Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Особено изглежда нашето положение на тази земя.Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой,без да знае защо и за какво,във всекидневния живот ние само чувстваме,че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества
Автор: patriciq1111 Категория: Забавление
Прочетен: 9212280 Постинги: 7462 Коментари: 147
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
  image НИЩО ХУБАВО НЕ ИДВА БЕЗ БОЛКА – 15 МИСЛИ ЗА ДНИТЕ, В КОИТО НИ БОЛИ
  •  
  •  
  •  

1. Страданието е възможност, която съдбата ти предоставя – да се научиш на твърдост, да можеш да запазиш самообладание пред лицето на опасности и изпитания.

2. За да израсне и да облагороди духа си, човек трябва да преживее някакво изпитание, лишение или разочарование. Така той получава различни уроци. Всеки трябва да бъде пречистен.

3. Начинът да преодолееш тъгата и скръбта, завладели те вследствие на тежка загуба, е да ги използваш като мотивация и да откриеш по-дълбокия смисъл на случващото се.

Бедите могат да бъдат превърнати в добри възможности. Дори една трагична ситуация може да се превърне във възможност. – тибетска поговорка

4. Пътят на радостта, също като пътя на тъгата, не кривва встрани от страданието и нещастието, а минава право през тях.

5. С духовното си израстване можеш да приемаш всичко, което се случва с теб.Приемаш го не като резултат на това, че си бил грешен, че си виновен за случилото се – то просто е част от тъканта на живота. В живота има моменти на безизходица и неудовлетвореност. Въпросът е не „Как да ги избегна?“, а „Как да ги използвам като нещо положително?“

6. Болката е неизбежна, страданието е по избор.

7. Винаги поддържай ума радостен. Когато си радостен и щастлив на умствено ниво, физическата болка няма особено значение. Но ако няма радост или щастие на мисловно ниво, ако има твърде много тревоги и страх, тогава дори физическите удобства и удоволствия няма да успокоят вътрешния ти дискомфорт.

8. Когато откриваме повече радост, можем да се изправим срещу страданието по начин, който ни облагородява, вместо да оставаме с горчивина в душите. Минаваме през трудностите, без сърцата ни да се вкаменят. Минаваме през сърдечните терзания, без да бъдем сломени.

9. Можем да излекуваме собствените болки като се обърнем към болките на другите. Когато мислим за това как да облекчим чуждото страдание, нашето собствено страдание отслабва. Ето я истинската тайна за щастие.

10. Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на изпитание.

11. Враговете ни са „нашите най-ценни духовни учители“, защото те ни помагат да развием духовната си сила и да останем невъзмутими дори когато се изправим пред трагедия.

12. Каквото и да ти поднася животът, можеш да отвърнеш с радост. Радостта е щастието, което не зависи от това, което се случва. Тя е благодарственият отговор на възможността, която животът ти предлага в този момент.

13. Някаква доза страдание е необходима част от живота – без него няма как в нас да се роди състрадание.

14. Нищо хубаво не се появява на тоя свят без известна доза болка, разочарование и страдание. Това е в природата на нещата. Така е устроена Вселената. Както майките знаят, че ще изпитат огромна болка при раждането. Но я приемат. И дори след най-болезненото раждане, след като бебето се роди, радостта е неизмерима. Едно от невероятните неща е, че радостта може да се породи толкова бързо дори от страданието.

Именно болезнените преживявания са тези, които помагат да засияе още по-силно светлината на щастието, защото тогава радостните преживявания се превръщат в мигове на силно облекчение. – тибетска поговорка

15. Не трябва да се чувстваме виновни, когато изпитваме болка. Боли те и просто трябва да признаеш, че боли. Но в действителност дори посред силна болка, може да усетиш нежността и вниманието на хората, които се грижат за теб.

Категория: Забавление
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.09 15:19
  image КНИГАТА, КОЯТО МЕ НАУЧИ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ!
  • категория: Промени себе си, промени живота си

Нямам нищо освен себе си. Всичко, което имах, остана там. Сега не деля времето на минало, настояще и бъдеще. Има единствено днес – в него е началото, продължението и най-вероятно, краят на моя живот. Календар от една страница. Така е по-добре. Оценяваш трезво онова, което имаш в момента...

„Ако ти знаеше...“ е роман за необятната женска душа, за надеждата и избора, за втория шанс...
Това е историята на едно женско отчаяние, история за чувства, съмнения, очаквания и за онези огромни страхове, които често ни помагат да започнем живота си отначало.
Един роман – път към спасението. Четеш го и не можеш да повярваш, че във всяка буква виждаш себе си. Виждаш своята любов. Тази, която си е отишла. Тази, която стопля сърцето ти сега. И тази, която те очаква в бъдещето.
Думите се редят една след друга и неусетно променят отношението ти към живота. Става по-просто. Става ти по-леко. Започваш да дишаш с пълни гърди и да виждаш надежда в един свят, който често се отнася враждебно към теб.
Удивително е колко точно авторът предава чувствата и емоциите на жените. И самият факт, че той е мъж, те кара да си мислиш – да, все пак има мъже, които знаят отговора на въпроса „Как да разберем жените?“.
Четейки романа осъзнаваш, че искаш да живееш точно по този начин – далеч от големия град, сред природата, да срещнеш една голяма любов и в неразрушима хармония със себе си. И в този момент разбираш, че можеш да го направиш. И вярваш в това!

„Ако ти знаеше...“ е не просто книга за любовта. Тя е книга за човешкия дух.
Една млада жена пристига в непознат град, напуснала родината си, напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и ...с разбито сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж... а може би и за да умре.
Но едно събитие става катализатор за промяна и насочва самия живот в съвсем друга посока. Това става по загадъчен, мистичен, невъзможен начин, но точно там е и обикновеното чудо... И новата вяра, която променя живота.

От книгата:

***

С течение на времето разбрах, че обстановката и хората около теб нямат вина за нищо. Мъкнем миналото със себе си и ако не ни е добре с него, няма значение къде ще избягаме – то винаги ще ни причинява болка.

***

Долетях тук, когато там всичко за мен приключи. Един куфар с вещи, едно постоянно лошо време, една аз.

***

Когато чух диагнозата, не заплаках. Погледнах лекаря със старателно пригладена назад побеляла коса и сухо попитах: „Защо толкова рано?“ Глупачка. Та ти си дявол знае коя по ред пациентка с подобна диагноза, на него вече не са му останали сили за философстване и подкрепа. Конвейер от приключващи човешки животи. Той разпери ръце и заговори за възможностите на съвременната медицина. Отказах. „Не ме разсмивайте, докторе!

***

Наех си квартира на сто петдесет и две крачки от крайбрежната алея. Две малки стаички и два големи френски прозореца. От външната си страна са издраскани от бръснача на ледените ветрове.

***

В очите на Сулеме няма опорна точка, в тях е само вятърът на Буенос Айрес, където се е родила, обикнала е, погребала е две дъщери и откъдето е избягала в Овалния град, за да погребе себе си – предишната. Тя и аз в известна степен сме отражение една на друга, но премълчавам това.

***

Останаха само спомените. Естествено, човек може да вярва на спомените – те са си негови, изживени, изстрадани. Но честото връщане към тях те избутва встрани от новия път. Така можеш да забравиш за настъпилата пролет и да си останеш завинаги в есента на миналото, дори тя да е била най-щастливата.

image

Обичах един мъж, гледах го в очите и си казвах: „Господи, колко си ми нужен!“ Макар че в онзи момент той бе до мен и не възнамеряваше да ходи никъде. Отиде си малко по-късно. След три години и половина. И аз останах насаме с любовта си. Какво можех да направя с нея? Психологът ме посъветва да насоча тази любов към себе си. Не го разбрах веднага. Дори го попитах отново, изкушавайки се да изтърся някоя вулгарна шега. „Радвай се заради себе си. Обикни себе си. Заеми се със спорт, купувай си по една рок­ля от всяка заплата и така накрая ще отвориш себе си за нови чувства.“ Честно казано, опитвах да правя това в продължение на половин година.

***

Няма как да се събудя една сутрин и вече да съм силна – бих искала да е така, но е невъзможно. Затова пък мога да престана да удрям главата си в една и съща стена. А също и да сменя посоката на движение. Ако няма път на запад, тогава по-добре да тръгна на изток. Земята при всички случаи е кръгла – рано или късно всеки ще стигне там, където трябва да стигне. Само че все още не знам къде е моята последна спирка. Затова пък знам какво искам...

