Колонизирането на Марс: Първите астронавтите ще бъдат унищожени от извънземни същества Публикувано на 24.03.2018  в Конспирации

Полетът до Марс е заплаха за астронавтите не само заради радиацията, но и заради извънземна заплаха

 Експерти от университета в Бъкингам предупреждават изследователите на НАСА, които искат да изпратят първите хора на планетата през 2030 г., за сериозните опасности, които  очакват хората при пристигането им на Марс.

Те твърдят, че на Марс са открити вкаменелости на древни същества, които могат да живеят там и до днес. Тяхното враждебно отношение ще погуби всички космически пътешественици, а в бъдеще може да представлява заплаха дори и за жителите на Земята, съобщава Daily Star Online.

В същото време учените отбелязват, че за микробите и вирусите на Марс също не знаем нищо, така че астронавтите могат да се заразят с болест, за която няма лекарство.

По-рано експерти твърдяха, че космическите полети представляват голяма опасност за хората, поради силната радиация. Възможно е колонизацията на Марс да си остане само една красива човешка мечта… / НЕПОЗНАТО

Още по темата:

 Отказвайки се от "пристрастност към нормалното": "Защо трябва да вземем предупредителните знаци сериозно       Без значение къде живеете в света, важно е да запомните, че бедствието може да удари по всяко време. Независимо дали става въпрос за земетресения, торнадо, урагани или горски пожари, винаги има нещо, което може да направи живота ми труден за миг - и повечето хора, скверно да се каже, не са подготвени за най-лошото, защото не вярват, че някога тях.   Дори и в зоните с предупредителни системи, за да звучат тревогите за входящи заплахи, много хора просто ги игнорират и продължават живота си, сякаш всичко е напълно нормално. Това е явление, известно като "нормална пристрастност", и то наподобява съвременната епоха. Много хора са станали свикнали да работят както обикновено, или "момчето, което плаче вълк" сценарии, че те са просто изтръпнали от мисълта, че нещата може един ден да отидат на юг.   Един пример за това са торнадо сирените, които съществуват в голяма част от Средния Запад. Тези устройства са програмирани да се взривяват, когато се появява торнадо някъде в района, обикновено отдаване под наем на дълъг, силен тон, който уведомява всеки, който може да го чуе, да се приюти незабавно - за предпочитане в подземно пространство като мазе, което няма никакви прозорци.   Това е било, че повечето хора са взели тези торнадо сирени сериозно - но това не винаги е така. "Солен" от боб, куршуми, превръзки и ти разказва историята за това как, най-малкото в района си, кадри за сигурност по време на неотдавнашно събитие за сирена от торнадо разкриха, че много хора го пренебрегват, докато продължават да се движат из града, очевидно далеч от заплахата на предстоящата съдба.   Спонсорирано решение от магазин Health Ranger: Водният филтър Big Berkey премахва почти 100% от всички замърсители, използвайки само силата на гравитацията (няма нужда от електричество, работи напълно извън мрежата). Като цяло се има предвид, че крайният воден филтър "оцеляване", Big Berkey е направен от неръждаема стомана и е бил лабораторен контрол за високоефективно отстраняване на тежки метали от CWC Labs, с тестове лично проведени от Майк Адамс. Разгледайте още тук.   Той посочва причината за нормалната привързаност - причината за фалшивото вярване, че лошите неща обикновено се случват с някой друг и никога не сами. Освен ако някой не е преживял лично ужасите, че е изгонил къщата си или е умрял любим човек по време на торнадо, тогава е много по-трудно да се приеме тази реалност, когато заплахата всъщност се представя истински.   "По принцип хората подценяват рисковете и вероятността от лоши неща, които им се случват при бедствие", пише Солти. "Това убеждение, че те са безопасни (когато всъщност очевидно са изправени пред опасност) може да накара хората или да се подготвят за бедствието, или да реагират бързо, когато се случи бедствие върху тях".

      Unidentified Submerged Object (USO): Унищожаване на доказателствата Публикувано на 08.05.2016  в Конспирации

В Тихия океан / снимките са от руски хакери 

ПРЕДИ ДА УНИЩОЖАТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Унищожаване на доказателствата

 Безсмислено нещастие очакват: Самоуправляващите се автомобили, роботите и ИИ ще оставят ТРИДЕСЕТ от населението без работа, предупреждават експертите       Изчислителният експерт в университета в Оклахома, д-р Сухаш Как, ни предсказва много мрачно бъдеще. Според него ние се насочваме към едно бъдеще, което е безсмислено - и това е всичко, благодарение на смущаващото ни желание да автоматизираме всичко. Това нещастие в бъдеще е неизбежният резултат от ефекта на снежната топка, който биха имали самоуправляващите автомобили, в колко хора работят на местно и глобално равнище за по-малко от десетилетие.   Той казва: "Мисля, че сме почти там ... Началото на дистопията вече е там."   Статистическите модели са изчислили, че автомобилите със самоуправление ще станат нормални до 2030 г. Тъй като технологията става все по-широко приета, д-р Как казва, че това ще измести милиони хора от работата си. Той ескалира още повече, заявявайки, че роботите ще достигнат форма на интелигентност, която ще засегне и други индустрии.   "Защо професори като мен биха били необходими, ако лекциите на най-добрите инструктори в света бъдат записани и предоставени в Интернет?" Как се притеснява. "Департаментите се затварят, защото не могат да се конкурират с Amazon, където поръчките се зареждат от роботи в склада."   Как вярва, че внезапното нарастване на безработицата ще предизвика "безсмислено нещастие", когато хората се мъчат да си намерят работа. Той рисува ужасна картина на свят, потънал в отчаяние. Как предупреждава държавните служители, че трябва да го вземат и твърденията му сериозно. Той казва, че докато политиките се разработват, за да се гарантира, че мнозинството от населението се храни, глобалните служители не се занимават с проблема. Той вярва, че сега трябва да се предприемат действия, за да се гарантира, че хората ще продължат да работят, дори когато роботите се заемат с повече работни места.   Подкрепете нашата мисия и подобрявайте собствената си самостоятелност: Лабораторно-проверената опаковка за биологично спешно оцеляване осигурява сертифицирана биологична храна за съхранение с висока хранителна стойност за аварийна готовност. Изцяло без царевичен сироп, MSG, ГМО и други хранителни токсини. Ултра-чисто решение за години на продоволствена сигурност. Научете повече в магазина за здравеопазването.   Поглед към потенциала за автоматизация Силните думи на доктор Как не оставят нищо на въображението. Но може би това е натискането, от което се нуждаем, за да премахнем булото от очите ни. Други специалисти заявиха, че автоматизацията може да доведе до нарушаване на начина, по който откриваме и поддържаме работни места. Докладът на Маккинси от 2017 г., озаглавен "Какво ще означава бъдещето на работата за работни места, умения и заплати", заключи, че роботите наистина ще повлияят на няколко индустрии. Най-засегнатите биха били тези с предвидима физическа работа. Това включва служители на оборудването, работници за приготвяне на храна и обща механика.   Логиката е, че роботите могат да бъдат програмирани да извършват прости задачи - особено тези, които се повтарят. Роботите също са по-малко склонни да правят грешки и са в състояние непрекъснато да изпълняват тези задачи. От гледна точка на бизнеса, автоматизацията спестява пари и увеличава ефективността. Докладът прогнозира, че една трета от американската работна сила ще бъде заменена от роботи до 2030 г. (Свързани: Само един робот елиминира ШЕСТ работни места, анализът намира, че човешкият труд бързо остава остарял.)   Обратно, може да видим покачване на търсенето на компютърни инженери и специалисти. Експертите твърдят, че може да се очаква умерен растеж в нашата страна; но ние сме драматично победени от страни като Индия и Китай, чиито местни програми акцентират върху тези теми.   Същото важи и за учителите. Статистическите оценки поставят Индия като предшественик на растежа на заетостта. Те са последвани от Китай и Мексико.   Експерти твърдят, че автоматизацията няма да окаже никакво въздействие върху работните места, които включват управление на хора, прилагане на някаква форма на експертиза и социални взаимодействия. Настоящата технология все още е (и ние поставяме акцент върху "все още") не може да се сравнява с човешкото представяне.   Все пак професионалистите от индустрията смятат, че автоматизацията не е нито добро, нито лошо нещо. Те не отричат, че автоматизацията ще доведе до загуба на работа на милиони хора, но те твърдят, че това просто ще промени пазара на труда. Вместо работещите в строителството, например, вместо това може да имаме повече "компютърни лекари".

