монах предавал бурканчета на бащата, си помислил: «А дали има благословение на Божията Майка, да приготвяме и раздаваме това лечебно средство?».

И точно в този момент двама души пренасяли голяма икона на Света Богородица Троеручица. Монахът, без да забележи, че край него пренасят иконата, се обърнал към бащата, и както държал в ръцете си лечебния корен, се оказал точно пред благославляющата десница на Богомладенеца и пред образа на Пречистата Богородица.

Така се получило, че Самият Господ и Пречистата Му Майка благословили приготвянето на «Атонското чудо».

Бащата на момичето идвал пак и поискал още няколко бурканчета. И след 3-4 курса на лечение с корена, момичето напълно се излекувало. Преди това тя преминала химиотерапии, постоянно ходела по болници, пиела разни хапчета, но нищо не помогнало. А след приемането на «Атонското чудо» всичките рани на ръцете й зараснали, и ракът изчезнал напълно. Тя започнала да пере, да мие чинии и да работи. Получило се пълно излекуване и тя придобила сили. А баща й бил много благодарен за нейното излекуване.

Действие на лечебния корен «Атонско чудо».

Много често, когато болните от рак имат много метастази, вече така отслабват, че не стават от постелята и са в предсмъртно състояние. За лекарите те вече са безнадеждни и са ги оставили да умират. Но става Божие чудо!

След приемане на «Атонско чудо»:

1) Идва прилив на физическа сила и болният вече може да става от леглото.

2) Спират страшните болки, от които страдат болните от рак.

3) Появява се добър апетит и болният започва да се храни добре. Възвръща се и нормалното телесно тегло.

Тези три положителни действия се наблюдаваха почти у всички онкоболни, които са приемали «Атонско чудо»!

Например, един тежко болен мъж стана от леглото и отиде в гората да реже дърва, а малко преди това лежеше полумъртъв с 14 сантиметров раков тумор в дробовете, който след приемането на лечебния Атонски корен намаля до 6 см. И той взе дърворезачката и отиде в гората да реже дърва…

Когато тежко болен или умиращ човек получи жизнена сила, му се дава импулс за нов живот, за да може тежко болният човек, да започне да се кае за греховете си, да се изповядва и причастява, да се въцърковява и да променя живота си, съгласно Закона Божий и Заповедите Христови, дадени ни в Светото Евангелие.

В специална лаборатория за изследване на рака направили изследване на действието на този корен, върху клетки заразени с рак, – установили, че особено силно въздействие оказва това средство, на агресивните форми на рака, на дробовете, на мозъка, на черния дроб и други. Коренът помага и в случаи, когато лекарите са безсилни и вече са оставили болния да умира. Бог ни е дарувал това просто и чудно средство именно за тежки форми на рак, които за медицината са неизлечими и срещу които няма лекарства.

Когато този корен се приема по-препоръчания начин и според препоръчаните дози, той връща човека към живот, дарувайки му сила. Бог помага на нас грешните, и ни е дарувал този корен, който унищожава рака и метастазите. Господ направил така, че коренът убива болните от рак клетки, а здравите не засяга! Това наистина е Божи дар!

«Атонското чудо» помага даже при най-тежките форми на рака.

Излекувал се човек изпратил в манастира Хилендар снимка на мозъка си, в който се виждал тумор, колкото кокоше яйце. Той имал и метастази из целия организъм. Но след един курс лечения (15 парченца от корена) туморът и всичките метастази напълно изчезнали! Това е истинско Божие чудо!!!

Хора, излекували се сами с «Атонско чудо», или станали свидетели на излекуване на свои близки, после разказвали на познатите си, и така това средство станало известно и търсено. На Атон, в манастира Хилендар всеки ден идват по 20 -30 човека за лечебния корен.

Православните знаят, че най-често ние боледуваме поради нашите грехове. Хората, които имат много пари, имат и повече изкушения. Всички ние сме извършили или вършим много, и то тежки, грехове. И понякога Господ наказва с рак органите, с които грешим, за да се спре човекът и да се покае.

Така, например, един благодетел на нашия манастир имал раков тумор в корема. Имал постоянни болки, и всичко изтичало… Така страдал и понасял той 20 години. Лекарите не го съветвали да прави операция, понеже имало опасност за живота му. Той понасял всичко, и казва, че за тези 20 години изпил торби с лекарства – антибиотици, и похарчил за лечение хиляди евро.

Когато ние му дадохме едно бурканче с корена, и той минал един курс лечение, туморът веднага се смалил и станал съвсем малък. Той дойде в манастира радостен и поиска още няколко бурканчета с лекарството. Когато ги употребил и тях, той оздравял напълно и ни благодари за оздравяването си. Той започна да разпространява «Атонското чудо» сред своите близки, и започнаха да идват в манастира, поклонници от Сърбия и Русия, от Турция, и даже от Япония, и от други страни.