***

Валентина не пиеше вода, само ѝ мокреха устните. Тя не ме попита за името ми, не се поинтересува от живота ми. Наричаше ме „момиченце“ и ми стисна ръката, като каза: „Знаеш ли какво ми се иска, момиченце? Да отида на брега на океана, да забравя за лекарствата, лекарите, процедурите. Да се разхождам по крайбрежната улица, да си мисля какво още мога и трябва да направя в живота си. И въздухът да е влажен, за да не ме мъчи жажда. Ако имаш такава възможност, плюй на всичко и замини, момиченце.“ Два месеца продавах жилището, за един месец получих виза...

***

Отгледаха ме баба и дядо. Обичах и мама – именно „и мама“. Не бяхме близки, не си приличахме. „Мет­нала си се на баба си! – отронваше тя като че с упрек. – Веселиш се, смееш се, живееш за мига. И хич не ми­лиш за образованието и кариерата си.

***

Почти се научих да не мисля за теб. Все още от време на време се изкушавам да ти се обадя, да ти кажа за победата си. За да не си правиш илюзии, че си изключителен. За да не мислиш, че съм заминала в друга страна, защото се страхувам да живея там, където лесно мога да те срещна. Бих ти казала това и обръщайки ти гръб, наведнъж бих издишала от себе си онова странно време, когато ти закриваше целия ми свят.
Между другото, през годините, прекарани с теб, нито веднъж не чух „обичам те“. А уж казваше, че съм ти скъпа, че си неспокоен, когато не съм до теб. Ти по принцип не говореше много, през повечето време мълчеше. Отдавах тази твоя сдържаност на това, че не си като всички. Че си напълно различен – мъжествен, далече от проявите на всякаква сантименталност. „Обича ме, естествено, но не говори за това.“ Та нали беше грижовен, учтив. И сама се навивах: „Север, защо са ти думи, след като има постъпки?“
Преди да си отидеш, те попитах: „Кажи, обичаш ли ме?“ Дълго време не отговаряше, после троснато пророни: „Добре ми е с теб. Това не ти ли е достатъчно?“ В този момент за сетен път се убедих, че съм способна да разкрася по женски абсолютно всичко – и живота си, и чувствата на любимия мъж, и заобикалящия ме свят. Жените по рождение са художници-декоратори. С четка и палитра в ръка. А мъжете за нас са чисти платна – рисуваме, оцветяваме, тук-там изтриваме по нещо, друго пък размазваме. Но най-често накрая става ясно, че не рисуваме реалния обект пред нас, а нещо, което е плод на фантазията и желанията ни. И резултатът е пълно несъответствие с действителността. Така се получи и при мен.

***

Понякога ми се струва, че съм те измислила.

***

Север, първо животът ти трябва да стане изцяло твой. Знаеш ли кога ще се случи това? В деня, в който се примириш с факта, че е невъзможно да се живее без болка.Всеки от нас живее с болка, друг въпрос е как се отнася към нея – като към безсмислена и изнурителна болка, или като към болка, която го приближава към изцелението.“

***

Здравей,
Отдавна не те виждам. Смених си телефонния номер, изтрих всичките ти контакти. Научих се да се сдържам, когато неканените сълзи издават тъгата ми, и да крия ръцете си в джобовете, когато сами се свиват в юмруци от ярост. Отговарям бодро на въпросите, общувам с хора и от време на време танцувам, когато музиката е весела и не ми напомня за нашите общи песни. Освен това много работя. Уж всичко е наред, но то е... игра. Навремето ти се оплаквах, че не съм открила работата на живота си, призванието си. Както е при теб. Е, сега я намерих! Сега съм добра актриса. В една роля.

***

Да приемеш миналото и да не се ровиш в него – на това не можеш да се научиш от чужд опит. Примирието с миналото идва с времето. Това не е война до победен изстрел, а по-скоро мирно, макар и бавно разрешаване на конфликта.

***

Нашата уязвимост се дължи на честото обръщане към миналото и неговите герои.Нужни са решителност и способност за действие. Трябва твърдо да си кажеш: край, стига толкова! И да престанеш да пристъпваш на място, да не се обръщаш към багажа на миналото и известно време изобщо да не поглеждаш назад. Ако окончателно решиш да напуснеш някое място, мислѝ за това накъде ще поемеш, а не за това, с което отдавна е трябвало да се сбогуваш. 

***

„Ще ти олекне, когато намериш нова опорна точка.“ Начо си допива кафето и рязко обръща чашката – кани се да си гледа. „Какво искаш да кажеш?“ Тя се приближава до мен и сяда на перваза на прозореца: „Слушай, Север, каквото и да ти кажа аз или някой друг, то може и да е вярно за теб, а може и да не е. Какво е опорната точка? Онова, което държи човека на този свят – майка, дете, куче, дърво... Мястото, където си израснала и откъдето черпиш енергия. Или пък някой друг град, непознат преди. А може би тази точка е в раздялата с миналото. Непременно я намерѝ и бурите ще отминат, а ти отново ще видиш слънцето.“

***

Ние много усложняваме нещата. Онова, към което можем да се отнасяме с лекота, ние разглобяваме на части, прибавяме опасенията си, препълваме го с емоции, а после носим със себе си този товар и търсим къде да го изхвърлим или на кого да го прехвърлим. Дори светът да се е побъркал, това съвсем не е повод да отпуснем юздите и трескаво да препускаме след другите.

***

Вече не си позволявам да съжалявам. Сега съм избрала да съм щастлива – да се усмихвам на света и да не мисля за онзи, който си е отишъл, нито за тези, които съм се мъчила да задържа. Това е навик, добър навик – всеки ден да се стремиш да бъдеш щастлив. Да обикнеш нов човек, да му откриеш сърцето си и да му дадеш хубавото, което носиш у себе си. Въртележка от нови стремежи: вече съм друга, неузнаваема, отслабнах, пия чай без захар, избирам си удобни сандали и ярки ризи.

***

Сега се чувствам добре. Замислям се защо не съм успяла да постигна тази лекота „преди“. Нима е трябвало да преживея всичко, което се случи, за да си поема спокойно дъх и също толкова спокойно да издишам? Но навярно винаги е така – блъскаш си главата в стената и точно в мо­мента, когато си съвсем отчаян и примирен, върху теб на тънка струйка започва да се сипе мазилка от раз­местените тухли. Отваря се път, изход, тунел – всеки го нарича различно, но точно в този момент всички го приемат като спасение. Някой вижда в преживените трудности цената на бъдещите награди, а някой отдава всичко това на съдбата с думите „значи така е трябвало да стане“.

***

„Знаеш ли, воювах дълго. Както и ти. Със себе си, със заобикалящия ме свят и с отношението му към мен. Воювах дълго, но един ден просто спрях. Престанах да чакам, да пропускам, да се разочаровам и да плача. Женските сълзи се изразходват повече по вътрешни причини, отколкото по външни. Затова започнах да лекувам онова, което е вътре в мен. И се получи. Не веднага, естествено.

***

Щастлива съм. А вие? 

Категория: Забавление
Прочетен: 388 Коментари: 0 Гласове: 1
  image ОТСТРАНИ ЛОШИТЕ СПЪТНИЦИ ОТ ЖИВОТА СИ
  • категория: Промени себе си, промени живота си

Животът е пълен със стръмнини и пропасти. За да развием своя икигай и да достигнем жизнените си цели, изключително важно е да се обкръжим с тези хора, които ще ни помагат в изкачването на нашите върхове и ще ни оказват подкрепа в моментите на опасност.

ЕМОЦИОНАЛНА ЗАРАЗА

„Всеки от нас познава хора, които при контакт ни предават енергията си, с които, без да знаем защо, се чувстваме добре. Както и хора, общуването с които ни потиска, натъжава и ограбва енергията ни. Всичко това се случва, защото във връзките ни с другите, всеки ден и всеки път, ни заразяват техните емоции.“
Феран Рамон-Кортес

Лошите спътници

За да направим „кастинг“ за създаване на най-добрия екип, можем да започнем с разчистване. Ако искаме да изпълним нашия икигай, трябва най-напред да идентифицираме лошите си спътници, с които „сме в една лодка“.
Те са онези, които:

● постоянно се оплакват и критикуват другите (със сигурност и ние ще станем обект на критиките им). Това са хора, които заразяват със своята негативност;
● крадат твърде много от времето ни, като непрекъснато изискват прекалено много внимание или постоянно търсят услуги;
● подвеждат ни точно в онези моменти, когато се нуждаем от тях.