      НЛО с висока скорост се потапя в океана (ВИДЕО) Публикувано на 30.03.2018  в Конспирации

Записът с два НЛО е направен в американския щат Орегон, близо до град Нюпорт.

Инсталирана на брега видеокамера е записала над океана странен обект, който излъчва ярка светлина. Светещият обект висял в една точка около четири минути, а след това в небето се появява друг неизвестен обект, който с висока скорост се потапя във водата, а първият обект изчезва внезапно. / НЕПОЗНАТО

 

 

ПО ТЕМАТА:

 

      Този свят си отива. Светът на глобалната американо-либерална демократична доминация (АУДИО) Публикувано на 24.07.2018  в Свят

Разговор на Петър Волгин с Валентин Вацев в предаването 12+3, радио Хоризонт

 

ПВ – Добър ден казвам в студиото на В. Вацев. Здравейте

ВВ – Здравейте, г-н Волгин.

ПВ- Да почнем от там, откъдето започнах предаването, именно с реакциите на по-голямата част от либералните медии и либералните коментатори по повод срещата на Доналд Тръмп в Хелзинки. Това, че той отскоро си промени версията и каза, че по-скоро руснаците са се намесвали в изборите – дали ще притъпи тази критика или няма значение какво казва, те си го мразят изначално?

ВВ- Каквото и да направи Тръмп, той ще бъде ненавиждан и аз очаквам поредното шествие на възмутените вагини във Вашингтон, а защо не и в София, ние също имаме своите възмутени вагини…

ПВ- Между другото, имаше един виц, макар че то не звучи много като виц, който прочетох във Фейсбук, че след изявлението на Доналд Тръмп от градската десница щели да правят демонстрация пред американското посолство с искане оставката на Тръмп.

ВВ- О, да, разбира се, те ако са сериозни хора, от „Америка за България“ веднага трябва да финансират тази блага акция… Сега, сериозно, разбира се, никакъв такъв сюжет няма, просто с кървави сълзи плачат представителите на американската дълбока държава, защото чувстват края си. Истинският конспирологичен ужас идва от подозрението им – аз не мога нито да го потвърдя, нито да го отрека – че май все пак службите на Путин са предали една папчица на Тръмп с материали по досието Браудър. Браудър, който спечели по време на перестройката в Русия милиард и половина долара и не плати нито един долар данък в Русия. Разбира се, на Русия не се плаща нищо, но не плати никакъв данък и в Америка, а освен това е финансирал и предизборния щаб на г-жа Клинтън. За такива неща в Америка се лежи в затвора. И не само той, а и самата г-жа Клинтън.

Пък и общо взето световната канализация е задръстена с телата на ченгета, които са се обявили срещу политическите си началници. В момента се организира бунт на горните слоеве на ФБР и ЦРУ, като за някои в България е много удобно българите да не знаят, че Тръмп, първо, е изключително успешен на този етап ръководител на Америка, безработицата е паднала до невиждани стойности, има икономически бум, разцвет на икономическата активност, второ, че той има огромна подръжка не просто навсякъде другаде, но и в низшите и средните чинове на въоръжените сили, ФБР и ЦРУ, т.е. в тайните служби на Америка. В момента наблюдаваме смехотворен опит на хората на Клинтън да организират публична истерика с елементи на преврат. И аз мога да се надявам, само че те наистина ще преминат чертата, след която се поставя въпроса за импийчмънта. На този импийчмънт Тръмп ще постави на масата всички възможни истини относно взривяването на двете кули и относно много други загадъчни истории в американския живот. Американецът не обича своята дълбока държава и затова поддържа Тръмп. Трето, бих добавил, и това е много важно, че на изслушванията, т.е. на своите изказвания, които Тръмп даде веднага след разговорите си с руския президент, той изглеждаше абсолютно сигурен, абсолютно спокоен и абсолютно защитен, което означава, че т.нар. дълбока държава в Америка днес може да продуцира кървава диария срещу него във Вашингтон, но истинските господари на Америка, истинските сили в Америка, които го подкрепиха – защото той съвсем не е екзотичен чудак, който идва отникъде – това е американският индустриален капитал, флагманите на американския едър индустриален капитал са твърдо зад него и са доволни.

ПВ.- Всъщност, това е големият въпрос, дали Тръмп е някаква аберация, нещо екзотично, нещо странно, паднал едва ли не от Марс, или напротив, той е олицетворение на една нова политика, която, дори и да не е Тръмп, ще продължи да бъде такава.

ВВ – Именно това трябва да се каже днес в разгара на истериката на американската и на българската либералееща публика – между другото, аз тук бих освободил либералите от отговорност, защото вече става дума за едни много особени либерали – това дори не е либерализъм изобщо, но както и да е. Днес образът на Тръмп, който отдавна се рисува от вестник Правда на Западното полукълбо, това е Ню йорк таймс и от СNN – че това е един случаен чешит, който е известен с това, че бие жена си или че тя го бие, и че около него непрекъснато се плодят някакви истории, който случайно, поради грешка на обстоятелствата, е напъхан в Овалния кабинет и там сега той не знае какво да прави – този образ всъщност е изцяло превратен. Истината е точно обратната. Той беше избран с огромен натиск отдолу, разрушавайки досегашните конвенции между демократи и републиканци в американската политическа система. И той е там, където е днес, не защото случайно се е напъхал там, а защото не е спрял да говори това, което говори днес още от времето на Клинтън. От времето на двата мандата на Клинтън аз помня какво говореше Тръмп. Той говори днес същото, но вече го и прави. Фактически, като прескочим целия този етаж от компромати на истерика, на разгневени вагини, които, апропо, нека повторя, аз очаквам и в София да видим, редно е – как така всички имат разгневени вагини, а ние нямаме – трябва и ние да имаме. Мисля, че даже познавам някои от тези госпожи. А някои от тях са от мъжки пол, разбира се. Всъщност, трябва да видим реалния политически проблем – и той е, че в САЩ днес се води люта битка, за първи път, може би от Гражданската война до днес (а тя е била отдавна, както знаем), американският елит е в разкол, там се решава въпроса американската икономика ли да загине, за да се спаси световната глобална финансова система, или обратно – да се пожертва финансовата глобализация заради доброто на Америка. Тръмп е изразител точно на втората позиция.

ПВ- Това, че всъщност Тръмп се срещна сега с Путин, някои коментатори го тълкуват като че той удържа превес, че той вече е по-силен от своите противници.

ВВ – Разбира се, че е по-силен.

ПВ- Иначе, ако не беше, нямаше да има такава среща.

ВВ- Да, това е най-простото и най-правилно разсъждение – те се срещнаха тогава, когато се срещнаха, не защото Путин е преценил, че сега е момента, а защото Тръмп е преценил че сега вече може, че сега с по-малко ядове ще свършат важните работи. Апропо, нека само с едно изречение да изчерпим събитието в Хелзинки – те двамата не решиха нищо особено, освен че, гледайки един към друг, видяха, т.е. всеки един от тях видя в другия своя съюзник. Това не е голяма изненада, но трябваше все пак да се случи.