Друг случай. У нас в манастира имаше един мирянин – пчелар, много скромен човек. Той беше толкова стеснителен, та на никого не казал, че има рак. Той беше чувствителен и се безпокоял, никого да не тревожи с неговия проблем, и да не страдат жена му и приятелите, и затова криел за болестта си. Той имал множество ракови тумори, в различни вътрешни органи – в дробовете, бъбреците и т.н. А туморите растели. Когато бил на изследване, негов приятел – лекар видял снимката и казал: «Всичкото това никак не е шега. Хайде тръгвай, трябва да се лекуваш, иначе може скоро да умреш. Трябва да ти се помогне».

Така той дойде в нашия манастир и продължаваш да крие от всички, за болестта си. После каза на нас, но поиска да не казваме на никого, че има сериозни проблеми. А ние му казахме: «Ти си в манастира, наш близък си, и трябва да ти помогнем. Но трябва да ни слушаш! Ще слушам, – отговори пчеларят. Но още тогава забелязахме, че той се съмнява, че можем с нещо да му помогнем. Ние веднага му дадохме три бурканчета Атонски корен, понеже беше ясно, че ще трябва да премине не един курс на лечение.

Той взе трите бурканчета, но като си отишъл у тях, ги сложил в мазето и там си останали, без да вземе ни едно парченце. Следващия път, когато дойде в манастира, него вече го водеха под ръка двама яки мъже, понеже той вече не можеше да се придвижва сам, и беше едва жив. А ние го посрещнахме с въпроса: «Защо не ни послуша?! Хайде още сега вземи този корен». Той го преглътна и след 2-3 дни вече беше на крака. Мина един курс на лечение, върна се към живота и започна да ходи сам. После изкара още няколко курса с този корен и напълно се възроди.

Виждате ли, какво значи непослушанието, за което той за малко не плати с живота си. Ние така казваме на болните: «Ако искаш да живееш – бъди готов да се бориш за живота си. Направи го, не заради себе си, а заради твоите деца, за да не останат сираци, без баща; бори се и заради жена си, за да не остане без мъж».

Главният проблем е, че хората не искат да пожертват за излекуването си, нито цигарите, нито алкохола, нито греховния и блуден живот! Но какво сравнение може да има между продължаването на живота и греховните страсти на блуда, пушенето, пиянството и сквернословието?! Хората искат да се излекуват, без да променят греховния си живот. Но Бог ни изпраща болести, за да се замислим, да се спрем, да се покаем и изменим. Господ ни призовава да се върнем при Него! По време на самото лечение, а и в бъдеще, задължително трябва да изменим живота си и да престанем да грешим! И това е много важно!

Трябва да живеем по-Християнски, целомъдрено и чисто, да постим в среда и петък, да изпълняваме утринното и вечерното правило, през деня да си казваме на глас или наум Иисусовата молитва, да се трудим, да помагаме на хората, – на бедните, сираците и болните. Трябва да вършим дела на милосърдие – можем да посещаваме детски домове, да изпращаме на децата почерпки, подаръци, храна и облекло. Можем да посещаваме затвори, болници, психоболници, да носим на страдалците да хапнат или да споделим с тях страданията, със съчувствие и добри думи. Трябва да вършим добри дела, в изпълнение на Светите Христови заповеди.

Лекувайте се с «Атонското чудо», но приемайки изцеление от Господа, помагайте и на други хора, оказвайки им милосърдие по всякакъв начин, на всички и на всеки. Постъпвайки така, ние запалваме огъня на Христовата Любов в своите сърца и в сърцата на нашите ближни.

Монасите, които приготвят това лекарство в Хилендар, днес са изгонени от манастира заради изповедание на Вярата, и затова приготвянето на лечебния корен в Хилендар се прекрати. Това ръкоделие те предадоха на нашето монашеско Братство. Ние започнахме да го приготвяме, и поради действието му, го нарекохме «Атонско чудо».

Как да приемаме лечебното средство «Атонско чудо»:

Първото задължително условие е: При приемане на Атонския корен трябва да живеете чист, целомъдрен живот – с венчан брак, и да не допускате никакви блудни грехове (съпружески измени и въобще, греховно съжителство)!

Второ: Строго се забранява по време на лечението да се употребяват алкохол и цигари!

Трето: С всички сили се старайте да не сквернословите (да не псувате), понеже псувните са хула срещу Господа и Майката Божия. Как искате да бъдат чути вашите молитви, когато молите Бога и Пресветата Богородица да ви даруват изцеление, а в същото време Ги хулите?!