Лесно е да разпознаем този тип хора – обикновено, след като прекараме известно време с тях, се чувстваме уморени, раздразнени или обезсърчени. С други думи, чувстваме се по-зле.

Най-добре е да се научим да ги забелязваме и периодично да ги отстраняваме от живота си – така ще освободим време, което да споделяме с по-ограничен и по-смислен кръг от приятели.

КАЖИ МИ С КОГО ПРЕКАРВАШ НАЙ-МНОГО ВРЕМЕ, ЗА ДА ТИ КАЖА КЪДЕ СИ

Преди няколко десетилетия американският предприемач Джим Рон става известен със своя реч, в която споделя следната идея: „Ти си средноаритметично на петимата души, с които прекарваш най-много време.“ Тоест нашите спътници, тези, с които „сме в една лодка“, определят средното ниво на щастието ни, както и на ефективността ни във всяка област.

Създаването на добър екип, придружаващ ни в нашия икигай, е нещо много важно. Както успехът на една експедиция зависи от сбора на силите и способностите на членовете в групата, така и всекидневният ни живот е повлиян от хората, с които прекарваме най-много време.

Според Джим Рон, ако оценим по скалата от 1 до 10 степента си на радост, която изпитваме от контакта си с нашите 5 души, средноаритметичното между тези оценки ще бъде собственото ни ниво на радост.

Представи си, че радостта, която ти носят твоите пет души, оценяваш с 9, 8, 8, 2 и 3. Средноаритметичното на тези числа е 6, което означава, че ти си умерено щастлив в живота си. Ако искаш да повишиш „оценката“, престани да се виждаш много често с онези двама, които си оценил с 2 и 3, и ги замести с хора с по-висок жизнен тонус. Така незабавно ще се повиши и нивото на собствената ти всекидневна радост.

Феран Рамон-Кортес – експерт в областта на комуникациите, обяснява, че психическият ни баланс зависи от емоциите, които обменяме с останалите всеки ден.
По собствените му думи, „осъзнаването на емоционалното заразяване може да обърне на 180 градуса живота и връзките ни (...). Всички ние предпочитаме да общуваме с хора, които „зареждат батериите“ ни, а не с такива, които крадат от енергията ни. Съзнателният избор с какво искаме да се „заразим“ ще ни помогне да поддържаме по-добри връзки и да се сдобием с по-добри спътници.“

КАК ДА НАПРАВИШ КАРТА НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ?

Първата крачка към това да разбереш какви са приятелствата ти и да сложиш ред в тях е да определиш какъв вид връзки установяваш с всеки човек, какво изискват те от теб и какво ти носят.

За да визуализираш по-добре тази задача, раздели хората, с които общуваш, в следните две групи:

1. Приятели, които винаги или почти винаги ми носят оптимизъм и добра енергия, които се вълнуват искрено от живота ми и ми вдъхват увереност.

2. Хора, които винаги или почти винаги ми говорят за себе си, често искат услуги и изказванията им за живота в повечето случаи са негативни; или хора, с които общувам по задължение, но не ми е особено приятно да ги виждам често.

Щом разделиш социалния си кръг на две части, отговори си на важния въпрос: Към коя група принадлежи всеки един от 5-те души, с които прекарвам най-много време?

После приложи упражнението на Джим Рон по отношение на личното си щастие или на онзи аспект от живота си, който искаш да подобриш. Ако средното ти число е ниско заради някой „двойкаджия“, помисли как да отдалечиш този човек от обкръжението си и потърси на негово място някой „експерт“ в областта.

 

 

 

Категория: Забавление
Прочетен: 419 Коментари: 0 Гласове: 1
  ЕФЕКТЪТ НА ТЕЛОМЕРИТЕ  

Революционен подход в разбирането за човешкото здраве и дълголетие

Защо някои хора на 60 години изглеждат и се чувстват като на 40, а други на 40 изглеждат и се чувстват като старци?

Вече знаем една от причините. Това са теломерите – специална ДНК в краищата на нашите хромозоми.

В книгата „Ефектът на теломерите“ д-р Елизабет Блекбърн, лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето, и д-р Елиса Епъл, водещ здравен психолог, предлагат едно революционно и напълно ново разбиране на процесите на стареене и на човешкото дълголетие и здраве.

Те откриват, че свързващото звено между наследствеността и начина на живот, между ума и тялото, са именно теломерите. Теломерите се оказват онзи скрит механизъм, който обяснява защо и по какъв начин се изчерпват ресурсите на организма. С възрастта теломерите се скъсяват и в живота ни нахлуват болестите.

Д-р Елизабет Блекбърн открива един биологичен индикатор, ензимът теломераза, който възстановява теломерите. Това откритие и установяването на ролята на теломерите в процеса на стареенето ѝ носи световна слава и Нобелова награда. Резултатите от нейните проучвания сочат, че един от основните фактори, за да „отложим“ старостта и да се радваме на дълъг живот в добро здраве, е именно дължината и здравето на теломерите.

Другият автор, здравният психолог д-р Елиса Епъл, провежда оригинални изследвания върху това как начинът на живот и психологическите навици могат да защитят теломерите, забавяйки болестите и подобрявайки качеството на живот.

Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне!

Остаряването не е задължително да бъде еднопосочно спускане по хлъзгавия склон на физическата немощ и разпад. Смайващото откритие, че теломерите всъщност могат да се удължават, ни дава едно ново и по-оптимистично разбиране за човешкото здраве и дълголетие.

В „Ефектът на теломерите“ са изложени редица научни изследвания и действителни случаи, които не само свидетелстват за връзката между стареенето и изхабяването на теломерите, но и – което е още по-вълнуващо – че този процес може да се забави и дори да се обърне.

Една книга, която ви дава властта сами да удължите времетраенето на своята младост и да живеете по-дълго в добро здраве!

Това е първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем на клетъчно ниво и как можем с малки промени в ежедневните си навици да поддържаме своите клетки здрави. Авторите показват, че здравето и дължината на теломерите са биологичната основа на връзката между ума и тялото. Те предлагат уникални препоръки, които ще ви помогнат се погрижите за дължината и здравето на своите теломери, за да съхраните по-дълго своята младост и да удължите периода, в който се радвате на добро здравословно състояние, да водите активен и смислен живот до края на дните си.

 

 

Категория: Забавление
Прочетен: 629 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.09 00:38
  КАК ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ ВСЕКИ ДЕН - 5 ЛЕСНИ ТЕХНИКИ
  •  
  •  
  •  

Повечето от нас изскачат от леглата си в момента в който се събудят сутрин и веднага се впускат в ежедневните задачи. Стартирайки по този начин деня си, ние несъзнателно стресираме и ума и тялото си.

Бих искала да ви представя 5 много лесни за изпълнение техники, които ще ви заредят с много позитивна енергия. Можете да ги изпълнявате всяка сутрин и много скоро след това ще откриете, че повишавате нивото на работоспособността си и постигате много повече успехи в начинанията си.

1. Направете 5 дълбоки вдишвания и издишвания
Дишането е това, което ни поддържа живи. Ако спрем да дишаме, животът приключва. Освен това в дишането е скрита и много по-голяма сила, която ни позволява да овладеем вътрешните си сили. Неслучайно медитацията е един от най-ефективните начини за освобождаване от стреса. Твърде често обаче, ние използваме основно повърхностното си дишане, което поддържа живота ни, но няма силата да го направи по-добър и осъзнат. Затова опитайте да направите няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Трябва да почувствате как стреса и напрежението изчезват. Ако искате да подобрите дишането си е добре да си вземете етерично масло от евкалипт и да го държите в близост до леглото. По този начин ще започнете деня си освежени.

2. Поискайте си прошка за грешките, които сте допуснали предишния ден
Едва ли има човек, който смята себе си за безгрешен. Всички правим грешки – действия или реакции, за които по-късно съжаляваме, защото знаем, че е било по-добре да не ги правим. Прошката помага да се справим с всичко това. Благодарение на нея ние се освобождаваме от причините за нашето страдание. Признанието за допуснатите грешки не може да промени миналото, но може да създаде едно ново и по-добро настояще. Вгледайте се вътре в себе си, намерете сенките, осъзнайте тяхната преходна природа и ги премахнете от живота си.