ПВ- В какво са съюзници те, кое ги обединява?

ВВ – Това, че и двамата са изолационисти и двамата са антиглобалисти, и двамата са – аз се извинявам за грозния термин – патриоти, и че стана чудото – напук на цялата яростна пропаганда от Хилари – Соросоиден тип, апропо, соросоидите са ги подгонили отвсякъде, в Русия вече никой не ги бръсне, в Америка ги подритват, в ЕС им се смеят, Орбан ги изгони от Будапеща, в резултат на което България се превърна в соросоиден резерват, в напращял цирей в културно отношение, поради соросоидалност, соросоидите от Унгария се загнездиха в България, ние сме последният соросоиден резерват в света, изглежда и с това можем да се гордеем. Сега, крачка назад към срещата – те се разбраха за какво ще говорят в хода на времето. Разбира се, на първо място винаги са разоръженските проблеми, между сериозни хора най-напред се говори за ядрено оръжие, но те дори не са решавали този проблем, а са решили да започнат да го обсъждат, като по този въпрос, както винаги, ще работят военни експерти. Тръмп вижда в Путин свой съюзник и Путин вижда в Тръмп свой съюзник. Съюзът на антиглобалистките и изолационистки сили в света е началото на края на либералната диктатура на глобализма. Тръмп е противник на глобалния свят и затова той пет пари не дава за ООН – и затова непрекъснато намеква, че това е стара , гнила, ръждива и вече ненужна организация, която трябва да се преобразува.

ПВ – Той и към НАТО има особено отношение.

ВВ – Тръмп непрекъснато повтаря, че НАТО вече е никому ненужна организация, забележете садизма – той отначало принуди всички да плащат 2%, между другото и българският генерал-президент се съгласи, че е време да финансираме НАТО, за да отговаряме на по-големите опасности …

ПВ- Но вече се говори за 4%.

ВВ – А оня ден заговори за 4%, но аз Ви уверявам, че до другия месец той ще заговори за 8%, когато вече ще стане ясно, че той не иска никакво НАТО. Тръмп с удоволствие и с ясно съзнание действа правилно и не по импулс, а премислено, разрушава глобализираните структури на този свят, в който ние живеем.

ПВ – Има ли сила, обаче, да го направи, има ли достатъчно съюзници?

ВВ – Съюзници в Америка той безусловно има, мога дълго да ги изброявам. Това са не просто ръждивите щати, не са просто червените щати, това не са просто значими части от републиканската партия и дори от демократическата партия, това са силите на американския индустриален капитал, които живнаха и видяха надежда. Но това са и много народи в света и техните политически представителства. В България също има сили, които го разбират и го ценят – като импулс, а не като личност, като надежда за едно друго, неглобализирано бъдеще. Разбира се, Тръмп би трябвало да си вземе охрана, която да го пази от неговата охрана. За такива неща, каквито той прави, в САЩ убиват много лесно. Така че, аз не бих застраховал Тръмп, ако да бих бил застраховател. Но човекът говори мъжки, държи се мъжки и засега побеждава. А сега, в резултат на договореностите с Русия, следващата крачка, която трябва да се очаква, това е, че Тръмп съвсем очевидно ще продаде или подари на Путин няколко горещи точки в света. Те са известни – от Афганистан през Сирия до Украйна. Крим не е проблем, разбира се, вече няма такъв проблем. А в Украйна в момента са в паника, защото е ясно, че Тръмп повече няма да ги финансира и което е най-важно – в резултат на тази политика Тръмп поставя под въпрос – и то практически въпрос – целесъобразността и рационалността на разширяването на ЕС към Източна Европа и на НАТО към Източна Европа. От гледна точка на тази тръмпова политика, НАТО няма нужда от Източна Европа, а ЕС също няма такава нужда. С други думи, аз разбирам колко е ужасно това да се говори в ефир, но тенденцията, векторът на днешната политика на американския елит, представляван успешно от Тръмп, е връщане на Източна Европа към зоната на контрол и влияние на Русия.

ПВ – Как обаче тези държави, които са членки на НАТО и ЕС, биха преминали под влиянието на Русия?

ВВ – Държавите не биха преминали, това са елитите, които са си добре там, където са, но ще има резултат -рязкото намаляване на финансирането, а целият либерал-демократичен празник струва луди пари, предполагам, че Вие сте чували колко американски пари се плащат в България на българските демократични медии и културни центрове. Главният харч в НАТО е американският, главните загуби от политиката на ЕС в икономически план са също в Америка. Съвсем наскоро президентът Тръмп напомни на г-н Юнкер – явно го е издебнал в трезво състояние, за да му каже, че ЕС дължи на САЩ повече от 1 трилион долара. С други думи, как ще преминат не зная, но идва момента, когато интересният демократично-комунистически клуб на име Атлантически клуб ще трябва да бъде оставен да се занимава с културно-пропагандна дейност, а не е лошо и някакво разследване да се проведе там. „Америка за България” не бива, разбира се, да бъде закачана, но спокойно може да стане център за продажба на американски знаменца и евентуално на голи снимки на Хилари Клинтън.

ПВ – Аз по-скоро предвиждам, че всички тези организации – неправителствени, пък и правителствени и всякакви други, които до този момент така неистово обслужваха американските интереси, сега със същата страст биха започнали да обслужват руските.

ВВ – А аз имам дори практически сведения, че започва едно силно преориентиране в дълбоките български русофобски кръгове, преориентиране към Русия. Напълно нормално е стожерите и капитаните на българската русофобия да си купят имот в Москва и ако може най-добре на „Рубльовка“ – кой колкото е заслужил, разбира се. Тенденцията на тази политика е такава, освен ако не стане някаква много голяма провокация, каквато аз очаквах още преди срещата в Хелзинки, но сега също времето е много сгодно, напр., някаква цистерна с „Новичок” да гръмне насред Лондон и по остатъците от цистерната да има автографи от Путин със снимчици на сърпове, чукове, петолъчки и др. такива тоталитарни символи – някаква генерална провокация, някакво шарлиебдо на четвърта степен. Между другото, нека да напомня, че има нерешени проблеми – проблемът с Иран в Близкия изток предстои да се решава и аз засега просто не виждам за него никакво решение. Аз не очаквам да се скарат по въпроса за Иран, но там е ролята на Израел. Израелските интереси също трябва да се уважат по някакъв начин, не точно както Нетаняху се е размечтал, но по някакъв начин. Израел е фактор там и това трябва да се помни. Така че проблеми има колкото искате.

В заключение. Този свят си отива. Светът на глобалната американо-либерална демократична доминация, която плаща с лудите пари на американския данъкоплатец, за да хрантути българските русофоби.

ПВ – И не само български.

ВВ- Да, този свят си отива и не само в България, разбира се, но мен ме интересува преди всичко България. Ние засега сме резерват на соросоиди, отвсякъде, където ги подгонят, те идват в България и ги приемаме с любов.

Но това се променя. Първо, парите свършват – казано елегантно, свършва кюмура, а този празник без пари не може да тече. Второ, българският политически елит вече се преориентира и аз го усещам от много места, включително и от лични признания на хора, чийто имена аз не бива, разбира се, да казвам и никога не бих ги и казал. Аз мисля, че ще дойде момент, когато единственото безопасно място за българския премиер Б.Борисов ще бъде Москва – а колкото до генералите на българската русофобия, те вероятно ще чакат с цветя на Орлов мост. Но няма да дочакат нищо, защото този път няма да има никаква военна техника, няма да има втори път.