Четвърто: По време на курса на лечение, трябва да се въздържате от ядене на месо. Предпочита се постна храна – зеленчуци, плодове и олио. Но не се забраняват млечни продукти и яйца. Може да се яде пилешко и нетлъста морска риба.

Пето: По време на лечението трябва да прекратите химиотерапията и лъчевото облъчване.

Курсът на лечение е едно бурканче, в което има 15 късчета от корена «Атонско чудо». Приготвеният лечебен корен трябва задължително да се съхранява в хладилник.

За възрастни: Сутрин на гладно се взема едно късче, и без да се дъвче, понеже коренът има много лютив вкус, веднага се гълта с помощта на вода. Ако за вас парченцето е голямо и ще ви е трудно да го глътнете наведнъж, тогава може да го разрежете на две или три части. Разрязаните парченца също трябва веднага да се гълтат с вода, без да се дъвчат.

След един курс на лечение, когато в продължение на 15 дена сте поглъщали по едно парченце на ден, трябва задължително да почивате 30 дни, т.е 1 месец не трябва да употребявате корена. През това време може да направите повторни изследвания, и ако не е настъпило оздравяване, след 30 дни курсът на лечение се повтаря още веднъж. Курсът на лечение може да се повтаря 3-4 и повече пъти, но задължително с 30 дневни прекъсвания.

За деца: Курсът на лечение също е 15 дни, но парченцата трябва да са по-малки, поне на половината, от тези за възрастни. Ако детенцето е съвсем малко, размерът на късчетата трябва да се намали до 1/3 или ј от късчетата за възрастни.

Главният съвет при лечение с корена «Атонско чудо»:

Братя и сестри, вие искате да получите изцеление, но за това трябва да измените начина си на живот – да се покаете, да престанете да грешите и да започнете да живеете по-Християнски. Трябва да изповядвате Светата Православна Вяра, да сте кръстени и да живеете според Светите Христови Заповеди. По време на курса на лечение, всеки ден четете Светото Евангелие и много пъти Иисусовата молитва, с внимаване в смисъла на думите на молитвата, и с чувство на покаяние:

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради Богородица, прости, прости, прости, и ме помилуй грешния.
Господи Иисусе Христе, помилуй ме.
Пресвета Богородице, спаси нас.

Особено се  старайте да не допускате смъртни грехове, като: блуд, прелюбодеяние и содомски грехове. Не се предпазвайте от зачеване и не правете аборти. Не допускайте пиянство, наркотици, кражби, гледане на безсрамни филми и зрелища, сквернословие,  пушене,  магии, врачуване, посещаване на екстрасенси, целители, и други смъртни грехове.

За да излекувате, и тялото, и душата, трябва да започнете нов живот в Христа, и за това започнете всеки ден да четете Светото Евангелие. Обръщайте се за съвети към ваши роднини или близки – Православни Християни, вижте как живеят те. И задължително трябва да се изповядате и причастите!

При какви заболявания може да се приема «Атонското чудо»?

Приемът на това лечебно средства е напълно противопоказно само за бременни и кърмачки. Понеже дозата за лекуване на възрастни, попадайки чрез кръвта и млякото в организма на бебетата, ще е много предозирана!

Странични действия и други противопоказания няма.

«Атонското чудо» помага главно при онкологични заболявания! При всички видове рак, даже с метастази! «Атонското чудо» помага при болести на черния дроб, белите дробове, простата, стомах (колит, гастрит, язва), бъбреци, жлъчен мехур, при хеморея, подагра, бронхиални възпаления, кожни заболявания, псориазис и др.

Много важно е да не се допуска предозировка. И задължително, след 15 дневен курс, трябва да се направи почивка 30 дни.

«Атонското чудо» има регенериращо и болкоуспокояващо действие.
«Атонското чудо» може да замени успокоителните и сънотворните лекарства.
«Атонското чудо» е един от най-силните природни антибиотици.
«Атонското чудо» укрепва имунната система.

Като ви предлагаме лечение с «Атонското чудо» ние не твърдим, че всички, които го приемат, без изключение, ще оздравеят и ще продължат да живеят тук, на земята, защото нашият живот, и смъртта, са в ръцете Божии. Ние свидетелстваме, че стотици хора, които са приемали «Атонско чудо» с вяра в Бога, с покаяние и молитва, действително са получили изцеление, защото Бог и Божията Майка са продължили живота им. Ние свидетелстваме също, че според думите на Светците, вярата в Господа Иисуса Христа, покаянието и молитвата, ще даруват вечен живот на тези болни, които Бог Призове от този живот.