3. Изразявайте благодарност
Всеки нов ден трябва да сме благодарни за това, че сме живи. Трябва да сме благодарни и за всичките си земни преживявания, дори и на пръв поглед някои от тях да ни изглеждат като негативни за нас. Винаги съществува нещо за което да сме благодарни, просто трябва да погледнем около нас и вътре в нас.

Чрез изразяването на благодарност ние чувстваме едно блаженство и щастие от това, което имаме. Не се тревожете за нещата, които нямате, защото това ще ви доведе само до разочарование и страдания. Дори и във вашите очи животът ви да не е идеален, то по всяко време можете да спрете и да се замислите за нещата, които имате и цените в него. Сменете призмата и мислете само за това, което ви радва, което ви доставя удоволствие - мислете за прекрасните отношения, които сте създали.

Ако все пак изпитвате трудност да намерите нещо, за което да сте благодарни, се върнете към основните неща. Кажете си: „Благодарен съм на глътката въздух, която ми дава живот". Кажете го и го почувствайте. Няма значение как изразявате благодарност, стига намеренията ви да са съзнателни.

4. Усмихвайте се дори без причина
Усмивката е едно от най-добрите неща, които можем да направим рано сутрин. Няма как да се чувстваме ядосани, когато се усмихваме. Създайте си навик всеки ден, поглеждайки се сутрин пред огледалото, да се усмихвате в рамките на няколко минути. Това упражнение ще ви зарежда с много положителна енергия за начало на новия ден.

Когато се усмихваме ние отключваме хормоните на щастието - серотонин и ендорфин. Те заливат мозъка и бързо премахват меланхолията. Усмивките доказано намаляват стреса и кръвното налягане. Освен това повишават имунитета, което е още една причина да се усмихвате, след като се събудите. Затова не се колебайте дори и без причина се усмихвайте и ще почувствате облекчение.

5. Подредете мислите си и определете целите си за деня
Погледнете на мислите си сякаш те са магически заклинания, които се проектират в реалния свят благодарение на съзнанието ви. Мислите оформят реалността, която ние лично преживяваме. Ако си мислим целенасочено за нещо, свързано със съзнанието или някаква житейска ситуация, ние го караме да се случи.

Ако искаме да бъдем щастливи, вършим неща, които са ни носили щастие преди или неща, които чувстваме, че ще ни направят щастливи. Ако искаме да се измъкнем от физическа или емоционално вредна среда, правим планове как да се преместим някъде другаде. Без тази първоначална енергия за придвижване на нещата в нова посока, ситуацията няма да се промени, както ни се иска.

Повечето от нас стават за работа по едно и също време. Това обикновено води до мисли, свързани със самото ставане, обличане и подготовка за тръгване. Преди да направим всичко това, трябва да си кажем на глас или да запишем на лист какво възнамеряваме да свършим през деня и какви цели си поставяме. Това може да бъде нещо конкретно като „трябва да свърша това и това, да отида там и там" или нещо по-общо, като „да се опитам да не казвам болезнени неща на хората, с които се срещам през деня".

 
Категория: Забавление
Прочетен: 790 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.09 00:14
  image В АПТЕКАТА НА БЪДЕЩЕТО
  • категория: Колекция Здраве

ДВЕ ХАПЧЕТА

Представете си, че сте в аптеката на бъдещето. Искате съвет от аптекаря, който ви дава да избирате между две хапчета. Вие посочвате първото и питате как действа.
Фармацевтът започва да изброява предимствата му:

− Понижава кръвното налягане, стабилизира нивата на инсулин, подобрява настроението, ускорява процеса на изгаряне на калориите, предпазва от остеопороза и понижава риска от инфаркт и сърдечни заболявания. За съжаление, има и странични ефекти: безсъние, кожни обриви, проблеми със сърцето, повръщане, газове, диария, напълняване и други.
− Хм – замисляте се вие. – Ами другото хапче? То как действа?
− О, то има същото действие – отвръща ведро фармацевтът.
− А страничните ефекти? – питате вие.
Фармацевтът грейва.
− Няма такива.

Първото хапче е въображаема комбинация от следните съставки: бетаблокери за контролиране на високото кръвно налягане и сърдечния ритъм, статини за намаляване на холестерола, лекарство за диабет за регулиране на кръвната захар, антидепресанти и препарат за остеопороза.

А второто хапче е доста по-истинско. Нарича се физическа активност. Хората, които спортуват, живеят по-дълго и са в по-малък риск от високо кръвно налягане, инфаркт, сърдечносъдови болести, депресия, диабет и метаболитен синдром. И са защитени по-дълго от първите признаци на деменцията.

КАКВО СЕ СЛУЧВА В КЛЕТКИТЕ, КОГАТО СПОРТУВАТЕ

Kакво ли щяхте да видите, ако можехте да разгледате под микроскоп резултата от физическите упражнения и да надникнете в самите клетки на поддържаното с тренировки човешко тяло?

Хората, които спортуват, прекарват по-малко време в токсичното състояние, познато като оксидативен стрес – състояние, при което свободните радикали в организма превъзхождат по численост антиоксидантите. Оксидативният стрес се свързва с процеса на стареене и с началото на болестния период и може да предизвика сърдечносъдови болести, рак, белодробни проблеми, артрит, диабет, дегенерация на макулата и невродегенеративни разстройства.

Това е и една от причините тренировките да са толкова важни. В краткосрочен план те могат да увеличат броя на свободните радикали. Но на свой ред тази краткотрайна реакция предизвиква здравословна контрареакция: тялото започва да произвежда повече антиоксиданти. И по този начин (както краткосрочният психологически стрес повишава съпротивителните сили за справяне с трудностите) физическият стрес на умерените редовни тренировки в крайна сметка подобрява баланса между свободните радикали и антиоксидантите и клетките стават по-здрави.

Клетките усещат благоприятния ефект на спорта и по друг начин. Когато тренирате редовно, клетките в надбъбречната кора (разположена в надбъбречните жлези) отделят по-малко кортизол, прословутия хормон на стреса. А с по-малко кортизол вие се чувствате по-спокойни.

При редовни тренировки клетките в цялото тяло стават по-чувствителни на инсулина, което означава, че стойностите на кръвната захар също се стабилизират.

Освен това редовната физическа активност е в състояние да регулира работата на имунната система и да забави процеса на нейното остаряване. Спортът е отлично средство да поддържате имунната си система биологично млада.

Така че, ако искате да избегнете тройното проклятие на средната възраст – стрес, затлъстяване в коремната област и висока кръвна захар, – просто спортувайте.

СПОРТЪТ И ТЕЛОМЕРИТЕ
- Хората, които спортуват, имат по-дълги теломери от останалите. Това е установено дори при експерименти, проведени с близнаци. Добрата аеробна форма е тясно свързана с доброто клетъчно здраве.

- Тренировките зареждат с енергия „санитарния екип“ на клетката, който разчиства натрупаните отпадъчни вещества. Така митохондриите стават по-ефективни и се образуват по-малко свободни радикали.

- Спортистите с висока издръжливост, които се радват на отлична физическа форма и метаболитно здраве, имат и най-дълги теломери. Но не и чувствително по-дълги от теломерите на онези, които спазват спортна програма с умерени натоварвания. Излишно е да се стига до крайности.

- Спортистите, които се претоварват с тренировки и в резултат „прегарят“ физически, стават уязвими за множество здравословни проблеми, включително и за риска от скъсяване на теломерите в мускулните клетки.

- Ако сте изложени на силен стрес, спортните занимания са не просто препоръчителни. Те са жизнено необходими! Защото предпазват теломерите ви от скъсяване.

 

 
Категория: Забавление
Прочетен: 658 Коментари: 0 Гласове: 2
  image ЗАЩО Е ПО-ДОБРЕ ДА СЕ РОДИШ ЖЕНА – 20 ФАКТА (И ЛИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ)
  • автор: Алиса
  • категория: Факти

Скъпи момичета, сигурно неведнъж сте спорили със своите партньори по този въпрос: дали е по-добре да се родиш жена, или мъж?
Е, може би има някои дребни предимства и в това да си мъж, но ние мислим, че е много по-добре (и по-красиво, и по-приятно, и по-удобно) да си жена.

Затова подбрахме няколко факта (и лични наблюдения), за да повдигнем леко завесата около този вечен разговор. И да се позабавляваме, разбира се.