Тоест, тази среща не е чудо невиждано, това се предвиждаше, много отдавна се знаеше, че Путин инвестира в добри отношения с Тръмп, а Тръмп – в добри отношения с Путин.

Но истинският проблем е, ще успее ли Америка да се отърве от мъртвата, задушаваща хватка на глобалния финансов капитал. Аз не зная какво има предвид Тръмп като говори, че Америка трябва да бъде велика отново. Всичко това зависи от неговата представа за величие. Но това, че Америка трябва да бъде опазена, че индустриалният флагман на света САЩ трябва да бъдат опазени от задушаващата хватка на глобалния финансов капитал – това е абсолютно сигурно. Тръмп прави това.

  ДОПУСНИ СЛУЧАЙНОСТТА В ЖИВОТА СИ. ОТВОРИ ВРАТАТА ЗА НЕОЧАКВАНОТО...

Замислял ли си се някога, че най-хубавите неща, включително и откритията, които ще бележат живота ти завинаги, стават случайно?

Какво е серендипити

Серендипити (Serendipity) e английска дума, която няма точен превод на български; означава неочаквано откриване на интересни и стойностни неща съвсем случайно, без да сме ги търсили активно. Думата серендипити за първи път е използвана през XVIII в. от британския писател Хорас Уолпоул в писмо до негов приятел. В него той му разказвал как героите от персийската приказка "Тримата принца от Серендип" непрекъснато пътуват и правят случайни открития. Но принцовете не стояли в някой замък, в охолство и удобства, чакайки да им се случат хубави неща или да ги споходи късметът. Те били смели и находчиви, никога не се предавали и упорствали в търсенето на сполука дори когато нещата не вървели добре.

Серендипити не е магия

Ние сме актьори с активна роля в живота си и серендипити изисква от нас да обърнем цялото си внимание към случващото се наоколо, особено към необичайните събития: явни обърквания, грешки и възможности, които са очевидно маловажни... А може би не са!

В света на науката е добре известно, че много велики открития са ставали случайно. Може би най-прочутото сред тях е откриването на пеницилина. Флеминг забравил в лабораторията си една стъкленица, в която изследвал болестотворни организми, и когато след три седмици се наложило да разчисти работната си маса, той установил, че нещо убива бактериите в нея. Вместо да игнорира това откритие, той се захванал да анализира какво се е случило.
Серендипити не е магия. Какво щеше да се случи, ако Флеминг беше толкова прилежен, че не беше оставил лабораторната стъкленица да стои толкова време върху масата? Или ако просто я беше изхвърлил?
 

„Потърси нещо, намери друго и осъзнай, че намереното е по-добро за теб от това, което си мислил, че търсиш.“
Лорънс Блок

Отвори вратата за неочакваното

Някой те е поканил на пътешествие и ти си му отказал? Твой клиент ти е предложил да посетиш лабораторията му, но не си отишъл, защото си бил много зает? Поканили са те на събитие или честване в петък вечер, но не си приел?
Може би по-често трябва да казваш „да“ – никога не знаеш къде те очаква вдъхновението, което ще отключи твоя икигай.

Серендипити помага да открием неща, които не сме знаели, че не знаем. Хората са склонни да бягат от непознатото – чувстват се по-сигурни да се въртят в кръга на собствената си рутина. Но ако не излезем от зоната си на комфорт, никога няма да открием онова, което дори не сме предполагали, че не знаем.

Ключът се крие в създаването на благоприятни условия за увеличаване на възможността да се случи неочакваното. Най-добрият начин да провокираме серендипити е да даваме сигнали на света, като му казваме: „Хей, тук съм, това съм аз. Това е, което харесвам и което правя!“.
Ако стоиш вкъщи и гледаш телевизия по цял ден, никой няма да дойде при теб, нищо няма да се случи. Ако излезеш на кафе и не се обадиш на никого, със сигурност ще се наложи да четеш вестник сам в кафенето. И отново нищо няма да се случи.

Създаването на серендипити изисква динамичност. Трябва да се движим и да сме активни. Така ще провокираме ситуации, при които броят на неконтролираните и непланирани от нас неща ще е достатъчно голям, за да се случи щастливото „произшествие“.

3 ПЪТЯ КЪМ СЕРЕНДИПИТИ

Можем да разделим техниките за създаване на серендипити в три големи категории:
1. Да даваме сигнали на света: да обявим, че съществуваме; да кажем какво мислим и да покажем какво правим.
2. Да допуснем случайността в живота си.
3. Да се движим по света, тъй като най-важното е да сме в точния момент на точното място.

Идеи за подаване на сигнали към света, които помагат за създаване на серендипити:
● Публикувай в социалните мрежи. По-малко от 1% от потребителите споделят постинги в интернет. Ако го правиш, ти вече превъзхождаш останалите 99%. Напиши какво мислиш, коментирай последния филм, който си гледал, сподели снимки от интересни места, на които си бил.
● Напиши имейл на автора на книга, която ти е харесала, или изпрати съобщение през социалните мрежи на режисьора на последния филм, който си гледал. Дори да не ти отговори, със сигурност ще се зарадва и ще е благодарен! Ами ако ти отговори?
● Направи си визитна картичка – в Япония например е немислимо да нямаш такава. Раздавай я на всички хора, които могат да са от полза за твоя икигай. Ако някой ти остави своята картичка, напиши му имейл още на следващия ден.
● Предложи помощта си на човек, на когото по принцип не би помогнал.
● Поискай помощ за нещо, за което обикновено нямаш нужда от съдействие.

Идеи за допускане на случайността в живота ти чрез увеличаване на възможностите за настъпване на неочаквани събития:
● Покани на вечеря приятели, които не се познават помежду си.
● Направи си среща на кафе с някого, когото не познаваш достатъчно, но чувстваш, че можете да станете добри приятели.
● Свържи двама души, които не се познават, ако мислиш, че между тях може да има добра химия.
● Организирай парти с неочаквана тема.
● Ако заемаш ръководна длъжност в някоя компания и искаш да увеличиш серендипити, промени средата така, че служителите да могат да общуват повече помежду си. Създай им място за пиене на кафе, където да сядат удобно и да имат желание да прекарват повече време в разговори и обмяна на идеи.
● Следвай интересни хора и медии в социалните мрежи или чети уебстраници за неща, които по принцип не са сред основните ти интереси. Темите, които привидно не са свързани помежду си, увеличават възможностите за създаване на креативни връзки в ума ни.
● Прочети книга, която никога не би прочел заради жанра или тематиката ѝ.
● Започни да учиш нещо ново. Докосни се до други познания и способности, учи езици, занимавай се с различни спортове. Това ще разшири възможностите ти, когато си на точното място и в точното време.
● Направи нещо, което никога не си правил.

Идеи как да се движиш по света и да увеличиш възможностите си да попаднеш на най-доброто място в точното време:
● Пътувай по-често. Най-добре е да го правиш с приятели или да гостуваш на приятели, които живеят на други места – те могат да те въведат в местния живот.
● Когато пътуваш на малки разстояния, замени колата или градския транспорт с ходене пеш, като се вглеждаш в заобикалящите те неща.
● Измисли различен маршрут, за да отидеш на работа.
● Отиди в ресторант, в който никога не си ходил.

  9 НЕЩА, КОИТО МАЙКИТЕ, РЕШИЛИ ДА СЕ РАЗВЕДАТ, Е ДОБРЕ ДА ЗНАЯТ

• категория: Факти

Тъй като инициатори на разводите са предимно жените, ще бъде полезно да знаете какво бъдеще ви очаква, ако сте се решили на тази стъпка. Някои обобщения, които ще видите тук, няма да срещнете в никоя книга.