Само Милосърдният Господ знае на кого, кога и как да прибере временния живот, и да го пресели във вечността. Целта на нашия живот е – спасение на душите и съединяване с нашия Спасител и Господ Иисус Христос.
С болестите Бог ни очиства от греховете. Господ е изпратил тежката ракова болест, като средство за нашето вразумление, покаяние и изправление – за нашето спасение и възвръщане към Него. Затова със смирение и любов да предадем на волята Божия «сами себе си и друг друга, и вся живот наш Христу Богу предадем».

Цената на един лечебен курс:

1 бурканче (15 късчета от корена, за 1 курс на лечение) струва 50 евро. Как да платите, можете да се договорите с разпространителите на нашия Атонски корен, по телефона.

Средствата от продажбата се използват за поддържане на монаси и монахини, които са в нужда.

Целебният корен «Атонско чудо» за България, можете да поръчате на телефон

0899-77-42-81 Светлана, г. София

За да избегнете имитации и разни мошеничества, заявките давайте само на посочения телефон.

Оригиналната публикация за лечебния корен «Атонско чудо» е на сайта 3rm.info. (на руски)

След оздравяването не забравяйте да благодарите на Господа и Пречистата Божия Майка, за Атонското чудо!

Молим да ни изпращате отзивите си, на ел. адрес:

afonskoe.chudo@mail.ru
afon.j-sila@mail.ru
msk3rim@gmail.com

Или на пощенския адрес:
GREECE
AГION OPOS, DAFNI 63087
GIOVANITCA, TRIA ADELFIA
IM. ОNOUFRIOS (тел.+30-698-057-62-10)

12/25 юли 2016 г.
Празнуване Иконата на Божията Матйка – Света Богородица Троеручица

Статията е написана по свидетелство на Хилендарски монаси, занимаващи се с приготвянето на целебния Атонски корен.

греш. Онуфрий, Света Гора Атон

Сваляне на оригиналния материал: celebniy-koren-afonskoe-chudo.doc  [69 Kb] 

Чудотворното копие на Светогорската Богородична икона «Скоропуслушница» от гр. Ананиев, Украйна, ще пристигне в катедралния храм «Свето Успение Богородично» в Кюстендил на 4 септември, съобщиха от кюстендилския храм.

Тържественото посрещане на чудотворната икона ще бъде в 14.00 часа, съобщи БТА.

Иконата е зографисана в Света гора на Атон през 1893 година в манастир Свети Пантелеймон и е осветена в Дохиарската обител, където още през 10 век се е прочул оригинала на чудотворната икона «Скоропослушница». До 1915 година иконата е била на Атон в светата обител, а през 1915 г. братята от манастира «Св. Пантелеймон» подарили иконата на новопостроения храм «Св. Александър Невски» в гр. Ананиев, Украйна. Иконата била донесена в деня на тържественото му освещаване на 12 септември същата година.

Непоказван документален филм на Al Jazeera за произраелското лоби в Съединените щати разкрива потенциално незаконни операции за шпиониране на американски граждани, както и страха на лобито от променящите се политически настроения в страната

Алан Греш, The Nation

Един документален филм-разследване на катарска телевизия Al Jazeera, който трябваше да бъде излъчен по-рано тази година, се очакваше да направи сензация. Четирите му 50 минутни епизода са фокусирани върху младия и представителен Джеймс Антъни Клайнфийлд – британец от еврейски произход, с диплома от Оксфорд, говорещ шест езика, включителни холандски и идиш, добре информиран за близкоизточните конфликти. Човек, изглеждащ идеален за служител в западно външно министерство или тинк-танк.

Документалният филм показва как заради уменията си Клайнфийлд е ентусиазирано привлечен от Израелския проект (TIP) – група, която защитава образа на Израел в медиите, и как той се свързва с висши представители на организации, защитаващи безусловно Израел, най-вече мощната лобистка група Комитет по американо-израелските обществени въпроси (Aipac). В продължение на пет месеца той се смесва с тях по коктейли, конгреси, конвенции и обучителни курсове. Той печели доверието им и те се отварят пред него, изоставяйки двойнственото говорене и официалните линии. Как, пита ги той, влияят на Конгреса на САЩ? „Конгресмените не правят нищо, освен ако не им окажеш натиск, а единственият начин да направиш това е с пари”. Как противодействат на защитниците на правата на палестинците в университетските кампуси? „С антиизраелските хора най-ефективното нещо, както открихме през последната година, е да разследваш опозицията, да създадеш някакъв анонимен сайт и да пуснеш таргетирани реклами във Facebook”.