Поднасяме ги с усмивка. А който иска, може и да поспори. Или да допълни.

1. Жените (или така нареченият слаб пол) живеят средно между 5 и 10 години по-дълго от мъжете. (Неоспорим факт.)

2. На жените (и слава богу!) не им се налага да се бръснат всеки ден.

3. В екстремни ситуации първо спасяват нас с децата. Факт.

4. Жените могат да получат по-голям брой оргазми за една нощ! Някакви въпроси?

5. Ние никога не се чувстваме непълноценни, ако нашият любим получава двойно повече пари от нас.

6. Лесно сваляме напрежението – просто си напълваме една ароматна вана, пускаме си лека музика и се отпускаме, мислейки си нещо приятно. Не се нуждаем от тонове алкохол например. Можем да се ободрим и от чифт нови обувки. Е, парченце торта би било приятно допълнение. Животът е прекрасен!

7. За нас винаги е лесно и удобно да припишем лошото си настроение или изблиците на агресия на ПМС (жените знаят какво означава тази абревиатура).

8. Според статистиката в затворите има три пъти повече мъже, отколкото жени. Защо ли? Ами просто ние сме доста по-внимателни и хитри, а и като цяло престъпленията не са сред любимите ни занимания. Съгласни ли сте, дами?

9. Дори да говорим по телефона с майките си по три часа на ден, никой няма да ни нарече „мамини момиченца“.

10. Ние можем да оставаме при приятелка, да си разменяме дрехите, да спим в едно легло, без някой после да ни обвини в нещо непристойно.

11. Това, че понякога не разбираме някои "прости" неща (като например какво точно е устройството на автомобила) само ни прави още по-сладки...

12. Ние можем леко и непринудено да разговаряме с мъжете за разни интимни и възбуждащи неща, без да ни проличи по някакъв начин... сещате се, нали?

13. За нас обществените тоалетни са направени с отделни кабинки, без да се налага да си мерим „достойнството“ с някого наоколо. И изобщо на нас не ни е в природата да си ги мерим... мускули, портфейли, автомобили и други подобни.

14. Има някои неща, които просто няма как да ни се случат. Три от тях: импотентност, простатит, „ранно оплешивяване“.

15. Ние, жените, можем да разрешим всеки проблем... просто като заплачем. Никой не очаква от нас да сдържаме емоциите си. А ако гледаме филм на ужасите, спокойно можем да пищим и да подскачаме – в никакъв случай няма да изглеждаме глупаво.

16. От хилядолетия на нас, жените, се посвещават стихове, поеми и всякакви други шедьоври. А, да, и диамантите.

17. Когато облечем мъжки дрехи, ние не само изглеждаме добре, а дори и съблазнително. Какво ще кажете за мъжка риза, облечена на голо, а? Не е нужно да споменаваме колко нелепо изглеждат мъжете в женски дрехи.

18. Никой не кара жените да местят мебели или да носят тежки неща, когато това се налага.

19. Мъжете много по-често рискуват живота си и могат да попаднат в „екшън“ ситуации. На нас не ни се налага да се бием само защото някой ни е обидил или ударил.

20. И накрая, да не забравим: Жената винаги е сигурна, че детето е стопроцентово нейно. Докато мъжете...

 

Категория: Забавление
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове: 1
  СПОМЕН ЗА ЕМИЛ И ЕДНА РАЗТЪРСВАЩА НЕГОВА ПЕСЕН!

Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.

Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш.

Дали е трябвало, дали е трябвало, дали е трябвало
изобщо да се раждаш!

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

текст: Иля Велчев

 

 

Категория: Забавление
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове: 2
  image ОБИЧАЙ ТОВА, КОЕТО ИМАШ, ПРЕДИ ЖИВОТЪТ ДА ТЕ НАУЧИ ДА ОБИЧАШ ОНОВА, КОЕТО СИ ИМАЛ!
  • категория: Мъдрост

Той се обади по телефона и ѝ каза:

"Довечера трябва да се видим. Имам изненада за теб!"

Тя дълго се чуди какво ли е намислил, какво ли би ѝ подарил...

Може би телефон!?... Няколко пъти беше споменала, че нейният вече е остарял ...

Не, сигурно скъпа козметика...

Или ще я заведе до МОЛ-а. Толкова много харесваше една червена рокля ...

И после - вечеря в скъп ресторант, за която тя мечтаеше...

Мислите за възможни подаръци я бяха обсебили тотално!

Когато той ѝ се обади, че е пред тях, тя се разтрепери и трескаво започна да препуска по стълбите, влетя в колата и...

Ооо, Боже!

Пред очите ѝ стоеше кукла, а той щастлив ѝ каза: "За теб е!"

Идеше ѝ да заплаче.

Разочарована, тя грабна куклата и я запрати на пътя!

Той я погледна с недоумение и я попита:

"Но защо я изхвърли???"

– Защото не ми харесва! – бързо изрече тя и наистина се разплака.

Той изскочи от колата и отиде да вземе куклата, обърна се, беше твърде развълнуван.

Така и не успя да види приближаващата се кола. Последното, което видя, беше нейното разплакано лице.

В деня на неговото погребение, тя плачеше неспирно и притискаше куклата близо до сърцето си...

В този момент куклата проговори: "Ще се омъжиш ли за мен?"

Тя онемя и изпусна куклата, а от нея се търкулна кутийка с две халки!

ОБИЧАЙ ТОВА, КОЕТО ИМАШ, ПРЕДИ ЖИВОТЪТ ДА ТЕ НАУЧИ ДА ОБИЧАШ ОНОВА, КОЕТО СИ ИМАЛ!!!

източник: myvelikoturnovo.com

Вижте още: ПРОЩАЛНО ПИСМО ОТ ТВОЯ АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ

НАЙ-НОВАТА КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО "ЗАЩО ПОЧТИ ВСИЧКО В ТОЯ СВЯТ СЕ ПРЕЦАКА" ОТ ЛАРИ УИНГЕТ - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

„Ако не си харесваш живота и решиш да обвиниш някого, има само едно място, на което да отидеш - пред огледалото.“ Лари Уингет


 

Категория: Забавление
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове: 1
  imageОТ КАКВО СЕ СТРАХУВАТ НЕОБВЪРЗАНИТЕ МЪЖЕ
  •  
  •  
  •  

Страховете на мъжете отчасти се припокриват с тези на жените, но нека все пак да поговорим за едни от най-често срещаните неща, заради които се притесняват необвързаните мъже...

Аз съм неудачник, след като не мога да имам семейство

"Огледайте се само, всички успели мъже са създали семейство! Аз не съм способен на това – съответно съм неудачник." В ситуации като тази мъжете много често са склонни да сравняват себе си с околните. Това се дължи и на засилената им инстинктивна потребност от това да се конкурират помежду си. Често усещането им за успех е възможно, само ако усещат себе си като по-реализирани от околните мъже. Страхът от това, че в собствените си очи и в тези на другите изглеждат като неудачници, би могъл да понижи значително самочувствието на един мъж, което, от своя страна, би му създало още повече затруднения в изграждането на взаимоотношения с жените.

Нямам достатъчно пари и затова жените не искат да бъдат с мен

Някои мъже считат, че не могат да създадат връзка, защото "жените търсят мъже с много пари". Всъщност, това до голяма степен е заблуда, тъй като повечето жени смятат за достатъчно условие това, мъжът да има доходи, с които да може да издържа сам себе си. За мъжете, които се фиксират върху тази мисъл обаче, това е единственото, което проваля интимните им връзки. Рисковете от подобен род мисли и породените от тях страхове са в няколко аспекта – пренебрегване на реалната причина за неуспеха, понижаване на самочувствието, невъзможност за кариерно развитие, невъзможност за ефективна комуникация с жени.

Приятелите ми гледат на мен с насмешка и/или съжаление, защото съм сам

"Приятелите ми все ме питат кога ще си намеря жена. Страхувам се да призная, че нямам половинка, защото си мисля, че хората реагират на това или с насмешка, или със съжаление. Те мислят, че е смешно на моите години човек да бъде сам и не биха погледнали на мен сериозно. Често правят трагични физиономии и ме съжаляват заради това, че съм сам. Не ми е приятно да бъда обект, на който се присмиват, или пък мъж, когото съжаляват." Мъжете, които се сблъскват с подобни реакции (или тълкуват погрешно реакциите на околните), са склонни да се затварят все повече и повече в себе си, да ограничават контактите си, да изглеждат прикрити и дистанцирани. Това би могло да доведе до отчуждение и депресия.