1. Разводът ще влоши материалното ви положение. Част от парите ви ще отидат за него. Освен това не забравяйте: печели този, който е по-богат.
Oсвен че разводът се оценява като психическа травма, сравнима със смъртта на близък, той води до значително влошаване на материалното състояние. Жените се притесняват от прякото намаляване на доходите си, при положение че имат да отглеждат и деца. А мъжете се безпокоят от перспективата за физическо стесняване на пространството, ако трябва да се преместят в по-малко жилище. Тe често предпочитат да се върнат при родителите си, където битовите условия са добри и установени, и разчитат изключително много на майките си. Ако все пак това не е вариант, неминуемо следва повторен брак – избраницата обикновено е дама с жилище, а понякога е първата „нелоша“ срещната. Така мъжете бързо си връщат спокойствието, владенията и властта. Между другото, зоопсихолозите казват, че ако бъде лишен от територия, всеки самец полудява. Какво да се прави, биология...

Аз се отнасям с много голямо съчувствие към жени, живеещи в брак с човек, който не иска да подкрепя семейството си нито материално, нито емоционално. Но засега животът показва, че материалното и социалното положение на разведената жена се влошава още повече. След развода както майката, така и децата, които обикновено остават с нея, получават всички доказателства за своята беззащитност и ненужност.

2. Разводът ще влоши репутацията ви, дори и да сте светица. Общественият морал (както винаги) изисква именно от жената да бъде пазителка на дома и да отговаря за благоденствието и целостта на семейството. И щом се е стигнало до развод, това петни най-вече нея, тоест тя не е успяла да запази семейното огнище, не е измислила нищо, с което да задържи мъжа до себе си. В този случай ние сме по-близо до мюсюлманската представа за жената.
За разлика от мъжете, жените не бързат да се омъжат повторно. И това е така, защото те се стремят към любов и смятат, че тя е най-важното условие и повод за създаване на семейство. Любовта е царството на неформалните отношения, в които жените се чувстват в свои води. „Той не ме обичаше“ – казва жената за бившия си съпруг. „Тя не ме зачиташе“ – казва съпругът, който се стреми към власт и подчинение.

3. След развода ще трябва да се занимавате повече с децата, отколкото със себе си.Ще са ви необходими една-две години, за да се възстановите психически, да стъпите на крака и да се адаптирате към новото положение. Не забравяйте, че разводът е схватка, където всичко се решава със сила.

4. Въпреки представата ви за справедлив развод, бащата на децата може не само да не ви помага материално, но и да не участва в тяхното отглеждане.

Игрите с издръжката са познати на всяка разведена жена. Отначало може да я помолят да не подава иск за издръжка, за да не стават семейните работи достояние в работата: „Няма проблем, сам ще я плащам“. После обаче се оказва, че изпълняват този ангажимент само от време на време, като обещават на децата впечатляващи подаръци в бъдеще – кола, компютър, пътуване в чужбина, включително голямо наследство (например имот). Така че много от жените и децата се надяват на добри отношения с бившия мъж и баща след развода. Мъжете обаче много често нямат представа какви средства се изразходват за издръжката и отглеждането на едно дете и искрено вярват, че с месечната помощ, определена от държавата, им осигуряват достатъчно. Друг проблем може да бъде и разпространената практика „заплата на ръка“ или недекларирани доходи от сенчест бизнес. Тогава няма как да бъде взета издръжката по съдебен път, в случай че той не я плаща.

5. Ако не приемат решението на жените си за развод, някои мъже се опитват да запазят семейството чрез натиск, без да подбират средства. Най-често въпросът стои така: или жилището, или детето. Ако ви е скъпа психиката на детето, бягайте, пък след две-три години може да се върнете към решаването на жилищния въпрос.
Тъй като разводът е крайна мярка за прекратяване на тежки семейни отношения или е средство за наказание на неверния съпруг/съпруга, много често целият процес по прекратяване на брака се провежда в условията на открит конфликт, на принципно несъгласие и взаимно презрение. Дори зачестяват сцените на насилие, свидетели на които стават и децата. Полицията, разбира се, предпочита да не се намесва. Така че напълно основателно много жени се отнасят към развода със страх и тревога. Както и децата.

6. Укрепвайте увереността на детето в доброто бъдеще. След развода повечето бащи изчезват от хоризонта и в най-добрия случай плащат минимална издръжка. При това положение няма смисъл да казвате на детето, че татко му го обича. Много по-честно и полезно е да му кажете: „Сега ще живеем само двамата с теб и аз ще имам нужда от твоята подкрепа“. Повече от наложително е в това ново малко семейство да се създаде увереност в добрата перспектива.
Разводът е повод за още по-голямо сплотяване с вашето дете. Независимо че и вас ви терзаят съмнения дали ще се справите с трудното положение, трябва непрекъснато да му вдъхвате увереност: „Аз никога и при никакви обстоятелства няма да те изоставя. Ние с теб ще се справим, защото сме заедно“.

По време на развода самочувствието на всички участници в драмата намалява, особено на тези, които са изоставени. Но тези, които винаги са в положението на изоставени и губещи, са децата. И те се нуждаят от възстановяване и психологически допинг много повече от възрастните. Хвалете и окуражавайте детето във всичките му начинания. Ако то още не може да кара колело или ролери, или да плува, сега е моментът, в който да се компенсира този дефицит.

7. Не се затваряйте вкъщи. По време на развода ходете на гости, на кино, играйте повече с детето си. То трябва да почувства, че въпреки стоварилата ви се промяна, животът няма да бъде низ от проблеми и неприятности, че тази промяна е необходима мярка, за да може след време животът на всички членове от семейството да се уреди и да стане по-добър.

8. Обяснете на детето понятието съвместимост. Има няколко типични въпроса, на които децата искат да чуят отговорите, и затова многократно се връщат към тях. Те настояват да разберат: Защо родителите им са се развели?; Кой е „лошият“?; Защо другите не се развеждат?.
Тези въпроси са свързани с комплекса за вина у децата. Те разглеждат развода като форма на наказание. Логиката им е, че някой се е провинил, отстранили са го от игрището, условно казано, и са го изпратили в ъгъла. Това е някой от членовете на семейството. Мама ли? Татко ли? Аз ли? Ясно е, че ако виновно е детето, гневът на всички ще се стовари върху него.

Какво да отговорим? „Никой не е виновен“; „Когато хората разберат, че им е трудно да живеят заедно под един покрив, те се разделят. Ти също не можеш да се сприятелиш с всички, нали?“; „Понякога хората не си допадат по характер и затова решават да се разделят“.

Полезният урок, който децата трябва да получат чрез примера на родителите си, е, че съществува явлението съвместимост. То присъства в цялата култура и природа. Не се съчетават зеленото и червеното, вълците и агнетата не живеят в една къща, Баба Яга и царският син не си играят на „дама“. Накарайте децата да помислят и обсъдете с тях защо Коля и Петя са приятели. Дали защото са съседи? Или защото единият обича да си хапва (я какъв е шишко), а другият се чуди какво да прави с бонбоните и бисквитите, с които са пълни джобовете му? А може родителите им да са ги запознали някога и оттогава да са заедно. Не пестете сили да разисквате с децата въпросите за взаимоотношенията между хората. За тях те са много интересни. Те са любопитни и с удоволствие подслушват какво знаят и мислят възрастните за другите. Защото всяко от тях очаква предстоящия зрял живот, но и малко се страхува от него. Важно е да им кажете: „Животът не само не е страшен, но и е много интересен. Не можеш да си представиш колко приключения ни чакат занапред!“; „В твоя живот няма да се случи нищо страшно. Ще си ходиш на детска градина и ще си играеш с приятелчетата. Но сега по-често ще бъдем заедно“.