Контактите на Клайнфийлд му казват, че шпионират граждани на САЩ с помощта на израелското Министерство по стратегическите въпроси, което е основано през 2006 г. и отговаря директно пред министър-председателя Бенямин Нетаняху. Едно от официалните лица му казва следното: „Ние сме различно правителство, работещо на чужда територия, така че трябва да сме много, много предпазливи”. И наистина някои от нещата, които вършат, може да са подсъдни според законите на САЩ.

Към края на пребиваването на Клайнфийлд в TIP, неговият шеф там, Ерик Галахър, е толкова доволен от представянето му, че му иска да наеме „Тони” за постоянно: „Много бих се радвал, ако дойдеш да работиш за мен. Имам нужда от някой, който е отборен играч, който е трудолюбив, развълнуван, страстен, любопитен, способен, начетен, добър оратор. Ти си всички тези неща”. Клайнфийлд отказва работата. Макар квалификациите му да са истински, той е репортер под прикритие, изпратен от Al Jazeera да разследва произраелското лоби. Той заснема разговорите си със скрита камера и след това, като част от разследващия екип на Al Jazeera, воден от изпълнителния продуцент Фил Рийс, сглобява един грандиозен документален филм.

Вълнението около предстоящото излъчване е подсилено от последствията от предишно разследване на Al Jazeera за произраелското лоби във Великобритания, което разкрива израелското вмешателство във вътрешните работи на страната, включително опитите за сваляне на зам.-външния министър Алън Дънкан, който е смятан за прекалено пропалестински настроен. Разкритията накараха израелския посланик в Лондон да излезе с публично извинение, а високопоставен дипломат бе отзован в Тел Авив.

Очакваше се новият документален филм да се превърне в медийна сензация и да предизвика възмутено отричане и дълбоки противоречия. Но излъчването му бе отложено без официално обяснение. В крайна сметка публикации в излизащи в САЩ еврейски издания разкриха, че филмът никога няма да бъде показан. Клейтън Суисхър, директор по разследваща журналистика в Al Jazeera, изрази съжаление за решението и обяви, че излиза в творчески отпуск. Документалният филм бе жертван в жестоката битка между Катар от една страна и Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства от друга, за подкрепата на САЩ в избухналата през юни 2017 г. вражда между тях. Какъв по-добър начин да спечелиш подкрепата на Вашингтон, от това да спечелиш одобрението на произраелското лоби, известно с влиянието си върху политиката на САЩ в Близкия Изток?

За да промени баланса в своя полза, Катар „отлага” излъчването, с което си спечелва пауза в кампанията срещу Доха от страна на част от дясното крило на и без това дясното лоби. Мортън Кейн, президент на Ционистката организация на Америка (ZOA) и близък приятел на бившия съветник на Доналд Тръмп Стив Банън, лети до Доха и заявява, че е във възторг от заравянето на документалния филм. Това, че групи като ZOA, които доскоро са обвинявали Катар, че финансира Хамас и тероризма, са готови да сменят страните в замяна на спирането на този филм, говори много за взривоопасните откровения, съдържащи се в нето.

Но закопаването на над едногодишна работа създава сътресения в Al Jazeera. Някои хора държат разкритията да не потънат в подвижните пясъци на геополитическите компромиси. Поради това, благодарение на един приятел в Персийския залив, аз успях да изгледам и четирите епизода в почти финалната им версия.

Удивително бе да се види трескавото настроение сред произраелското лоби през последните няколко години, дължащо се на страха, че може да загуби влиянието си. Как е възможно това, при положение че в Съединените щати има огромна подкрепа за Израел – както републиканци, така и демократи неизменно застават зад него, каквито и авантюри да предприема? Освен това след избирането на Тръмп САЩ вече не искат да действат като „пристрастен” посредник в израело-арабския конфликт и застанаха ясно на страната на най-дясното правителство в историята на Израел. Въпреки наглед благоприятния климат, един призрак плаши лобито: този на движението за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции (BDS).

Движението, създадено през 2005 г., цели да използва ненасилствени методи, доказали ефективността си в Южна Африка по време на апартейда. Популярността му нараства сред университетите в САЩ, но Дейвид Брог, директор по стратегическите върпоси в „Християни обединени за Израел” и изпълнителен директор на Maccabee Task Force, една от групите, борещи се срещу BDS, поставя под въпрос дали движението наистина е повод за притеснение. „Израел преживява бум. Това е стартъп-нация. Днес в Израел се влива повече рисков капитал от когато и да било в историята. Така че защо просто не се успокоим, не осъзнаем, че BDS е безполезно, че губи, и го игнорираме?… Не мисля, че целта на BDS е била да кара колежите да изтеглят парите си от Израел. Така че ако се фокусираме върху доларите, можем да се чувстваме наистина добре със себе си. Ако обаче се фокусираме върху опитите, които се правят, подрастващото поколение да бъде отдалечено от нас, които обичаме Израел, тогава имаме повод за притеснение. Що се отнася до милениълите и студентите, ситуацията е лоша. Стигаме до точка, в която мнозинството е по-благоразположено към палестинците, отколкото към израелците”, казва той. Джейкъб Байме, изпълнителен директор на Israel on Campus Coalition – група противопоставяща се на BDS  в университетите, също е притеснен: „Едно нещо, което имат общо помежду си всеки член на Конгреса, президент, посланик и вестникарски редактор, че са прекарали малко време в университетските кампуси, и това вероятно са били формиращите им години”.