Нямам половинка – съответно няма да правя секс

Един от значимите страхове за мъжете, които нямат партньор до себе си, е свързан с притеснения за това, че няма да водят редовен полов живот, който да ги удовлетворява. Освен инстинкт за продължаване на рода, сексът за мъжете е много важна потребност, която се свързва и с тяхното психично и емоционално усещане за удовлетвореност. При някои мъже този страх може да се модифицира и под формата на: "Не съм правил секс от много време насам и тъй като съм забравил как се случват нещата, ако бъда с жена, ще се изложа." Тогава, дори без да осъзнава, мъжът може да саботира сам себе си, като избягва контактите си с жените.

Трябва да се превърна в "мачо", който бие, унижава и обижда жената, за да имам семейство

Много мъже, които не успяват да създадат дълготрайни и успешни отношения с жена, смятат това за "причина". В определен момент те започват да се страхуват, че единственият начин, за да бъдат "успешни" сред жените, е като се превърнат в "мачо", който бие, унижава и обижда жената. Това е поредният мит, който е разпространен сред много мъже. Разбира се, има жени, които стоят в подобни отношения и/или дори ги търсят (обикновено несъзнателно), но това в никакъв случай не може да се нарече "условие и еталон за здрава връзка". Мъжете, които имат подобни страхове, са разкъсвани между желанието си да бъдат такива и невъзможността от това да се държат грубо с жена. Този страх има опасност да докара човек до крайности - например, да наложи на себе си, че ще бъде различен и да прави опити за това да реализира "заучено" поведение, което в никакъв случай не би довело до успешни партньорски отношения, а по-скоро – до поредното разочарование в личен план.

Нещо ми има, след като съм необвързан

Причините за това да нямаме човек до себе си могат да бъдат най-различни. Един от основните страхове на необвързаните мъже е свързан с това, че нещо в тях "не е наред", след като са сами. Тази критичност понякога би могла да е помагаща, но това зависи най-вече от резултата, който провокира. Ако седим и си повтаряме как "нещо ни има", но това води до самообвинения, усещане за безнадеждност и/или самосъжаление, ние не постигаме никакъв положителен ефект. Мисълта, че причината за това да сме сами е в нас обаче може да има и положителен резултат, ако тя ни провокира и мотивира за това да потърсим тези причини (има ли такива или не) и да започнем да работим за преодоляването им. Тогава този страх може да се окаже дори "полезен" за нас.

Никога няма да създам поколение

За повечето мъже от различни възрасти жизненоважна "мисия" в живота им е да създадат поколение. Страхът, свързан с това, че "никога няма да имам собствени деца", може да се засилва и в определен момент да се превърне в базово убеждение за мъжа. Продължаването на рода и предаването на наследство (не само в материален план) за мъжете е свързано с основополагащото усещане за удовлетвореност и смисъл. Когато, поради някакви причини, това не може да се осъществи, последиците за мъжа могат да бъдат много значими и да засегнат по негативен начин всички аспекти от живота му.

Ще остана "стар ерген"

В такъв тип страхове обикновено става дума за мнението на хората от обкръжаващия ни свят (най-често нашите близки) и значимостта на тяхното мнение за нас. В нашата страна все още голяма част от предишните поколения не приемат индивидуалностите и личния избор на всеки за начина, по който той ще се чувства добре и ще бъде щастлив. Много често околните са "сигурни, че знаят какво е най-доброто за нас" и правят всичко възможно, за да ни убедят в това. Отстояването на собствените ни позиции и отразяване на реалността по отношение на такава деликатна тема като тази за личните взаимоотношения често е тежка, болезнена и трудна за изпълнение задача.

Няма да отговоря на изискванията на никоя жена, затова е по-добре да остана сам

Има мъже, които сами правят избора за това да бъдат сами. Но не защото не желаят да имат половинка до себе си, а защото се страхуват от това, че не са способни да отговорят на изискванията, които би имала жената до тях. Това може да се окаже проблем, освен по отношение на осъществяването на връзки, също така и що се отнася до наличието на увереност, усещането за реализация и успех, повишаването на тревожността и засягане на всички сфери от живота на мъжа. Този страх може да бъде базисен, а трудността по отношение на преодоляването му – много голяма.

Ще остарея сам

За всеки човек малко или много темите за самотата, остаряването и смъртта заемат ключова позиция в живота му. Много често това, че към момента сме сами, провокира у нас фантазни елементи, които са свързани с наличието на този момент "завинаги" в нашия живот, предопределеност и безнадеждност, що се отнася до бъдещето. С напредване на времето тези страхове могат да се модифицират и/или задълбочават. Възможно е да се превърнат в много могъщи фактори със завладяващ ефект дотолкова, че да не успяваме да живеем тук и сега, а постоянно да мислим и да се тревожим за бъдещето.

Една от първите стъпки за преодоляването на страховете е да си дадем сметка за това, че ги имаме. Голяма част от мъжете са склонни да се опитват да пренебрегват своите усещания и притеснения заради това, че са били възпитавани да бъдат смели, силни, справящи се и да не обръщат внимание на своите емоции. Истината е, че много по-лесно е да обвиним другия/другите, да се скрием зад своите страхове или да ги отречем. Важно обаче е да си даваме сметка, че докато правим това, лишаваме себе си от възможността да бъдем успешни и щастливи. Същевременно с това трябва да бъдем наясно колко много усилия и енергия ще ни коства, ако работим за своето личностно развитие, в случай, че решим да го направим.

Анелиа Дудина е психолог, психодрама асистент и водещ на групи за личностно развитие, създател на Е-списание за психология "Посока". Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея ...

Категория: Забавление
Прочетен: 845 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 06.09 22:36
  image КАК ДА ОБИЧАШ МЪЖЕТЕ – 10 ЗЛАТНИ ПРАВИЛА
  • к

10 наблюдения от един практикуващ психолог за това как да се обичат мъжете. Никаква теория. Само практически работещи съвети.

За последните години от моята практика, след като се срещнах с повече от двеста двойки, започвам да поставям под съмнение фразата на Лев Николаевич Толстой, че всяка нещастна двойка е нещастна по своему. В условията на краен брой фактори, формиращи една личност, психологията доста напомня на математиката. И със сигурност има неща, които могат да бъдат извадени пред скобите в болшинството уравнения.

Разбира се, всичко е много индивидуално. Но като цяло жената е по-емоционалното същество и се нуждае от повече време, за да достигне до логични изводи. И в промеждутъка между чувството и мисълта, понякога тя успява да натвори големи безумия. Както и да провали комуникацията. Има и момичета, които в светлината на своята неопитност и възпитание, живеят изключително в този промеждутък, никога нямат време да разсъждават, защото отново и отново ги застига новата емоция. И този цикъл започва отново.

Скучни по природа, мъжете не са склонни да строят въздушни кули и живеят в геометрично простия свят на очевидните реалности. Затова на жените се налага да забавят малко своите емоционални процеси и да форсират мисловните.

Но като начало, могат да следват няколко правила:

1. Всяка минута помнете каква е целта на вашите отношения с мъжа

image

При нормалните хора целта на отношенията е да се обезпечи максимален комфорт за дълго време, така че да бъдат щастливи и двамата партньори.

Повтаряйте си това всеки път, когато ви идва вдъхновението да поучавате, да превъзпитавате и критикувате вашето момче, да си го изкарате на него по време на ПМС, да го ревнувате, да спорите за политика, да се изказвате за приятелите му или да обсъждате цвета на ризата му.
Струва ли си заради вашата правота или интерес в конкретната ситуация да го лишавате от мира и радостта? От практиката си мога да кажа, че почти две трети от източниците на конфликти са в стила „жената измисля изневиделица някакъв проблеми и го раздува до мащабите на трагедия."

2. Хвалете го

Не бъдете за него ядосана майка, строг шеф и капризна дъщеря. От всички тези превъплъщения вземете само положителната съставка – постоянна, но ненатрапчива грижа, заинтересованост от неговото израстване и възхищение. Не се страхувайте, че ще го разглезите като го хвалите. Все пак, психически нормалният човек има праг на самооценка. Освен това да хвалиш, не означава да ласкаеш. Означава просто да гледаш на него с желание да видиш по-доброто.
А ако той не заслужава похвала и всичко прави не както трябва, то какво изобщо правите заедно с този лузър? Напуснете го и не продължавайте агонията.