9. Не премълчавайте трудностите в семейството, защото детето може да ги възприеме като лично нещастие, което трябва да преживее самό. Трябва вие да осъзнаете и да внушите на детето, че въпреки влошеното материално положение, качеството на отношенията в самото семейство ще се подобри. Просто сте длъжни да съберете сили и достойно да преминете през този етап. Защото, ако не се справите и нямате наблизо приятели или роднини, които да ви помагат, положението вероятно ще се влоши още повече. А само след няколко години може да чуете от детето си упрека: „Не биваше да оставяш татко. С него беше по-добре. Ти си виновна!“. Не забравяйте, че най-страшното в живота на една жена не е психологическата загуба на мъжа ѝ, а прекъсването на емоционалната връзка с децата.

  ПОКАНА ЗА РАДОСТ

• категория: Вдъхновение

В навечерието на светлия християнски празник Рождество, имаме удоволствието да ви предадем една специална покана. Тя наистина е специална, защото е отправена от две необикновени личности... Негово Светейшество Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту.

Те са двама духовни гиганти, двама носители на Нобеловата награда за мир, двама приятели. Те прекарват една седмица заедно, за да отпразнуват 80-годишния юбилей на Далай Лама, да се насладят на своето приятелство... но и за да създадат една книга, която да бъде дар за всички хора. През тези изпълнени със смях и сълзи седем дни двамата духовни учители се взират в бездната и отчаянието на нашето време, за да отговарят на вечния въпрос, който вълнува всеки човек: Как да открием радостта пред неизбежното страдание на живота?

Те имат да ни кажат много важни неща, но най-напред ни отправят своята покана...

ПОКАНА ЗА РАДОСТ И БЛАГОСЛОВ КЪМ ВСИЧКИ ВАС

„Събрахме се в Дхарамсала, за да отбележим един специален рожден ден, да се порадваме на приятелството си и да създадем нещо, което да бъде подарък за другите. Едва ли има нещо по-радостно от раждането, ала много голяма част от живота минава в тъга, стрес и страдания. Надяваме се тази книга да отвори пред вас вратата към един свят с повече радост и щастие.

Бъдещето не се определя от някаква мрачна съдба. Ние го определяме. Всеки ден, всеки миг ние създаваме собствения си живот и сме способни да го преобразим, както и да променим качеството на човешкия живот на цялата планета. Да, притежаваме такава сила.

Трайното щастие не е в преследването на цели или постижения, каквито и да са те. Щастието не е нито в славата, нито в богатството. То е единствено в ума и в сърцето – и тъкмо там се надяваме да го намерите.

Нашият съавтор, Дъглас Ейбрамс, любезно се съгласи да ни помогне в този проект и да ни интервюира в продължение на цяла седмица в Дхарамсала. Помолихме го да преплете гласовете ни и да добави и своя принос като разказвач, тъй че не само да споделим гледните си точки и личен опит по въпроса отде извира радостта и какви са нейните естествени източници, а също така да включим мнението и на учените, и на други хора.

Не е нужно да ни вярвате. Наистина, нищо от думите ни не трябва да се приема за религиозна доктрина. Ние сме просто двама приятели, представители на много различни култури, и споделяме с вас на какво сме били свидетели и какво сме научили през дългия си земен път. Надяваме се сами да проверите дали написаното тук е вярно, като го приложите в собствения си живот.

Всеки ден е още една възможност за ново начало. Всеки ден е рожденият ни ден.

Нека тази книга бъде благослов към всички съзнателни същества и към всички Божии чеда – към вас, включително.“

Тензин Гяцо, Негово Светейшество Далай Лама
Дезмънд Туту, бивш архиепископ на Южна Африка

  Временната комисия продължава да нищи сигналите на Босия

Автор:

 news.bg

25.07.2018 18:03:03

 

25.07.2018 21:52:08

Право и ред 

Прегледи: 1872

 Коментари (0)      

 

spaceplay / pause

 

qunload | stop

 

ffullscreen

shift + ←→slower / faster

↑↓volume

 

mmute

←→seek

 

 . seek to previous

12… 6 seek to 10%, 20% … 60%

       FACEBOOK  TWITTER  GOOGLE+  3 0

Временната комисия продължава да нищи сигналите на Николай Колев - Босия. В началото на заседанието бяха прочетени докладите за заловените 15 души, уличени в даване на свидетелства за управление на автомобили на неграмотни хора.

По време на заседанието стана ясно, че прокурор Иван Гешев е посочил още тогава, че става дума за организирана престъпна група, която застрашава националната сигурност.

Те са арестувани през 2017 г., посочи Вихрен Михаелов - един от съмишлениците на Босия. Тези хора са били на постовете си в министерството през целия мандат на икономическия министър Ивайло Московски.

 

 

Босия с ултиматум - до утре решение за оставката на Московски

Стачката на Босия зависи от депутатските решения

 

"Това обхваща почти трите мандата на Московски", акцентира Михаелов. Затова Босия протестира, за да насочи вниманието към ролята на г-н Московски, заяви съмишленикът му.

"Колев не е убеден, че се работи по въпроса", поде Михаелов, по думите му депутатите изопачавали полуистини.

 

ОБНОВЕНА

Караянчева и Валентин Радев отидоха при Босия

Днес е 34-тия ден от обявената от Николай Колев-Босия гладна стачка

 

В понеделник в 17:00 часа ще има национален протест, заяви друг съмишленик на Босия. Часовникът цъка в тази зала, в тази комисия и може би за цялото Народно събрание, заплаши той. По думите му това е последният шанс парламентаристите да застанат на правилната страна.

В понеделник ще се проведе протест в подкрепа на Босия, протест на майките на деца с увреждане, протеста срещу Истанбулската конвенция, заяви съмишленикът на Колев.

 

 

Радев проверява за полицейско насилие над съмишленик на Босия

МВР-шефът призова Босия да прекрати гладната си стачка

 

"Предупреждавам ви най-приятелски, обърнете внимание на Босия", ядоса се той. Той иска в парламентарна република, парламентът да решава, а не Министерски съвет.

Мъжът връчи и писмено искане към ГЕРБ и към ОП да подкрепят оставката към мин. Ивайло Московск

  Плевнелиев отлюспи брат си от сватбата: Баткото Румен не одобрявал изцепките в личния живот на президента   Сподели Share on Facebook Share on Google Plus Send email  

Росен Плевнелиев не поддържал близки отношения с брат си Румен и неговите двама синове. Нито баткото на бившия държавен глава, нито племенниците му бяха удостоени с покани за събитието на годината – сватбата му с Деси Банова.
Преди да стане баща, Росен се отнасял към децата на брат си като към свои. Съветвал ги и им помогнал да поемат по трудния житейски път, но днес били хладни един към друг. С брат си бившият държавен главен също общувал по-скоро делово, защото Румен не одобрявал изцепките в личния му живот. Баткото на Плевнелиев се оказа не по-малко богат от него. Според запознати той също притежавал имот в елитния затворен комплекс „Резиденшъл парк“, където Росен и Деси в момента живеят. После го продал, но инвестирал в друго жилище, което се намирало на метри от резиденцията.Плевнелиев се ожени с предбрачен договор, а тъщата аха да плати сватбата: Пълни подробности

За него се разбра, когато преди известно време стана обект на нагли крадци, които задигнаха оттам ценности за хилядарки, а за да открие апашите, баткото на президента започна свое разследване и ангажира дори „Господари на ефира“. Освен това Румен бил собственик и на други апартаменти в столицата, Пловдив, Гоце Делчев, Тетевен, които отдавал под наем. Макар да е дипломиран атомен инженер, който дълги години бил на гурбет в Австралия, към момента въртял цъфтящ строителен бизнес. Последният му проект разбунил духовете в родния му Благоевград и насъскал съгражданите му срещу него. Преди 2 години братът на политика започнал строеж на нова кооперация, а разрешителното от Общинския експертен съвет получил мигновено.