За лобито има и друго притеснение: подкрепата за Израел традиционно превъзмогва разделението между републиканци и демократи, като няколко месеца преди края на президентството си Барак Обама безусловно одобри помощ от 38 млрд. долара за Израел за десет години, въпреки, че отношенията му с Нетаняху бяха ужасни. Но политическият пейзаж се променя, а безусловната подкрепа на лобито за Тръмп стеснява базата му до Републиканската партия и евангелистката десница.

Дейвид Хазони, основател на списание The Tower и влиятелен член на TIP, заявява следното в документалния филм: „Конкретният потенциал за незабавен бойкот не е проблем. По-големият проблем е Демократическата партия – хората на Бърни Сандърс вкарват всички антиизраелски хора в партията. Така да бъдеш про-Израел става по-малко двупартийна позиция и всеки път, когато има промени в Белия дом, и политиката към Израел се променя. Това се превръща в опасно нещо за Израел. Всъщност в университетските кампуси се води важна битка”.

Джон Миърсхаймър, съавтор на една от известните книги на лобито, потвърждава това в многобройни коментари, включени в документалния филм. Той заявява, че подкрепата за Израел в момента нараства сред републиканците и спада сред демократите: „Има съществена разлика в подкрепата за Израел в двете партии”.

Как да бъде спряна тази тенденция? Би било трудно да се направи през политическия дебат. След провала на споразумението от Осло през 1993 г., Израел е предвождан от десни партии, които отхвърлят всякакво дипломатическо решение. Изобщо не може да става въпрос за каквато и да е дискусия за съдбата на палестинците, бъдещето на селищата в окупираните територии или трагедията в Газа. А пък подкрепата на лобито за Нетаняху и Тръмп е малко вероятно да генерира ентусиазъм след студентите в САЩ. Журналистът Макс Блументал посочва, че лобито подхожда по подобен начин и към документалния филм, като отказва дискусия, прави връзки между разследващата журналистика и шпионажа, дискредитира Al Jazeera като я отхвърля като кукла на конци на Катар и твърди, че темата на документалния филм е „еврейското лоби”, а не не подкрепата за Израел. Така представителтие на лобито избягват всякакво обсъждане на подробностите около разкритията.

Ноа Полак, изпълнителен директор на Извънредна комисия за Израел, заявява следното по време на събиране на произраелски студенти: „Дискредитирането на пратеника е начин да се дискредитира посланието. Когато говорите за… BDS, говорете за тях като група за омраза, за движение, което напълно прегръща насилието срещу цивилни… т.е. тероризма” – и разбира се като за антисемити. Полак нарича Еврейски глас за мир (щатска лява организация, занимаваща се с израело-палестинския конфликт) „Еврейски глас за Хамас”. Той заявява пред Клайнфийлд: „Мнозинството американци са произраелски настроени. Докато ако направите анкета в Обединеното кралство, има само чиста омраза към Израел. Твоята страна на практика позволи половината от шибания Пакистан да се нанесе. Така че там имате различен проблем от нас”.

Документалният филм разкрива, че за да дискредитира пратеника, през последните няколко години произраелското лоби е изградило шпионска мрежа за събиране на информация за личния живот, кариерите и политическите убеждения на опонентите. „Разследващите операции са много високотехнологични. Когато отидох там преди няколко години бюджетът беше 3000 долара. Днес е около милион и половина, може би повече. Вероятно вече е стигнал 2 млн. Дори не знам колко точно, огромен е. Това е сериозен бюджет”, казва Джейкъб Байме. Той и колегите му се стремят да останат невидими: „Правим това тайно и анонимно. Това е ключово”.

Една от групите, от които защитниците на палестинските права се боят най-много, е Canary Mission. Нейното финансиране, членове и методи за обвити в секретност. Журналист с тесни връзки с лобито казва следното: „Хората, които ги мразят, които са техни цели, го наричат черен списък. В тази база данни се появяват имена. Студенти и професори, преподаватели, говорители, организатори, които имат връзки с тероризма, открити връзки с тероризма, или с терористи, които са призовавали за унищожение на еврейската държава”. Сайтът на Canary Mission описва целта си като „подсигуряване, че днешните радикали няма да са бъдещите служители”. Над биографията на всяка от жертвите на анонимния сайт стои лозунга „ако си расист, светът трябва да знае”.