3. Не го унижавайте и не правете скандали пред други хора

Изясняването на отношенията на публични места е табу! Все още живеем в общество, в което една жена понякога може да си позволи да бъде красива и лекомислена кукличка, но за мъжа публичният имидж е много, много важен. И когато неговата половинка, т.е. най-довереният човек, започва да подронва авторитета му пред приятели, колеги или дори сред непознатите в метрото, за него това е нож в гърба. Такова поведение той може и да ви прости, но никога няма да забрави. Да станеш причината той да изгуби авторитета си е най-голямата стратегическа грешка в отношенията. Бъдете сигурни. Така че оставете претенциите си и изясняването на нещата за вкъщи – заедно и насаме. Осмислете ги и вижте точка 1.

4. Не използвайте в обръщенията си към него умалителни

Патенце, котенце, зайче... той не си представя себе си в такава светлина. Това е все едно той да ви казва „майко" или „редник Джейн". Представяте ли си? Оставете гальовните обръщения за специални интимни случаи.

5. Подкрепяйте увлеченията му, дори и най-идиотските

Желанието за съпротива на новите инициативи е заложено в природата на всеки човек, тъй като всяка система се стреми към равновесие. Но тук вие трябва да сте по-умни от природата. Каквито и да са неговите увлечения – риболов, свирене на тромбон, футбол, колекциониране на градински джуджета - изходете от реалистичната оценка на максимално възможните щети лично за вас и за семейното благосъстояние. Дразните се от неговите разходи за риболова или за градинските джуджета, които му доставят радост, но после се чудите защо той толкова яростно ненавижда вашите походи по обувните магазини. Е, може и двете тераси да са задръстени с градинските джуджета, но какво толкова? И така: ако не го цените и подкрепяте, ще го направи някой друг. И в този момент вие ще сте в слабата позиция.

6. Най-поразителният ви външен вид е за него, а не за фирменото парти

Синдромът на ловеца, губещ интерес към уловения дивеч, е свойствен на жените не по-малко отколкото на мъжете. Това, че вече сте го впримчили в съжителство или брак, не значи, че той ще е влюбен във вас завинаги. Да, това е гадно и банално, но половината от моите пациенти мъже се оплакват от това, че жената до него е занемарила външния си вид след като отношенията са навлезли във фазата на сигурността.
След като на сватбената снимка сте били с руси къдрици и рози, а сега сте с безформена къса прическа и размъкнат гащеризон, не се сърдете, ако той е спрял да ви възприема като привлекателна дама. Още повече, ако за корпоративното парти се гласите и си купувате нова червена рокля, а вкъщи ходите в едни и същи дрехи с пастелни цветове, (които мъжките очи възприемат като бледи и асексуални). Това е много просто, но жените не престават да правят тази грешка.

7. Той е главният и точка

Всъщност, това е толкова лесно... Основният проблем на феминистките, образно казано, се състои в опитите им да разтоварват вместо да танцуват. Дали е от еволюцията, от социалните нагласи или от възпитанието в повечето семейства, но на мъжа е отредена ролята да решава проблеми, да е лидерът, да е капитанът и т.н.
Това по никакъв начин не ви унижава, освен ако самите вие не решите, че искате да сте унизени. Една жена може да приеме подадената й ръка при слизане от автобуса като галантност, но друга – като намек за физическата й неспособност да прескочи локвата пред автобуса. Очевидно е коя се наслаждава на общуването с другия пол и коя страда от гнета на шовинистите.
Вие трябва да решите каква да сте. Подарете му радостта да бъде силният, да действа, да мисли и да играе първа цигулка. Позволете му той да води и танцът ще се получи. Дори и невинаги да е прав, после можете тихомълком да поправите нещата. Дори и лъвският пай да е ваш, ако го обичате, нищо не ви струва да изиграете сцената „Ти си моят герой..."
Реализирайте своето желание за власт на други места.

8. Говорете за важните неща направо, без намеци

Мъжете разбират от намеци, но най-често когато това са намеците на други мъже или такива, от които имат полза. За тях (може би с изключение само на японците) не е прието да се говори за нещата на езопов език. Ако той иска да продаде един мотоциклет на свой клиент, той ще каже: „Марката е известна, гаранционният срок е средният за пазара, ще ви дадем 7% отстъпка."
Затова излагайте позицията си просто и ясно. Но не глобално. Не му казвайте: „Не ме обичаш вече, нали?", а „Изморих се да събирам твоите риболовни червеи из цялата къща. Мама не ме отгледала за това... Намери си прислужница."

9. Не го поставяйте в центъра на своята вселена и не изисквайте той да ви поставя в центъра на своята

Тук не говоря за искрената загриженост за взаимните потребности и за дълбочината на любовта помежду ви, а за изискванията за дребни неща. Половинчасовите празни разговори по телефона по пет пъти на ден дразнят всеки мъж. Психологическата зависимост от неговото мнение го ласкае, но също и го дразни. Затова не се опитвайте официално да му посветите живота си. Това го плаши. А упреците в липса на внимание в съчетание с безпредметни емоционални изблици много бързо ще го изморят, а вие ще останете с напразните вопли „неблагодарник такъв, аз дадох всичко от себе си..." Няма нужда да му давате всичко. Предложете му най-апетитните части.

10. Научете се да готвите вкусно

 

Категория: Забавление
Прочетен: 548 Коментари: 0 Гласове: 1
  ЧЕТИ ГО ВИНАГИ, КОГАТО СЕ НУЖДАЕШ ОТ ПРОМЯНА

Не всяко „Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.

И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

Категория: Забавление
Прочетен: 835 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 06.09 22:22
  image ПЪРВАТА СТЪПКА, ЗА ДА ПОТРЪГНЕ ЖИВОТЪТ ТИ, Е ДА ПРОСТИШ НА РОДИТЕЛИТЕ СИ!
  • категория: Промени себе си, промени живота си

Сами си измисляме правилата, според които трябва да се държат хората. А щом някой ги наруши, отвръщаме му с презрение. Но да презираш хората за това, че не се съобразяват с твоите правила, е просто абсурдно.

Повечето от нас израстват с представата, че могат да накажат някого, като откажат да му простят, или с други думи: „Ако не ти простя, ти ще страдаш“. Но всъщност страдам аз. Моят стомах е свит на възел, аз не спя по цели нощи.

Следващия път, когато намразиш някого, затвори очи и се замисли за чувствата си. За начина, по който се чувства тялото ти. Докато обвиняваш останалите, самият ти се чувстваш нещастен. Хората си знаят и вършат своето. Това, че ще ги накараш да се чувстват виновни, няма да ги промени – по този начин съсипваш единствено своя живот. Нещата са такива, каквито са. Ако проливен дъжд наводни мазето ти, нали няма да кажеш: „Никога няма да простя на времето“? И едва ли ще се ядосаш на чайката, изакала се на главата ти. Тогава защо трябва да се гневиш на хората? Не сме в състояние да контролираме бурите и чайките, нито пък хората. Вселената не се интересува от обвинения и укори – това са неща, измислени от нас, хората.

Що се отнася до прошката, първата стъпка, която трябва да предприемеш, за да потръгне животът ти, е да простиш на родителите си. Със сигурност не са били идеални. Но когато си бил малък, те не са разполагали с купища книги за популярна психология на тема „добрите родители“, да не говорим, че задачата да те отгледат не е била единствената им грижа. Каквито и грешки да са допуснали, всичко е вече минало. Всеки път, когато отказваш да простиш на майка си, доказваш само, че си твърдо решен да съсипеш живота си.

Категория: Забавление
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове: 1
  ВАШИЯТ ВИРТУАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК   image Пол Крейг Робъртс: Гръцката криза завърши с катастрофа – страната се лиши не само от икономическо бъдеще, но и от суверенитет .

Темата за геноцида на гръцкия народ започна да се осветява широко в медиите и да се обсъжда от политиците от 20 август, когато европейският съюз обяви края на гръцката криза. Всъщност това означава, че с Гърция е свършено, тя е мъртва. Страната е доведена до края си и изядена, а скелетът е хвърлен на кучетата.