Тогава конкурентите му надали вой, че бил връзкар, но не посмели да му подливат вода. В допълнение към строителната корпорация Румен и жена му Петя въртели и автомивка, в която според благоевградчани налели 200 хиляди за надземна и подземна инфраструктура. По-големият от двамата му синове – Андрей, също имал собствен бизнес, свързан с продажба на части за автомобили. 31-годишният племенник на президента наскоро станал татко на момиченце.
По-малкият му брат Станислав, който е на 26 години, към момента имал стремежи за кариери извън България и затова се преместил и заживял в Лондон, където работел в престижна компания като компютърен специалист. Двамата племенници на Росен Плевнелиев не поддържали връзка и с неговите двама синове – Асен и Павел, а причината за хладните отношения остава загадка.
 

 ЛАЙФСТАЙЛ Натали Трифонова пак стопли мъжките сърца, вижте само каква ГОРЕЩА СНИМКА пусна   Публикувано на 10.07.2018   Сподели Share on Facebook Share on Google Plus Send email  

Синоптичката на БТВ Натали Трифонова вече не крие мъжа до себе си. Тя е сериозно обвързана с богаташа Доан Хасан и през последните месеци често пътува с него до различни дестинации, пише „Уикенд“.Натали Трифонова няма да му го прости цял живот: Ето какво й причини Емо Чолаков пред очите на цяла България (СНИМКА)

През май месец младежът от турски произход заведе блондинката на романтичен воаяж до Франция, а преди броени дни двамата се оправяха на почивка в Гърция. Натали ежедневно отскача до южната ни съседна на море и не пропуска възможност да зарадва почитателите си от мъжки пол със снимки по бански. Трифонова сама разказа в ефира на БТВ, че с приятеля й се знаят от деца, но връзката им не се разпаднала през годините, а укрепнала. Случвало се няколко пъти да се разделят заради различни нейни забежки, но после отново намирали път един към друг и с днешна дата са по-щастливи от всякога.

 Никога не съм си обяснявал нещата с магии, проклятия и уроки – вярващ човек съм. Но това, което се случва в живота ми от много години, няма никакво нормално обяснение. Понякога, когато наблюдавам приятелите си и техните семейства, си мисля, че наистина съм пълен неудачник. Радвам се, като виждам колко държат на съпругите си и те – на тях, колко са задружни и как разчитат един на друг, колко силни са пред проблемите, защото са по двама. А аз отново съм сам.

Разтърсваща драма: Зловещото ѝ проклятие разби живота на целия ми род

Не съм изгубил надежда да намеря жена, с която да живея, с която да делим радости и проблеми, която да ми е опора в добро и зло. Вече съм на 50 години, жених се четири пъти, но нито с една не ми провървя. С Цветелина – първата ми съпруга, се събрахме, едва навършили 20 години. Майка ми, Бог да я прости, я прие и обикна като родна дъщеря. Въпреки това след сватбата заживяхме на квартира – млади бяхме, живееше ни се, искаше ни се да сме отделно. Година по-късно жена ми роди Митко – не помня някога да съм се радвал толкова, колкото на сина си. С нищо не може да се сравни мигът, в който за първи път прегърнах малкия ревящ вързоп. Вярно е, не бях достатъчно зрял за сериозна отговорност като бащинството, но много исках да бъда добър баща и положих големи усилия. Не знам какво й стана на жена ми, но щом Митко навърши две години, тя си събра багажа и ме напусна. На бракоразводното дело заяви, че съм бил алкохолик и грубиян. Няколко пъти след това направих опити да си върна семейството, но Цветелина реши, че е по-добре синът ни да расте без баща.

Известно време живях сам, а като срещнах Даниела, тя стана моята втора съпруга. Запознахме се, когато отидох на гости във вилата на мой приятел. Тя беше негова роднина и всъщност моят бивш колега ни сватоса набързо. Видя ми се хубава и скромна жена и си помислих: защо не! Възпитано момиче, знае как да върти къща, научена е на труд и на уважение, може да направи мъжа си доволен и щастлив. Две години живяхме добре, а на третата се оказа, че е болна от сърце и се налага да я оперират. Операцията мина успешно, Даниела започна да се възстановява, но един ден, когато се прибрах от работа, я намерих мъртва. Лекарите казаха, че сърцето й не издържало. Дълго страдах за нея, защото наистина добре ни беше заедно, но жив човек съм – въпреки болката започнах да се оглеждам за друга жена.

Съдбата ме събра с Мира – мога да кажа, че и досега не съм обичал друга така, както обичах нея. Интересна, непокорна, дива, весела, с уникално чувство за хумор, но… омъжена и с дете. Беше моя любовница и много пъти имах чувството, че в нея живеят две различни жени: едната – мила, нежна, всеотдайна, готова да влезе в огъня за мен; другата можеше да ме смачка с презрението си и с едно помръдване на кутрето. Когато се гневеше, ми се искаше да съм невидим. Тази бясна нейна половина, не подбираше думите си в пристъпите на гняв. Какъв ли не ме наричаше, дори ми посягаше. Тази луда тайна връзка поддържахме четири години, а душата ми все беше разкъсана на две. Мира ме залъгваше, че ще се разведе, и аз й вярвах. Но всъщност тази жена превърна дните ми в кошмар, а нощите – в безкраен копнеж по нея. Оставих я да прави с мен каквото си поиска – отслабнах, остарях, побелях. Тя така и не се разведе – в крайна сметка избра мухльото, за когото беше омъжена и който си затваряше очите пред нейните изневери.

От този ад ме измъкна Павлина. Изглеждаше изстрадала жена, имаше зад гърба си един провален брак. Бившият й бил непоправим женкар и не подбирал с коя ще легне. Прибрах я у дома заедно със сина й и още първия ден се скараха с майка ми. На Павлина не й се занимаваше ни с къща, ни с готвене. Въпреки това побързах да й сложа брачната халка. Грижих се за сина й като за свое дете, сякаш нямах роден син. Третата ми съпруга обаче не искаше Митко – дразнеше се, като идваше у нас, цупеше се, че давам издръжка, и повтаряше, че харча грешни пари за някого, който не ме има за баща. Вече два пъти се бях провалил като съпруг, дългогодишна любовна авантюра още ми държеше влага, затова стисках зъби и мълчах. Търпях претенциите на жена си, пубертетските изпълнения на сина й, кавгите с майка ми… Но с едно не можах да свикна – Павлина беше заклета пушачка и както тя, така и цялата къща вонеше на препълнен пепелник.Разтърсваща драма: Обичах го и вярвах в любовта ни, а се оказа, че той ме е заложил като вещ

Тази драма продължи осем години и завърши в деня, в който жена ми си събра багажа, взе сина си и си отиде. Без „довиждане“, без дори бележка за раздяла. Заряза ме в най-черния период от живота ми. Майка ми беше болна и прогнозите за здравето й не бяха никак оптимистични. Бях съкрушен, а не след дълго разбрах, че Павлина си е намерила млад любовник. Докато дойде време за първото бракоразводно дело, от познати чух, че младежът й бил дузпата заради друга. Тя набързо поиска да се съберем отново, но – както се казва – този филм вече го бях гледал.
След развода известно време бях сам. Обикалях мрачен от стая в стая и навсякъде, като призраци ме преследваха спомените от бившите ми съпруги. Не издържах на напрежението и се разболях. Докато се лекувах, в болницата срещнах Таня. Тя придружаваше възрастна жена, която трудно се справяше сама. Бях впечатлен – толкова мила и грижовна беше към безпомощната дама. Тогава си помислих, че щом е толкова добра и всеотдайна към чужди хора, каква ли ще бъде към собствения си съпруг. А и самотата вече ми тежеше като воденичен камък.