Клайнфийлд успява да говори с основателя и спонсор на Canary Mission Адам Милстейн, председател на Израело-американския съвет (IAC). Милстейн за кратко е вкаран в затвора за данъчни измами през 2009 г., но това не му попречва да развива дейността си и от затвора. Той обяснява философията си пред Клайнфийлд така: „На първо място, разследвай кои са те (пропалестинските активисти). Какъв е дневният им ред? Те се заяждат с евреите, защото е лесно, защото е популярно. Трябва да изобличим какви са реално те. Трябва да изобличим факта, че те са анти всичко, в което ние вярваме. Трябва да ги подгоним. Ние ще изобличаваме кои са те, какви са, фактът, че са расисти, фактът, че са фанатици, че са против демокрацията”.

В документалния филм студенти разказват на какво точно са били подложени. Съмър Ауард, която е взела участие в кампания за правата на палестинците в Кноксвил, Тенеси, е тормозена в социалните мрежи, а информация за нея, включително неща отпреди десетилетие, е публикувана в интернет. „Те дълбаеха и дълбаеха. Някой се свърза с работодателя ми и поиска да бъда уволнена. Заявиха, че ако продължават да ми дават работа, ще са считани за антисемити”. Това клеветене може да сложи край на кариери или да затрудни студентите да си намерят работа след завършването. За да премахнат имената си от черния списък, някои жертви пишат „покаяния”, които Canary Mission публикува на сайта си. Тези анонимни самопризнания, в които хората обясняват, че са били „заблудени”, са същите като тези на заподозрените в симпатии към комунизма по време на маккартизма през 50-те години, или на жертвите на авторитарни режими днес. „Това е психологическа война. Те или спират, или хабят време да разследват (обвиненията срещу тях), вместо да атакуват Израел. Това е изключително ефективно”, казва Байме. „Мисля, че антисемитизмът като клевета вече не е това, което беше”, казва друг човек пред Клайнфийлд.

Тези кампании, основаващи се на лична информация, събрана за граждани на САЩ, не биха били възможни без ресурсите на израелското Министерство по стратегическите въпроси. Неговият ръководител, Сима Вакнин-Гил, заявява следното в изявление на годишната конференция на IAC, показано във филма: „Фактът, че израелското правителство реши да е ключов играч, означава много, защото можем да осигурим неща, с които неправителствените организации и цивилните организации, участващи в това, не разполагат… Ние имаме бюджет. Ние можем да поставим на масата неща, които са много различни. Всеки, който има нещо общо с BDS, трябва да се запита сериозно: трябва ли да съм на тази страна, или искам да съм от другата?”.

Вакнин-Гил признава, че за събирането на информация, „ние имаме FDD. Други работят по това за нас”. FDD – Фондацията за защита на демокрациите – е консервативен тинк-танк, който изиграва важна роля при скорошното сближаване между Израел и Обединените Арабски Емирства. През 2017 г. той взема участие в кампанията против Катар и Al Jazeera, които са обвинявани, че са дестабилизираща сила в региона. Според законите в САЩ, организации и индивиди, работещи за чужди правителства, трябва да се регистрират в Министерство на правосъдието. Дали обаче министерството ще посмее да погне в съда FDD, защото не са се регистрирали като чуждестранен агент?

Както отбелязва Али Абунимах, съосновател на сайта Electronic Intifada: „Ако имаше запис на висш представител на Русия, Иран или дори Канада, който заявява, че се провеждат тайни операции за шпиониране на американци, и че организация като Фондацията за защита на демокрациите се използва като параван… това щеше да се превърне в бомба”. Подобно сътрудничество не е ограничено до FDD и много от хората, с които е разговарял Клайнфийлд, включително Байме, са му потвърдили това при частни разговори, макар да не са искали да задълбават в толкова чувствителна тема.

Във филма има и други разкрития, като например начинът, по който TIP контролира щатски журналисти, посещаващи Йерусалим, и им пробутва готови истории за публикуване; как лобито плаща за луксозни почивки в Израел за членове на Конгреса, с което заобикаля законите в САЩ; и как притиска медиите, включително новинарските агенции, да изменят съдържанието си.