За годините на „излизане от кризата“ 350 хил. гърци, основно младежи и професионалисти, избягаха от мъртва Гърция. Раждаемостта е много под нормата, необходима за поддържането на числеността на населението. Мерките на строги икономии, налагани на гръцкия народ от ЕС, МВФ и гръцкото правителство, доведоха до съкращаване на икономиката на 25%. От количествена гледна точка това бедствие съответства на Великата депресия в Америка, но в Гърция последствията за по-разрушителни. Президентът Франклин Делано Рузвелт смекчава въздействието на масовата безработица със Закона за социалната защита и други елементи на социалната политика, такива като застраховане на депозитите и програмите за обществените работи, докато гръцкото правителство, следвайки указанията на МВФ и ЕС, напротив, задълбочи ефекта на масовата безработица, обезкървявайки системата за социална защита.

Традиционно, когато суверенната държава, било заради корупция, безстопанственост, неудачно стечение на обстоятелствата или неочаквани събития се окаже неспособно да погаси своите задължения, кредиторите на страната опрощават дълговете до равнище, което тя би била способна да обслужи.

С Гърция всичко се случи съвършено различно. ЕЦБ начело с Жан-Клод Трише и МВФ постановиха, че Гърция трябва да ги изплати в пълен обем, както лихвите, така и главницата по своите държавни облигации, които бяха закупени от германски, холандски, френски и италиански банки.

Как се предлагаше да се осъществи това? По два начина, всеки от който оказа колосално негативно въздействие върху икономиката на страната, в резултат на което Гърция днес се намира в значително по-лошо положение , отколкото бе в началото на кризата преди почти 10 години.

В началото „кризата“, която лесно можеше да се отстрани чрез частично опрощаване на дълга, размерът на държавния дълг на Гърция бе 129% от БВП. Днес той достига 180% от БВП. Защо се случи така.

На Гърция бяха предоставени под формата на заеми допълнителни средства за изплащане на лихвите на кредитите, за да не загубят и цент. Това допълнително кредитиране, което продажните финансови медии наричат „финансова помощ“, всъщност не е помощ за Гърция. Това е финансова помощ за кредиторите на Гърция.

Режимът на Обама поощрява тази програма за помощ, защото американските банки в очакване на „финансовата помощ“, продаваха дефолтови суопове по гръцкия дълг. Ако не бе финансовата помощ на ЕС и МВФ, те щяха да загубят своите пари и да изпращат застраховки за неплатежоспособност по гръцките облигации.

Освен това Гърция бе задължена да продава своите държавни активи на чуждестранни купувачи и унищожиха нейната система за социална защита, например снизиха пенсиите под равнището на екзистенц минимума, а също така дотолкова радикално съкратиха разходите за здравеопазване, че хората умираха, без да дочакат медицинска помощ.

Ако не ме лъже паметта, Китай купи гръцките морски пристанища, а Германия летищата. Различните германски и други европейски структури изкупиха гръцките общински компании за водоснабдяване. Спекулантите на недвижимост изкупиха охраняваните гръцки острови за последвалото им застрояване.

Това разграбване на гръцка държавна собственост не доведе до спад на задълженията на Гърция. Получените пари, заедно с новите кредити, отидоха за изплащане на лихвите. В резултат на това задлъжнялостта на Гърция днес е по-висока, от когато и да е било преди. А икономиката е по-малка от когато и да е бил, както и населението на страната, на което легна тежкото дългово бреме.

Скорошната декларация, че гръцката криза е завършила е просто констатация на факта, че гърците вече нямат нищо, което да представлява интерес за чуждите банки. Гърция затъва бързо. Всички доходи, свързани с морските пристанища , летища, комунални предприятия и останалата държавна собственост, които бяха насилствено приватизирани, сега принадлежат на чужденци. Сега те просто източват пари от страната на законово основание, така още повече влошавайки икономическата ситуация.

От гърците откраднаха не само тяхното икономическо бъдеще, но и суверенитет. Гърция повече не е суверенна държава. Тя се управлява от ЕС и МВФ. В своята книга „Провалът на свободния пазар“, в третата част под названието „Краят на суверенитета“, аз съм описал подробно как се случи това.

Гръцкият народ бе предаден от правителството на Ципрас. Те имаха избор – да въстанат и с насилие да свалят властта, която ги продаде на международните банкери. Вместо това гърците се смириха със своето унищожение и не направиха нищо. Всъщност гръцкото население извърши масово самоубийство.

Световната икономическа криза от 2008 г. и досега не е приключила. Тя бе покрита с килим от огромни нови пари, създадени от американските, европейските, британските и японските централни банки. Създаването на пари изпревари ръста на реалния обем на производство и доведе до ръст на стойността на финансовите активи значително по-високо от това равнище, което съответства на „условията на място“.

Скоро ще видим как тази нова криза ще се прояви. Това може да се окаже краят на западната цивилизация. Ще има ли отново „война всеки срещу всеки“?. След Гърция, може би, това ще са Италия, Испания, Португалия, Франция, Белгия, Австралия Канада и така, докато не остане никой?

Целият западен свят живее в лъжата, разпространявана от могъщите групи в собствен техен икономически интерес. Не съществуват независими медии, освен отделни онлайн-ресурси и тези малко на брой останали издания се демонизират, а достъпът до тях се ограничава. Народите, живеещи в света на контролираната информация нямат ни най-малка представа какво се случва с тях. Затова и не могат да действат в собствен интерес.

 

 

Категория: Забавление
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 06.09 19:31
 image Учените предупреждават:

Какво застави общината в Аахен в Западна Германия безплатно да раздава йод в целия регион?

През септември властите на немския град стартираха превантивна програма аз два месеца за занижаване на страничните ефекти «в случай на атомна авария».

Решението е аналогично на това мвХоландия, която също раздава йод за защита на щитовидната жлеза при въздействието на радиация. Йодът е раздаден на три милиона граждани.

Тревогата на немците е предизвикана от двете АЕЦ в Доел и Тианже, които се намират в Белгия, но са много близко до границите на двете съседни държави. Двете АЕЦ са построени през 70-те години, но от известно време предизвикват безпокойство.

Решението на властите в Аахен последва няколко месеца след публикуването на научните изследвания и разследването относно условията на сигурност в двете белгийски АЕЦ.

Разобличението

Вече не една година научната общност си задава въпроси за причините за възникването на пукнатини в металните стени с дължина 20 сантиметра в двете АЕЦ.

В изследването на двама професори от знаменития университет в Льовен Рене Боонен и Ян Пирс се твърди, че представените пред Белгийската федерална агенция за контрол над атомната енергия официални обяснения, оправдаващи увеличаването на пукнатините, са неудовлетворителни от научна гледна точка.

Продължават да се появяват нови пукнатини, чийто размери се увеличават, а това може да предизвика атомна катастрофа.

При втората инспекция са били фиксирани 13047 пукнатини в АЕЦ в Доел и 3149 в Тианже, което е два пъти повече от показателите преди две години.

Най-големите пукнатини през 2014 година са били не по-големи от четири сантиметра, а сега са цели девет.

След продължително проучване Федералната агенция за контрола над атомната енергия обяви на сайта си, че ситуацията «около водородните флокени няма никакво развитие».

«Благодарение на белгийския отдел на «Гринпийс» Федералната агенция за контрол се наложи да публикува доклад, според който в сравнение с 2014 година са били фиксирани нови пукнатини, а останалите са се увеличили».

Според Богертс — който по въпроса оспорва официалната версия на белгийските власти, които многократно твърдят, че става дума за по-рано съществуващи пукнатини, подобно увеличаване на пукнатините може да се обясни «сам с ръста им по време на работата на АЕЦ».

Тази теория предизвиква още по-голяма тревога, защото след всяка инспекция реакторите са получавали разрешение да продължат работата си.

Федералната агенция не дава отговори и разяснения по въпроса.

Ако всички пукнатини се съединят, може да започне изтичане на материал вътре в реактора, което ще доведе до невъобразими последствия.

АЕЦ в Доел е построена в периферията на град Антверпен, т.е. в гъсто населено място, в което живеят стотици хиляди хора.

На няколко километра от реакторите се намира огромно пристанище с нефтохимическо производство, едно от най-големите в Европа, което е точно до АЕЦ.

Според група еколози и учени, това е истинска бомба с часовников механизъм в самото сърце на Европа.

Това предизвиква тревогата на холандците и немците, а също и сред голям брой белгийци.

 

Категория: Забавление
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 05.09 23:29
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: patriciq1111
Категория: Забавление
Прочетен: 9212280
Постинги: 7462
Коментари: 147
Гласове: 2362
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930