Няколко месеца по-късно Таня стана моята четвърта съпруга. С нея живях най-кратко – едва година. Още, както се казва, не бяхме допили шампанското, когато новата ми жена доведе цялата си фамилия у дома. Може би бях последният, който научи, че жена ми е баба на двегодишно внуче. Сигурен съм, че умишлено беше крила от мен голямото си семейство. За нула време къщата ми се напълни с наакани памперси, мръсни чинии, разхвърляни дрехи и хора, които не се съобразяват с никого и с нищо. На всичкото отгоре никой от тях не работеше, тоест аз трябваше да посрещам разходите им. Търпях, но когато Таня доведе и майка си – дребна женица, която оставяше протезата си във всяка чаша за вода, която видеше, нервите ми не издържаха. Извиках един братовчед на помощ, събрах багажа на целия катун и без да ми мигне окото, ги изпратих да си ходят по живо – по здраво, барабар с бабата.

Сега пак съм сам! Четири пъти се жених, сериозна любовница имах, но съдбата ли ми се присмива, магия ли ми е направена, или чужди грехове изкупвам, не знам. Карък съм и от това май няма отърване.

 КРИМИНАЛНО Ужас в Добрич: Дилър отвлече 18-годишно момиче, откриха я в покъртително състояние след цял месец брутални гаври
    Сподели Share on Facebook Share on Google Plus Send email  

18-годишно момиче от Добрич бе намерено полумъртво, пребито и дрогирано в апартамент на ул. „Александър Стамболийски”, съобщава „Монитор”. Информацията бе потвърдена и от директора на ОД на МВР старши комисар Никола Панчев. Оказва се, че момичето е отвлечено от близо месец и е обявено за общодържавно издирване от майка си. Похитителят й е 32-годишният Мирослав Д., който е дилър. Момичето било открито съвсем случайно. На 24 юли, около 14 часа, Мирослав е спрян в Добрич за проверка от полицаи. Те намерили у него 15,2 грама канабис. Последвал обиск в жилището му, където, освен електронни везни и 0,5 грама амфетамин, униформените открили в безпомощно състояние 18-годишната.

Полицаите веднага откарали момичето в Спешното отделение. „Детето бе доведено от полицаи. 21 години съм лекар, такова нещо не съм виждал”, призна д-р Бисер Ботев, зам.-директор на болницата в Добрич. Момичето било цялото в синини, било ежедневно пребивано, в продължение на цял месец. Цветът на кожата й бил сивопепеляв. Хемоглобинът й е 35, при 120 норма. Не говорела, само отваряла и затваряла очи. Ако искаш да я докоснеш, веднага подскачала от страх. „Нямам думи, с които да опиша трагедията. Детето е в шок, съсипано, измършавяло. Имаме съмнение, че похитителят й е давал три вида наркотици. Момичето е от рядка кръвна група – АВ отрицателна, затова поискахме помощ от Кръвния център във Варна, откъдето ни доставиха 2 сака кръв. Детето е преместено от Спешното във второ вътрешно отделение, сега вече е в реанимацията, където за нея се полагат непрекъснати грижи, под ръководството на д-р Груев, началника на отделението”, каза д-р Ботев. Състоянието на момичето започва да се стабилизира, но възстановителният период ще трае дълго, допълни той. Похитителят на момичето е задържан, уточни старши комисар Никола Панчев.

 ОБЩЕСТВО Разтърсваща драма: Предателството на двамата ми най-любими хора буквално ме задушаваха и изпълваха цялото ми съзнание
    Сподели Share on Facebook Share on Google Plus Send email  

Нямах търпение командировката ми да свърши и най-накрая да се прибера у дома, където ме очакваше любимият съпруг. Служебната ми работа мина изключително успешно и успях да се освободя един ден по-рано. Бях омъжена едва от три месеца и все още с Андрей не бяхме се наситили на любовта си. Късно през нощта слязох от влака и се качих на първото свободно такси. Нямайки търпение да се сгуша в любимите обятия, оставих чантата си с подаръци на земята и тихо отворих вратата на спалнята ни…
А там, на широкото двойно легло, което заедно избрахме преди месец, проснат спеше Андрей, а до него най-добрата ми приятелка. Имах чувството, че сърцето ми спря за миг. И мълния да беше паднала – не бих я забелязала. Обърнах се и обляна в сълзи, изтичах на тъмната улицата.Лична драма: Когато за втори път предложих на любимата си брак, този път тя не избяга и най-накрая чух нейното „да”.

Болката, възмущението от предателството на двамата ми най-любими хора буквално ме задушаваха и изпълваха цялото ми съзнание. Мъката ме заслепи и не забелязах, че от гаражите излязоха група мъже. „Момчета, вижте какво си намерихме.“ – извика пиянски глас, а после една ръка ме стисна за гърлото.
Рано сутринта непознат мъж, който разхождал кучето си, ме открил да лежа на земята и веднага извикал линейка. В болницата лекарите установили, че съм пребита и изнасилена. Две седмици по-късно ме информираха, че през онази страшна нощ съм заченала, но се налага да прекъсна бременността си заради болестите, с които насилниците ме бяха „наградили“. След аборта последва и присъдата, че никога няма да стана майка. И развод, на който не отидох, защото не исках да виждам лицето на Андрей. В този момент просто не исках да живея. Не знам откъде намерих сила и смелост, за да не сложа край на мъките си! Трудно, но оцелях.
Изминаха почти десет години. От известно време работех като успешен и перспективен мениджър в голяма компания. За своите 33 години имах всичко, за което човек може да мечтае: интересна и високо платена работа, хубав апартамент, кола и възможности да обикалям по света. Стройна и привлекателна, все още привличах мъжките погледи, но не търсех сериозна връзка. Мъжете усещаха, че съм странна и не рискуваха да флиртуват директно с мен. Така живеех в самота, докато не срещнах Денис. Денис се оказа изключително упорит и не се отказа в опитите си да ме завоюва, въпреки моята очевидна студенина. И аз се поддадох, позволявайки си да се увлека в младия чаровник. Много скоро оцених неговите качества, предаността му, постоянството и любовта му. За първи път от много години отново се влюбих. За онази черна страница от живота ми, не исках и да мисля.
Този ден беше като всички останали – изпълнен с ежедневни дела, но въпреки това намерих време да отговоря на поканата на любимия ми. Когато Денис ми се обади сутринта и ме покани на вечеря, в гласа му се усещаше някаква мистерия, която силно ме заинтригува. Всичко ми стана ясно в мига, в който видях на масата в ресторанта любимите ми рози и кадифена кутия с пръстен. Час по-късно Денис възторжено рисуваше картини на щастлив семеен живот, докато в моята глава ехтеше смъртната присъда, която лекарят ми постави преди десет години, с думите: „Вие няма да имате деца!“.
Неловко се въртях на стола и без да кажа нито дума, скочих и се втурна към колата. Но не успях да потегля – Денис застана пред автомобила и ме гледаше с учуден поглед.
– Не ме ли обичаш?
– Обичам те …
– Но тогава защо не искаш да се омъжиш за мен?
– Никога няма да имам деца … – изревах толкова горчиво, сякаш исках с тези думи да излея целия ужас, който преживях в миналото.
Денис седна до мен, прегърна ме и тихо каза: “ Не плачи, любима. Ти ще бъдеш и моя съпруга, и мое дете. Обичам те толкова много, че за нищо не света не бих се отказал от теб…“
… Изминаха четири години. Днес сме родители на едно смешно и дебелобузесто момченце, което нарекохме Ники. Той прилича на баща си, но има моите очи. Понякога лекарите също грешат!