Макар че изглежда всичко върви добре за Израел, неговите американски поддръжници са нервни, въпреки значителните ресурси, с които рапзолагат. Бъдещето им се струва мрачно и дори тези, които е най-вероятно да ги подкрепят, показват колебание. Документалният филм показва как Вакнин-Гал признава следното по време на изслушване в Кнесета: „Днес сме изгубили второто поколение евреи, поколението на милениълите. Чувам от техните родители, които идват и ми обясняват колко трудни са разговорите с децата им по време на петъчните вечери. Те не припознават държавата Израел и не ни виждат като обект на възхищение”.

:

Политическата криза в България (Януарските събития) от 1996-1997 г.обхваща периода на проведеното масово протестно шествие в София, което прераства в размирици и щурм на сградата на Народното събрание.

В периода януари – нач. на февруари, 1997 г. Бълария изпада в дълбока политическа и финансова криза, предизвикана от предателската политика на ръководителя на БНР и чужди финансови спекуланти. Големите градове са обхванати от протести от малка част от населението, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиеринфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. За периода от април до октомври фалират 15 банки. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля втория вот на недоверие срещу кабинета „Виденов“, при което напрежението нараства. СДС организират множество протести срещу Виденов и настояват за оставката на министър-председателя.

В началото на 1007 страната изпада в хаос. България е скована от стачки на работници, организирани от Съюза на демократичните сили и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ организират Втора национална стачка (първата е през 1990 г. срещу правителството на Андрей Луканов). Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни, а зърното е на привършване, с което започва недостиг на хранителни продукти. Оказва се, че зърното се държи принудително от членове и симпатизанти на СДС по големите складове и умишлено не се изкарва на пазара, въпреки наличието на недостиг в страната. За около един месец цената долара спрямо лева скача на 3000 лв, а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $.

В София се организира голям митинг на граждани от СДС. Те се струпват пред Народното събрание с иск Жан Виденов да подаде оставка като министър-председател. Напрежението ескалира и пред НС се събира огромна тълпа, която започва да става неконтролируема по познатите от учебниците схеми.

Хората започват да нахлуват в сградата, тогава се проявява синият президентът Петър Стоянов на бял кон,

който изиграва ролята на «дорото ченге» и успява временно да ги успокои. Много скоро, обаче, голяма тълпа протестиращи нахлува в Народното събрание. Опитите на полицията да ги спре се оказва неуспешен и голяма тълпа от хора нахлува в сградата. Депутатите са евакуирани, а часове по-късно в ранните часове на нощта полицията отблъсква протестиращите.

Жан Виденов подава оставка като министър-председател. От БСП имат идеи да съставят второ правителство начело с Николай Добрев. БСП обаче се отказва от опитите за съставяне на правителство, а Добрев връща мандата на президента Стоянов. Назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски.

На последвалите парламентарни избори абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандата (от общо 240) печелят Обединените демократични сили (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Български земеделски народен съюз (БЗНС), Българска социалдемократическа партия (БСДП)). Втора остава Демократичната левица (Българска социалистическа партия (БСП) и „ПК Екогласност“) с 22,07 % и 58 мандата.

На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, Движение за права и свободи (ДПС), Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация Царство България) със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто – Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е Български бизнес блок (БББ) – с 4,93 % и 12 мандата.

На 21 май 1997  г. 38 Народно събрание одобрява новия кабинет, оглавен от лидера на Съюза на демократичните сили (СДС) Иван Костов.

Ето и събитията в тяхната хронология:

• В периода 21–23 декември 1996 г. БСП провежда извънреден – XLIV конгрес. Още в началото Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. Причина е недоверието, което Виденов вижда сред партията (организирана е подписка от червени депутатите срещу него, която получава публичност чрез вестник «Дума» и други издания) Другата причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на външния финансово-спекулативен натиск и неупрвалвляемите и антинародни действия на ръководителя на Българската народна банка тогава. БНБ има пълна самостоятелност и не може да бъде управлявана от министър-председателя.

• Делегатите на конгреса избират за нов председател на Българската социалистическа партия дотогавашният ѝ заместник-председател Георги Първанов.

• На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание XXXVII Народното събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов.

• На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има Българската социалистическа партия, отлага гласуването на предложената от СДС «Декларация за национално спасение» от «националната катастрофа».

• На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.

• На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чийто мандат изтича на 21 янураи 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция.

• Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж. Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват и преследват демонстрантите. Десетки са ранени.

• На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари същата година) връчва на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията на Република България той е задължен да направи.

• На 4 февруари 1997 г. БСП връща мандата за съставяне на правителство. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП има Николай Добрев. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.

• На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска XXXVII Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година.

По време на бденията на гражданите се палят свещи, на правещите кордон полицаи се подават (червени) карамфили.

Колко познат сценарий на САЩ?

NewsFront

Виж, ”Евреи в България”…